РЕШЕНИЕ
№ 2627
гр. Варна, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110105001 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК от М. Е. Н., действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител С.Д. Н., против Е. В. Н. за увеличаване
размера на заплащаната от ответника издръжка.
Ищeцът твърди, че с решение по в.гр.д. № 2561/04.12.2013 год. по описа на ОС-
Варна ответникът бил осъден да заплаща издръжка в размер на 160.00 лева месечно на сина
си чрез неговата майка и законен представител. Твърди, че обстоятелствата, при които е било
постановено съдебното решение, са се изменили, детето пораснало, понастоящем е на 15
години, потребностите от храна, облекло, учебни пособия и битови нужди чувствително са
се увеличили, драстично са се променили икономическите условия в страната през
изминалите 11 години.
Детето има интереси в областта на програмирането и се опитва да се развива в тази
насока, като участва в състезания, за което е получавал грамоти. През 2023 год. се класирало
на първо място в Национално състезание по информатика и информационни технологии.
Сочи се, че е необходима специфична техника, за да продължи развитието си в тази област,
за което през 2022 год. и 2023 год. майка му положила сериозни усилия да осигури средства,
предвид високата цена на необходимите компютър, монитор и таблет.
Ищецът още споделя, че има голямо желание да свири на пиано. Майка му успяла да
купи инструмент, но няма възможност да плаща уроци по пиано, тъй като са скъпи и с оглед
1
останалите разходи, които прави за детето. Това наложило то да се самообучава като гледа
клипове в интеренет, но мечтае за учител, който да му помогне да се развива по- бързо и
успешно в тази област.
От друга страна бащата участвал в отглеждането на детето единствено със сумата 160
лева, която понастоящем е под минималната издръжка за страната. Бащата не поддържа
контакти със сина си, не се виждат за празници и не дава суми над определената от съда
издръжка пред 2013 година. Ищецът моли да бъде увеличен размера на заплащаната от
ответника издръжка от 160 лева на 700 лева месечно, считано от датата на предявяване на
иска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до заплащането й.
Ответникът е подал писмен отговор. Оспорва иска. Твърди, че има възможност да
заплаща издръжка в размер на 250.00 лева.
В първото открито съдебно заседание ищецът оттегля иска за горницата над 500.00
лева до предявения- 700.00 лева. При проведената медиация ответникът е заявил готовност
да заплаща издръжка в размер на 300.00 лева. В хода по същество изразява готовност да
заплаща издръжка в размер на 400.00 лева.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда
на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищецът М. Е. Н., ЕГН ********** е син на С. Д. Н., ЕГН
********** и Е. В. Н., ЕГН **********, роден на * год. в гр. В.. Този факт се установява и
от Удостоверение за раждане, издадено на 08.09.2011 год. от Община В. въз основа на акт за
раждане № 0703/18.09.2009 год. Към момента на предявяване на иска М. е на 14 навършени
години, в хода на делото навършва 15, а на 15.09.2025 г. ще навърши 16 години.
Не се спори между страните, че с Решение № 2322 от 26.05.2011 год., постановено по
гр. д. № 16824/2010 год. по описа на ВРС, 35 състав е прекратен брака между родителите,
като родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а бащата е
осъден да заплаща издръжка и му е определен режим на лични отношения. Решението на
ВРС частично е потвърдено с Решение № 1562 от 12.12.2011 год. по в. гр. д. № 1497 /2011 г.
на ВОС, като е изменен размера на дължимата издръжка и е определен 110.00 лева. С
Решение № 3636 от 19.07.2013 год., постановено по гр. д. № 18 436 /2012 год. на ВРС, е
изменен размера на дължимата издръжка от 110.00 лева на 200.00 лева. С Решение № 2561
от 04.12.2013 год. по в. гр. д. № 3089/2013 год. на ВОС е изменен размера на дължимата
издръжка от 200.00 лева на 160.00 лева. От 2013 година до предявяване на иска ответникът
заплаща 160.00 лева за издръжка на сина си.
Страните не спорят, че М. е ученик в 8 г клас в ПГЕ- В.. Той живее с майка си в
жилище, собственост на баба му по майчина линия. Доходите на С. Н. са в размер на около
1000.00 лева месечно. Ответникът не ангажира доказателства за друг размер. Той е
реализирал за периода август 2024 год.- февруари 2025 год. средномесечен доход в размер
на 1821.74 лева.
Наред с нуждата от средства за издръжка на детето, включително за храна, лекарства,
развлечения, учение, той се нуждае и от допълнителни такива. Установи се по делото, че М.
не само се интересува от информатика, полага усилия, които се увенчават с успех. Посещава
курсове и обучения. Заел е 11- то място от 56 участника от цялата страна на конкурс по
информатика, проведен в гр. Д. между 6 и 8 юни 2025 год. През годините е участвал в
множество състезания, като в последните години получил грамота през 2022 година, а през
2023 година се е класирал на първо място в Национално състезание по информатика и
информационни технологии. М. очевидно притежава потенциал да се развие в областта на
програмирането, като за тази цел майката е закупила специализирана техника- компютър
/3399 лева/, монитор /489 лева/и таблет, вкл. зарядно и калъф /2038.88 лева/.
2
Закупен е синтезатор на стойност 619.00 лева, на който момчето се учи да свири само,
гледайки клипове в интернет. Гореизложените нужди на ищеца се доказват, освен от
приетите по делото писмени доказателства, също и от показанията на свидетеля М. К., който
е във фактическо съпружеско съжителство със С. Н. от пет години и има преки наблюдения
върху живота на М.. Той също така посочи, че майката дава джобни на детето в размер на 5-
10 лева ежедневно, но когато иска да излезе със свои приятели, не винаги има възможност да
му даде средства за това.
Ответникът не ангажира доказателства, оборващи тези на ищеца за необходимостта
от увеличаване размера на издръжката. Показанията на свидетеля Н. бяха емоционални,
касаещи липсата на отношения между ищеца /негов внук/ и семейството на бащата,
вероятните причини за това и плащаната от него издръжка вместо бащата, но извън
разпределената доказателствена тежест на ответника.
На 20.07.2023 год. Е. В. Н. е закупил недвижим имот- ателие № * с идентификатор *
с площ 39.43 кв.м. Продажната цена е 30 000 лева, като за осигуряването й, на 17.07.2023
год. е сключил с А. Б. Б. АД договор за кредит, обезпечен с ипотека. Съдлъжник по договора
е жената, с която е във фактическо съпружеско съжителство- Н. Т. Ж.. След предявяване на
иска- на 23.05.2025 год. ответникът е продал на Ж. ателието за 30 000 лева, като е
постигнато споразумение продажната цена да се заплати на месечни периодични плащания
чрез погасяване на задълженията му към банката по отпуснатия кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Относно иска с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 1 СК:
Правото на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат
такава, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Съдът намира, че предвид възрастта на детето М., родено на 15.09.2009 год.
(понастоящем на 15 години), за задоволяване на нуждите му от храна, облекло, учебни
помагала и други потребности във връзка с интересите му в спорта, за заплащане на
потребяваните от него електричество и вода, в което участие би следвало да вземат и
двамата родители, е необходима издръжка в размер, по- голям от определената с решение по
гр.д. № 3089/2013 год. по описа на ВОС от 160.00 лева месечно. В тази издръжка участие
следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не, като участието им
следва да се преценява и съобразно факта кой от тях отглежда детето. От определяне на
предишния размер са минали 11 години, през които съществено са се променили социално-
икономическите условия в страната. Ответникът не е заплащал суми над определената от
съда издръжка, поради което съдът приема, че с поведението си той е станал причина за
завеждане на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на
посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като
за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно
посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал.
2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат (142, ал. 1 от СК). Алинея втора на
чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При
сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В настоящия случай, задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка е
3
определено със съдебно решение от 04.12.2013 год., т.е. преди повече от 11 години. За
изминалия период са настъпили съществени изменения на социално- икономически условия
в страната с оглед на инфлационните процеси. Изменили са се нуждите на детето с оглед
възрастта, в която се намира в момента. То проявява интерес към информатика и
програмиране и се развива много успешно в тази област. Желае да се научи да свири на
пиано, като за целта майката е закупила синтезатор, но освен самообучение в интернет,
детето не може да получи други уроци от професионални педагози, за да се развие.
Възможностите на майката да финансира курсове по програмиране и участие в конкурси са
ограничени, поради което следва да бъде ангажирано участието на бащата, което на този
етап е незначително. На детето трябва да се даде възможност да реализира потенциала и
интересите си, за да има добро и обезпечено бъдеще.
Същевременно трябва да се отбележи и че от предходното определяне на издръжката,
многократно е увеличен размерът на минималната работна заплата, който служи за
минимална база при определяне на издръжката на децата. Предвид изложеното съдът
намира, че е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК,
свързани с нарасналите нужди на детето и изменение на нормативната база.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, възрастта и нуждите на М., както и с оглед социално- икономическите условия в
страната, съдът приема, че детето има нужда да получава от неговия баща 450.00 лева
месечна издръжка, каквато счита, че може да определи, вземайки предвид неговите
нараснали нужди. Доказателства за възможности на ответника, които да обусловят
основателност на иска над този размер, не са представени, поради което е неоснователен.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение.
Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:
Ищецът е заявил претенция за разноски, представен е списък съобразно чл. 80 от
ГПК. Съобразно уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на
1300.74 лева.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, нито списък по чл. 80
от ГПК.
Относно дължимата държавна такса.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по сметка на ВРС за увеличената издръжка в размер на 475.60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
УВЕЛИЧАВА размера на присъдената с решение № 3636 от 19.07.2013 год.,
постановено по гр. д. № 18 436 /2012 год. на ВРС, изменено с решение № 2561 от 04.12.2013
год. по в. гр. д. № 3089/2013 год. на ВОС издръжка, дължима от Е. В. Н., ЕГН **********
на М. Е. Н., ЕГН **********, платима чрез неговата майка и законен представител С. Д. Н.,
ЕГН ********** от 160.00 лева на 450.00 лева, считано от предявяване на иска на
24.04.2024 год., до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за увеличаване размера на дължимата издръжка до
предявения- 500.00 лева.
ОСЪЖДА Е. В. Н., ЕГН ********** да заплати на М. Е. Н., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител С. Д. Н., ЕГН
********** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1300.74 лева.
4
ОСЪЖДА Е. В. Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС- Варна сумата
475.60 лева, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
обявяването му на 10.07.2025 год.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5