РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Перник, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500475 по описа за 2021 година
С решение № 260600 / 25. 05. 2021г. по описа на Пернишкия районен съд, е са
отхвърлени предявените от Р. Е. Г., с ЕГН **********, с адрес : ***, срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата 1000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени неудобства, страдания
и стрес, вследствие въведен режим на водоподаването към имота му, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – на 01.
04. 2020г. до окончателното изплащане, и сумата 37,50лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18. 11.
2019г. до 31. 03. 03. 2020г.
С решението е осъден Р. Е. Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, сумата 600лв.
1
представляваща разноски за производството по делото.
Недоволен от решението е останал Р. Е. Г., който чрез адвокат В.М. го е
обжалвал изцяло. По обстойно изложени съображения във въззивната жалба,
моли решението да бъде отменено като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и предявените искови претенции да бъдат уважени. Моли
да му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Поддържа жалбата си и в съдебно заседание, чрез адвокат М. и моли да бъде
уважена.
Насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник,
чрез адвокат М. М., не е подала писмен отговор. В съдебно заседание, чрез
адвокат М., е оспорила въззивната жалба като неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Дружеството моли да му се присъдят направените разноски.
За да постанови решението си Пернишкият районен съд е приел
следното:
Приел, че в процесния казус фактическото и правно основание за
въведения режим на водоподаването е обявеното бедствено положение от
компетентните държавни органи, поради опасност от бедствие – суша
Отбелязал е, че същото е непреодолима сила по смисъла на 306, ал.2 от ТЗ –
непредвидимо и непредотвратимо събитие от извънреден характер,
възникнало след сключване на договора последиците от което не могат да
бъдат предотвратени посредством общоприложимите към момента средства и
възможности на науката и техниката.
Отбелязал е, че не е установено по делото именно поведението на
ответното дружество да е в причинна връзка с настъпилия воден режим.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
2
обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.
Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти,
който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Не са налице
отрицателни процесуални предпоставки и липсват положителни процесуални
предпоставки, водещи до невъзможност да се предяви иска. Пернишкият
районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от
доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
По делото не се спори, а освен това се и установява от събраните
доказателства, че между страните са възникнали и са съществували
облигационни отношения за доставка на В и К услуги през процесния период
за процесния имот в гр. Перник, като ищецът е абонат на ответното
дружество при утвърдени от ДКЕВР /сега КЕВР/ и публикувани по реда на
чл. 8 от Наредба № 4/2004 г. общи условия, които общи условия са
общоизвестни и обвързват всички абонати на В и К доставчика, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителите и съответно те уреждат
отношенията между тях.
Със Заповед от 15.11.2019 г. на Кмета на Община Перник е въведен
режим на водоподаването на гр. Перник, считано от 18.11.2019 г. Със
съобщение вх. № 2724/15.11.2019г. на Кмета на Община Перник до
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, на осн. чл. 41, ал. 4, вр.
чл. 41, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и писмо изх. №
2398/15.11.2019г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.
Перник, се въвежда временно режимно водоподаване, считано от 18.11.2019г.
към потребителите в посочените населени места, включително и гр. Перник,
като е посочен и часовият диапазон на режима. Със Заповед №
1951/21.12.2019 г., допълнена със Заповед № 1974/23.12.2019 г. на Кмета на
Община Перник, на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 48, ал. 1, ал.
2 и ал. 3, чл. 49, ал. 1 във вр. чл. 51, ал. 1 от Закона за защита при бедствия,
3
Протокол № 2/21.12.2019 г. и Протокол № 3/23.12.2019 г. на Щаба за
изпълнение на Общинския план за защита при бедствие, е обявено бедствено
положение на територията на Община Перник за срок от 7 дни, считано от 9:
30ч. на 21.12.2019 г. Със Заповед № 1979/27.12.2019 г. на Кмета на Община
Перник и на осн. чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 48, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл.
49, ал. 1, чл. 51, ал. 2 от Закона за защита при бедствия и Протокол №
5/27.12.2019 г. на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при
бедствие, е удължен срокът, за който е обявено бедствено положение на
територията на Община Перник с 30 дни, считано от 9: 30ч. на 28.12.2019 г.
Със Заповед № ОМП-2 от 27.01.2020 г. на Областния управител е обявено
бедствено положение на територията на Община Перник от 16: 30ч. на
27.01.2020 г. до 16: 30ч. на 02.02.2020 г. и със заповед №ОМП-4 от 31.01.2020
г. на Областния управител на гр. Перник е обявено удължаване на срока на
бедственото положение на територията на Община Перник от 16: 30ч. на
02.02.2020 г. до 16: 30ч. на 03.03.2020 г. Основание за издаване на
горепосочените заповеди е наличието на опасност от бедствено положение -
суша, поради критично малкия обем вода в язовир "Студена ", който е
основният водоизточник за Община Перник.
От съдебно-техническата и комплексната метеорологична и
хидрологична съдебно-техническа експертизи е установено, че след
въвеждането на режим на водоползване в част от селищните системи на
Пернишка област и във връзка със спазването на въведените ограничения и
във връзка с обявеното бедствено положение и обявения режим на
водоползване, не е било възможно нормалното подаване на вода към
консуматорите и в частност към процесния имот. Сухи години за гр. Перник
са били 2000 г. и 2011 г., като годишният приток в язовир "Студена " за 2019
г. по данни на МОСВ е 12, 558 куб. м., а през 2011 г. е бил 12, 598 куб. м.
Въззивният съд отчита, че изложените в исковата молба обстоятелства
обосновават, че претендираната отговорност е на договорно основание, а не
деликтна по чл. 49 ЗЗД, и при положение, че отговорността на доставчика за
прекъсване на В и К услуги не може да бъде квалифицирана като деликтна,
защото вредите не са причинени от нарушаване на общото правило да не се
вреди другиму /ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ и
увреденият не може сам да "избира" основанието - то се определя от
материалния закон, който се съотнася към конкретните юридически факти
4
/Решение № 547 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2009 г., IV г. о., ГК/.
Относно отговорността на ответника като обществен снабдител при
преустановяване на извършваната от него обществена услуга в противоречие
с нормативните предпоставки, се прилага ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012
г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, когато неправомерно, в нарушение на предвидените
предпоставки в закона и в общите условия към договора, общественият
снабдител е прекъснал осъществяването на услугата, отговорността му е
договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а когато е установена недобросъвестност – обезщетението е за
всички преки и непосредствени неимуществени вреди. За уважаването на иска
следва да се установи неизпълнението (или неточното изпълнение) на
договорни задължения на ответника, настъпването на неимуществени вреди,
техния характер, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението.
Законодателят е регламентирал ВиК операторът да спира
предоставянето на услугата само в изчерпателно и лимитативно изброени
случаи, като съгласно чл. 41, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. операторите могат да спират напълно или частично подаването
и отвеждането на вода при стихийни бедствия или въвеждане на режим във
водоснабдяването, а съгласно § 2 от ДР от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. при
пресъхване или силно намаляване на дебита на водоизточниците и съобразно
изискванията на тази наредба операторът уведомява териториалните органи
на изпълнителната власт и предлага да се предприемат действия за въвеждане
на три мерки, две от които са режим на водоползването (т. 1), както и
ограничения във водоползването (т. 2). Съгласно чл. 83 от Закона за водите,
ограничаването на водовземането се извършва с решение на органа, издал
разрешителното и се допуска за опазване на живота и здравето на
населението, отбраната и сигурността на страната и културно-историческото
наследство и засегнатите водоползватели и техните абонати не могат да
търсят отговорност от държавата за причинените вреди - чл. 87 от Закона за
водите. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от Общите условия при въвеждане на
5
режим на водоподаването ВиК операторът може да спре напълно или
частично подаването и отвеждането на вода до имота на потребителя.
С оглед гореустановеното и изложените съображения, въззивният съд
намира, че настъпилият воден режим на територията на Община Перник е бил
свързан с физически и психически дискомфорт за ищеца и свързаните с това
неудобства в ежедневието му, установено и от показанията на свидетелката С.
П. При доказателствена тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, по
делото обаче не са установени останалите елементи от фактическия състав на
чл. 79 ЗЗД, обосноваващи отговорността на ответника за търпените от ищеца
неимуществени вреди от настъпилия воден режим в резултат на
неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения на
ответника. Драстичното намаляване на обема на язовир „Студена“,
представлява природно явление – суша по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона
за защита при бедствия, към която разпоредба препраща чл. 41, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., и представлява „бедствие“ съгласно чл. 2 от
Закона за защита при бедствия. За настъпилия режим на водоподаване и
водоползване на територията на Община Перник е било налице валидно
правно основание, тъй като ответникът е установил, че са налице
предпоставките, посочени в чл. 41, ал. 3, т. 4 и § 2 от ДР от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., респ. чл. 83 от ЗВ, както и основанията за това съобразно
публично известните ОУ на ответното дружество – чл. 39, ал. 1, т. 5 от ОУ.
Режимът на водоподаване и водоползване на територията на Община Перник
за процесния период е извършен по разпореждане на компетентните
териториални органи на изпълнителната власт и при наличието на основание,
установено в закона и в ОУ, приети по надлежния ред, поради което няма
неизпълнение от ответника на договорно задължение. Неимуществените
вреди на ищеца, претендирани на договорно основание, не са следствие от
неизпълнение на договорно задължение на ответника, а те са в пряка връзка с
мерките, обявени във връзка с обявеното извънредно положение. След като не
е налице неизпълнение (или неточното изпълнение) на договорни задължения
на ответника, то и претендираната на това основание отговорност не следва
да бъде осъществена и предявените искове са неоснователни.
Въззивният съд напълно споделя изводите на Пернишкия районен съд
за неоснователност възраженията на ищеца-жалбоподател, че ответникът
6
следва да отговоря за причинените вреди, тъй като водният режим и
бедственото положение са следствие на неговото противоправно поведение.
Представените в тази връзка публикации в медиите относно причините за
водната криза в Перник нямат обвързваща доказателствена сила относно
отразените факти, като докладът от "Софийска вода" относно състоянието на
довеждащите съоръжения и водоснабдителната мрежа на обособената
територия "ВиК" ООД-гр. Перник и писмо от КЕВР до Омбудсмана на
Република България не установяват пряко факти от предмета на доказване.
Същевременно от комплексната метеорологична и хидрологична съдебно-
техническа експертиза се установява, че нивото на валежите през 2019 г. е
най-ниското за последните повече от 10 години, което има пряко отношение
към обема на язовир "Студена" и с въведения воден режим и обявеното
бедствено положение поради опасност от бедствие - суша. Следва, че по
делото не е установено, че именно поведението на ответника е неправомерно -
в нарушение на предвидените предпоставки в закона и в общите условия към
договора /договорна отговорност/ или в нарушаване на общото правило да не
се вреди другиму /деликтна отговорност - какъвто евентуален иск не е
предявен, поради което както първоинстанционният, така и въззивният съд не
дължи произнасяне по самостоятелен евентуален иск/, а като цяло и в двата
случая липсва каузалност за търпените от ищеца неимуществени вреди от
настъпилия воден режим.
Следователно въззивната жалба се явява неоснователна.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивния
съд изцяло възприема по реда на чл. 272 от ГПК мотивите на Пернишкия
районен съд, включително и в частта за разноските, правилно разпределени
между страните, съгласно правилото на чл. 78 ГПК.
С оглед изхода по въззивното производство, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемото ответно дружество сумата 300лв.,
представляваща направените от същото разноски пред Пернишкия окръжен
съд за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
7
Потвърждава решение № 260600 / 25. 05. 2021г. по описа на Пернишкия
районен съд.
Осъжда Р. Е. Г., с ЕГН **********, от ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник 2300, кв. „Варош“ , ул. „Средец“ № 11,
сумата 300лв., представляваща направените от дружеството разноски в
производството пред Пернишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8