№ 3759
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110151825 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Л. П. М., ЕГН **********, в
качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в *** **, с присъединен
абонатен № ***, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо
съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 10 578,84 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за период от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
1036,15 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021 г. до
21.02.2023 г., сумата от 77,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 14 лв., представляваща обезщетение
за забава, дължимо за период от 16.07.2020 г. до 21.02.2023 г., за които суми има издадена
заповед за изпълнение от 29.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13161/2023 г. по описа на СРС, 164-и
състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в
*** ап. ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент
на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
1
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са
в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
„БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с
подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в
разпореждане по ч. гр. дело № 13161/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира
разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства и е посочил допълнителни
доказателствени средства, в т.ч. изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в
исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната
услуга през процесния период. Моли за прилагане към настоящото дело на ч. гр. дело №
13161/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, в хода на което е била издадена в полза на
ищеца ЗИ, срещу която в срока по чл.414 от ГПК ответника е възразил, че не дължи
вземанията.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. П. М., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. И. Миланова, назначена за служебен защитник на ответника, във
връзка с предоставената му от съда безплатна правна помощ, с който оспорва исковите
претенции по основание и размер. Твърди, че начислените суми не отговарят на
действителното количество на консумираната топлинна енергия. Оспорва се ответникът да е
изпадал в забава за плащане на цената на ТЕ. Поддържа, че ищецът не е материално
легитимирано лице да претендира цената за услугата по дялово разпределение. Оспорва
дължимостта и на мораторната лихва върху главницата за ДР. Сочи, че не ставало ясно по
какъв начин била формирана главницата за ТЕ. Релевира възражение за погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски. С отговора на
исковата молба ответникът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени
по делото. Моли за допускане на допълнителен въпрос, на която да отговори вещото лице по
съдебно-техническата експертиза. Моли ищецът да бъде задължен да представи
кореспонденцията, във връзка с възраженията на ответника.
Привлеченото трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение-
„БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД /респ. чрез дъщерното му дружество „Далсия“ ООД/,
изразява становище за основателност на исковете и представя доказателства за извършеното
2
в процесния апартамент, дялово разпределение и реален отчет.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на
събраните по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от
ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов
клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства, както
и от изричното признание на този факт, по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от допълнително доказване, че ответникът М. е собственик на топлоснабдения имот,
находящ се на адрес в гр. София, ж.к. „***“, ***, представляващ ап. ***, с присъединен
абонатен № ***, както и че до имота се доставя ТЕ.
Не се оспорва от ответника и ползването на имота през процесния период, т.е. че М. е
обитавала същия.
Всички приети по делото писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност
обосновават извод, че ответника Л. М., като единствен собственик на процесния апартамент
№ *** се явява потребител на доставяната до него топлина енергия за битови нужди и в
това си качество следва да отговаря за задълженията за потребената топлинна енергия и
стойността на услугата по дялово разпределение.
Видно от приетите доказателства, ответника е заявила през 2001 г., че ще използва
топлинна енергия в имота си, както и е заявила за инсталиране в същия от избраната ФДР,
общо.
При избора на топлинен счетоводител, на проведеното на 09.11.2001 г. общо
събрание на ЕС в жилищната сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. София, ж.к. ***, ***
лично е присъствала Л. М., вписан под № *** и като собственик на ** в Списъка на
присъстващите етажни собственици, който видно от протокола от общото събрание е
удостоверил с подписа си, че ще ползва услугите на „Топлофикация София“ ЕАД, в т.ч. е
изразил съгласие за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла
вода, декларирала е наличието на 6 бр. радиатори, 7 бр. разпределителя, и 4 бр.вентили, вкл.
е избрала като начин на плащане– разсрочено. В приетия Списък на потребителите на
топлинна енергия в СЕС находяща се на горни адрес, ответника М. е декларирала отопляем
обем от 231 куб. м. и 1 лице като потребител на ТЕ.
3
Въпреки, че по делото няма данни договорът с „Бруната България“ ООД да е бил
прекратен и/или продължен след изтичане на първоначалния 1 годишен срок, от
доказателствата, представени от ФДР в лицето на „Далсия“ ООД /дъщерно дружество на
първоначално определената ФДР „Бруната България“ООД/ е видно, че именно последното
дружество осъществява дейността по „топлинно счетоводство“ за СЕС, в която се намира **
на ответника, което е индиция, че същия е подновяван ежегодно между страните. От
представените от третото лице – помагач, документи, касаещи дяловото разпределение, се
установява, че в процесния апартамент е ползвана ТЕ за отопление и топла вода, като за
имота е разпределяна служебно ТЕ за БГВ на макс. количество, поради липса на изправен
водомер. От приетите като доказателства документи от ФДР, се установява, че в
апартамента на ответника е извършван реален отчет, но шестте инсталирани в имота
радиатори са без уреди за измерване, а водомера е с недостоверни показания и за двама
отоплителни сезона, включени в процесния период.
Заключението на СТЕ, което е прието без възражения от страните и кредитирано от
съда, сочи, че в апартамента на ответника, неправилно е изчислявана ТЕ за БГВ, като в
имота не е имало годни средства за отчитане на ползваната енергия за БГВ /водомер/ по
данни от ФДР и изчислената служебно ТЕ, съгласно Наредбата за топлоснабдяването от
12.03.2020 г. за 2 броя потребители /при деклариран един потребител/ е с два пъти по-голямо
количество ТЕ от необходимото /начислено е 102, 20 куб.м. вместо 40,495 МВт. При
служебно изчислената от техническата експертиза ТЕ за БГВ, задължението за процесния
период е в размер на 9191,32 лв., а не претендирания от ищеца такъв от 10578,36 лв.
От устните обяснения на вещото лице К., изпълнила СТЕ, се установява също, че
проблема в този апартамент, не е липсата на достъп за реален отчет, а липсата на изрядни
измервателни уреди, които след първоначалния монтаж не са били своевременно подменени
от потребителя, въпреки че това е негово задължение. Така от ФДР като отидат на отчет,
констатират, че има инсталирани радиатори, но без уреди за отчет и начисляват количествата
потребена ТЕ на максимална инсталирана мощност. Същото е и с водомера, след като не е
сменен от потребителя своевременно и при констатирането на липсата му от служителите на
ФДР, на този потребител се начислява максимално количество по 140 л./денонощие. В
конкретния случай обаче, ФДР е разпределил погрешно енергията за БГВ за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
През процесния отоплителен период абоната М. е бил консуматор и на количеството
ТЕ, припадащо се на имота от количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация и
количеството ТЕ, необходимо за отопление на имота, което се установява и от приетото без
възражения от страните заключение на СТЕ, кредитирано и от съда.
От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /неоспорени от
ответника/ в т.ч. извлечение от сметки за аб. № ***, протокол от проведено на 09.11.2001г.
общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, подписан лично от ответника
М., в т.ч. Договор № 941 от 20.11.2001г., сключен между ФДР „Бруната България“ ООД и
ЕС, находяща се на посочения адрес, както и от заключенията на СТЕ по делото се
4
установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес е била топлоснабдена
през целия процесен период. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните
по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, в тяхната съвкупност, безспорно
се установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът Л. М., в качеството си на
собственик на топлоснабдения имот – апартамент ***, находящ се в гр. София, ж.к. ***, ***,
през процесния период /2020-2022 г./ ще следва да отговаря за задълженията за доставената
и потребена в имота ТЕ. Предвид нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, ответникът М., като
собственик на топлоснабдения имот, се явява обвързан по силата на закона, съгласно ОУ на
ищеца, от договорни отношения с ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения
му имот топлинна енергия, без да е необходимо изрично негово изявление, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, топлинна енергия. В
този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове.
Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО
на ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д.
№ 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е възприето, че „разбирането на съдилищата, че между
страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия
по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с
абоната/потребителя…“, съответства на практиката на ВКС, отразена и в решения № 443 от
21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.
д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г.
на ІІІ ГО на ВКС. По този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г.
на ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Обвързването на потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от
Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато
дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В
този смисъл са и множество други определения и решения на ВКС, с които е посочено, че
клаузите от ОУ на ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за
защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират
като неравноправни.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без изричното им
приемане. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът М. да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въз
основа на същото да е сключено с нея допълнително споразумение.
5
Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че между
страните за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 09.11.2001 г., дялово разпределение за процесния период и протоколите за
главен отчет, съдържащи подпис на клиент /неоспорени от ответника/, се установява, че М. е
потребявала ТЕ за отопление, БГВ и отдадената такава от „сградна инсталация“, в общ
размер от 9191,32 лв. /съгласно преизчислението на в.л. топлотехник/. Абонатът e осигурил
редовно достъп за реален отчет на уредите за ДР /но такъв фактически не е осъществяван,
поради липсата на изрядни уреди за измерване на количеството потребена ТЕ.
Предвид изложеното, съдът счита, че претендираните за плащане от ищеца суми са
изчислени при спазване на законовите изисквания, като количеството топлинна енергия,
отдадено от сградната инсталация е определено по емпиричен път, съгласно зависимост,
описана в Приложение към чл.61, ал.1 /т.6.1.1. от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването,
като за имота е разпределена „сградна инсталация“ в зависимост от пълния отопляем обем –
231 куб.м. и този на ЕС – 7087 куб.м., съгласно зависимост описана в Приложение към
чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-116-334 за 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Вещото лице по СТЕ, приета също без оспорвания от страните и кредитирано от съда не е
установило за процесния период, в имота да не е използвана ТЕ за отопление. Напротив, по
делото се установи, вкл. от признанието на ответника, че в апартамента „се ползват само
три радиатора, че именно Л. М. е обитавала имота през целия процесен период и няма
данни към последния редовен отчет, подписан от потребителя /на л.157 от делото/
радиаторите в имота й да са били демонтирани или пък уредите за ДР да са били изправни и
да са отчитали реално потребеното количество ТЕ.
Установява се още заключението на СТЕ за целия процесен период, в имота на
ответника е начислена /прогнозно/ ТЕ за отопление на имот и за сградна инсталация /заедно/
– 3978,40 лв. и 9255,52 лв. за БГВ или общо 13233,92 лв. Вещото лице е установило, че през
процесния период общия топломер е бил годно средство за търговско измерване, а дяловото
разпределение от ФДР е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба. По
делото от ФДР са представени и приети като писмени доказателства – 2 бр. индивидуални
справки за отопление и топла вода /изравнителни сметки/; 2 бр. протоколи за редовен отчет,
съответно от 21.06.2021 г. и 17.06.2022 г. Съответно сумата след изравняването е за
възстановяване на абоната и възлиза на 4042,60лв. Така се формира и крайния дължим
според експертизата размер на ТЕ, потребена в имота на ответника през процесния период
от 9191,32 лв., до който размер и иска се явява основателен и доказан.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, съгласно
методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция са съответствали на
6
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца
количества потребена от ответника топлинна енергия са били съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределена от „Далсия“ ООД, при спазване на действащата към
момента нормативна уредба. Съгласно заключението на СТЕ технологичните разходи в АС
били приспаднати от топлопреносното предприятие за сметка на ищеца. Същите били
изчислявани редовно за всеки месец съгласно приложимата нормативна уредба. Съгласно
заключението на СТЕ, пресметнатите технологични разходи били съгласно методика и
формули, приложени в Наредбата за топлоснабдяването /от 2020 г./ и техническите
характеристики на абонатната станция. Не се установи по делото да са правени рекламации
от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните
сметки послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника
били начислени сметките за процесния период.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в заключението на
СТЕ, без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви
по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР 2 броя
изравнителни сметки за процесния период и протоколите за отчет и констатираното по
време на отчетите състояние на уредите в имота.
Дължимостта на заявената с исковата молба цена на доставена от ищеца през
процесния период топлинна енергия се установява и от изслушаната по делото ССчЕ.
Действително последната е работила по счетоводните записвания на ищеца, но доколкото
същите са редовно водени и съответни на първичните документи по разпределение на
доставяната топлинна енергия на основание чл. 182 ГПК са годно доказателство за
установяване верността на записите по същите и за водилата счетоводството страна.
От приложените по делото съобщения към общите фактури /на л.28-31 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение и главните отчети са коректно отчетени
във фактурите, вкл. и данните от изравнителните сметки. С оглед изложеното, съдът приема,
че претендираните за плащане суми от ответника са правилно изчислени /с изключение на
констатираното от в.л. по СТЕ неправилно изчисляване на ТЕ за БГВ за първия отоплителен
сезон 2020/2021 г./ и отговарят на доставеното и потребено количество ТЕ, като стойността
на ТЕ е в съответствие с одобрените от ДКЕВР за периода цени на ТЕ.
Със заключението по ССчЕ, кредитирано от съда и прието без възражения от
страните, се установява също, че за процесния период в следствие намаляване цената на ТЕ
за периода от 01.07.2019 г. -31.03.2020 г. е възникнала сума за възстановяване на абоната от
разлика в цената за минал период на стойност 543,38 лв., която сума е била отнесена в
намаление към Обща фактура № **********/31.07.2021 г. Така, след отразяване на
намалението и съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период, утвърдени от
КЕВР, общо начислените и незаплатени от потребителя суми за ТЕ възлизат на 10578,84 лв.,
формирани от прогнозно начислените суми по фактури в размер на 13233,66 лв. -
7
възстановяване от изравнителни сметки 2111,44 лв. + възстановяване на разлика в цена, т.е. -
543,38лв. Съдът не кредитира заключението на ССчЕ във вр. с изравнителните сметки и
сумата за възстановяване, тъй като същото е в противоречие с приетото по делото
заключение по СТЕ, което съдът кредитира по изложените по-горе съображения.
Въз основа на заключенията на СТЕ, както и писмените доказателства по делото, се
установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната
стойност /9191,32 лв./. При кредитиране заключението на СТЕ и ССчЕ /във вр. с
установената липса на плащане от абоната/ настоящият съдебен състав намира, че цената на
доставената в топлоснабдения имот – апартамент ***, находящ се в гр. София, ж.к. ***, ***
възлиза в размер на сума от 9191,32 лева /съгласно заключението на СТЕ, в което са
отразени както корекциите в цената на ТЕ, настъпили в процесния и минал период, както и
правилно изчислените количества ТЕ за БГВ.
Вещото лице, изготвило заключението по ССчЕ, не е установило служебно
погасяване от страна на ищеца на стари задължения извън процесния период, със суми за
възстановяване на абоната, нито извършени от потребителя плащания касаещи процесния
период.
Не се установява, видно от заключението на ССчЕ, да са налице вземания на ищеца,
които да са погасени по давност.
Ето защо задължението на ответника за главница за ТЕ за процесния период от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. възлиза в размер на 8647,94 лв. /разлика от прогнозно
начислените от ищеца 13233,92 лв. и изравнителните сметки от -4042,60 лв. за
възстановяване на абоната, и след приспадане на разлика в цена на ТЕ за минал период –
543,38 лв./, предвид което предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ за същия размер, следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до пълния
претендиран от ищеца размер или за сумата от 1930,42 лв., иска подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от Комисията
Общи условия за процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г.,
на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника Л. М.. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от
ОУ е предвидено задължение за клиентите на „Топлофикация София“ ЕА да заплащат
задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ,
изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В случая
важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
8
считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му
топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на
доставената ТЕ през м.05.2020г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на месеца,
за който се отнася или до 15.07.2020 г., но ищеца може да претендира лихва за забава върху
тази стойност едва след издаване на Общата фактура за отоплителен сезон 2020/2021 г. към
31.07.2021 г. и в случай, че не бъде заплатена в срок от 45 дни от издаването й, т.е. едва след
14.09.2021 г. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ
последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение
на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
Върху установената по заключението на СТЕ главница за ТЕ от 9191,32 лв., съдът
служебно по реда на чл.162 от ГПК изчисли дължимата законна лихва за забава, за
посочения в исковата молба период от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г., посредством онлайн
лихвен калкулатор на НАП и същата възлиза на 809, 30 лв. Или общия дължим размер на
мораторната лихва върху главницата за ТЕ, до който съдът следва да уважи предявения иск
възлиза на сумата от 809,30 лв., за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г., а за разликата до
пълния претендиран размер от 226,85 лв. иска подлежи на отхвърляне.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От представените от ФДР „Далсия“ ООД документи, касаещи дяловото разпределение
в имота, приети като доказателства и неоспорени от ответника, се установява, че
действително за апартамента, собствен на ответника Л. М., през процесния период е
извършвана дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество
ТЕ за отопление и топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от
сметката за аб. № *** /на л.32/ и заключението на ССчЕ, прието без възражения от страните
и кредитирано от съда в тази му част, се установява, че фактурираната и незаплатена цена на
извършваната услуга по дялово разпределение от ФДР за претендирания от ищеца период от
м.05.2020г. до м.04.2022 г. възлиза в размер на 77,64 лв. Видно от приетите по делото
писмени доказателства, в процесния период ищецът е начислил на ответника общо 24 бр.
месечни такси за отчитане на уредите за дялово разпределение в размери от по 2,37-4,09
лв./месечно в периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., като за целта е издавал и месечни
фактури. Същите са изцяло дължими, тъй като не попадат в период на погасителна давност,
а и такива възражения не са заявявани от страна на ответника.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е
заплатил в срок следва да бъде уважен до установения и претендиран от ищеца размер от
77,64 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
9
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 45 дни от изтичане на срока, за който се отнасят, т.е. от
издаването на месечните фактури за потребнта ТЕ, в които са отразени и дължимите суми за
ДР.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответникът
безспорно е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата
дялово разпределение, като за периода от 16.07.2020 г. до 21.02.2023 г. същия дължи и
обезщетение за забава в размер на 14,00 лв. /за просрочената главница от 77,64 лв./, до
който размер иска следва да се уважи, видно и от приетото заключение по ССчЕ.
В заключение и на база приетите доказателства, в т.ч. заключенията по СТЕ и ССчЕ,
дължимата от ответника Л. П. М., като потребител на ТЕ доставяна до имот, находящ се в
гр. София, ж.к. ***, ***, ап.***, стойност възлиза на общо 10 092,26 лв., от която сума:
9191,32 лв. съставлява дължима главница за ТЕ, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.;
77,64 лв. - дължима главница за ДР, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.; 809,30 лв.
съставлява дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от
15.09.2021 г. до 21.02.2023 г. и 14,00 лв. – представлява дължима мораторна лихва върху
установената главница за ДР от 77,64лв., за периода от 16.07.2020 г. до 21.02.2023 г., за част
от които в полза на последната е била издадена ЗИ по чл.410 от ГПК на 29.03.2023 г., по
ч.гр.д. № 13161/2023 г. по описа на СРС.
За разликата до пълните претендирани размери за главницата за ТЕ или за сумата от
1930,69 лв. и за обезщетението за забава върху отхвърлената част от главницата за ТЕ или за
сумата от 226,85 лв., исковете подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни, но ответника не
претендира и няма доказателства реално да е извършил такива.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 842,11
лева, от които 242,11 лева – доплатена държавна такса, 600 лева – за експертизи, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8
от ГПК вр. с чл.23 от ЗПрП и Наредбата за заплащането й в минимален размер от 100 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно с уважената част от исковете му, ищеца има право на
разноски в размер от 812,19 лв. за исковото производство.
10
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
По горните мотиви на съда,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед пълното
частичното уважаване на предявените искове, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата
от 244,95 лева - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 13161/2023г. по описа на
СРС, 164-ти състав.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че ответникът Л. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „***“, ***, ап. ***, дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А.А.- изпълнителен директор, и И.Е.- председател на
УС, сумите от:
- 9191,32 лв. съставлява дължима главница за ТЕ, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.., ведно със законна лихва за период от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането;
- 809,30 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2023
г. върху установената като дължима главница за ТЕ от 9191,32 лв.;
- 77,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.03.2023 г. до
изплащане на вземането;
- 14,00 лв. - представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 16.07.2020 г.
до 21.02.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от 29.03.2023 г. по ч. гр.
д. № 13161/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове за установяване
на непогасени задължения от страна на ответника Л. П. М., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „***“, ***, ** към ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.А.- изпълнителен
директор, и И.Е.- председател на УС, за сумите от 1930,69 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 226,85
лв., представляваща мораторна лихва върху отхвърлената част от главницата за ТЕ от
11
1930,69 лв., дължима за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Л. П. М., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „***“, ***, ** да заплати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.А.-
изпълнителен директор, и И.Е.- председател на УС, сумата от 812,19 лв. представляваща
съдебни разноски за исковото производство и 244,95 лв., представляваща съдебни разноски
от заповедното производство по ч.гр.д. № 13161/2023 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца-
„БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище в ***
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12