Р
Е Ш Е
Н И Е
№………./………..12.2015г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА
КОЛЕГИЯ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет
и шести ноември две хиляди и петнадесета година, в състав
СЪДИЯ :
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При
секретар : М.П.
Като разгледа
докладваното от съдията
Търговско дело №967 по описа за 2015 год.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба на Д.Р.Д. с ЕГН ********** и В.И.Д. с ЕГН **********, и
двамата от гр.Варна, с.о.Пчелина №787, чрез пълномощник адв.Н.Д. ***, с която и
след допуснато на осн.чл.214, ал.1 от ГПК увеличение размера на исковата
претенция, срещу „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
Възраждане, пл.Света Неделя 7 е предявен иск
за осъждане на ответното дружество да
им заплати на осн.чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД сумата от 31 515.09 лева, представляваща левовата равностойност
на 16 113.41 евро, и съставляваща разлика между реално платения размер
и действителния размер на дължимата възнаградителна
лихва, формиран на база едномесечен индекс EURIBOR и уговорената фиксирана надбавка от
2.720 % за периода от 01.10.2009г. до датата на депозиране на исковата молба
в съда – 30.09.2014г., като получена без правно основание по договор за
банков кредит №304/6728 от 05.06.2007г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2014г. до
окончателното плащане на задължението, както и сторените разноски по делото.
Ищците твърдят, че на
основание Договор за банков кредит №304/6728 от 05.06.2007г., сключен в
качеството им на кредитополучатели и „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД ЕИК ********* в качеството на кредитор, са усвоили предоставената
им сума в размер на 80 000 евро със задължение за погасяване до
20.05.2031г. Съгласно условието на чл.4 от договора, размера на ГРП за
съответния период на олихвяване се формира от сбора на два компонента – 1. БЛП
по т.10.3 и 10.4 от Условията по кредити на физически лица, определен по
т.11.1.1 при подписване на договора, явяващ се променлива величина и съгласно
подписания договор представляващ – едномесечен EURIBOR в размер на 4.030 % към момента на
сключване на договора и 2. фиксирана надбавка в размер на 2.720 %, която е
постоянна величина, отчитаща оценката на финансовото състояние на клиента,
вида, срока на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, касаещи
кредитоспособността на заемополучателя и произтичащия
от нея кредитен риск. Ищците твърдят, че от края на 2008г. равнището на индекса
EURIBOR бележи драстичен
спад, като банката не намалява ГЛП, съгласно договореното. За да компенсира
понижението, в Протокол №38/14.10.2008г. Управителният съвет на банката взема
решение за включване на допълнителен компонент при определяне на ГЛП –
„премия”, чийто размер с последващи решения на същия
орган е последователно увеличаван от 1 % до 4 %. Според ищците тази промяна нарушава принципа
на равнопоставеност на страните, противоречи на
закона и не ги обвързва, като обявения БЛП, изменен едностранно, не следва да
бъде прилаган. Освен добавената премия от 14.07.2011г. банката е въвела праг за
промяна на действащия БЛП, което според ищците, при понижаващите се нива на
пазарния лихвен индекс във времето се е отразило върху размера на платените и
реално дължими стойности на лихвата, поради което считат, че са платили повече
от дължимото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът оспорва иска по основание и размер и настоява за неговото
отхвърляне, ведно с произтичащите законови последици. Излага, че възнаградителната лихва по договора за ипотечен кредит е
част от задълженията на кредитополучателя и е уговорена в договора и Условията
по ипотечни кредити на ФЛ. Съгласно т.10.3 от същите се прилага утвърден от УС
на банката БЛП. Излага, че съобразявайки
със същия и по повод на жалби от ищците, банката е извършила преизчисляване
като е приела минимално лихвено ниво, съгласно договореното в т.4.1.б от договора
и е възстановила по сметка на ищеца сумата от 1075.78 евро, начислена за периода от 11.10.2009г. до 20.09.2014г.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе
предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Искът черпи правното си основание от
разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД. Всяка страна следва да
установи твърденията си, от които черпи изгодни правни последици, а именно ищецът следва да докаже обедняването си, обогатяването
на ответното дружество, наличието на причинна връзка между тях, и по-конкретно
факта, че базисния лихвен процент по т.4.1 от договора е равен по размер на
променлив индекс 1-месечен Юрибор и фиксирана надбавка с постоянен характер;
фактът, че действително дължимите лихви
за процесния период са по-ниски по размер от начиследните и са реално
заплатени, какти и размера на исковата претенция. Ответникът следва да
установи, че е налице основание за получаване на процесната сума и
по-конкретно, че предприетото от банката увеличение на лихвения процент е в
съответствие с предвидените в договора основания и предпоставки и се базира на
обективни икономически параметри.
Не се спори между страните, че в
съгласие с представен по делото Договор за банков кредит №304/6728 от
05.06.2007г., сключен между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД ЕИК *********, от една
страна като кредитор, и Д.Р.Д. с ЕГН **********
и В.И.Д. с ЕГН **********, от друга страна като кредитополучатели,
банката е предоставила на ищците сумата от 80 000 евро за рефинансиране на
ипотечен кредит за лично и семейно ползване в размер на 42 519 евро и за
довършване строителството на еднофамилна къща, изградена на груб строеж.
Договорено е дългът да бъде погасяван чрез месечни анюитетни
вноски в срок до 20.05.2031г. За обезпечаване на задълженията по договора е
учредена договорна ипотека върху имот, находящ се в
гр.Варна, с.о. Пчелина. Съгласно т.4 от
договора през целия период на олихвяване годишния лихвен процент (ГЛП) се
формира от сбора на базисния лихвен процент (БЛП) по т.т.10.3
и 10.4 от Условията по кредити за физически лица, определен съгласно т.11.1.1
от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията
по него при подписване на договора и надбавка, като по редовен дълг БЛП е 4.03
%, надбавката – 2.72 %, или ГЛП е 6.75 %.
Съгласно т.11.1.3 от Условията за
усвояване и обслужване на кредита, неразделна част от договора, при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски (еднакви всеки месец, включващи главница и
лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна
вноска) ГЛП по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира
в размер, в който е договорен, и не се променя освен, когато пазарните условия
водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 (един) пункт.
Регламентирано е, че кредитополучателят дава съгласие кредиторът да променя
едностранно размера на ГЛП за дадения лихвен период по лихвения план по
посочения начин, без за това да е необходимо сключване на допълнително
споразумение между страните, при нарастване на БЛП с повече от един пункт от
размера, определен от кредитора в деня на сключването на договора или от
размера му, формиран след промяна по посочения вече ред. Кредиторът е поел
задължение да уведоми кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен
срок. Съгласно т.10.3. и 10.3.2 на Условията по ипотечни кредити на ФЛ за
кредити в лева БЛП за съответния период на олихвяване се прилага утвърдения от
УС на Банката едномесечен EURIBOR,
равен на индекса, закръглен до третия десетичен знак, публикуван на страница “EURIBOR=”
на REUTERS в
11.00 часа централноевропейско време два работни дни преди първия работен ден
от всеки месец, и се прилага от първия работен ден на месеца до деня,
предхождащ първия работен ден на следващия месец включително. Съгласно т.10.5
при кредити, изплащани чрез анюитетни вноски, ГЛП за
съответния лихвен период се фиксира в размер към датата на договора за кредит и
остава такъв до нарастване на лихвения индекс с +/-1.00%, съответно до поредна
аналогична промяна спрямо предходно извършената.
По делото липсват данни страните да са
предоговаряли посочените разпоредби от договора и
общите условия.
Банката е представила по делото
препис-извлечение от протоколно решение №38/14.10.2008г., с което Управителния
съвет на дружеството е приел, че цената на всеки банков кредит ще се определя
като сбор от : променлив БЛП, формиран от приложимия към периода на
олихвяването договорен лихвен индекс (в конкретния случай EURIBOR) и премия, определяна по размер от
ГОД от нула базови пункта до плюс 200 базови пункта според стойността на
кредитния ресурс на кредитните пазари, към който БЛП се прибавя фиксирана
договорена надбавка, отчитаща оценка на финансовото състояние на клиента, вида,
срока на кредита, обезпеченията и други
обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия
от нея кредитен риск.
От извършената проверка по партидата
на ищците, водена при ответното дружество, вещото лице В. по назначената
съдебно-икономическата експертиза установява, че считано от 28.11.2008г.,
допълнително извън стойността на референтния лихвен индекс (едномесечния
EURIBOR) е завишена
текущата стойност на БЛП с 1 процентен пункт. Считано от 09.03.2009г. е
направено второ завишение с още 1 пункт; третото завишение с 1 % е от
02.04.2009г. е от 02.04.2009г. На 15.06.2009г. по кредита е влязло в сила
четвъртото завишение на премията с 1 %.
Като краен резултат размерът на платената от ищеца възнаградителна
лихва, определена по размер, съгласно клаузата на т.11.1.3 от договора с
добавка „премия”, възлиза на сумата от 26 583.30 евро. Експертът докладва,
че при фиксиран минимален лихвен процент от 6.75% при ГЛП, формиран от
едномесечен Юрибор и надбавка от 2.72%, дължимата за процесния период възнаградителна
лихва е в размер на 24 398.34 евро. Размерът на лихвата по кредита за
същия период, при размер, определен като сбор от БЛП, променящ се по
определения в договора начин, съгласно чл.11.1.4, вкл.отчитайки липсата на праг
на промяна, и договорената фиксирана надбавка, възлиза на 10 469.89 евро.
Ответникът не е представил по делото
писмени доказателства в подкрепа на възражението си, че в резултат на
изчисления и направена корекция относно размера на дължимата за периода
11.10.2009г. – 20.09.2014г. възнаградителна лихва, на кредитополучателите е възстановена
сумата от 1075.78 евро. В тази насока вещото лице докладва, че при ответното
дружество се съдържат данни, че на 26.07.2011г., с писмо изх.№47/6389,
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД ЕИК ********* уведомява Д.Д.,
относно резултат от сливането на Хеброс Банк, Ейч Ви Би Банк Биохим и Булбанк
през м.юли 2007г., а именно - допуснати технически неточности при изчисленията
на кредита, изразяващи се в начислени и събрани некоректни лихви. Според вещото
лице впоследствие са извършени необходимите корекции и на ищеца е възстановена
сумата от 1075.78 евро, представляваща неточно събрана лихва. Заключението по
ССЕ не е оспорено от страните.
Както се установи по-горе
в точка 11.1.3 от договора, приложима при кредити,
издължавани чрез анюитетни вноски,
страните са уговорили ГЛП за съответния лихвен период в размера по т.4.1б, а
именно 6.75 %, следователно волята на страните е била да фиксират този размер
на лихвата като минимален. Посочването на два компонента
на минималната лихва /EURIBOR и добавка/ е ориентировъчно и е свързано с критерии за евентуалното й увеличаване по т.11.2 вр. т.11.1.3 от договора за кредит
и т.10.2 от Общите условия. В договора за кредит и в Общите условия не е предвидено, че договорната лихва подлежи на
автоматично намаляване при намаляване на EURIBOR. Към
момента на подписване на договора минималния ГЛП по редовен дълг е определен на
6.75 %.
Същевременно, се установи, че като се
е позовала на клаузата по т.11.1.3 и
увеличавайки едностранно БЛП чрез прибавяне към договорния лихвен индекс Юрибор на допълнителен компонент – „премия” банката е
променила механизма на увеличаване на БЛП без за нея да е възникнало това
право, защото начина на формиране на съществения елемент на договора – неговата
цена – е вече определен, по начина, посочен по-горе.
В резултат се е достигнало до
увеличение на лихвения процент, при което ищецът заплаща допълнително лихви в
размер на 2184.96 евро, като разлика между платената сума от 26 583.30
евро и първоначално договорения размер на лихвата от 24398.34 евро, съгласно
заключението на вещото лице. Платената при начална липса на основание сума за възнаградителна лихва по договора за кредит подлежи на
възстановяване на ищеца. Ответникът не доказа възражението си за частична
репарация на надплатеното в размер на сумата от 1075.78 евро, за която вещото
лице изнесе, че е възстановена като начислена от банката и надплатена от заемополучателя поради технически неточности в резултат на
сливане на няколко банкови институции.
Следователно като основателен и
доказан искът е следва да бъде уважен за сумата от 4273.41 лева, представляваща
левовата равностойност на 2184.96 евро, като за разликата до първоначално
предявения размер от 31515.09 лева, представляваща левовата равностойност на
16 113.41 евро, подлежи на отхвърляне.
По разноските :
Предвид изхода на спора по делото, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК и представен списък по чл.80 от ГПК,
на ищеца се следва заплащане на сторените разноски общо в размер на 394.67
лева, от които за внесена държавна такса, възнаграждение за вещото лице по ССЕ
и адвокатско възнаграждение.
На осн.
чл.78, ал.3 от ГПК и представен списък по чл.80 от ГПК на ответното дружество
се следват разноски в общ размер от 622.37 лева,
от които за възнаграждение за вещото лице по ССЕ и адвокатско възнаграждение за
един адвокат по арг.от чл.78, ал.1 от ГПК. Доколкото
ответникът е заплатил възнаграждение за двама адвокати по делото, следва да се
присъди възнаграждението, договорено едновременно с упълномощаването,
независимо, че е заплатено по едно и също време с възнаграждението на другия
упълномощен адвокат. Разноските за държавна такса за частната жалба, по която е
образувано в.ч.т.д.№454/2015г. по описа на ВОС следва да бъдат настоявани и присъдени в съответното производство, като
същото не е сторено, а отделно частната жалба не е уважена.
С оглед изложените съображения,
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, пл.Света Неделя
7 ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Р.Д. с ЕГН ********** и В.И.Д.
с ЕГН **********, и двамата от гр.Варна, с.о.Пчелина №787, на осн.чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД
сумата от 4273.41 лева, представляваща левовата равностойност на 2184.96
евро и съставляваща разлика между реално платения размер и действителния размер
на дължимата възнаградителна лихва, формиран на база
едномесечен индекс EURIBOR и
уговорената фиксирана надбавка от 2.720 % за периода от 01.10.2009г. до датата
на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2014г., като получена без правно
основание по договор за банков кредит №304/6728 от 05.06.2007г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.09.2014г. до окончателното плащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 4273.41 лева до първоначално предявения размер от 31515.09
лева, представляваща левовата равностойност на 16 113.41 евро.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, пл.Света Неделя
7 ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Р.Д. с ЕГН ********** и В.И.Д.
с ЕГН **********, и двамата от гр.Варна, с.о.Пчелина №787, сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 394.67 лева.
ОСЪЖДА Д.Р.Д. с ЕГН **********
и В.И.Д. с ЕГН **********, и двамата от гр.Варна, с.о.Пчелина №787 ДА ЗАПЛАТЯТ НА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане,
пл.Света Неделя 7 сторените съдебно-деловодни
разноски в размер на 622.37 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :