№ 14914
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110175129 по описа за 2024 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.432, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът З. В. Б. моли за осъждането на ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД да й
плати следните суми: на осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД - 1254,82 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди – повреди
по л.а. с рег. №******** при ПТП от 4.9.2024 г., за което ответникът е
отговорен като застраховател по договор за застраховка Гражданска
отговорност със собственика на т.а. с рег. №********, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 17.12.2024 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 49,88 лв. – обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 4.9.2024 – 17.11.2024 г.; на
осн. чл.78, ал.1 ГПК - 1320,00 лв., представляваща възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ за ищеца, съразмерно на уважените части
от исковете.
Ответникът ЗК ЛЕВ ИНС АД моли за отхвърляне на исковете. Твърди,
че е платил на ищеца обезщетението по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, което се
равнява на действително претърпените от него вреди, а претенцията му ги
надхвърля.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и
1
в съвкупност приема за установено следното от фактическа страна.
Не се спори по делото и е видно от протокол за ПТП, и САТЕ, че на
4.9.2024 г. е настъпило твърдяното ПТП, при което водачът на т.а. с рег.
№******** в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл.25, ал.1
ЗДвП извършва несъобразена с маневра – преместване в съседна пътна лента и
предизвиква пътно-транспортно произшествие с л.а. с рег. №******** и
повреди по същия.
Не се спори по делото, че ответникът и собственикът на т.а. с рег.
№******** към момента на произшествието са обвързани от договор за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на
същия автомобил.
От приетата по делото САТЕ се установява че размерът на средните
пазарни цени за отстраняване на повредите по автомобила се равняват на
2731,82 лв., а размерът на цените с ползване на части от алтернативни
доставчици /възможно най-ниските пазарни цени/ се равняват на 2575,32 лв.
Безспорно е, че на 24.9.2024 г. ответникът е обезщетил ищеца по реда на
чл.432, ал.1 КЗ със сумата от 1102,46 лв.
При така установените факти съдът стигна до следните правни
изводи:
Искът е с правно основание по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД. Увреденото
лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 - (чл.432,
ал.1 КЗ). Правото на обезщетение по този текст е обусловено от доказването
от страна на ищеца на договора за застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и причинителя на вредите, действието му към датата на
произшествието, застрахователното събитие, произшествието, деянието на
застрахования при ответника, причинените имуществени вреди в пряка и
непосредствена причинна връзка с деянието на водача, като вината му се
предполага на осн. чл.45 ЗЗД. Ответникът носи тежестта да докаже
твърдените правоизключващи факти.
Спорът по делото е концентриран върху факта, свързан с установяване
на действителния размер на средните пазарни цени за отстраняване на
2
повредите по л.а. с рег. №********. От приетата по делото САТЕ се
установява, че същият се равнява на 2731,82 лв. Размерът на дължимото
обезщетение по чл.432, ал.1 ГПК е равен на средните пазарни цени минус
платената част от обезщетението /2731,82 – 1102,46 = 1629.36/, което в случая
надхвърля платените от ищеца разходи и претенцията му по главния иск. Ето
защо, искът за сумата от 1254,82 лв. е основателен и следва да се уважи
изцяло.
Относно исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Според чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законовата лихва от деня на
забавата. Ето защо, този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на
фактите по главния иск, периода на забава и размера на обезщетенията за
забава, както и - от ответника – на възраженията срещу главния иск или
погасяването на обезщетението за забава.
В процесния случай ищецът доказа фактите по главния иск и че на
4.9.2024 г. е предявил застрахователната си претенция към ответника.
По въпроса за началния момент на дължимата лихва за забава в
хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу
застрахователя е налице практика на ВКС – решение № 128 от 4.02.2020 г. по
т. д. № 2466/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 72 от 29.06.2022 г.
по т. д. № 1191/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 50110 от
12.03.2024 г. по т. д. 1108/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, Решение № 153
от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1965/2023 г., II т. о., ТК. Според
възприетото в тази практика, в хипотеза на предявен пряк иск от увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на
застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се
включват в застрахователното обезщетение, съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл.
429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с
възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ /в сила
от 1.01.2016 г./ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати -
уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното
събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред
3
застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава.
Ето защо, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е доказан по основание. По
отношение на размера му съдът изчисли по реда на чл.162 ГПК, че размерът
на законната лихва се равнява на 49,88 лв. за исковия период 4.9.2024 -
17.12.2024 г., поради което и този иск следва да се уважи.
Относно направените по делото разноски:
Ответникът е задължен на осн. чл.78, ал.1 ГПК да плати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от иска –
изцяло - 1320,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК ********* да плати на
ищеца З. В. Б. с ЕГН ********** следните суми:
на осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД - 1254,82 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди – повреди по л.а. с рег.
№******** при ПТП от 4.9.2024 г., за което ответникът е отговорен като
застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност със
собственика на т.а. с рег. №********, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 17.12.2024 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 49,88 лв. – обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 4.9.2024 – 17.11.2024 г.
на осн. чл.78, ал.1 ГПК - 1320,00 лв., представляваща възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ за ищеца, съразмерно на уважените части
от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК –
с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните!
Изпълнителният лист е подписан с квалифициран електронен подпис от съдия:
( ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ )
5