М О
Т И В И
към
Присъда № ……….. / 14.07.2010г. по НОХД №2400 от 2010г. по
описа на БРС
Производството
е образувано по внесен в Бургаски районен съд обвинителен акт на БРП против М.К.Д.,
ЕГН ********** с обвинение за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК.
Съдът като е съобразил, че са налице
предпоставките на чл.371 от НПК е
постановил предварително изслушване на страните. Разяснил е на подсъдимия
правата му по чл.371 от НПК, като го е уведомил, че събраните по делото доказателства
в досъдебното производство и направените самопризнания ще се ползват при
постановяване на присъдата.
Подсъдимият е признал изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния
акт, като е заявил, че не желае да се събират доказателства относно тези факти.
Защитникът му счита, че няма пречка делото да бъде разгледано по реда на глава
двадесет и седма от НПК, като моли съда да приложи чл.55 от НК при определяне
на наказанието.
Представителя
на БРП намира обвинението срещу подсъдимия за безспорно доказано, като смята, че
събраните по делото доказателства изцяло кореспондират с направените в съдебно
заседание самопризнания. Пледира на подсъдимия да се наложи наказание при
условията на чл.55 от НК.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните
в производството доказателства, съдът приема за установено следното:
През месец август 2008г. свидетелят К.М. Ф.Й. посетил
Република България. Последният бил гражданин на Нидерландия и се придвижвал с
превозно средство- тип каравана марка “.....”. Нощувал в автомобила си, но на
18.08.2008г. получил сериозна повреда в двигателя и се оказало, че трябва да
ползва друг тип транспорт, за да се върне в родината си. Й. възнамерявал да се
стигне с нощния влак от гр.Бургас до гр.София на 20.08.2008г. Същия ден
пребивавал в гр.Поморие и се запознал с момиче, което се представило като Д..
Разменили телефонните си номера и след около час отново се видели, като този
път девойката била придружавана от обв.Д.. Последният управлявал лек автомобил
марка ”.....”, в който се качил и Й., за да се придвижат съвместно до
гр.Бургас. Докато пътували обвиняемият поискал телефона на холандския
гражданин, след което отказал да му го върне, нанесъл му няколко удара с юмрук
и го принудил да слезе от автомобила. Последният успял да запише
регистрационния номер на леката кола. Неустановени лица превозили Й. до
гр.Бургас, който се качил на влака за гр.София. След пристигането си в
столицата младежът уведомил органите на транспортна полиция за извършеното
срещу него престъпление.
Описаната
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите Д.-Б., Д., К., разпитът на пострадалото лице, проведен в
Нидерландия, след изпълнена следствена поръчка, справката за съдимост и
останалите писмени доказателства, събрани в съдебното следствие.
Съдът намира, че с деянието си подсъдимият Д. е осъществил
от обективна страна престъпния състав на престъплението по чл.198 ал.1 от НК и
на 20.08.2008г. на пътя гр.Поморие-гр.Бургас отнел чужда движима вещ-мобилен
апарат марка “.....” на стойност 360 лева от владението на К.М. Ф.Й., с
намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила.
За да установи свое фактическо владение Д. е използвал
сила и по този начин сломил съпротивата на пострадалия и го отказал от
намеренията му да си търси обратно веща. Чрез така употребеното физическото
въздействие принудително е била прекъсната връзката на свидетеля с владения от
него мобилен апарат и преодоляно несъгласието му.
Деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина
пряк умисъл. Д. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е възникването на
общественоопасните му последици и е искал същите да настъпят.
За извършеното престъпление по чл.198 ал.1 от НК е
предвидено наказание от три до десет години лишаване от свобода. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът преценява направените самопризнания, изразеното
съжаление, факта че подсъдимият в хода на съдебното производство оказва
съдействие за разкриване на обективната истина по делото, чистото му съдебно
минало. Освен това съдът, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК
при постановяването на осъдителна присъда определи наказанието при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК. Ето защо за извършеното престъпление по чл. 198 ал.1 от НК подсъдимият беше осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца, чието изтърпяване се отложи за срок от три години.
В тежест на подсъдимия бяха възложени направените по
делото разноски в размер на 105 лева.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
Златка Калоянова