РЕШЕНИЕ
№ 14226
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110160754 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетната М. Д. Т., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка Ж. Д. С., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу Д. В. Т.,
ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на ненавършило
пълнолетие дете, от 120,00 лв. на 700,00 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба
/06.11.2023 г./. Претендира се и присъждане на законната лихва за забава.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен по
силата на решение № 17 от 02.02.2017 г., постановено по гр.д. № 55/2017 г. по описа на РС -
Ихтиман, влязло в сила на 02.02.2017 г., с което е утвърдено постигнатото между родителите
на ищцата споразумение и ответника се е задължил да й заплаща месечна издръжка в размер
на 120,00 лева. Сочат се увеличени нужди на ищцата предвид изминалия период от време от
определяне на предишния размер на издръжката и нейното израстване, респективно
нарастват и потребностите на ищцата и настъпилите инфлационни процеси, което се твърди,
че води и до необходимост от увеличаване на определената до момента издръжка, която е
крайно недостатъчна за покриване на нуждите на детето. Навеждат се и твърдения за
разходи за обучение закупуване на тетрадки, учебници и униформа, посещаване на социални
дейности, както и това, че ответника работи и има финансова възмогност да обезпечи на
малолетното си дете, което къммарт 2024г. ще навлезе и в следваща възрастова група.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията. Навежда пространни твърдения, че изложените в молбата твърдения за това, че
1
ответника не участва и не се грижи за дъщеря си за неверни. По отношение на претенцията
за издръжка се твърдени, че ответника няма възможност да заплащя издръжка в
претендирания размер, тъй като не работи на минимлана заплата както и че когато детето е
в България и при него съгласно режима му осигурява всичко необходимо.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 10 от делото/, М. Д. Т., ЕГН **********, е
малолетна към датата на подаване на исковата молба, а към датата на устните състезания по
делото вече е непълнолетна, тъй кат Ж. Д. С., ЕГН **********о 31.03.2024г. е навършила 14
години. Нейни родители са П. К. Тр., ЕГН **********, и Д. В. Т., ЕГН **********.
Следователно ответникът, като баща на ненавършилия пълнолетие ищец, е задължен да му
дава издръжка.
Съгласно решение № № 17 от 02.02.2017 г., постановено по гр.д. № 55/2017 г. по описа на
РС - Ихтиман, влязло в сила на 02.02.2017г. /л. 11 - 15 от делото/, ответникът е задължен да
заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 120,00 лв., считано от датата на
постановяване на съдебното решение – 02.02.2017 г. От определяне размера на издръжката
на ищцата са изминали повече от седем години, като към датата на устните състезания
същата е вече на 14 години. Съдът намира, че израстването на детето в периода от
определяне предишния размер на неговата издръжка, когато то е било на 6-7 години, само по
себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката му. Нуждите на
ищеца, обичайни за деца на нейната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и
т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което тя се
отглежда, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо
да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
2
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 233,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото
се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран
минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не
общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за
издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
По делото от постъпилите справики от НАП и от НОИ по отношение на майката на
ищцата липсват данни за активни трудови договори в периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. (118
от делото), доколкото последната работи на територията но Р. Ирландия, където и живее
заедно с ищцата. По отношение на ответника от справите от НАП и НОИ се установява, че в
периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. е начислен средномесечен облагаем доход в размер на
около 938 лв. /л. 115 и л. 119 от делото/. Представени са и 6 бр. преводни нареждания от
които е видно, че ответника е заплащал издръжка на дъщеря си М. в определения със
съдебното решение размер от 120,00 лева, респективно за шест месеца. По делото не са
представени други относи доказателства.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищцата от издръжка с оглед
възрастта й, установеният по делото размер на доходите на ответника, липсата други
алиментни задължения на ответника, както и обстоятелството, че последния е в
трудоспособна възраст, съдът намира, че искът се явява основателен до размер от 260,00 лв.
месечно, до който претенцията следва да бъде уважена, а в останалата част – до пълния
предявен размер, следва да бъде отхвърлена.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2023 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за забава с правно
основание чл.146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат и на двете страни съобразно отхвърлената и
уважената част от иска. Видно от преставените по делото докозателства, а именно договор
за правна защита и съдействие(л. 129 от делото) е видно, че ищцата е направила разноски за
един адвокат в размер на 1200,00 лева. Предвид това и с оглед уважената част от иска
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 289,66 лева. За
3
отхвърлената част от иска разноски се дължат и на ответната страна, които е представир
доказателства, че енаправил такива в размер на 960,00 лева за заплатен адвокатски хонорор
(л. 131 - 134), поради което токива следва да му се присъдят съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 728,28 лева. Съдът намира, че адвокатското възнграждение не е прекомерно
с оглед на фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 126,00 лв. -
държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка. Ищците по иск за
издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото за
отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Д. В. Т., ЕГН **********, определена по силата на решение № 17 от 02.02.2017
г., постановено по гр.д. № 55/2017 г. по описа на РС - Ихтиман, влязло в сила на 02.02.2017г.
в полза на М. Д. Т., ЕГН **********, действаща чрез своята майка Ж. Д. С., ЕГН
**********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Д. В. Т., ЕГН **********, да
заплаща на М. Д. Т., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Ж.
Д. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 260,00 лв., считано от 06.11.2023 г.
/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 260,00 лв. до пълния предявен такъв от 700,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. Т., ЕГН **********9, да заплати на на М.
Д. Т., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Ж. Д. С., ЕГН
**********, сумата от 289,66 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Д. Т., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своята майка Ж. Д. С., ЕГН ********** да заплати на Д. В. Т., ЕГН
**********9 на, сумата от 728,28 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. В. Т., ЕГН ********** да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на126,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от получаване на съобщението от всяка една от страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5