Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 12.01.2024 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ..........… в
публично заседание ……..….…
на деветнадесети
декември .............................................................………………..…….……………
през
2023/две
хиляди двадесета
и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….
Мариана Кадиева ……………..…….…….…..
като
разгледа докладваното от .....……………..…. съдията
Виктор Атанасов ........................
административно
дело №437 ..... по описа за ...................... 2023 година
.......................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на чл.118,
ал.1 от КСО, във вр. с Раздел І/Първи/ на Глава Х/десета
- чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба от Г.З.М., с посочен постоянен
адрес:***, подадена чрез пълномощник – адвокат Д.Х. от АК-***, с посочен адрес
за призоваване и връчване на книжа: ***, против Решение №2153-08-227 от
17.10.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е
отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Г.З.М., против Разпореждане
№О-08-999-00-********** от 01.09.2023 год. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали, с което й е отказано
отпускане на парично обезщетение при бременност.
Жалбоподателката Г.З.М.
заявява в жалбата, че в законоустановения срок
обжалва Решение № 2153-08-227 от 17.10.2023 год. на директора на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №О-08-999-00-**********
от 01.09.2023 год. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите
при ТП на НОИ - град Кърджали, с мотив, че не е упражнявала трудова дейност
като земеделски производител, тъй като е нямало данни да е произвеждала
продукция, предназначена за продажба, а именно - отглеждането на 0.350 ха
„тютюн“. Твърди, че при постановяване на своя акт административният орган се е
позовал на предположения, а не на реални факти, като същият посочил, че до
датата на регистрацията като земеделски стопанин - 02.05.2023 год., дейността
по сеитбата на тютюн се е извършвала от някой друг, най-вероятно от неин
близък, като необосновано е изключил вероятността, това да се е извършвало от нейна
страна. Предвид това, жалбоподателката счита, че
административният орган неправилно, необосновано и незаконосъобразно е приел,
че за нея не е възникнало осигуряване, съответно, че не е била осигурено лице
за риска общо заболяване и майчинство и не е отговаряла на условията на чл.48а
от КСО за отпускане на обезщетение.
На следващо
място, жалбоподателката Г.З.М. сочи, че не е съгласна
с наведените твърдения и достигнатите изводи в процесното
решение, тъй като административният орган не бил обсъдил в цялост оплакванията
в жалбата й, както и всички относими към случая факти
и доказателства и следователно е постановил решението си при неизяснена
фактическа обстановка, което според нея било самостоятелно основание за отмяна
на оспорения административен акт, като постановено при допуснато съществено
нарушение на процесуалното правило на чл.35 от АПК, т.е. без да са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Излага довод,
че неправилно е възприето от административния орган, че не е осигурена за общо
заболяване и майчинство и че не отговаря на условията на чл.48а от Кодекса за
социално осигуряване и в тази връзка твърди,
че като не е съобразил всички релевантни за случая обстоятелства, без да
е изследва конкретния случай, административният орган е достигнал до неправилни
изводи, издавайки едно необосновано и незаконосъобразно решение. С жалбата,
предвид така изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да
отмени Решение №2153-08-227 от 17.10.2023 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали.
В съдебно
заседание, редовно призована, жалбоподателката Г.З.М.
от ***, не се явява, представлява се
от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.Д.Х. от АК-***,
който заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. В съдебно заседание и в писмена защита, депозирана в
предоставен от съда срок, излага подробни доводи и аргументи в подкрепа на
твърденията си, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е
необосновано и незаконосъобразно, издадено в нарушение на чл.35 и чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от съществено
значение за случая. Най-напред сочи, че
не оспорва обстоятелството, че жалбоподателката Г.М.
не притежава 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за риска общо
заболяване и майчинство, но счита за спорно и неизяснено от фактическа страна
обстоятелството дали същата е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от КСО.
В
тази връзка сочи, че административният
орган е приел, че от страна на Г.М. не е упражнявана трудова дейност като
земеделски производител, докато в оспореното решение, горестоящият
административен орган е намерил това обстоятелство за недоказано по безспорен и
категоричен начин и въпреки това, не е отменил разпореждането за отказ и не е
върнал преписката на долустоящия административен орган,
за изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с упражняваната от нея трудова
дейност като земеделски стопанин. Твърди на следващо място, че впоследствие
било издадено и последващо разпореждане за отказ за
отпускане на парично обезщетение - Разпореждане №О-08-999-00-********** от
01.12.2023 год., в което на практика били изложени фактически и правни
обстоятелства, идентични с тези, изложени в процесното
такова, като счита, че отричайки отново качеството й на осигурено лице,
административният орган възпрепятства упражняването и реализирането на правата
й като такава както към настоящия момент, така и за в бъдеще. Предвид
изложеното, още веднъж моли съда да постанови решение, с което да отмени
оспореното Решение №2153-08-277 от 17.10.2023 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали и да върне преписката на административния орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за
съдебно заседание, не се явява, представлява се редовно упълномощен процесуален
представител – ст.юрк.З. Б., която оспорва жалбата и
я намира за неоснователна. Излага довод,
че в случая приложение намира разпоредбата на чл.48а от КСО и че според тази
норма, правото на парично обезщетение за бременност и раждане възниква при
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: лицето да е осигурено за
съответния осигурителен риск към момента на настъпване на осигурителното
събитие и да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички
осигурителни социални рискове. Твърди, че в подаденото до ТП на НОИ – Кърджали
Удостоверение №**** от 29.08.2023 год. било отбелязано обстоятелството, че към
деня на настъпване на бременността и раждането, лицето не е придобило
изискуемия 12-месечен осигурителен стаж, като сочи, че такива са и фактите към настъпване
на осигурителното събитие по болничен лист от 03.08.2023 год. Счита, че това е
достатъчно основание, на жалбоподателката да й бъде
отказано изплащане на исканото парично обезщетение, като предвид на това моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Г.З.М. като
неоснователна и да остави в сила обжалваното решение на директора на ТП на НОИ
– Кърджали. Моли, също така, в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката Г.З.М., чрез пълномощника й, със
съпроводително писмо с Изх.№1012-08-373#1/17.10.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.5/,
като е получено от този пълномощник, на посочения в жалбата адрес, срещу
подпис, на датата 19.10.2023 год., видно от отразеното в приложеното към
административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна
разписка/, обр.243, с баркод
ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/на л.8/. Жалбата против решението е подадена по пощата, чрез
препоръчана пощенска пратка, която е била приета от пощенския оператор на
датата 31.10.2022 год., видно от пощенското клеймо върху копието
от пощенския плик, приложено по преписката/л.4/. Пратката
е доставена в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали и съответно, подадената
жалба е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-227#1 от 02.11.2023 год., видно от
положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/. От това следва, че жалбата е
подадена на 12-ия/дванадесетия/
ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването
на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена
е в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и
с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на
административния акт, с който се засягат негови законни права и интереси и
която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената справка от регистъра на самоосигуряващите се лица/л.23/, жалбоподателката Г.З.М. е регистрирана в ТД на НАП като самоосигуряващо се лице – земеделски
производител, с вид осигуряване за фонд „Пенсии” и фонд „ОЗМ”, с начало на
осигуряването – 02.05.2023 година.
Административното производство, в което е постановено
оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е започнало по повод
представено в ТП на НОИ – Кърджали, от Осигурителна каса – ***, Удостоверение/приложение
№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощите по ДОО/, с Вх.№**** от 29.08.2023
год./л.25/, съдържащо данни относно правото на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради бременност, за периода от 03.08.2023 год. до
16.09.2023 год., на жалбоподателката Г.З.М., по болничен лист №**** за временна неработоспособност, издаден на 10.08.2023
год. от „Д-р Й. Й. ***“ ЕООД ***, на жалбоподателката
Г.З.М., с период на временната неработоспособност от 03.08.2023
год. до 16.09.2023 год., общо за 45/четиридесет
и пет/ календарни дни/л.26/. Като диагноза, в този болничен лист е вписано „***”,
а като причина за временната неработоспособност е вписано „***”, като е определен
режим на лечение „свободен с право да напуска населеното място в рамките на РБ”,
както и е определена дата за явяване на преглед – 16.09.2023 год. В този
болничен лист е вписан ***.
За преценка правото на осигурителни плащания, с писмо
Изх.№1030-08-926 от 31.08.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.22/,
от Областна дирекция „Земеделие” – град Кърджали е било изискано да бъдат
предоставени копия на всички налични документи, с които посочените в писмото три
лица, в т.ч. и жалбоподателката Г.З.М., са регистрирани
като земеделски стопани по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани, включително и справките по
чл.5, ал.2 от нея.
По повод това писмо, в ТП на НОИ – Кърджали е получено
писмо – справка с Изх.№РД-12-02-658-1/31.08.2023 год. на директора на ОД
„Земеделие” – Кърджали, с Вх.№1030-08-926#1/31.08.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.20/, за
дейността като регистрирани земеделски стопани на посочените в него 3/три/ лица,
като за дейността на земеделския стопанин Г.З.М. е посочено, че същата има
регистрация като земеделски стопанин, извършена на 02.05.2023 год. и има
актуализация на данни на 01.06.2023 год., а от приложената извадка от дата 31.08.2023
год. от Регистъра на земеделските стопани – Справка за дейността на земеделския
стопанин е видно/л.21, стр.1/, че към 02.05.2023 год. същата е заявила използвана земеделска земя с обща площ 0.1610 ха,
с намерение за отглеждане на тютюн – 0.1500 ха, намираща се в землището на ***,
***. Видно от Справка за дейността на земеделския стопанин от същата
дата/л.21, стр.2/, на 01.06.2023
год. жалбоподателката е заявила промяна на данните
при регистрацията, а именно: обща използвана площ 0.3848 ха, засети култури – тютюн,
на площ 0.3500 ха, находящи се в землището на ***,
***.
При така установените данни, ръководителят по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Кърджали е постановил
Разпореждане №О-08-999-00-********** от 01.09.2023
год./л.16/, с което, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47,
ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното и обществено
осигуряване/НПОПДОО/, на жалбоподателката Г.З.М. е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
бременност, по болничен лист №*** и
представено удостоверение с Вх.№ *** от 29.08.2023 год., с мотив, че същата реално не е упражнявала трудова
дейност като земеделски стопанин и съответно, не е произвела продукция,
предназначена за продажба и че следователно, тя не е осигурено лице за риска „общо
заболяване и майчинство“, няма 12 месеца осигурителен стаж за този риск, поради
което не отговаря на условията на чл.48а от КСО и няма право на парично
обезщетение за периода на бременност от 03.08.2023 год. до 16.09.2023 год. вкл.
Изложени са мотиви, че от събраните в административното производство
доказателства може да се направи обоснован извод, че лицето не е упражнявало
трудова дейност като земеделски стопанин, поради което спрямо него не е
възникнало съответното осигуряване, като в този смисъл за изложени съображения,
че сеитбата на тютюн се извършва от края на февруари до средата на март, а в
оранжериите – от средата на февруари до началото на март. Предвид това, в разпореждането
е изведен извод, че до датата на регистрация като земеделски стопанин –
02.05.2023 год., дейността по сеитбата на тютюн не се е извършвала от лицето, а
вероятно от негов близък, както и е посочено, че ежемесечното внасяне на
осигурителни вноски, без лицето реално да упражнява трудова дейност, само по
себе си не е правопораждащ факт за получаване на
исканото обезщетение.
Това разпореждане е получено от жалбоподателката
Г.З.М. на датата 08.09.2023 год., видно от приложеното по преписката известие
за доставяне, обр.243, с баркод
ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.17/.
Срещу това разпореждане, в срок - на 19.09.2023 год., от
Г.М., чрез пълномощник – адв.Д.Х. от АК-***, е била подадена жалба до директора
на ТП на НОИ – Кърджали, регистрирана с Вх.№1012-08-373 от 19.09.2023 год. на
ТП на НОИ – Кърджали/л.14/, в която е заявила, че оспорва изводите на
административния орган, че не е упражнявала трудова дейност като земеделски
стопанин и съответно, че не е осигурено лице за риска общо заболяване и
майчинство, както и че няма 12 месеца осигурителен стаж за съответния риск и
следователно, че не е отговаряла на условията на чл.48а от КСО за отпускане на
исканото обезщетение, като предвид изложените в жалбата съображения е поискала
разпореждането да бъде отменено.
Така, в крайна сметка е постановено и оспореното в
настоящото производство Решение №2153-08-277 от 17.10.2023 год. на директора на
ТП на НОИ – Кърджали/л.6-л.7/, с което е отхвърлена жалбата на Г.З.М. срещу
Разпореждане №0-08-999-00-********** от 01.09.2023
год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали,
като неоснователна.
За да постанови този резултат, директорът на ТП на НОИ
- Кърджали е описал установените факти и обстоятелства, като е изложил подробни
мотиви, както от фактическа, така и правна страна, които са обусловили и
постановеният от него краен резултат. Посочено е, че в ТП на НОИ – Кърджали, за
жалбоподателката е представено удостоверение приложение
№9 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО), с Вх.№*** от 29.08.2023 год., с данни относно правото на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност по издаден
болничен лист №****, с период на временната неработоспособност – 03.08.2023
год. – 16.09.2023 година.
В мотивите е
възпроизведена приложимата нормативна уредба, както и възприетото в мотивите
към оспореното разпореждане, довело до постановения с него краен резултат.
Посочено е, че след запознаване с материалите съдържащи се в преписката се
установило, че ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на
НОИ - Кърджали не е изяснил всички факти и обстоятелства свързани с
упражняването от жалбоподателката дейност като
земеделски стопанин, поради което от решаващия орган е прието, че неупражняването
на трудова дейност не е доказано по безспорен начин. В решението е посочено
също, че това обстоятелство не променял изхода на правния спор, като е
отбелязано, че по отношение на жалбоподателката Г.З.М. не е налице другото кумулативно предвидено
условие за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност, а
именно - наличието на 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за риска за „общо
заболяване и майчинство“. В тази връзка в решението са изложени доводи, че съгласно
данните, съдържащи се в информационната система на НОИ, лицето няма никакъв
друг осигурителен стаж като осигурено за риска за „общо заболяване и майчинство“,
като предвид на това е изведен извод, че към настъпване на осигурителното
събитие - 03.08.2023 год., нямало как да се придобият изискуемите 12 месеца
стаж за посочения риск. Изрично е посочено в решението, че това обстоятелство
също е самостоятелно основание заявеното парично обезщетение за временна
неработоспособност да бъде отказано, като при тези мотиви, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, в крайна
сметка, че Разпореждане
№О-08-999-00-********** от 01.09.2023
год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ -
Кърджали е правилно и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на
материалния закон и на база представените и налични писмени доказателства, с
оглед на което същото следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него
отхвърлена като неоснователна.
По доказателствено искане на
процесуалния представител на жалбоподателката, в
съдебно заседание на 19.12.2023 год. е допуснат до разпит един свидетел – Н. А.
О. от ***. Свидетелят Н. О. заявява в показанията си, че познава жалбоподателката М., тъй като е омъжена за *** от ***.
Заявява също, че Г.М. е започнала да отглежда тютюн (около 3 - 4 дка) през
месец март – месец април на 2023 год., като добитият тютюн продала преди една
седмица.
В съдебно заседание са представени и приети като
доказателства по делото Договор №*** от *** год. за производство и изкупуване
на тютюн, сключен между жалбоподателката Г.З.М., като
продавач и „***“ АД ***, като купувач/л.34/, Предавателно-приемателен протокол №040045/04.12.2023
год., за предадено/продадено количество 108.5 кг. тютюн, Сортова група „***“,
сорт „***“, реколта 2023 год./л.35/,
както и Разпореждане №О-08-999-00-********* от 01.12.2023 год. на ръководителят
по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали/л.36/,
за отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради майчинство на Г.З.М., по болничен лист №*** и представено удостоверение с Вх.№*** от
29.11.2023 год., за периода от
04.09.2023 год. до 15.10.2023 година.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО, в приложимата й
редакция (Изм.
- ДВ, бр.99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) регламентира, че паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и
изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по
декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на
банкова сметка (*** – IBAN), ***, лицензиран от Българската народна банка, или
от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на
страната. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на
което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ.
Обжалваното Разпореждане №О-08-999-00-0********* от 01.09.2023 год. е издадено от В. М. – началник сектор
„Краткосрочни плащания”/„КП”/ в ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със Заповед №1015-08-53 от 14.04.2016 год. и Заповед
№1015-08-81 от 07.06.2016 год., и двете на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.18 и л.19/, е възложено да издава и подписва разпорежданията за отказ за
отпускане на обезщетения и помощи от ДОО, в т.ч. и при временна
неработоспособност, по чл.40, ал.3 от КСО, т.е. разпореждането е издадено от
компетентен по място, материя и степен орган, съобразно хипотезата на чл.40,
ал.3 от КСО.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта,
раздели І/който раздел ІІ регламентира обезщетенията при временна
неработоспособност/ и ІІ или помощи, като в същия смисъл, съобразно изричната
разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният пред
съда административен акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на
НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките
на неговата материална и териториална компетентност, като отново следва да се
добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и
обжалваното пред него Разпореждане №О-08-999-00-0********* от 01.09.2023 год.
на началник сектор „Краткосрочни плащания”/„КП”/ в ТП на НОИ – Кърджали.
Оспореното решение е издадено в посочения едномесечен
срок/жалбата против разпореждането е подадена на 19.09.2023 год., а решението е
постановено на 17.10.2023 год./, като освен това, същото е издадено при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.
В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, т.е. съдът намира, че не
са налице нарушения, свързани с компетентността на органите, формата,
съдържанието и сроковете и правилата за издаване на оспорения административен
акт, т.е. по отношение на същия не са налице отменителните
основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Разгледан по същество, оспореният административен акт
е законосъобразен, като издаден и в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона, по следните съображения:
Ясно е, че правото на парично обезщетение за
бременност и раждане е признато по чл.48а от КСО на осигурените лица за общо
заболяване и майчинство, ако същите имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж
като осигурени за този риск. Анализът на цитираната норма сочи, че за да получи
посоченото обезщетение едно лице, законодателят е въвел кумулативно две
предпоставки, едната от които е лицето /майката/ да е осигурено лице за
горепосочения осигурителен риск, а втората предпоставка – осигуреното лице да
притежава и 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за осигурителния
риск „майчинство“. Същевременно, „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3
от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, като осигуряването на лицето, което е започнало
трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 –
т.3 и т.5, а самоосигуряващите се лица се смятат за
осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6,
ал.8. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и
за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. Следва да се посочи, също така, че според разпоредбата на §1,
ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрирани
земеделски стопани и тютюнопроизводители” са физически лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и
са регистрирани по установения ред.
В мотивите към оспореното решение е прието, че
неупражняването от страна жалбоподателката на трудова
дейност като земеделски стопанин, така, както се твърди в Разпореждане
№О-08-999-00-**********/01.09.2023 год. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, чиято законосъобразност е била
предмет на разглеждане с оспореното в настоящото производство решение, не е доказано
по безспорен начин, като същевременно, в решението е изложен довод, че по
отношение на жалбоподателката Г.З.М. липсва другата
кумулативна предпоставка за отпускане на исканото парично обезщетение, а именно
- наличие на 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за риска общо заболяване
и майчинство.
Съдът в настоящия състав намира, че при
обсъдените по-горе доказателства и установените с тях данни, правилно и
обосновано е прието от административния орган, че жалбоподателката
Г.З.М., в
качеството си на самоосигуряващо се лице -
регистриран земеделски стопанин, не е имала право на парично обезщетение за
бременност и раждане по болничен лист №**** от 10.08.2023 год., за периода от
03.08.2023 год. до 16.09.2023 год.,
поради това, че същата не е отговаряла на условията на чл.48а от КСО за
отпускане на това обезщетение. В тази връзка следва да се отбележи, че в
хипотезата на две кумулативно установени в закона предпоставки за отпускане на
парично обезщетение от вида на процесното, ако липсва
която и да е от тях, то за заявителя на обезщетението не възниква право за
получаване на същото.
Както вече бе изяснено по-горе, в настоящето
производство е безспорно, че Г.З.М. е регистрирана като земеделски стопанин в
Регистъра по чл.7, ал.1 от ЗПЗП, воден в МЗХГ по реда на Наредба №3 от
29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,
считано от 02.05.2023 год., като от същата тази дата, лицето е заявило пред
компетентната ТД на НАП, че ще упражнява трудова дейност в това си качество, респ.
ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, с
избран вид осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“ на ДОО. С оглед приетото в
решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че липсват безспорни и
категорични доказателства, установяващи неупражняването на трудова дейност от
страна на Г.З.М. като земеделски стопанин, съдът намира, че решаващият орган
приема точно обратното, т.е. че жалбоподателката е
упражнявала заявената от нея трудова дейност, респ. по отношение на същата е
налице условието да е осигурено лице за съответния осигурителен риск, с което
се изпълнява и първата предпоставка по чл.48а от КСО.
Втората предпоставка, въведена в разпоредбата на
чл.48а от КСО, обаче, съдът в настоящия състав намира, че не е налице, както
правилно са приели и административните органи на ТП на НОИ – Кърджали/ръководителя
по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали и горестоящия му административен орган – директора на ТП на
НОИ – Кърджали/, като следва да се посочи, че посоченото обстоятелство се
установява по безспорен и категоричен начин от наличните по делото
доказателства, като същевременно, същото не се оспорва и не се отрича от жалбоподателката Г.М. и нейния пълномощник. Така, според
съда, правилни и в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона са изводите на решаващия орган, изложени в мотивите към
обжалваното решение, че съгласно данните, съдържащи се в информационната
система на НОИ, е установено, че Г.З.М. няма никакъв осигурителен стаж като
осигурено лице за общо заболяване и майчинство преди датата 02.05.2023 год./т.е.
датата, на която е декларирала начало на дейността като земеделски производител
и начало на осигуряването за ОМЗ/, поради което към датата на настъпване на
осигурителното събитие, т.е. към 03.08.2023 год., за нея не е налице
изискването за 12 месеца осигурителен стаж, като осигурена за риска за общо
заболяване и майчинство. В тази връзка, най-напред следва да се посочи, че още
в представеното в ТП на НОИ – Кърджали, от Осигурителна каса – ***,
Удостоверение/приложение №9 към
чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по
ДОО/, с Вх. №*** от 29.08.2023 год./л.25/,
съдържащо данни относно правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност, на жалбодателката
Г.З.М. ***, по болничен лист №**** за временна неработоспособност, издаден на 10.08.2023
год. от „Д-р Й. Й. ***“ ЕООД ***, в т.3 от това удостоверение изрично е
посочено, че „Към деня на настъпване на бременността и раждането, лицето/т.е. жалбодателката Г.М./ няма 12 месеца осигурителен стаж като
осигурено лице за „общо заболяване и майчинство.“. Също така, видно от
приложената към административната преписка Справка от Персоналния регистър на
НОИ за осигурителни периоди от 01.01.2005 год. до
31.12.2023 год., за жалбоподателката Г.З.М., ЕГН **********/л.9/, по
отношение на същата липсват данни за наличие на каквото и да е осигуряване,
респ. данни за наличие на осигурителен стаж, в т.ч. и като осигурено лице за
риска „общо заболяване и майчинство“, относимо за
времето преди 02.05.2023 год., от което следва, че към датата на настъпване на
осигурителното събитие - 03.08.2023 год., осигурителният стаж на жалбоподателката Г.М. е малко над 3 месеца. При това
положение, според настоящия съдебен състав, с основание следва да се приеме, че
жалбоподателката Г.З.М. не е изпълнила другото
изискване, заложено в чл.48а от КСО, за наличие на 12 месеца осигурителен стаж,
като осигурена за риска „общо заболяване и майчинство“.
При така установените факти, съдът намира, че
изплащането на обезщетението за бременност и раждане по представения болничен
лист №**** от 10.08.2023 год., за периода от 03.08.2023 год. до 16.09.2023
год., законосъобразно е било отказано. Това е така, защото по делото по
безспорен и категоричен начин се установи, че за процесния
период жалбоподателката Г.М. не е отговаряла на едно
от условията за отпускане на обезщетението, предвидени в чл.48а от КСО, а
именно - да притежава 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за риска „общо
заболяване и майчинство“. Съдът споделя довода в обжалваното решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали, че това обстоятелство е самостоятелно
основание заявеното парично обезщетение да бъде отказано, следователно съдът
намира, че правилно и законосъобразно е било отказано изплащането на парично
обезщетение за временна неработоспособност за периода на бременност – от
03.08.2023 год. до 16.09.2023 год. – 45/четиридесет и пет/ календарни дни, т.е.
оспореното решение е издадено в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.
Така, с оглед всички изложени по-горе съображения,
съдът в настоящия състав намира, че оспореният в настоящото производство
административен акт е постановен от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма и с необходимото съдържание, при спазване
на установените административно-производствени правила, при правилно приложение
на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие с целите
на закона и съответно, не са налице основания за отмяната му. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от Г.З.М. от ***,
против Решение №2153-08-277 от 17.10.2023 год., издадено от директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против
Разпореждане №О-08-999-00-********** от 01.09.2023 год. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност, за неоснователна и недоказана, поради
което и с решението по настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на делото и предвид своевременно
направеното искане в хода по същество на делото от страна на процесуалния
представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали, за присъждането на деловодни
разноски, произтичащи от юрисконсултско
възнаграждение, то на основание чл.143, ал.3, предл.I/първо/
от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и
във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната
помощ, в полза на ТП на НОИ - Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимално регламентирания размер
от 100.00/сто/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.З.М., с посочен постоянен адрес:***, ЕГН **********, против Решение №2153-08-227 от 17.10.2023 год., издадено от
директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна,
жалбата й против Разпореждане №О-08-999-00-********** от 01.09.2023 год. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ -
Кърджали, с което разпореждане, на Г.З.М.
от ***, е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност,
поради бременност, за периода от 03.08.2023 год. до 16.09.2023 год. включително,
по болничен
лист №**** за временна неработоспособност, издаден на 10.08.2023
год. от Медицински център „***“ ЕООД ***.
ОСЪЖДА Г.З.М., с постоянен адрес:***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски,
в размер на 100.00/сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението,
съгласно разпоредбата на чл.119 от КСО, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване или протестиране.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
С Ъ Д И Я: