Решение по дело №70512/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18750
Дата: 15 ноември 2023 г.
Съдия: Аделина Николаева Андреева
Дело: 20221110170512
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18750
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110170512 по описа за 2022 година

Прeдявен е осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ.
В исковата молба от името на ищеца ЗАД „В.И.Г. неговият представител твърди,
че в качеството си на застраховател по риска Б.К.С." на собственика на автомобил 111111
ищцовото дружество изплатило по щета № 111 застрахователно обезщетение в размер на
1 694,59 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в резултат от пътно-транспортно
проишествие, осъществено на 14.04.2022г. в град София . Посочва се, че според съставения
двустранен констативен протокол за ПТП виновен за проишествието е водачът , управлявал
автомобила „1111, застрахован по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите"
според ищцовата страна в ответното дружество.
Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател
по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" на собственика на автомобил
„1111 да заплати на ищцовото дружество сумата от 859,77 лв, представляваща
неиздължената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск
Б.К.С." по щета № 111 за имуществените вреди на автомобил 111111 причинени при
реализираното на 14.04.2022г. в град София пътно-транспортно проишествие, , заедно със
законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на исковата молба –
23.12.2022г. до окончателното плащане , както и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявения
иск. При устните състезания в заседанието на 20.10.2023г. адвокътат на ищеца е пледирал
за уважаване на иска.
1
Ответникът – ЗКЛ.И. оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер
според изявлението на пълномощника му в депозирания на 06.03.2023г. отговор на исковата
молба. Оспорват се : механизма на процесното ПТП; виновното поведение на водача на
автомобил „1111 ; причинната връзка между описаните и изплатени от ищеца щети по
автомобила, застрахован по риска Б.К.С.", и проишествието, както и размера на
изплатеното обезщетение. Твърди се, че щетите по процесното МПС възлизат на 847,27 лв,
които са платени от ответника на ищеца. Предявено е възражение за съпричинителство на
процесното ПТП от водача на автомобила 111111 застрахован по риска Б.К.С." в ищцовото
дружество.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на предявения иск. При устните състезания в заседанието на 20.10.2023г.
юрисконсултът на ответникът е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното
ПТП деликвент - водача на автомобил „1111 или собственика на същия автомобил към
момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по
риска "Гражданска отговорност", с наличието на което ищецът обосновава пасивната
легитимация на ответника. По делото не е представена съответната застрахователна
полица. Неизпълнението на задължението по чл.190 ГПК от ответника (което му е
възложено по искане на ищцовата страна с протоколно определение , постановено в
заседанието на 30.06.2023г. – б.с.) не е достатъчно в конкретния случай, за да се приеме за
доказано по чл.161 ГПК съществуването на такава застрахователна полица, тъй като това
не е единственият процесуален ред за ищеца да се снабди с този документ (ако такъв
съществува) и да го представи.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма
за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на
автомобил „1111 не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно
правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази
причина следва да бъде представена като писмено доказателство, и не може да бъде
заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без
участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази
причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело
2
твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска
отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното
производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата
на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от
задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175
ГПК).
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.),
издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения Двустранен констативен протокол за ПТП от
14.04.2022г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат
доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите” с обект автомобил „1111.
Информацията, предоставяна от информационния център към Г.Ф. по чл.572 КЗ се
предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел да ги улесни
при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не и да
замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради тази
причина справка от ГФ не може да замести застрахователната полица по риска
„Гражданска отговорност”.
Плащането на сумата от 847,27 лв от ответника на ищеца не доказва съществуването
на съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска
отговорност” с обект автомобил „1111 между ответното дружество и собственика на
автомобила.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано
общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което
ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени
искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ. Изрично е указано ,
че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния
деликвент и ответното застрахователно дружество
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявения осъдителен иск , която е едно от условията за
неговата основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
3
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца вземане, предявения от него иск по чл.411, изр.2 КЗ е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото,
представляващи платения депозит за съдебната авто-техническа експертиза (250 лв).
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото
й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от
юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от ЗАД „В.И.Г., ЕИК: 111
гр.София, пл. "11111 , против ЗК"Л.И. АД, ЕИК: 11111, гр.София, бул.11111 осъдителен
иск по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на
застраховател по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" на собственика на
автомобил „1111 да заплати на ищцовото дружество сумата от 859,77 лв (осемстотин
петдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща неиздължената
част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск Б.К.С." по щета №
111 за имуществените вреди на автомобил 111111 причинени при реализираното на
14.04.2022г. в град София пътно-транспортно проишествие, заедно със законната лихва
върху посочената сума от датата на предявяване на исковата молба – 23.12.2022г. до
окончателното плащане , както и разноските по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „В.И.Г., ЕИК: 111 гр.София, пл. "11111 , ДА ЗАПЛАТИ на ЗК"Л.И.
АД, ЕИК: 11111, гр.София, бул.11111 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 250 лв
(двеста и петдесет лева),представляваща направените от ответника разноски по настоящото
дело- платения депозит за съдебната автотехническа експертиза, а на основание
чл.78,ал.8 ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева), представляваща полагащото се на
ответното дружество юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5