Решение по дело №13467/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3295
Дата: 12 юли 2024 г.
Съдия: Елена Димитрова Розалинова
Дело: 20231110213467
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3295
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20231110213467 по описа за 2023 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. П. срещу електронен фиш серия К № 4825049 от 10.05.2021
година, с който на В. В. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00
лева за нарушение на член 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че липсва
пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 километра в час и оспорва, че
АТСС, с което е заснето нарушението не е от одобрен тип.
Въззиваемата страна, редовно уведомена,не изпраща представител. В писмена защита
юрисконсулт С. оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка на АИС на КАТ лек автомобил „Тойота Рав 4“, рег. № НОМЕР, е
собственост на В. В. П.. На 10.05.2021 година около 16.56 часа В. В. П. управлявала
автомобила в град София,по бул. „ Даскал Стоян Попандреев“ (гробищен парк „Бояна“) с
посока от бул.“Александър Пушкин“ към „Околовръстен път“ с 78 километра в час при
въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 50 километра в час за населено
място. Нарушението е установено с АТСС MD 1192. Приложен е снимков материал като
веществено доказателство, от който е видно марката и регистрационния номер на
процесното МПС.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото.
1
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените
доказателства към нея, се установява, че процесното автоматизирано техническо средство, с
което е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрено съобразно нормативните
изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минало периодична
техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло
приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно веществено
доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 78 км/ч (след приспадане
на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).
Служебно е изискан и снимков материал относно местонахождението на АТСС в момента на
установяване на нарушението съгласно член 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата на движение по пътищата.
В съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата на движение по пътищата е представена и ежедневна форма за отчет за
местоположението на АТСС, датата и часовете, в които е извършвала видеозаснемане и
служителите, които са боравили с него.
От приложения по делото снимков материал се установява, че процесният участък от
платното за движение е бил регулиран с допълнително поставен знак В 26 относно
скоростта на движение от 50 километра в час извън населено място, поради което
максимално позволената скорост на движение е 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и
необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство,
съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на
стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на
нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3
% при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 78 км/ч, което е повече
от максимално позволената в рамките на ограничението с пътен знак В 26 скорост от 50 км/ч
2
извън населено място.
Неоснователно е възражението в жалбата за незаконосъобразност на електронния фиш. Чл.
189, ал. 4 ЗДвП регламентира, че „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение“, а в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП е дадена легалната дефиниция на автоматизираните
технически средства и системи, съгласно която те са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Изключение от правилото е предвидено в чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, но то касае само случаите на осъществяване
на контрол с мобилно АТСС във време на движение, тъй като в този случай се налага
въвеждането на допълнителни данни към тези на АТСС. Следователно, съгласно чл. 189, ал.
4 ЗДвП /ДВ, бр. 54/2017 г. / електронни фишове се издават не само от стационарно
позиционирани АТСС, но и от мобилни такива, които са преносими, но са в стационарен
режим на измерване и снимане на нарушенията.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е
управлявала процесния лек автомобил със скорост от 78 км/ч при ограничение на това място
от 50 км/ч въведено с пътен знак В-26, установено съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2
ЗДвП.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при
форма на вина пряк умисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП при превишаване на максимално
допустимата скорост над 21 до 30 км/ч предвиденото административно наказание е "глоба" в
размер на 100 лева, поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази
си част.
Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно с оглед изричната
разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 година, съгласно който член 28 от
ЗАНН не се прилага за нарушения на ЗДвП.
На основание член 63д, ал.4 от ЗАНН с оглед изхода на спора на въззивамета страна следва
да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, тъй като делото
не се отличава с фактическа и правна сложност.

3
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4825049 от 10.05.2021 година, с който на В.
В. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на
член 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание член 63д, ал.4 от ЗАНН В. В. П., ЕГН **********, да заплати на
СДВР 80,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4