Определение по дело №646/2020 на Районен съд - Пещера

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260049

гр. Пещера, 28.09.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪД ПЕЩЕРА, четвърти граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова

 

като разгледа докладваното от съдия Павлова гр. д. № 646/2020 г. по описа на РС- Пещера, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК/проект за доклад/.

Предявен е от Г.С.Ф.,с ЕГН **********,***, чрез адв. Е.П.,*** ,офис №4, тел.0878/885169, против  Д.Г.П. с ЕГН **********,с постоянен адрес: с.Капитан Димитриево, о бщ. Пещера,обл. Пазарджик,  иск с правно основание  чл. 422  във вр. чл.415 ал. 1от ГПК.

Твърди, че с ответницата -Д.П.,били законни съпрузи от 2001г. С влязло в законна сила съдебно Решение №2621/01.12.2016г.,постановено по гр. дело № 858/2016г. по описа на Районен съд - гр.Сандански,бракът е прекратен. Съгласно подписан Договор за банков кредит от 15.01.20Юг. подписан от ищеца в качеството на кредитополучател и Д.П./с фамилно име преди прекратяване на бракът ни - Ф./,в качеството й на съдлъжник и Райфайзен банк/България/АД, както и съгласно подписани три броя анекси към този договор,а именно Анекс №1/26.02.201 Зг., Анекс №2/27.03.2014г. и Анекс №3/08.06.2016г.,ведно с погасителен план,съгласно подписаният на 08.06.2016г. Анекс №3, към Договор за банков кредит и чл.1 от него кредитополучателят и съдлъжникът дължали сума в размер на 13 974.19лв., включваща 13 271.05лв. - редовна главница и сума в размер на 703.14лв. просрочена главница. Съгласно чл.З от Анекс №3 сумата в размер на 13 974.19 лева ще се плати на 98 броя равни месечни вноски,всяка в размер на 184.15лв., дължими до 5-то число на съответният месец,считано от 05.07.2016г. до 05.08.2024г. Съгласно така посоченият Анекс Д.П. в качеството си на съдлъжник се е задължила и приела условията на подписаният Договор за банкова кредит и Анекс №3 за изплащане на дължимите се месечни погасителни вноски по кредита съразмерно с мен-като кредитополучател,а тя в качеството си на съдълъжник. От момента на подписване на Договора за банков кредит и до настоящият момент, единствено ищецът бил изплащал дължимите  месечни вноски. При заемното правоотношение по договорите включително и относно договора за кредит конкретно е задължението за погасяване на месечните вноски на падежа на всяка една от тях и това задължение е ликвидно и изискуемо. Въпреки това задължение,съдлъжникът -Д.П. не е заплатила нито една от дължимите се от нея суми.До същата е изпратена и Нотариална покана,но същата остана без резултат. Предвид изложеното, длъжникът в настоящото производство,  дължал съразмерно платеното от ищеца за следният период: за периода 05.12.2016г. до 05.01.2020г.,като ищецът за този период е заплатил общо 38/тридесет и осем/ броя месечни вноски по 184.15 лв. /сто осемдесет и четирилева и петнадесет стотинки/ всяка,дължима до 5-то число на съответният месец или обща сума в размер на 6 997.70лева /шест хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и седемдесет стотинки/ от която сума Д.П. дължи сума в размер на 3 498.85лева /три хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/,в качеството й на съдлъжник,ведно със законната лихва от депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда,до изплащане на вземането. Твърди че има право да търси половинаната сума от отватницата,  в противен случай, ответницата би се обогатила неоснователно за негова сметка. Солидарната им отговорност била установена в интерес на кредитора, задълженията им по посочените банкови договори е възникнало по време на брака им, както след прекратяване на същия,единствено ищецът заплащал дължимите се суми за погасяване на същите тези задължения. По време на брака за задоволяване на нужди на семейството двамата съпрузи са сключили два договора за кредит,първият - Договор за издаване на национална кредитна карта - Райкарт от 10.09.2005г. подписан от двама ни,съгласно който тя е съдлъжник и Райфайзен банк/България/АД,както и са подписани два броя анекси към този договор,а именно Анекс №1/31.03.2014г. и Анекс №2 от 09.06.2016г.,за дължимите ми се суми по този кредит бе образувано ч.гр.д. № 1161/2019г. по описа на Пещерски районен съд,като издадената заповед за изпълнение на парично задължение влезе в законна сила и бе издадено Разпореждане № 1630/25.09.2019г. за издаване на изпълнителен лист,след което постъпи плащане от страна на Д.Г.П., вторият сключен от по време на брака Договор за банков кредит е соченият в настоящото установително производство.  Ответницата отказва да заплати сумата.

Моли съдът да ги призове с ответницата- Д.Г.П. с ЕГН **********,с постоянен адрес:***,и постанови съдебно решение, с което на основание чл.415 от ГПК, да се произнесете по същество, относно следното да признае за установено по отношение на ответницата-съществуването на вземането на ищеца по така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение,издадена по ч.гр.д. № 72/2020г.,по описа на Пещерски районен съд, представляващо- сума в размер на 3 498. 85лева /три хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/,ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК /17.01.2020г./ до изплащане на вземането в качеството и на съдлъжник,съгласно подписан Договор за банков кредит от 15.01.20Юг. подписан от мен в качеството ми на кредитополучател и Д.П./с фамилно име преди прекратяване на бракът ни -Ф./,съгласно който тя е съдлъжник и Райфайзен банк/България/АД, както и съгласно подписани три броя анекси към този договор,а именно Анекс №1/26.02.2013г., Анекс №2/27.03.2014г. и Анекс №3/08.06.2016г.,ведно с последен погасителен план към Анекс №3/08.06.2016г.,за периода от 05.12.2016г. до 05.01.2020г.

 

Претендира разноски в заповедното и исковото производство и прави доказателствени искания.

               В срока за отговор такъв  е постъпил от ответника Д.П., чрез адв. Цв. М.. Оспорват иска по основание и по допустимост. Оспорват твърденията на ищеца за равна съзадълженост по договора за банков кредит, оспорват самия договор като непълен, оспорват твърдението че договорът бил усвоен и разходван  за задоволяване на нуждите на семейството, както и че не е плащала ответницата суми по него. Твърдят че с трудовите възнаграждения ответницата е издържала семейството и погасявала кредити, като в този период ищецът бил останал без работа и цялата отговорност за издръжка на семейството се била поела от ответницата П.. Твърди и че за погасяване на суми по кредита ответницата била предала на ищеца 3 000 лева в заем  нейни лични пари, получени от продажба на наследствени имоти през месец февруари на 2012 г., които ищецът обещал да й върне. Твърди че не са й били възстановени. В тази връзка прави възражение за прихващане за сумата от  3 000 лева дадена в заем на ищеца и която представлявала лични пари на ответницата. Отново като възражение за прихващане е направено и изявлението ищецът да заплати на ответницата сумата от 3 305,71 лева представляваща половината от изтеглен заем от Райфайзен банк  ЕАД. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

С уточняваща молба заявява , че прави единствено възражения за прихващяне, а не предявява насрещен иск.

               Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, във вр чл. 127 от ЗЗД във вр. чл. 32 ал.2  от СК.

Съдът намира, че не са налице права и обстоятелства, които да се признават от страните.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищеца:  налието на изискуемо вземане по отношение на ответника.

По отношение на ответника – следва да докаже всички обстоятелства , от които черпи права, както и при условията на пълно и главно доказване - основанието за направеното възражение за прихващане и размера му.

По доказателствата: Ищецът и ответникът правят доказателствени искани пред съда за допускане на  писмени и гласни доказателства, съдът намира, че същото е редовно, допустимо, и следва да бъде уважено.

Съдът намира за относимо искането за допускане на ССчЕ,поради което следва да бъде уважено.

Следва да бъде уважено и искането за прилагане на ч.гр.д.№72/2020 на РС Пещера. Следва да се уважи и искането за издаване на съдебно удостоверение на ответника.

Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2020 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.

ДОПУСКА  писмените доказателства към исковата молба и отговора.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ  двама свидетели на страната на ищеца и ответника.

Указва  на страните, че следва да посочат  в едноседмичен срок имената на свидетелите и обстоятелствата, които ще установяват, в противен случай ще бъдат заличени.

ДОПУСКА  изслушване на съдебно счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите , формулирани в исковата молба.

Определя за вещо лице Л. Ц..

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе депозит за експерта в едноседмичен срок от получаване на съобщението в размер на 100,00 лева.

ПРИЛАГА ч.гр.д№ 72/2020г. по описа на РС Пещера.

 ДА СЕ ИЗДАДЕ искането съдебно удостоверение на ответника.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Препис от определението да се върчи на страните по делото, а на ищеца препис от отговора на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                            

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: