Р Е Ш Е Н И Е № 66
гр. Сливен, 25.04.2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на осми април
през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Галя Георгиева
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 352 по описа за 2018 година, за да
се произнесе съобрази:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл.24, ал.1 от Наредба №
4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14
"Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. във вр.
с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на С.А.С. против Уведомително писмо за одобрение за участие по мярка
14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020 г., изх. № 01-283-6500/1033 от 28.11.2019 г.,
издадено от Директора на Областна дирекция на ДФ“Земеделие“ - гр. Ямбол. В
жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е постановено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
при неспазване на установената форма и противоречия с материалния закон. Счита,
че от същото не ставало ясно защо е отказано финансово подпомагане. Заявява, че
е изпълнявал всички ангажименти по направление за дейност 14.1.2 „Осигуряване
на свободно отглеждане на открито (ЕПЖ)“, като до получаване на уведомителното
писмо не бил уведомяван за извършена проверка и констатирано нарушение. Моли
съда да отмени оспореното уведомително писмо.
В
съдебно заседание за оспорващият, чрез пълномощника си адв.
А. в писмено становище подържа жалбата, в частта относно неодобрената дейност
14.1.2. „Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ЕПЖ)“ от подмярка 14.1. „Хуманно отношение към животните в сектор
ЕПЖ“. Твърди, че имот № 010019 се намира
в землището на с.Сотиря и попадал в заявения от оспорващия БЗС 67338-119-19 в
землището на гр.Сливен. Претендира за направените по делото разноски.
Ответната
страна Директор на Областна дирекция на ДФ„Земеделие“ гр. Ямбол, редовно
призован, чрез пълномощника си ст. юриск. Д.Р., моли,
да бъде оставена без уважение жалбата. От жалбоподателя по мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. били очертани имоти,
които се намирали в различни землища от мястото, където се намира животновъдния
обект на кандидата и по-конкретно, които били на територията на гр.Сливен, а не
на територията на с. Сотиря. Животновъдният обект на кандидата се намирал в
землището на с. Сотиря, а пасищата, които заявил по тази мярка, трябвало да са
в същото населено място, където се намира животновъдния обект, в близост до
обекта. В настоящия случай кандидатът имал огромен брой пасища, но на
територия, различна от тази на с.Сотиря, в ЕКАТТЕ на селата на гр. Сливен и на
други землища посочени, както в заявлението му по мярка 14, така и в
заявлението му по директни плащания, поради което системата отчитала при
извършване на административни проверки, че в района на животновъдния обект няма
пасища, които да отговарят на изискванията. Заявява, че в района на
регистрирания животновъден обект, а именно с. Сотиря, кандидатът няма пасищна
площ, която да отговаря на изискванията по Мярка 4 от 2017 г., а именно
необходима пасищна площ за свободно пашуване на
животните, не следва да бъде по-голяма от две животински единици на хектар. Моли
съда, да постанови решение, с което да потвърдите законосъобразността на оспорения административен акт. Прави
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Претендира за
направените по делото разноски.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Оспорващият
С.А.С. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 187307 в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
На
01.11.2017 г. С.А.С. подал Заявление за подпомагане с УИН 20/14/1/00556,
представляващо и заявление за плащане, за подпомагане по мярка 14 "Хуманно
отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. Жалбоподателят
кандидатствал за плащания за хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ, за
дейността "Осигуряване на свободна подова площ" за 47 бр. ЕПЖ, на
възраст над 24 месеца, както и за дейността "Осигуряване на свободно
отглеждане на открито" на 47 бр. ЕПЖ, на възраст над 24 месеца. Към
заявлението за подпомагане са приложени необходимите декларации, както и
План-програма, Удостоверение № 981/14.08.2013 г. за регистрация на животновъден
обект рег.№ 88590102 в с.Сотиря, изд. от Областна дирекция по безопасност на
храните, гр.Сливен и Становище № 1638-ЗЖ/27.10.2017 г. на ОДБХ, гр.Сливен,
издадено на основание чл.19 от Наредба № 4/08.08.2017
г.., с което ОДБХ-Сливен е удостоверила по отношение на животновъден обект 8859-0102,
наличието на подова площ и/или дворна площ, във връзка с изискванията на
Наредба № 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14
"Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020, като в документа
е посочено, че заявителя спазва законовите изисквания по мярката и осигурява
описаната в становището площ. Към заявлението е приложен нотариален акт за
притежавана от заявителя кравеферма, както извлечение от Регистъра на
земеделските стопани, от което става ясно, че към: 06.06.2018
о. осъществява дейност в област: Сливен; община: Котел; землища: с. Филаретово,
с. Тича, с. Нейково, гр. Котел, с. Кипилово, с. Боринци и област - Сливен:
община: Сливен, землища: с Тополчане. с Сотиря, гр. Сливен, с Малко Чочовени.
с. Злати войвода, като е отразена обща използвана площ:
81.6192 ха, от които 6,73 ха естествени ливади и 74.89 ха пасища и мери.
С
УП изх. № 01-287-6500/677/21.09.2018 г. заявителят е уведомен за установени нередовности в документацията, едно от които е липса на
представен документ за ползване на животновъден обект-пасище за срок от 1
година, считано от подаване на заявлението за подпомагане. (л.62) В отговор от оспорващия
на 11.10.2018 г., са представени договори за наем на пасища и собствени такива,
от които е видно, че жалбоподателя ползва като собствени и под наем ливади,
пасища и мери в землището на с. Филаретово, общ.Котел- 47.1 дка; с. Тича,
общ.Котел-141 дка; с. Нейково, общ.Котел - 6дка; гр. Котел – 100 дка, с.
Кипилово, общ.Котел – 58 дка и с.Боринци, общ.Котел – 199.4 дка. В община:
Сливен, землища: гр. Сливен - 106 дка, с.Малко Чочовени – 173 дка. и с. Злати
войвода- 32.8 дка, или общо 871,3 дка, представляващи 87.13ха.
На
28.11.2018 г., директорът на ОД на ДФ "Земеделие", гр.Ямбол издал
оспореното Уведомително писмо с изх. № 01-283-6500/1033 за одобрение за участие
по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 г. В
УП е посочено, че оспорващия е одобрен за подпомагане по мярка 14 "Хуманно
отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за дейността
"Осигуряване на свободна подова площ" за 47 бр. ЕПЖ, на възраст над
24 месеца, но за дейността "Осигуряване на свободно отглеждане на
открито" относно заявени 48 бр. ЕПЖ, на възраст над 24 месеца са одобрени
0 бр.. В писмото е посочено, че при извършените административни проверки по
данните, декларирани в подаденото заявление, се установило, че не били спазени
изискванията за минимална площ за дейността 14.1.2 "Осигуряване на
свободно отглеждане на открито, като не са спазени изискванията за минимална
гъстота до 2 ЖЕ/ХА, което е в разрез с изискванията заложени в чл. 4, ал 5 от
Наредба № 4 от 08.08.2017 г.
По
делото е назначена съдебно техническа експертиза изготвена от в.л. геодезист,
от чието заключение става ясно, че имота посочен в Договор за наем № 49 от
27.06.2016 г., намиращ се на стр. 86-87 от делото, се намира в землището на с.
Сотиря. В южно и западно направление, имот № 010019 граничи със землището на
гр.Сливен. Номерът на БЗС не определял в кое землище се намира имота. Физически
блок 40 обхващал площ от землищата на гр. Сливен и с. Сотиря, от там и първите
5 цифри от номера на всички БЗС-та, влизащи в границите му съвпадали с ЕКАТТЕ
на гр. Сливен. Имот № 010019 бил регистриран в ИСАК от С.А.С., а като правно
основание е регистриран Договор за наем № 49 от 27.06.2016 г. Регистрацията в
системата е извършена от ОС „Земеделие" гр. Сливен на 08.08.2016 г.
Минималното
разстояние по права линия между животновъден обект № 8859-0102 с. Сотиря и имот
№ 010019 е 425 м., а разстоянието, по което стигат до него животните е 700-1200
м. в зависимост от маршрута на движение (по-стръмен и по-кратък или по-полегат
и по- дълъг).
В
заявлението за подпомагане по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните"
на С.А.С. за животновъден обект № 8859-0102 с. Сотиря са посочени за отглеждане
ЕПЖ на възраст над 24 месеца (1 ЖЕ) - 47 бр., за които при свободно пашуване е необходима площ от 23,5 ха.
В
приложените документи по делото и представени нотариални актове и договори за
наем за ползване на земеделски земи за пасища, за района на с. Сотиря бил
представен само договор за наем на недвижим имот, публична общинска собственост
№ 49/ 27.06.2016 г. относно поземлен имот № 0110019 е с площ 168,175 дка, от
които 106 дка са отдадени под наем на С.А.С., а остатъка от 62,175 дка бил
отдаден под наем на М. Д. Х..
Гъстотата
на животинските единици за цялата пасищна площ в землището на с. Сотиря, за
която имало представени документи доказващи правата за ползване, относно
животновъден обект № 8859-0102, е определена от вещото лица, като се раздели
броя на отглежданите животни (47 ЖЕ) на площта на имота по договор за наем №
49/27.06.2016 г. в хектари (10,2 ха), което дава като резултат = 4,6 ЖЕ/ха.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото
писмени доказателства и заключението на изслушаната по делото експертиза, която
като компетентно изготвена и обоснована, съдът възприема изцяло.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването. Оспореният административният акт е съобщен на жалбоподателя на 03.12.2018
г.. Жалбата против него е подадена на 11.12.2018 г., т.е. в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна
по следните съображения:
В
съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 ЗПЗП,
изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната
агенция, и може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от ЕСИФ и по
подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. С т. I. 2 от Заповед № 03-РД/3372/13.09.2017 г., изд. от ИД на
ДФЗ, на основание чл. 20, т. 2 и чл. 20а, ал. 2, 3 и 4 от ЗПЗП, на директорите
на ОД на ДФЗ, съобразно териториалната им компетентност, са делегирани
правомощия по вземане на решения и издаване на уведомителни писма по чл. 24,
ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г. (л.105). Съгласно
чл.44 от Устройствен правилник на ДФЗ, Областна дирекция по земеделие Ямбол е
компетентна да осъществява функции във връзка с финансирането на проекти по
ПРСР.
Актът е издаден в писмена форма, подписан е от издателя си и
съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му, въпреки, че от
изложените мотиви не става ясно, кое е конкретното основание за отказ от за
неодобрение за подпомагане. В обжалваното уведомително писмо липсва изложение на
конкретни фактически основания, обосновали отказа за подпомагане, като в хода
на съдебното производство се установи, че въпросът за отказ от подпомагане се
дължи на липса на ливади и пасища в близост до животновъдния обект на
заявителя, както и на недостатъчна площ за свободно пашуване.
Действително последното основание е коментирано в оспореното уведомително
писмо, но не са посочени конкретните данни, от които е направен извода за
констатираното несъответствие. Според чл.59, ал.2, т.4 АПК, административният
акт, издаден в писмена форма, съдържа фактическите и правни основания за
издаването му. Изискване за надлежно мотивиране на акта, предмет настоящото
производството е въведено и с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г., съгласно която ДФЗ –РА, изпраща на земеделските
стопани уведомително писмо с посочени мотиви за одобрение или неодобрение за
участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" в срок до три
месеца от крайната дата на съответния период на прием.
В уведомителното писмо не е посочено по какъв начин е
установено неспазването на изискването по чл.4 ал.5 от Наредба № 4/08.08.2017 г., което представлява нарушение на изискването за
форма на акта по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, състоящо се в липса на фактически
основания за издаване. Административният орган е следвало да впише по какъв
начин е приложил изискванията на чл.24 ал.1 от Наредба № 4/08.08.2017
г. да мотивира писмото за неодобрение. На следващо място, направените
констатации за неспазени изисквания за подпомагане по мярка 14 "Хуманно
отношение към животните" следва да бъдат подкрепени със съответни
доказателства. Едва в хода на съдебното производство, от обясненията на
пълномощника на административния орган е установено че конкретното основание за
отказ на финансирането е липсата на пасище в близост до животновъдния обект и
свързаното с това неизпълнение на изискването за осигуряване на минимална площ
за свободно пашуване.
Съгласно
чл.4 ал.2 т.2 от Наредба № 4 от 8.08.2017
г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба №
4 от 8.08.2017 г.) по подмярка 14.1 "Хуманно
отношение към животни в сектор ЕПЖ" се предоставя финансова помощ за
дейности за осигуряване на не по-малко от 10 на сто над задължителния стандарт свободно
отглеждане на открито на говеда над 6-месечна възраст и/или биволи за най-малко
160 дни годишно, от които не по-малко от 120 дни за свободно пашуване и 40 дни за свободно отглеждане в двор.
В
чл.4 ал.5 от наредбата е посочено, че земеделски стопани, които заявяват
подпомагане за свободно отглеждане на открито, трябва да поддържат гъстота на
животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството, ползвана от
кандидата, на която се извършва пашата, до не повече
от 2 ЖЕ/хектар. Площите по ал. 5 трябва да са регистрирани в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК) и да осигуряват възможност за паша на заявените животни. (чл.4 ал.6). Броят на дните за
свободно отглеждане на открито се определя от датите на напускане и пристигане
на животните в животновъдния обект, отбелязани в регистъра на животновъдния
обект. Когато животните се извеждат на дневна паша в
близост до животновъдния обект, в който нощуват, земеделският стопанин води
дневник, в който се вписват броят на животните по вид и категория с дните и
часовете на извеждане. (чл.4 ал.7) Дневникът по ал. 7 се заверява от
регистрирания ветеринарен лекар в началото и в края на периода на извеждане.
(чл.4 ал.8)
От
анализа на горепосочените разпоредби, не може да се изведе нормативно
изискване, че пасищната площ на стопанството ползвано от кандидата, на която се
извършва пашата, трябва да е в близост до
животновъдния обект. Такова изискване не се съдържа и в Наредба № 44 от
20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
По смисъла на §1 т.24 от ЗПЗП "земеделско стопанство" е стопанство по
смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕС) № 1307/2013,
съгласно тази нормативна разпоредба „стопанство" означава всички
използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин
единици, които се намират на територията на една и съща държава членка.
Следователно в понятието пасищна площ на стопанството, ползвана от кандидата по
чл.4 ал.5 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г., следва да се разбира всички
използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин ливади
и пасища, които се намират на територията на Република България.
Критерият
близост до животновъдния обект е предвиден в чл.4 ал.7 изр.последно от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. и е свързан единствено с изискване земеделският
стопанин да води дневник, в който се вписват броят на животните по вид и
категория с дните и часовете на извеждане. По аргумент на противното, когато
това извеждане е на пасищна площ, която не е в близост, то следва да се приложи
изискването на чл.4 ал.6, като броят на
дните за свободно отглеждане на открито се определя от датите на напускане и
пристигане на животните в животновъдния обект, отбелязани в регистъра на
животновъдния обект.
От
представените по административната преписка доказателства става ясно, че според
регистъра на земеделските стопани, към 06.06.2018 на
името на оспорващия е отразена обща използвана площ: 81.6192 ха, от които 6,73
ха естествени ливади и 74.89 ха пасища и мери. По делото се установи, че 10,2
ха от тази площ се намират в близост до животновъден обект № 8859-0102 с.
Сотиря, доколкото имот № 010019 по договор за наем № 49 от 27.06.2016 г., предоставен
за ползване на оспорващия се намира в землището на с.Сотиря. Както е посочено в
подаденото от оспорващия заявление, за посочени за отглеждане ЕПЖ на възраст
над 24 месеца (1 ЖЕ) - 47 бр., при свободно пашуване
е необходима площ от 23,5 ха. Жалбоподателят е установил, че разполага със
значително по-голяма площ подходяща за пашуване от
минимално необходимата съгласно чл.4 ал.5 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г..
Действително същата не се намира в близост до животновъден обект № 8859-0102 с.
Сотиря, с изключение на имот № 010019,
но както бе посочено по-горе, такова нормативно изискване няма.
Според
чл.21 от Наредба № 4/08.08.2017 г., за изясняване на
горните обстоятелства, административният орган е имал възможност да поиска
допълнителна информация за площта подходяща за пашуване
и да установи дали същата е в близост до животновъдния обект, както и да укаже
на кандидата необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или
документи. В нарушение на правилото на чл. 35 от АПК, горните обстоятелства не
са били изяснени преди издаване на оспореното УП.
Следва
да се отбележи също, че за така приетото несъответствие между заявени от
кандидата площи и минимално изискуемите за участие в дейностите по заявената
мярка, в нарушение на чл. 26 АПК, лицето не е било уведомено преди издаването
на административния акт. Не му е предоставена възможност за възражения или за
отстраняване на нередовности, в т. ч. и поправяне на
грешки в заявлението, каквито е вероятно да има, предвид представените
допълнителни доказателства. Тези нарушения съдът преценява като съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
- отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, тъй
като ако не бяха допуснати, административният акт би имал друго съдържание.
По
изложените съображения, оспореното УП е незаконосъобразно, като издадено при
неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено.
Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката
следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне, съобразно
указаното в мотивите на решението.
При
този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото, общо в размер на 510
лв, представляващи: платена държавна такса в размер
на 10 лева, 300 лв. за адвокатско възнаграждение, договорено и изплатено,
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 10.12.2018 г,
както 200 лв. внесен депозит за вещо лице. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като договореното
възнаграждение съответства на минималния размер съгласно чл.36 от Закона за
адвокатурата.
Водим
от горното и на осн. чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо за одобрение за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към
животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020
г., изх. № 01-283-6500/1033 от 28.11.2019 г., издадено от Директора на Областна
дирекция на ДФ“Земеделие“ - гр. Ямбол, в
частта, в която С.А.С.,*** не е одобрен за участие за дейност 14.1.2. „Осигуряване
на свободно отглеждане на открито (ЕПЖ)“ от подмярка
14.1. „Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ“ относно заявени 47 бр.
ЕПЖ, на възраст над 24 месеца по мярка 14 "Хуманно отношение към
животните" от ПРСР 2014-2020 г.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на ДФ"Земеделие"-Разплащателна агенция за ново
разглеждане и произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН 20/14/1/00556,
представляващо и заявление за плащане, за подпомагане по мярка 14 "Хуманно
отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г., в частта относно
дейност 14.1.2. „Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ЕПЖ)“ от подмярка 14.1. „Хуманно отношение към животните в сектор
ЕПЖ“ на 47 бр. ЕПЖ, на възраст над 24 месеца., съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция, гр.София
1618, бул. ……….. № …, да заплати на С.А.С., ЕГН **********,***, направените
разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните,
чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: