РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Белоградчик, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200075 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Т. И. от гр.Б., обл.В., ул. ”С. п.” №..., ет....,
ап...., с ЕГН **********, срещу НП № 88/22.02.2022 г. на Директора на РДГ –
Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание
чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.9 а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии.
В жалбата си жалбоподателят, твърди не законосъобразност и
неправилност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се разпит на двама
свидетели на жалбоподателя, които ще осигури по делото. В с. з. И. се
представлява от упълномощен представител – адвокат, който поддържа
жалбата, смята, че не е установено правилно и посочено мястото на издаване
на превозните билети, ел. система чрез, която се генерират те – допускала
грешки, посочвайки едно място на издаване, а реално то е друго. Поради това,
1
нарушението не било доказано по безспорен начин и следва да бъде отменено.
Претендират се и разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но в
депозирана впреди едно от заседанията по делото писмена защита - взема
становище по казуса, като намира за доказано нарушението , неговият автор и
правилно наложена санкция за провинението.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят П. Т. И. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика – обстоятелство, за което не бяха представени изрично
доказателства по делото, но не се и оспори от нито една от страните по
същото, поради което съдът го приема за безспорно установено.
В това си качество имeнно, той контролирал сечта , извършвана в сечище
– собственост на гората на частно физическо лице, намиращо се в землището
на с. П., обл.В., тъй като бил получил и Позволителното за сеч за него – ПС
№ 0585753/20.11.2020 г. В частност П. И. следвало и след добиване на
дървесината по позволителното да постави марка на орязаните дървета и да
издаде превозен билет за транспортирането им.
При провеждана полицейска операция с оглед установяване на незаконно
добиване на дървесина на територията на обл. Видин, от служители на ОД-
МВР-Видин били установени две МПС – в с. П., общ. Б. и съседно му с. Ч. / в
бивш стопански двор/ , натоварени с дърва. За дървата от едното МПС – 10
пр. куб. м. дърва за огрев – „бук“ въобще нямало издадени превозни билети,
нито били маркирани. А за дървата във второто МПС – намерено в с. Ч., в
количество 26 пр. куб. м. „бук“, били предоставени на полицейските
служители три броя превозни билети, издадени от жалбопод. П. И. от
25.11.2020 г., с посочени данни – ПС № 0585753/20.11.2020 г. Тези дърва
били маркирани. В сечището обаче, от което се сочело в превозните билети ,
че са добити – сеч не била отпочвана въобще. Тъй като било поискано
съдействие от служители на ТП-ДГС-Видин, свид. М. И. – горски надзирател
оказал такова. При извършена от него проверка в системата на ИАГ – относно
издадените от П. И. превозни билети от 25.11.2020 г., той констатирал, че те
2
не са издадени, както е отразено в тях и както е било необходимо от
съответното указано място за издаването им – на не –повече от 1 км.
разстояние от сечището, а два от тях били издадени от гр. Б., третия пък – от
място, на асфалтов път извън гората около с . П..
По-конкретно ПБ с № 7662/00197/25.11.2020 г. за 9 пр. куб. м. дървесина
/бук/ и втория с № 7662/00198/25.11.2020 г. за 9 пр. куб. м. дървесина / също
бук/, които касаели добива по едно и също позволително за сеч, в горска
територия, в землището на с. П., обл.В., били издадени от П. И. от
територията на гр. Б.: първият от ул. „К. Ал. Б.“ в 10,23 ч. и от ул. „К. Б...“ в
града – втория билет – в 13.27 ч. Иначе и в двата билета било отразено място
на издаване - от временен склад, с посочени географски координати /
дължина и ширина/.Свид. М. И. именно проверявайки тези посочени от
издателя географски координати, установил несъответствието с временния
склад.
Свид. М. И. оформил КП № 66 и КП №67 от 26.11.20 г. и двата, в които
отразил резултатите от своята проверка по случая.
Според служителят на ТП-ДГС-Видин, свид. М. И., жалбопод. П. И. е
допуснал нарушение при издаването на двата превозни билета от 25.11.2020 г.
на изискванията на Наредба № 1/2012 г. за КОГТ.
На 08.12.2020 г., в гр. В., свид. М. И., след проверката още на
26.11.2020г. в ел. система на ИАГ, в сектора за издаване на превозни билети,
в присъствието на П. Т. И. – като нарушител, и на Ир. В. / служител на ОД-
МВР-Видин/ – като свидетел на съставяне на акта само, съставил и АУАН №
88 от същата дата, на П. И. за това, че „ в качеството си на лице, упражняващо
лесовъдска практика, въз основа на ПС № 585753/2011.2020 г., е издал два
превозни билета - № 7662/00197/25.11.2020 г. и № 7662/00198/25.11.2020 г., с
координати на издаване от гр. Б., а не от на ок. 1 км. от сечището по
технологичен план“ за съответния имот. Посочил в акта и двете улици в гр.
Б., които координатите на билетите визирали , като места на издаване и
квалифицирал деянието на П. И. по чл. 9 А от Наредба № 1 за КОГТ вр. със
Заповед № 142 на Изп. Директор на ИАГ. Жалбоподателят подписал и приел
копие от акта, като отразил и писмено възражение срещу него – с заявление,
че не е знаел за Наредбата.
По повод самото нерегламентирано добиване и транспортиран на
3
дървата за огрев по проверката на служителите на ОД-МВР-Видин било
отпочнато ДП по смисъла на НК / ДП № 287/2020 г. по описа на ОД-МВР-
Видин/, но впоследствие –прекратено, с Постановление от 23.12.2021 г. на
прокурор при РП-Видин, поради липса на престъпление по НК. Прокурорът е
указал в своя акт, че следва да бъде потърсена админ. нак. отговорност от
няколко лица, вкл. и П. Т. И..
На 22.02.2022 г. въз основа на КП № №66 и КП №67 – от 26.11.2020 г.
двата, акта на свид. М. И. и Постановлението на прокурора при РП-Видин за
прекратяване на воденото ДП, е издадено обжалваното НП № 88/2022 г. от
Директора на РДГ-Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, макар и поради други съображения - от излаганите от
страна на жалбоподателя.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната
на атакуваното наказателно постановление.
Запознавайки се с АУАН № 88/08.12.2020 г., съдът установи, че на
нарушителя е приписано като извършено едно само админ. нарушение,
изразено в издаването на 2 бр. отделни документа – превозни билети, което
поведение на П. И. по своята правна същност би следвало да се квалифицира
като две отделни противоправни прояви, респ. толкова и отделни,
самостоятелни нарушения / с оглед и невъзможността в админ. нак. право да
съществува продължавано деяние/. Същият порок е допуснат и в издаденото
НП, без да бъде констатиран от АНО и отстранен по реда на чл.54 от ЗАНН.
Видно от представените по делото екземпляри от 2 бр. билети, те са издавани
на макар и на една и съща дата и в едно и също населено място, но в различно
време, от различни точки / улици/ в населеното място гр. Белоградчик и
касаят транспортирането на различна дървесина по двата документа / макар и
съвпадаща като количество и вид на дървата/. Т.е. дори да липсваха други
пороци при проведената процедура по ангажиране отговорността на П. И., то
самото наказване на едно само нарушение, с едно само наказание, при
осъществени няколко, макар и еднотипни деяния, води до неправилно
4
прилагане от една страна на материалния закон – неправилна квалификация,
и до нарушаване на процедурата по санкционирането на извършителя, тъй
като не е ясно при това положение / нито за нарушителя, нито за съда/ – за
кое от деянията той е наказан, за кое не, и как да организира провинилият се
защитата си, тъй като не е може да разбере срещу какво / т.е. кое от всички
деяния/ обвинение следва да стори това. Съгласно принципите на админ.
наказателната отговорност – ЗАНН, за всяко едно нарушение се определя и
търпи отделно наказание / ако разбира се АНО прецени , че ще търси
отговорност за всяко нарушение/.
Съдът намира до тук посоченото за самостоятелно основание за отмяна
на издаденото НП, без да е необходимо да обсъжда случая по същество. Но за
прецизност, съдът маркира и други пропуски в процедурата по ангажиране
админ. нак. отговорност на П. Т. И..
Съдът отбелязва, че на първо място нарушението е квалифицирано от
актосъставителят по подзаконов нормативен акт – Наредба № 1/2012 г. за
КОГТ и във връзка с друг, акт – общ, административен такъв – заповед на
Изп. Директор на ИАГ. Тази Заповед не е представена по делото, за да
прецени съдът какво е въведено с нея като задължение на лицата, издаващи
процесните документи – превозни билети, нито тя от друга страна не е
конкретизирана достатъчно—актосъставителят е визирал три цифри, като
номер на заповедта, без да се указва от кога е тя! Дори и да се приеме, че
става въпрос за Заповед № 142 от 14.02.2020 г., каквато под този номер съдът
откри и се запозна с нея в публичното , общодостъпно информационно
пространство на ИАГ, то тя съдържа множество разпоредби, не е ясно кое
точно изискване е нарушил П. И. според актосъставителя. Т.е. няма конкретно
препращане към норма от заповедта /ако е тази въобще/.
На второ място, съдът отбелязва, че в НП тази допълнителна
квалификация на актосъставителя – във връзка със заповед на ръководителя
на ИАГ, изчезва. Липсва в постановлението посочване на друг акт, освен
Наредба № !/12 г. за КОГТ, като цифрова квалификация на деянието. А това е
съществено нарушение на правилата за ангажиране отговорността на
нарушителя, не поради самите „по-малко“ норми по който се търси
отговорност и се налага наказание / което принципно би било по-
благоприятно за дееца/, а поради друг недостатък на НП. Той се изразява в
5
това, че чл.9 а от Наредба № 1/12 г. за КОГТ е една обща, банкетна норма и
следва задължително да бъде обвързана – да препраща, към друга, норма,
която да не е спазена от автора на нарушението. Чл. 9 А изисква „ Лицата,
издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата
нормативна уредба, да спазват реда и условията за тяхното получаване,
попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със
заповедите за определяне на съответните образци.“ Кой обаче е реда и какви
условията за издаване на съответните документи – във всеки конкретен казус,
както актосъставителят, така и АНО следва да са установили и отправили
като не спазени към нарушителя. А това обстоятелство е пропуснато – в НП –
изцяло, а в АУАН – частично, поради изложеното до тук от съда.
Съдът не намира за необходимо при така констатираните факти и
направени от него правни изводи, да коментира и съществото на казуса,
макар, че намира като цяло за извършено нарушение/-ия от П. И. при
дейността му, описвана в АУАН и НП.
Предвид всички посочени по-горе, мотиви, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление, е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Искането, направено от страна на жалбоподателя, да му се присъдят
направените по делото разноски – за адвокатско възнаграждение, като бъде
осъдена въззиваемата страна да заплати същите – е неоснователно и следва да
се отхвърли. Съдът констатира, че по делото са представени договор за
правна защита и съдействие на жалбоподателя с адвокат и пълномощно,
удостоверяващи обаче, че има само уговорено между страните по тях
възнаграждение в размер на250,00 лв. Доказателства обаче, че така
договореното възнаграждение е платено – няма. Нито в договора е отразено
подобно заплащане, нито на съда се представи друго доказателство за него,
поради което той не може да приеме, че разноските, в посочения или друг
размер, са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 88/22.02.2022 г. на
6
Директора на РДГ-Берковица, с което на П. Т. И. от гр.Б., обл.В., ул. ”С. п.” №
..., ет...., ап...., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.9 а от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
ОТХВЪРЛЯ, искането на П. Т. И. от гр. Б., обл. В., ул. ”С. п.” № ...,
ет...., ап...., с ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото
/адвокатско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7