№ 206
гр. Пловдив, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255000500513 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Г. Л. против Решение № 701/
11.06.2025 г. по гр. д. № 3212/ 2023 г. на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен
предявеният против Р. М. Л., С. Г. Л. и М. Г. Л. иск с правно основание чл. 17,
ал. 1 ЗЗД за установяване привидността на договор за покупко - продажба като
прикриващ договор за даР.е и за прилагане на правилата относно прикрития
договор, който договор за продажба е сключен с НА № 20, т. 4, н. д. № 620/
13.12.2005 г. на нотариус Нели Белева, с който Г.С.Л. и Р. М. Л. са продали при
равни квоти на С. Г. Л. и М. Г. Л. свой недвижим имот, представляващ СИО, а
именно: дворно място, находящо се в гр. Пловдив с площ от 325 кв. м.,
съставляващо УПИ IV - 344, ведно с построената в същото дворно място
едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м., ведно с всички
подобР.я в имота.
В жалбата се прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност
на обжалваното решение. Оспорва се извода на съда за реално плащане на
покупната цена, като се поддържа, че събраните по делото доказателства в
своята взаимовръзка доказват наличието на относителна симулация, тъй като
1
обективираната в нотариалния акт покупко – продажба прикрива договор за
даР.е. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение,
вместо което се постанови ново, с което да се уважи предявения иск.
Въззиваемите Р. М. Л., С. Г. Л. и М. Г. Л. чрез пълномощника си
оспорват жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Производството по гр. д. № 3212/ 2023 г. на ОС – Пловдив е образувано
по иск на М. Г. Л. против Р. М. Л., С. Г. Л. и М. Г. Л. за прогласяване
привидността на сключената с НА № 20, т. 4, н. д. № 620/ 13.12.2005 г.
покупко – продажба като прикриваща договор за даР.е.
По настоящето дело не е спорно, че ищецът М. Г. Л., роден на 04.03.1993
г. е син на Г.С.Л., починал на 13.07.2023 г., от връзката му с Д.Т.П..
Не е спорно също така, че Г.С.Л. е съпруг на Р. М. Л., от чийто брак са
родени ответниците С. Г. Л. и М. Г. Л..
С НА № 20, т. 4, н. д. № 620/ 13.12.2005 г. на нотариус Нели Белева
Г.С.Л., действащ лично и като пълномощник на съпругата си Р. М. Л., е продал
на С. Г. Л. и М. Г. Л. следния притежаван от тях при условията на СИО
недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. Пловдив с площ от 325 кв. м.,
съставляващо УПИ IV - 344, ведно с построената в същото дворно място
едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м., ведно с всички
подобР.я в имота, за сумата от 14 000 лв., получена преди подписване на
договора, като продавачите са си запазили правото на ползване до края на
живота си.
Разкриването на относителната симулация по чл. 17, ал. 1 ЗЗД се
осъществява с комбинация на два функционално свързани иска – отрицателен
установителен иск за прогласяване нищожността на явната сделка и
положителен установителен иск за установяване на действителното
съглашение между страните (прикритата сделка).
2
Привидни са договорите, при които страните макар и външно да са
изразили воля за сключване на определен договор нямат намеР.е да бъдат
обвързани от правните последици на същия. Без значение е дали волята на
страните е да не бъдат обвързани никак (абсолютна симулация) или да бъдат
обвързани по друг начин (относителна симулация), като и в двата случая
явната сделка е нищожна. Ако волята на страните е да бъдат обвързани по
различен начин, по силата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги
обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.
Ищецът твърди, че обективираната в нотариалния акт покупко –
продажба прикрива даР.е, тъй като независимо от отбелязването в него
уговорената покупна цена реално не е платена. В тази част нотариалният акт
има характера на частен свидетелстващ документ, чиято обвързваща
доказателствена сила може да бъде оборена от страната, която го оспорва.
Когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа изявление е
привидно, свидетелските показания са допустими само ако в делото има
писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи
нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й,
че съгласието е привидно. Посоченото ограничение не важи по отношение на
третите лица и наследниците, когато сделката е насочена срещу тях (чл. 165,
ал. 2 ГПК). В случая ищецът е наследник на прехвърлителя Г.С.Л., поради
което спрямо него не е приложимо ограничението по чл. 165, ал. 2, изр. 1
ГПК.
Симулацията е насочена срещу интересите на третите лица, като създава
погрешното впечатление у тях, че страните са сключили договор, който
обективно не съответства на действителната им воля и прикрива друго
съглашение, което обективно ги уврежда. В този смисъл една от индициите за
привидност на договора е наличие на интерес от увреждане интересите на
третото лице. По настоящето дело от събраните доказателства се установява
по безпротиворечив начин, че ищецът е роден от извънбрачната връзка на
прехвърлителя Г.С.Л. със св. Д.П.. След раждането на ищеца отношенията
между Г.С.Л. и майката Д.П. се влошили поради отказа на бащата да го
припознае, което довело до окончателната им раздяла през 2000 г. Св. Д.П.
завела дело за установяване бащинството на Г.С.Л., което приключило с
уважаване на иска. По в. гр. д. № 1265/ 2003 г. на ОС – Пловдив била
3
присъдена издръжка на ищеца, която бащата отказвал да плаща, което
мотивирало майката да поиска принудителното й събиране през 2003 г.
(Доклад от 16.01.2025 г. – л. 136)). Междувременно Р. М. Л., която през 1996 г.
заедно с по – малкия си син М. Л. заминала и се установила постоянно в
Испания при по – големия син С. Л., научила за извънбрачното дете на
съпруга си, вследствие на което отношенията им се обтегнали, но въпреки
това не се стигнало до развод, като след известно време двамата прехвърлили
на синовете си процесния имот (св. А.Т.). Според св. Т.К. съпругата Р. Л.
никога не е приемала ищеца за част от тяхното семейство и не е искала той да
получи част от наследството на баща си. Св. Д.П. сочи, че след като отказала
да се върне да живее при него, бащата на сина й – Г.С.Л. и казал, че ще бъдат
наказани, след което заедно със съпругата си прехвърлили дворното място на
синовете си, но пари не бил взел. В този смисъл са и показанията на св. Й. Д.,
на която Г. Л., когато бил тежко болен, признал, че съжалява, че е ощетил най
– малкия си син - ищеца М. Л., тъй като синовете му от Р. Л. не му помагали. С
оглед така установените конфликтни отношения между ищеца и неговата
майка, от една страна, и прехвърлителите и техните деца, от друга, се налага
извод, че за страните по атакуваната сделка е съществувал интерес да увредят
правата на ищеца, като прикрият действително постигнатото съглашение за
даР.е с договор за покупко – продажба, за да му попречат да получи част от
процесния имот съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН.
По отношение на причините за процесното разпореждане ответниците
поддържат, че Г.С.Л. изпитвал финансови затруднения, които били основния
мотив за продажбата. Събраните в тази насока гласни доказателства са
противоречиви. От една страна св. Й. Д. сочи, че той никога не е имал
финансови проблеми, тъй като е работил до последните си дни, в който
смисъл са и показанията на св. Д.П., а, от друга, св. А.Т. твърди, че е имал
нужда от средства за започване на бизнес и за заплащане на присъдената
издръжка, за което се налагало да взима заеми. Настоящият състава на
кредитира показанията на св. А.Т., тъй като от представения НА № 21, т. II, д.
№ 195/ 2005 г. е видно, че няколко месеца по – рано, на 23.03.2005 г., Г.С.Л. и
Р. М. Л. са продали притежавано от тях жилище в гр. Пловдив, поради което
следва да се приеме, че към датата на сключване на процесната сделка той не е
имал финансови проблеми, които да го мотивират да продаде имота на
синовете си. По отношение подбудите на майката Р. Л. да се разпореди със
4
своята част от имота, следва да се има предвид, че тя живее дълги години
заедно със синовете си в Испания и очевидно е в отлични отношения с тях,
поради което противоречи на житейската логика намеР.ето й да им продаде
своята част, още повече че поради запазеното право на ползване те не биха
могли да го ползват до смъртта на родителите им или поне до смъртта на баща
им.
От нотариалния акт е видно, че при изповядване на процесната сделка е
присъствал лично единствено Г. Л., а останалите страни – съпругата му Р. Л. и
синовете С. Л. и М. Л. – са били представлявани от пълномощник, тъй като по
това време са били в Испания. От приложеното нотариално дело се
установява, че всички пълномощни и декларации за сключване на договора са
били нотариално завеР. в консулството на България в Испания, поради което
не става ясно кога ответниците С. Л. и М. Л. са били в България, за да заплатят
покупната цена, което разколебава в значителна степен отразеното в
нотариалния акт, че същата е платена преди подписване на договора. Липсват
доказателства приобритателите да са внесли парите в брой страната или да са
ги превели по банков път по сметка на баща им Г. С.ов. В подкрепа на
твърдението за липса на реално плащане са и показанията на св. Й. Д., пред
която бащата Г. Л. преди смъртта си, разочарован от своите синове, изразил
съжаление, че е ощетил най – малкия си син – ищеца М. Л., които съдът
кредитира като обективни и достоверни, тъй като не са налице данни, които да
сочат евентуалната й предубеденост или заинтересованост от изхода на
делото. Посочените обстоятелства, преценени в съвкупност и тяхната
взаимовръзка, опровергават отразеното в нотариалния акт, че уговорената
покупна цена е платена преди подписване на договора, с което
удостоверително изявление се цели да се прикрие действителната воля на
страните за безвъзмездно прехвърляне на собствеността. Представената
разписка от 15.01.2025 г., според която ответницата Р. М. Л. е получила от
своите синове нейната част от покупната цена в размер на 7000 лв., не е в
състояние да промени горния извод, тъй като разписката е съставена след
образуване на делото и с оглед правната й позиция по делото удостоверява
изгодни за издателя й факти. По изложените съображения настоящият състав
намира, че действителната воля на страните по атакуваната сделка е насочена
към сключване на договор за даР.е, което съглашение са прикрили с уговорка
за плащане на покупна цена, от което се налага извод за основателност на
5
предявените искове за прогласяване нищожността на привидната сделка
(договора за покупко – продажба) и за разкриване на прикритата сделка
(договора за даР.е). Като е достигнал до противния извод, окръжният съд е
постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, вместо
което се постанови ново, с което се уважат предявените искове.
С оглед изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищеца
направените по делото разноски за ДТ и адвокат общо в размер на 5020. 04 лв.
или по 1673. 35 лв. всеки от тях.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за
недействителен като привиден сключения с НА № 20, т. 4, н. д. № 620/
13.12.2005 г. на нотариус Нели Белева договор за покупко - продажба, с който
Г.С.Л. и Р. М. Л. са продали при равни квоти на С. Г. Л. и М. Г. Л. свой
недвижим имот, представляващ СИО, а именно: дворно място, находящо се в
гр. Пловдив, ул. „********* ******“ № 16 с площ от 325 кв. м., съставляващо
УПИ IV - 344, ведно с построената в същото дворно място едноетажна
масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м., ведно с всички подобР.я в имота,
за сумата от 14 000 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Г. Л., ЕГН
********** иск по отношение на Р. М. Л., ЕГН **********, С. Г. Л., ЕГН
********** и М. Г. Л., ЕГН **********, че сключеният с НА № 20, т. 4, н. д.
№ 620/ 13.12.2005 г. на нотариус Нели Белева договор за покупко - продажба, с
който Г.С.Л. и Р. М. Л. са продали при равни квоти на С. Г. Л. и М. Г. Л. свой
недвижим имот, представляващ СИО, а именно: дворно място, находящо се в
гр. Пловдив, ул. „********* ******“ № 16 с площ от 325 кв.м., съставляващо
УПИ IV - 344, ведно с построената в същото дворно място едноетажна
масивна жилищна сграда с площ от 75 кв. м., ведно с всички подобР.я в имота,
за сумата от 14 000 лв., ПРИКРИВА договор за даР.е.
ОСЪЖДА Р. М. Л., С. Г. Л. и М. Г. Л. всеки от тях да заплати на М. Г. Л.
разноски по делото в размер на 1673. 35 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
6
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7