РЕШЕНИЕ
№ 888
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330109412 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.
Ищец Х. Д. Д. чрез адв. Ст. Я. твърди, че работи като ст. полицай в 02 РУ на
ОДМВР-Пловдив група „Охрана на обществения ред“ като на 21.01.2019г. бил задържан
ответник З. И. като нарушител на обществения ред, тъй като подавал звуков сигнал без
прекъсване като преди задържането, И. изритала ищеца в крака и му пръснала документите
на земята. Според ищеца му били причинени травматичен оток на лява подбедрица и оток
на първи пръст на дясна ръка. Ищецът бил стресиран от поведението на ответницата, тъй
като деянието било извършено при изпълнение на служебните му правомощия, почувствал
се засрамен че това се случило пред много свидетели, изпитал болки от нанесените му удари
и получения оток предвид на което се иска осъждането на ответницата да заплати сумата от
5000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди ведно със законната лихва за
забава върху тази сума считано от 21.01.2019г. – датата на увреждането.
Ответник И. за процесния инцидент била призната за виновна по чл. 131, ал.2, т.4 вр.
с чл. 130, ал.2 НК с влязла в сила от 18.03.2021г. Присъда № ******
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник З. И. чрез адв. Й.Д. описва случая като заявява, че не е ритала и не е
наранявала ищеца в пръста, той сам се бил наранил при блъскането на телефона на
ответницата. Оспорва се механизма на възникване на увреждането и претендираните вреди.
Заявява се възражение за съпричиняване като се поддържа, че блъснал ответницата в ръката,
телефонът й хвръкнал, ударил се каросерията на товарния камион и се разпаднал на части,
след което паднал на земята.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК, за да се произнесе взе предвид
следното.
1
С влязла в сила от 18.03.2021г. Присъда № **** по НОХД № 538/2019г. по описа на
РС – Пловдив, потвърдена с Решение № 260118/20.11.2020г. по ВНОХД № 928/2020г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив и изменена с Решение № 260050/18.03.2021г. по ВНОХД №
49/2021г. по опис на Апелативен съд-Пловдив ответник З. И. е била призната за виновна в
това, че на 21.012019г. в гр. Пловдив е извършила непристойни действия, които грубо
нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото като деянието по
своето съдържание се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл. 325, ал.2 вр. с
ал.1 НК както и е призната за виновна в това че е причинила на ищеца при изпълнение на
службата му лека телесна повреда, която се изразява в травматичен оток на лява подбредица
и травматичен оток на първи пръст на дясна ръка, които са довели до болка и страдание без
разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал.2, т.4 вр. с чл. 130, ал.2 НК.
В хода на наказателното производство е била установена следната фактология, която
настоящия съд също приема за безспорно и несъмнено осъществена както следва:
Свидетелят по наказателното дело И. Д. работил като доставчик във фирма „Орион
ООД“, която доставяла алкохолни и безалкохолни напитки. На 21.01.2019г. около 13:00 -
14:00 часа, доставчикът пристигнал с открит камион **** пред магазина като запушил
движението по улицата даваща възможност да се влезе или излезе от комплекс Оазис 1.
Камионът бил паркиран успоредно на оста на улицата и перпендикулярно на паркоместата
като доставчикът започнал да го разтоварва и да зарежда намиращия се близост магазин
По същото време, на 21.01.2019г., около 13:00-14:00 часа ответницата се прибирала
с управлявания от нея лек автомобил ****, на адреса си ***** комплекс Оазис 1. След като
влязла в уличката на комплекса И. установила, че пътят към ползвания от нея гараж бил
частично препречен от спрелия камион. Тъй като И. искала пътя да й бъде освободен
незабавно, започнала да натиска неколкократно клаксона на автомобила с което привлякла
вниманието на Д., който като чул клаксона веднага излязъл от магазина, като с жестове
показал че разтоварва стока, да спре да свири с клаксона. Силният звук от клаксона бил чут
от ищеца, който заедно със свой колега изпълнявал служебните си задължения и се намирал
на *****.
Тъй като нямал видимост към мястото, от където идвал звука, ищецът тръгнал за да
установи какво става и да възстанови обществения ред като се намеси във евентуално
възникнала конфликтна ситуация, за каквато му говорел непрекъснатия автомобилен
клаксон. Съгласно длъжностната характеристика за заемата длъжност ищецът бил задължен
да работи по опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при
разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия, поради това, когато
чул звука от неспиращия автомобилен клаксон решил да се намеси и да види какво се
случва.
Ищецът видял, че камионът действително пречел на ответницата за преминаването
по улицата, като видял доставчикът да продължава да разтоварва стоката си и да влиза в
магазин. По тази причина и за да изпълни служебните си задължения Д. разпоредил
преместването на камиона, казал и на ответницата да спре да натиска клаксона защото
шофьорът ще премести камиончето, но И., която натискала гневно, с две ръце клаксона на
автомолбила не спряла да го натиска, като вдигнала лявата си ръка и направила на жест към
полицейския служите, който той и свидетелите наоколо възприели като „Не ме занимавай,
разкарай се“.
Ищецът се представил на ответницата със своето име и длъжност и поискал документ
за установяване на самоличността й която пък не изпълнила разпореждането при което
ищецът извадил лист и химикал за да запише номера на автомобила на И. за да може да
бъде взето отношение по извършеното от нея. Ответницата видяла действието на
полицейския служител, ядосала се и излезнала от автомобила си, като държала в ръка
мобилния си телефон, насочила го срещу ищеца и започнала да го снима. Полицейския
служител й направил забележка да не го снима, но тя го избутала с ръка настрани и се
2
насочила към камиона като говорела „Този камион ми препречи пътя“. Шофьорът на
камиона тръгнал към кабината за да премести превозното средство както му било
разпоредено, като И. вървяла след него, снимала го с телефона си и говорела „Това е
шофьорът който го управлява“.
Ищецът вървял след ответницата като се опитал да я успокои че камионът ще бъде
преместен и да преустанови саморазправата с шофьора. В отговор ответницата се опитала да
удари ищеца с ръка по лицето, но той се предпазил със своята ръка, след това тя започнала
да го бута демонстративно с ръка показвайки пренебрежението си към него и неговите думи
и продължавала да снима камиона. В момент в който телефонът на ответницата бил в голяма
близост до лицето на ищеца, той отблъснал ръката й в която държала телефона си.
Ответницата нападнала агресивно полицейския служител, като го блъскала с ръце по
тялото и ръцете, като при боричкането част от вещите на полицая изхвърчали от ръката му.
И. изблъскала полицая в раменете и замахнала с десния си крак който била свила в коляно,
към слабините на ищеца, който в отговор приклекнал за да се предпази от удара, като
вдигнал левия си крак и го свил в коляното. В резултат на това, ударът на ответницата
попаднал върху лявата подбедрица на ищеца. Боричкането с полицейския служител довело
до това че калъфчето с документи и лични вещи, окачено на врата му, се откопчало и
вещите му се разпиляли по земята, а телефонът който държала ответницата изхвърчал от
нейната ръка. Ищецът получил и нараняване на палеца на дясната ръка от което потекло
кръв. Ответницата отпуснала хватката си и пуснала ищеца, който понечил да събере от
земята вещите си, И. продължила с арогантното си и гневно държане, бутнала го и
настъпала част от вещите му, с което се опитала да му попречи.
По делото е разпитана св. Д. Д.а – ***на ищеца, която си спомня за инцидента с
ответницата, при който ищецът е получил удар в подбедрицата и пръста на едната му ръка
бил засрещнат по време на изпълнение на служебните му задължения. Ищецът изпитвал
срам от събитията, болял го крака, изпитвал трудност при преобличане, ответната страна
била пуснала клип в интернет, не очаквал, че дама може да изрази неуважение към
полицейски служител, който е униформен при изпълнение на служебните му задължения.
Като безспорни на основание чл. 300 ГПК предвид влязлата в сила Присъда № ****г
по НОХД № 538/2019г. по описа на РС – Пловдив са отделени фактът, че е било извършено
процесното деяние от ответницата, неговата противоправност и виновността й;
Отхвърлят се възраженията на ответницата затова че не е ритала и не е наранявала в
пръста ищеца, тъй като тези факти са установени и са обхванати от влязлата в сила Присъда
на наказателния съд, която е задължителния за настоящата инстанция.
Отхвърлят се и възраженията за съпричиняване тъй като ответницата не е изпълнила
полицейско разпореждане дадено в кръга на правомощията на ищеца по повод охрана на
обществения ред относно изискването на документ за самоличност като ищецът не е
допринесъл с поведението си за възникването на травматичните увреждания.
Според настоящата инстанция справедливият размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД,
което се следва на ищеца е в размер на 2000 лева от които 1000 лева за травматичното
увреждане на лявата подбедрица и 1000 лева за травматичното увреждане на първи пръст на
дясна ръка. При определяне обезщетението съдът отчита, че уврежданията са получени от
ищеца при изпълнение на служебните му задължения, в която връзка се застъпва и
становището за това че тези увреждания освен телесната неприкосновеност засягат и
професионалната чест и достойнство на полицейския служител. Отчита се и
обстоятелството, че механизма на възникването на вредите е насочен към по-широк кръг
обществени отношения в които ищецът участва и то след като ответницата е била наясно, че
ищецът е полицейски служител и че е длъжна да изпълнява разпорежданията му.
Изживените болки и страдания от нанесените травматични увреждания следва да се
компенсират със съответно парично обезщетение в горепосочения размер, тъй като за ищеца
не са налице дългосрочни отрицателни последици, респ. възстановителния процес е напълно
3
приключил. Ето и защо за сумата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева
предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
съразмерност в размер на сумата от 400 лева, а в полза на ответницата сума в размер на 180
лева съобразно отхвърлената част на предявения иск.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 80 лева в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Пловдив, която представлява държавна такса за
настоящата инстанция на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. И. с ЕГН ********** с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Х. Д. Д. с
ЕГН ********** със съдебен адрес: ***** сумата от 2 000 лева / две хиляди лева/ ведно със
законната лихва за забава върху сумата считано от датата на увреждането – 21.01.2019г. до
окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди
- претърпени болки и страдания по чл. 45 ЗЗД заради това че на 21.01.2019г. в *****
ответницата е причинила на ищеца при изпълнение на службата му лека телесна повреда,
която се изразява в травматичен оток на лява подбедрица и травматичен оток на първи
пръст на дясна ръка, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 131, ал.2, т.4 вр. с чл. 130, ал.2 НК КАКТО И РАЗНОСКИТЕ по
делото в размер на сума от 400 лева съразмерно на уважената част на иска за платено
адвокатско възнаграждение КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата над 2000
лева до пълния претендиран размер от 5000 лева като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА Х. Д. Д. с ЕГН ********** със съдебен адрес:**** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на З. И. с ЕГН ********** с адрес: ***** сумата от 180 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция съразмерно на отхвърлената част на иска;
ОСЪЖДА З. И. с ЕГН ********** с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от 80 лева, която представлява държавна
такса за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал.6 ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4