Р Е Ш Е Н И Е
№ 420
гр. Пловдив, 22 февруари 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ състав, в публично съдебно заседание на десети декември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря Румяна
Агаларева, като разгледа докладваното от съдията МИТРЕВ административно
дело № 110 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Д.Т.П.,
ЕГН ********** *** против Решение № 2153-15-258/05.12.2018г. на Директора на ТП
на НОИ гр.Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РП-2-15-00410415/09.05.2018г.
на Ръководител на контрол по разходите но ДОО при ТП на НОИ гр.Пловдив.
В
жалбата се твърди, че неправилно е прието, че има установено вземане на НОИ
гр.Пловдив. Наведени са твърдения, че административният орган неправилно е
възприел размера на дължимото за възстановяване парично обезщетение за
безработица. Сочи се, че ПОБ изплатено за оставане без работа вследствие
приключено срочно трудово правоотношение не подлежи на възстановяване. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ –
Пловдив, чрез процесуалния представител юриск.П.,
излага становище за неоснователност на жалбата. Представя писмено становище.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският Административен Съд - ХVІ
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното:
С разпореждане № РП-2-15-00410415/09.05.2018г. на
Ръководител на контрол по разходите но ДОО при ТП на НОИ гр.Пловдив е разпоредено да се прихване вземане на държавното обществено
осигуряване, установено по основание и размер с Разпореждане №
151-00-3469-2/11.05.2015г., издадено от Ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ гр.Пловдив, от дължимото на Д.П. парично обезщетение
за временна неработоспособност, поради общо заболяване в размер на 18,61 лв. по
болничен лист № Е ********** за периода м.май 2015г. В срока на обжалване на Разпореждане
№ 151-00-3469-2/11.05.2015г. П. е представила Определение №541/15.04.2014г. на
Върховен касационен съд със справка за приети, върнати и липсващи документи. В
тази връзка с писмо №15441-2/09.06.2015г. на Директора на НОИ гр.Пловдив от Д.П.
е поискано да уточни причината поради която е представила цитираното
определение на ВКС, както и да точни искането си. Писмото е получено от П. на 16.06.2015г. видно от
известие за доставяне /л.119 гръб/. В законоустановения срок от страна на
жалбоподателката не е получено исканото уточнение, друго искане или молба, ето
защо с писмо №15441/30.12.2015г. ѝ е върнато представеното Определение
№541/15.04.2014г. на ВКС. Предвид факта, че Д.П. не се е възползвала от
дадената ѝ възможност да представи уточнение, или да заяви оспорването си
относно неблагоприятно за нея решение от страна на административния орган е
прието, че разпореждане № 151-00-3469-2/11.05.2015г. е влязло в законна сила и
подлежи на изпълнение.
По жалба на Д.Т.П., ЕГН ********** против решение №
1012-15-151/29.05.2018г. и разпореждане № РП-2-15-00410415/09.05.2018г. на
Ръководител на контрол по разходите но ДОО при ТП на НОИ гр.Пловдив е
образувано адм. дело № 2069/2018г. на Административен
съд гр.Пловдив. С влязло в сила Определение № 1412/18.07.2018г. е отменено
обжалваното Решение №
1012-15-151/29.05.2018г. и преписката е изпратена на Директор на ТП на НОИ
гр.Пловдив за продължаване на административното производство по жалба на Д.Т.П.
против разпореждане № РП-2-15-00410415/09.05.2018г. на Ръководител на контрол
по разходите но ДОО при ТП на НОИ гр.Пловдив.
В тази връзка и след приключване на административното
производство по жалбата е постановено решение № 2153-15-258/05.12.2018г. на Директор
на ТП на НОИ гр.Пловдив предмет на обжалване в настоящото производство, с което
жалбата е отхвърлена като неоснователна.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 118,
ал.1 от КСО от лице, което има право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1
от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспорените актове са постановени от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на материално
правните предпоставки за законосъобразност по чл. 114, ал. 5 от КСО. Вземането
на ДОО е изискуемо и ликвидно, не е погасено доброволно и по силата на
изричната законова норма може да бъде изпълнено принудително чрез прихващане
със задължение на ДОО към осигуреното лице за осигурително плащане. Уреденият в
чл. 114, ал. 5 от КСО способ за принудително изпълнение е специален по
отношение на общия ред за прихващане и принудително изпълнение на публични
вземания по ДОПК.
Закрилата по чл. 114а, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2014 г., не се разпрострира до
задълженията, които осигурените лица имат към държавното обществено
осигуряване, вкл. до дължими суми по реда на чл.114 КСО. Изискуемото вземане на
Държавното обществено осигуряване, установено по надлежния ред с влязъл в сила
административен акт по чл. 114, ал. 3 от КСО, може да бъде прихванато с
вземането на осигуреното лице за парично обезщетение за неработоспособност поради общо заболяване по
болничен лист № Е 20180729103 в размер на 18,61 лева.
На основание чл. 163, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) публичните вземания, сред които са тези на Държавното
обществено осигуряване за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, се
събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. Прихващането се
извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.
Забраната за принудително изпълнение върху
обезщетенията по социалното осигуряване, установена в чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК, се прилага в производствата за принудително изпълнение по реда на ДОПК,
но не намира субсидиарно приложение при принудително
изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. По силата на изричната и специална
норма на чл. 114а, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г.) забраната за налагане на запори върху
паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО и извършването на удръжки,
не се прилага за задължения на лицата към държавното обществено осигуряване и
за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114.
В същия смисъл е сложилата се безпротиворечива
съдебна практика по прилагане на изменените от 01.01.2014
г. разпоредби на чл. 114, ал. 4 и чл. 114а от КСО - решение № 5776 от
10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6527/2016 г., VI
о., решение № 4128 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д.
№ 4771/2016 г., VI о., решение № 3758 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3140/2016 г., VI о. и др.
При посочения изход на спора, в полза на ТП на НОИ –
Пловдив за осъществената юрисконсултска защита следва
да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХXVIІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.П.,
ЕГН ********** *** против Решение № 2153-15-258/05.12.2018г. на Директора на ТП
на НОИ гр.Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №
РП-2-15-00410415/09.05.2018г. на Ръководител на контрол по разходите но ДОО при
ТП на НОИ гр.Пловдив.
ОСЪЖДА Д.Т.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТП на
НОИ Пловдив, разноските по делото в размер на 100лв. /сто лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: