Номер 140215.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXXII наказателен състав
На 18.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
Секретар:Виолина И. Шивачева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20205330204983 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-115 от
08.07.2020г. на Директора на РЗИ - Пловдив, с което на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, обн. ДВ бр.70 от 10.08.2004г., последно изм.ДВ,
бр.44/2020г., на А. Д. Д. , от ***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300лв. за извършено
административно нарушение по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, публ. ДВ
бр.70/2004г., изм. и доп. ДВ бр.44/2020г., вр. с т.4 от Заповед № РД-01-
331/12.06.2020г. на Министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят А. Д. Д. обжалва наказателното постановление и
формулира претенция същото да бъде отменено с аргумент за
незаконосъобразност в насока приложение на чл.28 от ЗАНН. Редовно
призован, в съдебно заседание се явява лично и моли за отмяна на
наказателното постановление, считайки случая за маловажен.
Въззиваемата страна – РЗИ - Пловдив, редовно призована, чрез
процесуален представител моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки аргументи в тази
насока.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
1
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против А. Д. Д. , за
това, че при извършена проверка на 16.06.2020г., в 14.15ч. от инспектор К. Б.
К. , съвместно с представител ІІІ-то РУ на ОД на МВР – Пловдив – Й.Р.К., в
транспортно средство за обществен превоз, рег.№ ***, линия № 20,
стопанисвано от „Хеброс Бус“ АД – закрито обществено място по смисъла на
§ 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, /публ. в ДВ,
бр.70/2004г., посл.изм.ДВ, бр.44/2020г./ се констатира:
1. Лицето А. Д. Д. – шофьор на автобус, не изпълнява въведените с т.4
от Заповед № РД-01-331/12.06.2020г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки – не е поставило защитна маска за лице или
друго средство, покриващо носа и устата.
С това нарушава чл.63, ал.4 от Закона за здравето, публ. ДВ бр.70/2004г.,
изм. и доп. ДВ бр.44/2020г., вр. с т.4 от Заповед № РД-01-331/12.06.2020г. на
Министъра на здравеопазването.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 001462
от 16.06.2020г., съставен от К. Б. К. – здравен инспектор в РЗИ - Пловдив, в
който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа
обстановка. Тези фактически положения несъмнено се установяват и в хода на
съдебното производство от събраната по делото доказателствена маса, а
именно свидетелските показания на актосъставителя, които съдът възприема
като логични, подробни, обективни и неоспорени от страните. При така
установената фактическа обстановка несъмнен е изводът за извършено от
страна на жалбоподателя нарушение, като същото е било правилно и
законосъобразно санкционирано по реда на чл.209а, ал.1 от ЗЗ с налагане на
глоба в минимален размер, а именно 300лв.
Въпреки това, обаче, наказателното постановление следва да бъде
отменено, понеже при служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира, че
са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето, респ.
2
издаването им. На първо място, както в акта, така и в постановлението, не е
посочено ясно и точно мястото на извършване на нарушението, като
актосъставителят и наказващият орган са се ограничили единствено в
посочване на транспортното средство, описвайки го в светлината на понятието
„закрито обществено място“ по смисъла на §1а от ДР на ЗЗ, което обаче не е
достатъчно, за да се приеме, че коректно е посочено местоизвършването на
нарушението, още повече че процесното транспортно средство естествено се
позиционира различно във времето и пространството. Безспорно мястото на
извършване на нарушението следва да има своите по-трайни, в т.ч. и
географски белези. На второ място, в АУАН и в НП нарушението е
квалифицирано различно, като в АУАН – по чл.63, ал.4 от ЗЗ, а в НП – по
чл.63, ал.4 от ЗЗ, вр. с т.4 от Заповед № РД-01-331/12.06.2020г., което е
недопустимо, защото по този начин е създадена процесуална ситуация, при
която на наказаното лице първоначално при образуване на
административнонаказателното производство му е било предявено едно
нарушение, а впоследствие е наказано за такова по друга правна
квалификация. Нещо повече, правната квалификация, по която е възведено
деянието, както в акта, така и в постановлението е не е коректна и същата не
съответства в цялост с изложените фактически обстоятелства. Тоест налице е
разминаване между фактическото и юридическо обвинение. Следва да се има
предвид, че твърдяната за нарушена норма на чл.63, ал.4 от ЗЗ – „При обявена
извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на
главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област“, не представлява състав на нарушение. Същата не предвижда
каквото и да било задължение за наказаното лице. Тя не сочи на конкретно
дължимо поведение от страна на правните субекти във връзка с изпълнението
на процесната заповед, а органа и реда, по който се въвеждат временни
противоепидемични мерки.
Изложеното дотук сочи, че при съставянето на АУАН и издавеното на
НП са били допуснати нарушения на императивните изисквания на чл.42, т.3,
пр.2 и т.5 от ЗАНН, досежно АУАН, и чл.57, ал.1, т.5, пр.3 и т.6 от ЗАНН,
досежно НП, изискващи ясно, точно, пълно и коректно посочване на мястото
на извършване на нарушението, още повече че същото е част от фактическите
3
обстоятелства, които подлежат на доказване, и на нарушените законови
разпоредби. Неспазването на цитираните разпоредби винаги представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира
върху правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира
в пълен обем, тъй като ограничава възможността му да разбере какво
нарушение му е вменено и то още при образуване на
административнонаказателното производство, на кое място се твърди да е
извършено същото, респективно при какви обстоятелства. Допуснатите
нарушения са неотстраними в настоящата въззивна инстанция с оглед
контролните функции на същата, поради което и налагат отмяна на
наказателното постановление.
С оглед гореизложеното, Съдът счете, че атакуваното Наказателно
постановление, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно, поради
което
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-115 от 08.07.2020г.
на Директора на РЗИ - Пловдив, с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето, обн. ДВ бр.70 от 10.08.2004г., последно изм.ДВ, бр.44/2020г., на
А. Д. Д. , от ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300лв. за извършено административно нарушение по
чл.63, ал.4 от Закона за здравето, публ. ДВ бр.70/2004г., изм. и доп. ДВ
бр.44/2020г., вр. с т.4 от Заповед № РД-01-331/12.06.2020г. на Министъра на
здравеопазването.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4