Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Бяла Слатина, 21.01.2022 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. дело № 221 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к.1527, представлявано от Я.Б.Я. - управител, чрез пълномощника юрисконсулт И.К. ***, с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника М.А.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 200.00 лв. главница, дължима на основание договор за потребителски кредит „Бяла карта” с № 532558/01.02.2018г. сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, което дружество цедирало /прехвърлило/ вземането си н. „А.з.к.н.п.з.” ООД с договор за цесия от 11.11.2016г. и Приложение № 01/25.06.2019г. към него, договорна лихва в размер на 67,20лв. за периода от 05.02.2018г. до 06.07.2018г., законна лихва за забава в размер на 22,50 лв. за периода от 07.01.2019г. до 13.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в съда по чл.410 ГПК – 17.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор /озаглавен „Жалба“/, в който частично оспорва иска по размер, като не оспорва обстоятелството, че дължи сумата от 200,00лв., а в останалата част за претендираните суми: договорна лихва в размер на 67,20лв. за периода от 05.02.2018г. до 06.07.2018г., законна лихва за забава в размер на 22,50 лв. за периода от 07.01.2019г. до 13.12.2019г. оспорва иска. В съдебно заседание ответника поддържа, че дължи на ищеца само сумата от 200,00лв. по договора за потребителски кредит „Бяла карта”. Не е направил искане за присъждане на разноски по делото.
Съдът, като взе предвид
становищата доводите на страните и събраните доказателства по делото, разгледани
по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.415, във вр. чл.422 от ГПК. Същият е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му. Със заповед № 15/22.01.2020г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 41/2020г. на Районен съд - Бяла Слатина е разпоредено длъжника – ответника М.А.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на кредитора – ищеца “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 200.00 лв. главница, дължима на основание договор за потребителски кредит „Бяла карта” с № 532558/01.02.2018г. сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, което дружество цедирало/прехвърлило/ вземането си н. „А.з.к.н.п.з.” ООД с договор за цесия от 11.11.2016г. и Приложение № 01/25.06.2019г. към него, договорна лихва в размер на 67,20лв. за периода от 05.02.2018г. до 06.07.2018г., законна лихва за забава в размер на 22,50 лв. за периода от 07.01.2019г. до 13.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в съда по чл.410 ГПК – 17.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 25.00 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78,ал.8, изр.второ от ГПК и чл.37 от ЗПрП вр.чл.26 от НЗПрП. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение е подадено възражение от длъжника, като в законоустановения срок е подаден настоящия иск за установяване на вземането.
Между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД е бил сключен договор
за потребителски кредит „Бяла карта” с № 532558/01.02.2018г. „Аксес Файнанс“ ООД е цедирало /прехвърлило/ вземането си н. „А.з.к.н.п.з.” ООД с
договор за цесия от 11.11.2016г. и Приложение №
01/25.06.2019г. към него.
Не се спори от страните, че
ответника дължи сумата от 200,00лв. на основание сключения между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД договор за
потребителски кредит „Бяла карта” с № 532558/01.02.2018г.
С оглед направеното частично
оспорване на иска от ответника относно претенциите за дължими договорна лихва в
размер на 67,20лв. за периода от 05.02.2018г. до 06.07.2018г. и законна лихва
за забава в размер на 22,50 лв. за периода от 07.01.2019г. до 13.12.2019г.,
съдът е указал на ищеца, че следва да докаже вземането си, но до приключване на
последното по делото заседание ищеца не е внесъл определения от съда депозит за
вещо лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза с поставената от
ищеца задача.
Поради това съдът намира, с
оглед обстоятелството, че ответника не оспорва, че дължи сумата от 200,00лв.,
че искът е доказан до този размер. В останалата част до пълния размер искът ще
следва да бъде отхвърлен.
Относно претендираните от ищеца разноски:
При произнасяне по исковете
по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по сторените разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12 от ТР №3/2014г. на
ОСГТК на ВКС.
Ищеца е поискал с исковата молба
присъждане на разноски в заповедното и исковото производство.
По заповедното производство
е поискал присъждане на 25,00 лв. държавна такса и 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като съдът е уважил претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. С оглед изхода на делото ответника ще
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски в заповедното
производство в размер общо на 51,96лв. съобразно уважения размер на иска.
По исковото производство
ищеца поискал присъждане на 150,00 лв. заплатена държавна такса, и 350,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, от които – 50,00лв. по
чл.13, т.2 от НЗПП и 300,00лв. по чл.25 от НЗПП.
Размерът на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящия
случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридическите
лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въз основа на
посочената разпоредба следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът се ръководи от размерите посочени
в Наредбата за заплащането на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37
от ЗПП препраща. Съгласно разпоредбите на от чл.13, т2 от НЗПП възнаграждението за правна помощ по чл.21, т.1 и 2
от ЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело е 15 до 80 лв. Съгласно
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100,00лв.
до 300,00 лв. В случая, сума от 200,00лв. , от които – 50,00лв. по чл.13, т.2
от НЗПП и 150,00лв. по чл.25 от НЗПП, платима за първата инстанция, съдът счита
за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.
В настоящия случай ответника
следва да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца направените по ч.гр.д.
№ 41/2020г. по описа на БСлРС разноски в общ размер
на 51,96лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответника следва да заплати
на ищеца направените в настоящото исково производство по гр.д. № 221/2020г. по
описа на БСлРС разноски в общ размер на 242,48лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422
от ГПК,
че М.А.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ
н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 200.00 лв.
главница, дължима на основание договор за потребителски кредит „Бяла карта” с №
532558/01.02.2018г. сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, което дружество цедирало
/прехвърлило/ вземането си н. „А.з.к.н.п.з.” ООД с договор за цесия от 11.11.2016г. и Приложение № 01/25.06.2019г. към него, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление в съда по чл.410 ГПК – 17.01.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на
парично задължение № 15/22.01.2020г.. по ч.гр.д.№ 41/2020г. по описа на РС-Бяла
Слатина, като В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ДО
ПЪЛНИЯ РАЗМЕР ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.А.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в настоящото исково производство по гр.д.№ 221/2020г. по описа на БСлРС в размер на 242,48лв.,, както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 41/2020г. по описа на БСлРС в размер на 51,96лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)