№ 13379
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110167076 по описа за 2021 година
Г. П. е предявил срещу [фирма] установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004
г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснение на полет № FB 690 от 04.07.2017 г. по линията
Москва-Бургас, ведно със законната лихва 18.01.2021г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 147.79 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 08.03.2019 г.-15.01.2021 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2559/2021г. по описа на СРС, 39
състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за
полет FB 690 по дестинация Москва-Бургас, на дата 03.07.2017 г. Твърди, че
по разписание излитането е трябвало да се извърши в 09:10 часа местно време
с час за кацане-11:50 местно време, а реално е кацнал в 05:25 часа на
04.07.2017г., като ищецът се е явил навреме за полета. Твърди се, че
претендирал обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г, като извънсъдебно
ответникът признал, че такова се дължи, но до момента не е изплатено.
Твърди се, че съгласно задължителната практика на Съда на ЕС пътниците по
закъснели полети се приравнявали на отменените такива и се ползвали с
правата за обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., като е налице
над 3 часа закъснение. Поддържа, че разстоянието Москва-Бургас е 1652 км,
поради което размерът на обезщетението е 400 евро. Претендира разноски.
Процесуалният представител на страната посочва, че поддържа исковата
1
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Оспорва надлежната представителна власт на ищеца, както и
активната му процесуална легитимация, като титуляр на правото било
дружеството [фирма]. Релевира възражение за изтекла двугодишна
погасителна давност, като в случая била приложима нормата на чл. 135 ЗГВ.
Оспорва наличието на предпоставките за възникване правото на обезщетение,
както и че ответникът извънсъдебно е признал вземанията на ищеца.
Поддържа, че отдел „Жалби и рекламации“ на [фирма] по своята същност не
притежава представителна власт по смисъла на чл. 235 ТЗ, същевременно не е
и упълномощен от представляващите ответното дружество да извършва
твърдяното в исковата молба признание, поради което и същото няма
обвързващо действие за [фирма]. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски. Пред съда страната не изпраща процесуалният
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приета е бордна карта за Г. П. за полет № FB 690 за /04.07 с
планиран час на качване 00:00 часа.
По делото е прието писмо от летище Бургас от 24.06.2022 г., съгласно
което в полетната програма на авиокомпания [фирма] е заявен полет FB 690
по направление Москва - Бургас за дата 03.07.2017 г. с планиран час на
кацане 11:50 местно време, като действителния час на кацане на летище
Бургас е 05:25 часа местно време на 04.07.2017 г.
Приета по делото е електронна кореспонденция.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, се установява, че разстоянието
между летище Москва, Шереметиево и летище Бургас, като се приложи
метода на дъгата на големия кръг е 1652 км.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното
правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004. В разпоредбите на чл.
5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и
отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна
летище на територията на Европейския съюз, какъвто е превозът, осъществен
от ответника.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на
Регламент /ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е
произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-
403/07 г., с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633
от ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно
последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва
да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на
правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента,
2
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на
пристигане по разписание/.
За основателността на иска по иска с правно основание чл. 7, параграф 1,
б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, ищецът следва да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по
договор за въздушен превоз на пътници, по което има качеството на пътник,
явяването си на регистрационното гише в съответствие с указанията на
превозвача за извършване на превоза, както и размера на претендираното
обезщетение.
В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно
т. 1, б. „б“, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение,
възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1
500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра. С чл.
5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са регламентирани
правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато
последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз. Съгласно чл. 5,
т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако
може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.
Съдът приема, че приетата по делото бордна карта установява, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен
превоз на пътници, като ответникът е поел задължение към ищеца да го
превози със самолетен полет № № FB 690 на 03.07.2017 г. по маршрут
Москва - Бургас с обявен час за излитане в 9:10 часа, ищецът е заплатил
възнаграждение за същото и се е явил навреме на гишето за резервация.
Издаването на бордна карта от ответника е достатъчно, за да се приеме, че
ищецът е бил навреме на летището за регистрация. Бордната карта е
документ, издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на
самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на
пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на
самолета, място на борда, баркод. Съдът приема, че издадената бордна карта
от ответника на ищеца с часове на полета, обявени по разписание,
извършването на превоза от ответника, установяват по делото, че ищецът се е
явил своевременно за регистрация. Действително, бордната карта не сочи час
на регистрация. Тази карта се издава от ответника и непосочването на този
час не може да доведе до неблагоприятни последици за ищеца. Тази
информация е на разположение на ответника по исковете и за него не е имало
пречка да докаже по делото конкретния момент на регистрация на ищеца с
оглед установяване на наведените от ответника твърдения, че обявения час не
е спазен от ищеца. Такива доказателства ответникът не е ангажирал, поради
което и съдът приема, че събраните по делото доказателства установяват, че
3
ищецът се е явил своевременно за регистрация. Ответникът нито твърди, нито
установява в частност, че ищецът не е бил превозван посредством процесния
полет, а доказателствената тежест в тази насока е била негова – в този смисъл
е задължителното тълкуване на СЕС по дело С-756/18. Това поведение на
ответника при съобразяване на доказателствената му тежест за
обстоятелството, че е изпълнил задълженията си по договора за превоз точно
/ че самолет е излетял и кацнал по разписание/ и неангажиране на
доказателства за тях, а същевременно ответникът като превозвач по
процесиня договор разполага с възможност да ангажира /няма пречка да
посочи и докаже по делото конкретния момент на кацане на полета/
обосновават извод за установено по делото обстоятелство, че полетът е
изпълнен със закъснение повече от 3 часа. Още повече, че по делото е прието
писмо от летище Бургас от 24.06.2022 г., съгласно което в полетната програма
на авиокомпания [фирма] е заявен полет FB 690 по направление Москва -
Бургас за дата 03.07.2017 г. с планиран час на кацане 11:50 местно време, като
действителния час на кацане на летище Бургас е 05:25 часа местно време на
04.07.2017 г. Доколкото по делото от изготвената съдебно-техническа
експертиза се установи, че разстоянието между летище Москва, Шереметиево
и летище Бургас, като се приложи метода на дъгата на големия кръг е 1652
км., то с оглед на изложеното се налага извод за наличие на всички
предпоставки, които са в доказателствена тежест на ищеца и които
предпоставят основателност на претенцията по чл. 7 от Регламент (ЕО)
261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер от по 400 евро за закъснял
полет.
При това положение съдът следва да разгледа своевременно
релевираното от ответника възражение, че вземането е погасено по давност,
обосновано с твърдения за приложимост на двугодишната погасителна
давност, уредена в чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване.
С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в
смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет
изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение,
се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно
погасяването на правото на иск. Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за
обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, не попада
в приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал.
Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската
конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за
приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание
членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване (в относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ,
бр. 16/23.02.2021 г. ), съгласно която правото на иск срещу превозвача по
4
международните превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по
вътрешните в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на
прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се
намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“
обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим единствено към
случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито
са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на
обезщетения по Регламент 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от
чл. 137 от същия закон, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със
започване на рекламационното производство и започват да текат отново от
деня на получаване отговора на превозвача или след изтичане на срока за
отговор. Доводи за обратното не се съдържат в мотивите на законодателя за
последващо изменение на закона, при което тази давност е определена на
една година, поради което съображенията на ответника в тази насока не се
възприемат от съда. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми
и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на
закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
Следователно, при липсата на специални норми, които да изключат
приложението на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е
следвало да бъде предявено в рамките на три години, считано от 04.07.2017 г.
– датата, на която полетът е бил изпълнен. Искът с оглед правилото на чл.
422, ал. 1 от ГПК се смята за предявен на 18.01.2021 г. – датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предвид което
възражението на ответника за изтекла погасителна давност е основателно. С
погасяването на главните вземания са погасени по давност и акцесорните
вземания за лихва за забава начислена върху главницата– арг. чл. 119 ЗЗД,
поради което погасено се явява вземането за лихва за забава.
Следва да се посочи, че неоснователни се явяват твърденията на ищеца
за извършено признание на вземането от страна на ответника, което
признание да доведе до прекъсване на давността. Действително в
представената кореспонденция по електронната поща има писмо от
08.03.2019 г., за което се твърди, че било изпратено от отдел жалби при
ответника до трето лице, но с оглед съдържанието на така посоченото писмо
не може да се приеме, че е налице признание по смисъла на чл. 116, б. „а“
ЗЗД, което да е годно да прекъсне давността. Признаването е едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е
задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла
на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния
срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от
които произхожда. Това е така, защото признаването на фактическия състав
все още не означава признаване на последиците от този фактически състав
към момента на признаването. Признаването на дълга може да бъде изразено
5
и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг
към кредитора. В случая, видно от изявлението направено в посочената
кореспонденция и с оглед конкретните данни по делото настоящият състав
счита, че давността относно процесното вземане не се счита прекъсната, тъй
като липсва изявление от страна на ответника за съществуващо негово
задължение към ищеца във връзка с размера на сумите предмет на предявения
иск. На следващо място, за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б.
„а“ от ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира
признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов
представител. В случая от представените по делото доказателства но никакъв
начин не може да се установи, че така посочената електронна поща посочена
за получател ее било длъжника или негов представител, респ., че
съобщението е било адресирано до тези лица, поради което неотправянето
към кредитора дискредитира изявлението като годно да манифестира волята
на длъжника в достатъчна степен, че съществува конкретен дълг към
кредитора. Предвид изложеното следва да се постанови решение, с което
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. С оглед неоснователността на исковата молба на
ищеца не следва да се присъждат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
на ответника следва да му се присядат сторените разноски в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. К. П., гражданин на Руска Федерация,
роден на ********** г., чрез своя законен представител К. А. П., гражданин
на Руска Федерация, роден на ******** г. със съдебен адрес [адрес] против
[фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Аерогара София, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо [фирма] да бъде признато за установено, че дължи
на Г. К. П. сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на
полет № FB 690 от 04.07.2017 г. по линията Москва-Бургас, ведно със
законната лихва 18.01.2021г. до окончателно изплащане на вземането, както и
сумата от 147.79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
08.03.2019 г.-15.01.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2559/2021г. по описа на СРС, 39 състав.
6
ОСЪЖДА Г. К. П., гражданин на Руска Федерация, роден на **********
г., чрез своя законен представител К. А. П., гражданин на Руска Федерация,
роден на ******** г. със съдебен адрес [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София,
на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата в размер на 100 лева –
разноски в производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7