№ 4455
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря К.
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110151067 по описа за 2024 година
„**“ АД е предявило срещу „ЗК „*с“ АД по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 411 КЗ за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
855,86 лева, ведно с ликвидационните разноски, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по регресна претенция по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на МПС „*“,
peг. № *, застрахован при ищеца от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 08.01.2024
г. в гр. *в, на ул. „*“ № 6 по вина на водача на МПС „*“, peг. № *, със сключена при
ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 28.08.2024 г.
до окончателното заплащане, чиито водач не контролира пасажерите в него и се отваря
внезапно задна дясна врата, без да се уверят, че действието е безопасно за движещите се по
пътното платно автомобили и бива ударен преминаващият по лентата за движение л.а. „*“.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била
образувана щета № *********. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност
на увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение.
Общата стойност на ремонта възлязла на сумата 840,86 лева, която била заплатена на
13.03.2024 г. на застрахованото лице. Ответникът не заплатил претендираното обезщетение
заедно с 15 лева ликвидационни разноски след отправена покана.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Излага, че не са му били представени всички документи по
процесната щета. Намира, че съставеният Протокол за ПТП не отговаря на законовите
изисквания и не е ясно кой е виновният водач. Счита, че водачът на МПС „*“ не се е движил
1
с подходяща скорост, поради което релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат поне на 50%. Намира размера на претенцията за завишен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно, че застрахователно обезщетение в размер на 840,86 лева е заплатено на
сервиза, извършил ремонта.
Видно от застрахователна полица от 02.01.2024 г. е сключена комбинирана
автомобилна застраховка „*“ между „**“ АД и С. М. В. за МПС „*“, peг. № *, със срок на
валидност от 03.01.2024 г. – 02.01.2025 г.
По делото е представен Двустранен констативен протокол от 08.01.2024 г., в който е
отразено, че има настъпилите щети по МПС „*“ вследствие на настъпило ПТП с участие на
МПС „*“. От протокола може да се направи извод, че виновен за ПТП е водачът на МПС „*“.
За вредите на МПС „*“ до ищеца като застраховател по комбинирана застраховка „*“
е подадено Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 09.01.2024 г., в
което е посочено, че при преминаване по еднопосочна улица виновният водач бил паркирал
в ляво и преминавайки покарай неговия автомобил пасажер отворил задна дясна врата, при
което ударил лявото огледало на преминаващия автомобил.
Прието е неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
съгласно което на 08.01.2024 г. около 14:10 часа в гр. *в л.а. „*”, с рег. № * се движи по ул.
„*“, където при № 6 водачът спира автомобила вляво на пътното платно и пасажерът, който
се вози отзад, отваря задна дясна врата на автомобила, за да слезе. В същото време и посока
се движи л.а. „* К5“, с рег. № * и настъпва съприкосновение между отворената задна дясна
врата л.а. „*”, с рег.№ * и лявото странично огледало на процесното МПС. Ул. „*“ в гр. *в е с
еднопосочно движение, вертикалната маркировка е съставена от пътен знак Д4
(Еднопосочно движение след знака). В района на процесното ПТП липсва хоризонтална
маркировка. Всички увреждания по л.а. „* К5“, с рег. № *, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
събитие. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „* К5“, с рег. № *, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 932,44 лв. Обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер между 15 лв. и 25 лв. От
техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП са субективните
действия на пасажера, който е бил на задната седалка на л.а. „*”, с рег. № * и е отворил задна
дясна врата, без да се увери, че в същото време няма преминаващ автомобил по пътното
платно. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „* К5“, с рег. № *, изчислена на
база средни пазарни цени със средни пазарни стойности на алтернативни части към датата
на ПТП, е 619,09 лв. Към датата на застрахователното събитие средната пазарна стойност на
един сервизен човекочас за ремонтни дейности е 30 лв. без ДДС
По делото са събрани по делегация гласни доказателства чрез разпит на свид. Т. В. Д.,
2
управлявал МПС „*“, който сочи, че се движил бавно по ул. „*“ и отбил в ляво да паркира, за
да слезе пасажер от задната седалка в дясно, който отворил вратата, при което друга кола се
ударила във вратата на колата, която свид. управлявал и счупила огледалото на
преминаващото МПС. Другият водач се движел, докато „*” било спряло. Времето било ясно,
а платното сухо. Тогава свид. отчел като грешка, че пасажерът не се огледал дали отзад идва
кола, а другата кола била толкова близо, че нямало време за реакция да отбие и да
предотврати удара. Улицата била еднопосочна и нямало други участници в движението.
Разпитан е и свид. С. М. В., управлявал МПС „*“, който излага, че е карал със скорост
не повече от 20/25 км.ч. На мястото на ПТП имало паркирани автомобили. Разминавайки се
с паркиращо МПС от лявата страна, жена внезапно отворила задната врата и счупила лявото
огледало на автомобила. Щетите по л.а. на свид. били изкъртено огледало и одраскване по
вратата. Нямало спор за вината, доколкото принадлежала на водача на другото МПС.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя „**“
АД и собственика на увредения автомобил „*“ има сключен договор за комбинирана
автомобилна застраховка „*“. При действието на този договор е била образувана
ликвидационна преписка по щета № ********* във връзка с настъпило на 08.01.2024 г. в гр.
*в, на ул. „*“ № 6 ПТП, като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 840,86
лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в
патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
3
от непозволено увреждане.
Отговорен за заплащане на застрахователно обезщетение е застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ при условие, че водачът на застрахованото при него
МПС е имал вина за настъпване на ПТП. В случая съдът намира, че водачът на МПС „*“ е
виновен за настъпване на ПТП, тъй като е нарушил чл. 95, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
според които водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват
и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че
няма да създадат опасност за останалите участници в движението, а водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Така съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че на
08.01.2024 г. МПС „*“ е причинило вреди на застрахованото при ищеца МПС „*“. Съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на
противното. По делото не се събраха доказателства за опровергаване на установената
презумпция.
Следователно по делото се установяват наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител за
възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско”, изплатено от
ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ,
който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са
настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се
ангажира отговорността на ответника. Заключението на САТЕ е компетентно изготвено и
обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
категоричен отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
резултат от процесното ПТП.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
4
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба №
24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ),
като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I
т. о., решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 165 от
24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т. о./. При частични вреди на МПС, какъвто е
настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва
да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на
застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с
коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на
размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на увредения автомобил - участник в ПТП, остана недоказано, тъй като по
делото липсват доказателства поведението на неговия водач да е допринесло по някакъв
начин за процесното ПТП. САТЕ е посочила, че от техническа гледа точка причина за
настъпване на ПТП са субективните действия на пасажера на задната седалка на „*“. Не се
установява водачът на МПС „*“ да е нарушил правилата за движение по пътищата,
доколкото се движил по еднопосочна улица, не е се е отклонявал или сменял лентите, нито
има данни да се е движил с несъобразена скорост.
Според вещото лице стойността за възстановяване на щетите по увредения лек
автомобил е в размер на 932,44 лева. Претендира се сума в размер на 840,86 лева, към която
следва да се добавят 15 лева ликвидационни разноски, с оглед на което предявеният иск
следва да бъде уважен в пълен размер.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е сторил следните
разноски: 50 лева – държавна такса за исковото и заповедното производства, 300 лева –
депозит за експертиза, 30 лева – депозит за свидетел, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за
исковото и заповедното производства.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК от „**“ АД,
ЕИК ** срещу “ЗК „*с” АД, ЕИК **, иск с правно основание чл. 411 КЗ, че “ЗК „*с” АД
дължи на „**“ АД сумата от 855,86 лева, ведно с ликвидационните разноски,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция по
застраховка „Каско на МПС“ за вреди на МПС „*“, peг. № *, застрахован при ищеца от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 08.01.2024 г. в гр. *в, на ул. „*“ № 6 по вина
на водача на МПС „*“, peг. № *, със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 28.08.2024 г. до окончателното заплащане, чиито
водач не контролира пасажерите в него и се отваря внезапно задна дясна врата, без да се
уверят, че действието е безопасно за движещите се по пътното платно автомобили и бива
ударен преминаващият по лентата за движение л.а. „*“, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39424/2024 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА “ЗК „*с” АД, ЕИК **, да заплати на „**“ АД, ЕИК ** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 430 лева – разноски за исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6