№ 12157
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110139654 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Н. Н. К. е предявил срещу „ЗАД „Д...“ АД иск с правно основание чл. 432 от Кодекса
за застраховането за осъждането на ответника да заплати сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени
болки и страдания, вследствие на ПТП от 19.04.2021г., причинено при управление на
застрахован при ответника товарен автомобил марка „П..“, модел „Б..“ с peг. № .., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 13.05.2021г. (датата на сезиране на
застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 19.04.2021г. в гр. София е настъпил пътен инцидент с
участието на товарен автомобил марка „П..“, модел „Б..“ с peг. № .., управляван от С. Т. С. с
ЕГН ********** (У1). Същият се е движел по ул. „Д..“ с посока от ул. „П..“ към ул. „З..р“,
като в района на кръстовището с бул. „А..“ при извършване на маневра ляв завой не
пропуснал и реализирал ПТП с насрещно движещия се с посока от бул. „Т..“ към ул. „П..“
л.а. марка „М.., модел „Ц ..“ с peг. № ..., управляван от Л А Ц. При инцидента е пострадал
ищеца в качеството си на пътник в л.а. марка „М.., модел „Ц ..“ с peг. № .... Процесното ПТП
било посетено от служител на МВР, който съставил констативен протокол за инцидента.
Твърди, че водачът на товарен автомобил марка „П..“ нарушил чл. 25 и чл. 37 от ЗДвП.
Ищецът сочи, че след инцидента е бил откаран в УМБАЛСМ „Н. ..“ ЕАД с оплаквания от
силни болки в областта на главата, като след проведени изследвания е била поставена
диагноза - открита рана на главата. На 22.04.2021г. след проведен медицински преглед в
УМБАЛ „С...“ ООД са били установени и допълнителни наранявания - контузия в областта
на лява тазобедрена става и травми на дясна и лява китка и длан. На 10.05.2021г. е бил
хоспитализиран в отделението по гръдна хирургия към УМБАЛ „С...“ след нестихващи
оплаквания от рязка болка ниско вляво на гръдния кош, тъпа опасваща болка в долните
междуребрия и кръвохрак, придружени от нестихващ задух и гръден дискомфорт вляво,
увеличаващ се в легнало положение, като след проведени допълнителни прегледи били
поставени диагнози haemoptoe /кръвохрак/ и contusio pulmonis sinistra /контузия на ляв бял
дроб/. След отпадане от необходимостта от лекарско наблюдение е бил изписан на
13.05.2021г. Непосредствено след изписването му е бил повторно хоспитализиран, на същата
1
дата, в клиниката по хирургия на УМБАЛ „С...“ с оплаквания от болка, тежест и подуване в
корема, придружени от гадене и повръщане, невъзможност за дефекация. След проведени
изследвания му е била поставена диагноза: ileus paralyticus /чревна непроходимост/. След
като общото му състояние се е подобрило пострадалият бил изписан на 15.05.2021г. с дадени
съвети и указания за ХДР. Посочва, че възстановителният период продължил около месец и
половина. Твърди, че по отношение на товарен автомобил марка „П..“ модел „Б..“ с peг. № ..
е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” при „ЗАД Д...“ АД, със
застрахователна полица № BG... със срок от 02.01.2021г. до 03.01.2022г. Сочи, че сезирал
застрахователя с претенция с входящ № 1953/13.05.2021г., съобразно изискванията на чл.
380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените
доказателства. С писмо изх. № ...26.07.22г. застрахователят отказал изплащане на
обезщетение по предявената претенция в пълен размер, като в същото време изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1500 лв. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен, както и по размер като завишен. Не оспорва обстоятелствата, че е
застраховател на товарен автомобил марка „П..“ модел „Б..“ с peг. № .. към датата на ПТП по
застраховка „Гражданска отговорност“, както и че е заплатил на ищеца обезщетение в
размер на 1500 лв. за претърпените неимуществени вреди. Оспорва механизма на
процесното ПТП и вината на товарен автомобил марка „П..“ модел „Б..“ с peг. № ... Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, доколкото не бил поставил предпазен
колан. Оспорва наличието на причинна връзка между твърдяните от ищеца вреди и
настъпилото ПТП. Счита, че претендираното от ищеца е завишено. Моли за отхвърлянето на
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 432 КЗ в тежест на ищеца е да докаже: наличието
на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответника и виновния за настъпване на ПТП водач, настъпването на
описаното в исковата молба произшествие в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, което е покрит риск, в причинна връзка с което са причинени претендираните от
ищеца неимуществени вреди и техния размер. В тежест на ответника при установяване на
горните факти е да докаже погасяване на дълга чрез плащане.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване с обявения за окончателен и неоспорен от страните
доклад по делото са отделени следните обстоятелства, че към датата на процесното ПТП е
бил сключен договор „Гражданска отговорност“ при ответника за товарен автомобил марка
„П..“ модел „Б..“ с peг. № .., както и че ответникът е заплатил на ищеца обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП в размер на 1500
лв.
От фактическа страна
Съгласно приетия по делото констативен протокол от 19.04.2021 г., изготвен от
служител на О"ПП", СДВР, на 19.04.2021 г., около 14.00 ч. в гр. София, на ул. „Д..“ в района
на кръстовището с бул. „А..“, е настъпило ПТП между т.а. „П.. Б..“, с рег. № .., управляван от
С. Т. С., и л.а. „М.. Ц..“ с рег. номер ..., управляван от Л А Ц. Като пострадали лица в
протокола са посочени пътник от товарния автомобил – А А, и пътник от лекия автомобил –
ищеца Н. К., освободен от УМБАЛСМ "Н..." с работна диагноза рана на главата. В
протокола е посочено още, че водачът на товарния автомобил при извършване на маневра
ляв завой не е пропуснал и е реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил. Сред
щетите по лекия автомобил е посочено челното стъкло.
2
От приложеното на л. 17 наказателно постановление се установява, че на 18.05.2021 г.
на водача на товарния автомобил С. Т. С. е била наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП за това, че при описаната по-горе обстановка не е пропуснал
насрещно движещия се лек автомобил и е реализирал ПТП. Постановлението е влязло в
сила на 02.06.2021 г.
Приети са медицински документи за извършените на ищеца прегледи, както следва. На
19.04.2021 г. е бил прегледан от неврохирург в УМБАЛСМ "Н..." с поставена основна
диагноза „открита рана на други области на главата“. На 22.04.2021 г. е бил прегледан в
УМБАЛ „С...“ ООД с поставена основна диагноза „контузия в областта на тазобедрената
става“. По делото е приета и епикриза от УМБАЛ „С...“ ООД, отделение по гръдна хирургия
за болничебн престой от 10.05.2021 г. до 13.05.2021 г. с окончателна диагноза „haemoptoe”,
contusion pulmonis sinistra””, „спешни състояния в гръдната хирургия“. В тази епикриза е
посочено, че по данни на пациента той е претърпял ПТП като пътник и е бил без поставен
предпазен колан в автомобила. Приета е и втора епикриза от същото болнично заведение,
клиника по хирургия, за болничен престой от 13.05.2021 г. до 15.05.2021г. с окончателна
диагноза „ileus paralyticus”, „консервативно лечение при остри коремни заболявания“
Между страните не се спори, че ответното дружество в качеството му на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на товарния автомобил е заплатил на ищеца
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП в
размер на 1500 лв. на 09.06.2021 г. (л.59).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. М. К., баща на
ищеца. Той разбрал за процесния инцидент, когато на същия ден получил телефонно
обаждане от приятел на сина си, че е станало ПТП и придвижват сина му с линейка. Видял
ищеца още на същия ден, в „Бърза помощ“. Бил в окаяно състояние, с наранявания по
главата, оплаквал се от болки в китките на ръцете и в крака. Около седмица след инцидента
започнал да храчи кръв, имал проблем с белите дробове и бил настанен в „С...“ за лечение.
След като го изписали от болничното заведение, получавал паник атаки, не можел да пази
равновесие, за период от около 4-5 месеца бил много зле. В този период свидетелят и
съпругата му се грижели за ищеца. Психически ищецът н се възстановил и до датата на
провеждане на разпита пред съда, не шофирал оттогава, тъй като изпитвал страх, избягвал
да се качва в автомобили, а преди инцидента работел като шофьор.
Разпитан е и свидетелят С. Т. С., водачът на товарния автомобил. Той заяви пред съда,
че пътувал със съпругата си във въпросния ден и извършвал маневра завой наляво, като
преди това се огледал, но не видял другия автомобил поради ограничена видимост. Самият
той се движел със скорост от около 3 до 5 км/ч, като другият автомобил го ударил доста
силно, понесъл го. Видял водачът на другия автомобил и пътника след като вече били
слезли от автомобила и няма впечатления дали са били с поставени предпазни колани.
Видял, че пътникът е пострадал, имал леки драскотини и бил стресиран. Помни, че еърбегът
е бил активиран или поне така му казал пострадалият пътник. Във въпросния ден валяло
дъжд. съставили му акт за административно нарушение, който той не обжалвал.
По делото е прието заключение по съдебна автотехническа експертиза, което след
преценка по чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно
изготвено. Вещото лице е установило, че на 19.04.2021 г., около 14.00 ч., т.а. „П.. Б..“ с рег.
номер .. се е движел в гр. София по ул. „Д..“ с посока от ул. „П..“ към ул. „З..р“ и на
кръстовището с бул. „А..“ водачът е предприел маневра за ляв завой, като не е пропуснал и е
реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „М.. Ц 200“ с рег. номер .... Сред щетите по
лекия автомобил също е посочено предното стъкло. Вещото лице е дало заключение, че от
техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е поведението на
водача на товарния автомобил, който не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил,
като той е можел да предотврати удара, ако е изчакал преминаването на лекия автомобил.
Посочило е, че поради липсата на данни за скоростта на движение на лекия автомобил, не е
възможно да се определи дали неговият водач е имал възможност да предотврати сблъсъка
чрез аварийно задействане на спирачната уредба. Съгласно заключението процесният лек
3
автомобил е оборудван фабрично с 2 триточкови инерционни колана на предните седалки и
3 триточкови колана на задните седалки, както и с въздушни възглавници на волана на
мястото на водача, с преден десен Airbag на мястото на пътника вдясно то водача, както и с
две странични въздушни възглавници, разположени на лява и дясна предни врати. В
заключението е посочено още, че функцията на предпазния автомобилен колан е да фиксира
тялото на шофьора и пътниците към облегалката и седалката на автомобила, да ограничи
движението им напред при рязко спиране и да предотврати контакт с детайли от
вътрешността на купето на автомобила – арматурното табло, волана, страничните колони,
предните и страничните стъкла и др., като по този начин се намаляват възможностите за
получаване на тежки телесни наранявания при автомобилни травми в салона на автомобила.
Посочено е също така, че коланите са конструирани и изработени така, че да издържат
човешката маса (тегло) при моментно ускорение на тялото напред, за да се предотврати
нараняване на главата, лицето, гръдния кош, таза и долните крайници в предното стъкло,
арматурното табло, волана, облегалките на задните седалки или други разположени пред
водача и пътниците части от автомобилния салон. Вещото лице сочи, че при липса на данни
за състоянието на колана след настъпване на произшествието – дали е сработил или е в
изходно положение, не може да се установи дали пострадалият е бил с поставен предпазен
колан при настъпване на произшествието. Съгласно заключението от приложения по делото
снимков материал (л. 137) ясно се вижда, че дясната (пасажерска) въздушна възглавница се е
активирала при удара.
Прието е и заключение на съдебно-медицинска експертиза, което след преценка по
реда на чл. 202 ГПК съдът намира, че също следва да кредитира като пълно, обективно и
компетентно изготвено. В него е посочено, че ищецът е получил следните увреждания, които
са в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие: контузия на главата с
разкъсно-контузна охлузна рана в челна теменна област, която засяга меките тъкани с
развитие на микрохематоми и постконтузионен оток, като ищецът не е губил съзнание и не е
бил установен неврологичен дефицит, което представлява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; контузия на гръдния кош с контузия на левия бял дроб и
хемоптое (кръвохрак), огнище на възпаление в 8-ми сегмент вляво на белия дроб, която
засяга гръдната клетка в лявата страна с развитие на контузионно огнище на белия дроб, и
представлява трайно засягане функцията на белия дроб за период по-голям от 30 дни;
контузия на корема, проявила се с клинична картина на частично нарушена чревна
непроходимост на по-късен етап, представляваща временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; контузия на лявата тазобедрена става, довела до болки за период от 20-
25 дни; контузия на лявата колянна става, довела до болки за период от 20-25 дни и контузия
на двете гривнени стави (китки), предизвикала болки за период от 15-20 дни. Съгласно
заключението описаните травми са причинили на пострадалия болки с интензивен характер
в острия период, като постепенно са се засилвали в гръдния кош и белия дроб с оформянето
на контузионно огнище и възпалителен процес. Вещото лице е установило, че получените
травми са били лекувани етапно и лечението е постигнало целите си, като не са налице
състояния, които трайно или до живот да съпътстват пострадалото лице. Според вещото
лице оздравителният процес е протекъл нормално с изключение на травмата на белия дроб и
получилия се възпалителен процес, който е отзвучал за период от около 60-75 дни. При
извършения от вещото лице преглед на ищеца е установено добро общо състояние, като
ищецът е съобщил, че няма болки в травмирания бял дроб. Вещото лице е заключило, че
ищецът е бил без поставен предпазен колан по време на произшествието, тъй като ако е бил
с поставен такъв, са щели да се получат друг вид травматични увреждания – шиен отдел,
гръден кош, корем, тазова област, без да може да се предположи с каква тежест и
патоморфология. Уврежданията са се получили по време на свободното придвижване на
пострадалия в купето на автомобила при политане напред и наляво и травма в таблото и
предното стъкло на главата, китките, гръдния кош и корема, таза лявата тазобедрена става и
лявото коляно. При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание на
21.05.2025 г. вещото лице допълнително разясни, че уврежданията могат да бъдат получени
и при едновременното отваряне на въздушната възглавница и политането на тялото напред,
4
а доколкото и при клиничния преглед ищецът е споменал, че има счупване на предното
стъкло, то е твърде вероятно и да е ударил главата си в предното стъкло.
От правна страна
След съвкупна преценка на приетите по делото доказателства и изготвените и
неоспорени заключения на вещите лица съдът намира, че ищецът е установил при условията
на пълно и главно доказване предпоставките за уважаване на предявения от него иск с
правно основание чл. 432 КЗ. По делото не е спорно наличието към датата на процесното
произшествие на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между ответника и водача на товарен автомобил "П.. Б..“.
Същевременно се установи по несъмнен начин, че вина за настъпване на произшествието
има единствено именно този водач - свидетелят С., който в нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП
при завиване наляво не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил „М.., в който
ищецът е бил пътник на предна дясна седалка. Механизмът на настъпване на
произшествието се установява по категоричен начин от съвкупния анализ на приетия по
делото констативен протокол, влязлото в сила наказателно постановление, с което на
свидетеля С. е била наложена административна санкция именно за нарушаването на чл. 37,
ал. 1 ЗДвП, и заключението на САТЕ. Показанията на свидетеля С. за това, че се е огледал
преди да извърши маневрата и не е видял лекия автомобил поради нарушена видимост, са
изолирани и не кореспондират с останалите доказателства, които бяха обсъдени по-горе, и
от които не се установяват други причини за настъпване на произшествието, нито наличието
на ограничена или затруднена видимост.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение съдът взе предвид
заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля К., баща на
ищеца. Вследствие на произшествието ищецът е получил няколко травми – контузия на
главата с разкъсно-контузна охлузна рана в челна теменна област, която засяга меките
тъкани с развитие на микрохематоми и постконтузионен оток, като ищецът не е губил
съзнание и не е бил установен неврологичен дефицит, което представлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота; контузия на гръдния кош с контузия на левия
бял дроб и хемоптое (кръвохрак), огнище на възпаление в 8-ми сегмент вляво на белия дроб,
която засяга гръдната клетка в лявата страна с развитие на контузионно огнище на белия
дроб, и представлява трайно засягане функцията на белия дроб за период по-голям от 30
дни, което е отшумяло за период от около 60-75 дни; контузия на корема, проявила се с
клинична картина на частично нарушена чревна непроходимост на по-късен етап,
представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота; контузия на лявата
тазобедрена става, довела до болки за период от 20-25 дни; контузия на лявата колянна
става, довела до болки за период от 20-25 дни и контузия на двете гривнени стави (китки),
предизвикала болки за период от 15-20 дни. Лечението е наложило болничен престой за
периода от 10.05.2021 г. до 15.05.2021 г., като от свидетелските показания се установи, че
дори след физическото си възстановяване ищецът се е чувствал зле психически в период от
около 4-5месеца, през който получавал паник атаки и родителите му полагали грижи за него,
но дори и впоследствие изпитвал страх от шофиране и возене в автомобили. С оглед
характера на получените увреждания, продължителността и интензивността на
претърпените неимуществени вреди от ищеца, заместващото обезщетение за причинените
му неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от 8000 лв. При определяне
справедливия размер на обезщетението съдът взе предвид и че за ищеца не са настъпили
трайни увреждания, няма данни за усложнения, като той се е възстановил напълно. По
делото липсват данни травмите на ищеца да се характеризират с по-висока от обичайната
интензивност или продължителност.
5
Следва да бъде разгледано и направеното от ответника възражение за наличие на
съпричиняване, което съдът намира за основателно. Данни за това, че ищецът е бил без
поставен предпазен колан се съдържат в представената от самия него епикриза, приложена
на л. 11 по делото, в която самият той е посочил това пред лекарите. По категоричен начин
обстоятелството, че той е пътувал в лекия автомобил без поставен предпазен колан, се
установява и от заключенията на приетите по делото експертизи. В съдебно-медицинската
експертиза изрично е посочено, че ако ищецът е бил с поставен предпазен колан, е щял да
получи друг вид травматични увреждания, а не процесните, като процесните травми са
получени по време на свободното движение на тялото му при политането напред и наляво
предвид липсата поставен колан. Съгласно заключението на автотехническата експертиза
функцията на предпазния автомобилен колан е именно да фиксира тялото на шофьора и
пътниците към облегалката и седалката на автомобила, да ограничи движението им напред
при рязко спиране и да предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето на
автомобила като арматурното табло и предното стъкло. Видно от приложения по делото
снимков материал – л. 137 и л. 140, предното стъкло на лекия автомобил е счупено, което е
посочено изрично и в изготвения констативен протокол при посещението на място от
органите на МВР, както и е споделено от самия ищец при извършването на прегледа от
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Вещото лице д-р М. заяви при
изслушване на заключението в откритото съдебно заседание, че травмата на главата най-
вероятно е настъпила при удара на главата в стъклото. Ето защо, съдът приема, че ищецът е
допринесъл за настъпване на получените от самия него увреждания като не е изпълнил
задължението си по чл. 182, т. 2 ППЗДвП и не е поставил обезопасителния си колан, поради
което определеният за справедлив размерна обезщетението от 8000 лв. следва да бъде
намален с 50 %, колкото е процентът съпричиняване предвид неизпълнението на законовото
задължение от страна на ищеца. От така получения размер на обезщетението след отчитане
на съпричиняването следва да бъде приспадната заплатената от ответното дружество сума
от 1500 лв. преди подаването на исковата молба, поради което предявеният иск следва да
бъде уважен за сумата от 2500 лв. и да бъде отхвърлен за разликата над 2500 лв. до пълния
предявен размер от 10 000 лв.
Върху уважения размер на претенцията ответникът дължи законна лихва от датата, на
която ищецът е предявил пред него претенция за изплащане на обезщетение, а именно
13.05.2021 г., каквато е константната и задължителна съдебна практика - Решение № 451 от
8.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2027/2023 г., III г. о., Решение № 153 от 10.10.2024 г. на
ВКС по т. д. № 1965/2023 г., II т. о. и цитираните в тях решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.
д. № 2466/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. №
1191/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 50110 от 12.03.2024 г. по т. д.
1108/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО. Според възприетото в тази практика, в хипотеза
на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на
застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в
застрахователното обезщетение, съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3
КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с
разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ /в сила от 1.01.2016 г./ разрешение – от по-ранната
от двете възможни дати - уведомяването на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред
застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на
застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава.
По разноските
В полза на адв. Я. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в размер на 325 лв.,
съразмерно с уважената част от иска. По делото липсват доказателства за наличието на
регистрация по ЗДДС, поради което съдът намира, че върху така определения размер на
адвокатското възнаграждение не следва да се начислява ДДС.
6
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Софийски районен съд сумата от общо 187, 50 лв., съразмерно с уважената част от иска
от общо 750 лв. разноски, от заплащането на които ищецът е освободен (от които 400 лв.
държавна такса и 350 лв. депозити за експертизи).
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски в размер на общо 525 лв. от общо направените 700 лв. (от които 550 лв. депозити за
експертизи, 50 лв. депозит за свидетел и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З...." АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, жк "Д..",
бул. „Д-р ....“ № 1, да заплати на Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк "З..", БЛ...,
ет. 3, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 2500 лв., ведно със законната лихва от
13.05.2021 г. до окончателното плащане на сумата, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие
на ПТП от 19.04.2021г., причинено при управление на застрахован при ответника товарен
автомобил марка „П..“, модел „Б..“ с peг. № .., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2500
лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА „З...." АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, жк "Д..",
бул. „Д-р ....“ № 1, да заплати на адв. Я. Д., ЕГН **********, от САК, с адрес: гр. София, ул.
"А.." №..., ет. 2, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 325 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ на ищеца, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З...." АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, жк "Д..",
бул. „Д-р ....“ № 1, да заплати в полза на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата от 187, 50 лв. разноски по делото, от заплащане на които ищецът е бил
освободен, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк "З..", БЛ..., ет. 3, да
заплати на „З...." АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, жк "Д..", бул.
„Д-р ....“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 525 лв. разноски в производството,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7