Разпореждане по дело №703/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 1250
Дата: 7 ноември 2023 г. (в сила от 7 ноември 2023 г.)
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20231700500703
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1250
гр. Перник, 07.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500703 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 810/17.07.2023 г., постановено по гр.д. № 146/2022 г.
Пернишкият районен съд е признал за установено в отношенията между
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 и Д. М. Т., с ЕГН ********** гр. Перник ул. Петко
Каравелов бл.15 Б ет.1 ап.18 и чрез адв. В. М. по реда на чл. 422 вр. 415 ГПК,
че ответникът дължи на ищеца сумата 2500 лв. неизплатена главница по
Договор за заем между ответника и „Микро Кредит“ АД от 25.09.2020 г.,
сумата от 107.76 лв. законна лихва върху главницата за периода 02.11.2020 г.
- 04.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата от датата на
заявлението по чл. 410 ГПК- 04.10.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата като за разликата до пълния предявен размер - сумата 581.24 лв.
договорна лихва за периода 01.11.2020 г. - 01.10.2021 г. сумата 78.29 лв. лихва
по договор за заем за периода 02.11.2020 г. - датата на заявлението по чл. 410
ГПК - 04.10.2021 г. ведно законната лихва върху главницата от датата на
заявлението по чл. 10 ГПК - 04.10.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан с оглед
установяване нищожността на съответните клаузи в процесния Договор за
заем между ответника и и „Микро Кредит“ АД от 25.09.2020 респективно
Договор за допълнителни услуги. Съдът е прекратил производството по гр.
дело № 00146/2022 г. по описа на ПРС по предявените от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че Д. М. Т. и чрез адв.В. М. –
дължи на ищеца сумата 1628.04лв. сума по договор за допълнителни услуги
за периода 01.11.2020 г. - 01.10.2021 г., сумата 41.37лв. лихва за забава по
1
договор за допълнителни услуги за периода 02.11.2020 г. - датата на
заявлението по чл.10 ГПК - 04.10.2021 г. по отхвърлена в тази част заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5207/2021 г. по описа на
Районен съд Перник поради липса на правен интерес, заявен с молба от
13.07.2023 г.
С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна
жалба от Д. М. Т. , чрез адв. В. М., с която се оспорва решението на
първоинстанционния съд, в частта, с която са уважени предявените срещу Т.
искове, като се твърди, че същото в тази му част е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че въпреки правилните изводи на съда изложени
в мотивната част на атакуваното решение, първата инстанция е постановила
погрешен диспозитив на решението. Допълва, че това от своя страна води до
неправилност и незаконосъобразност на постановения акт, който подлежи на
отмяна поради наличието на пороци. По изложените съображения се моли
съда за отмяна на постановеното решение в обжалваната му част и
постановяване на ново, с което исковите претенции на ищеца да бъдат
отхвърлени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете
инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В предоставения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, чрез юрк. Иван Николаев Недков, с
който същата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителите кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение на
плащане. Допълва, че при недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В продължение
намира, че ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума
по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва
да се извърши в отделна производство по предявен иск с правно основание
чл. 55 ЗЗД, то би се стигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор. Твърди, че
това от своя страна би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване. Въз основа на изложеното се моли съда
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като бъде постановен
съдебен акт, с който атакуваното решение да бъде потвърдено изцяло. Прави
се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
2
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране
на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал.
2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният
съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото
на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.12.2023
г. от 11,20 часа , за когато да се призоват страните, като им се връчи препис
от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – препис от отговора на
въззивната жалба.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3