Р Е Ш Е Н И Е
№ 319
гр. Н., 15.10.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на втори септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №117 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е искова молба, съдържаща обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, от страна на ищците М.П. ***, Е.К. *** и С.К.А. ***, представлявани от адв. Ж. П. ***, против ответницата С.О.Н. *** исковата молба се изнасят следните факти: Ищците заявяват, че като законни наследници на Х.Н.Х. са съсобственици на следните имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 9 309 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - лозе, седма категория, при граници и съседи: имоти №52009.1.8, 52009.2.170, 52009.110.198, 52009.1.6, 52009.1.82,52009.1.81 и 52009.1.80; 2. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 11 408 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, трета категория, при граници и съседи: имоти №52009.51.243, 52009.51.13, 52009.51.1, 52009.51.22; 3. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 21 301 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване -нива, трета категория, при граници и съседи: №52009.54.3, 5200954.12, 52009.54.244, 52009.56.225; 4. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 8 002 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, четвърта категория, при граници и съседи: имоти №52009.71.39, 52009.71.52, 52009.71.16, 52009.71.45 и 52009.71.208.
С решение на ПК - Н. №***г. на наследниците на Х.Х. били възстановени процесните имоти. Наследодателят оставил следните свои законни наследници: съпруга Ф.И.Х., починала през *** г. и децата си А.Х.Н., М.Х.Н. и Х.Х.Н.. А.Н. починала през *** г. и оставила за свой законен наследник дъщеря си С.Х.Х., наследена след нейната смърт на ***г. от децата си О.О.Н. и С.О.Н. (ответницата по делото). М.Х.Н., с имена в Р. Т. М. П., починал в Т. и оставил за свои законни наследници децата си М.П., Й.П., починал на ***г. и Л. П., починала на ***г. И двамата оставили за свой законен наследник брат си М.П.. Третото дете на наследодателя Х.Х.Н., с имена в Р.Т. Х. К., след смъртта си оставил за свои законни наследници синовете си Е. К. и Е. К.. Макар и невписана в наследствения документ (решение), този наследодател имал и дъщеря - С.К.А., която също била негов законен наследник, наред с двамата си братя.
Приживе С.Х.Х. дарила наследствената си 1/3 ид.част от процесните имоти на дъщеря си С.О.Н.. На 26.10.2017 г. ответницата Н. се снабдила с удостоверение №***г. за наследниците на Х.Х., в което не фигурирали М.Х.Н. и Х.Х.Н.. Ползвайки това удостоверение, с нотариален акт за дарение на недвижими имоти №*, том II, рег. №2462, дело №273 от 31.10.2017 г. на нотариус рег. №*, брат ѝ О.Н. ѝ дарил 1/3 ид.част от имотите. След това, с нотариален акт №*, том II, рег. №2465, дело №274/31.10.2017 г. на същия нотариус, ответницата била призната за собственик на останалите 2/3 ид.части от имотите. Когато направили опит да получат рента за стопанската 2017/2018 г., ищците установили, че не могат, както и че ответницата е сключила договор за аренда на ***г., рег. №*** по регистъра на нотариус №346, само от свое име за четирите недвижими наследствени имота, легитимирайки се като собственик с двата нотариални акта. На 26.11.2018 г. тя получила и дължимата рента по договора. Ищците направили опит доброволно да уредят отношенията си по собствеността, но не получили признаване на правата си. Предвид изложеното ищците считат, че ответницата не е собственик изцяло на наследствените имоти, а само на дарената ѝ 1/3 ид.част от нейната майка; че нотариалният акт за дарение от 2017 г. и последвалият го нотариален акт за собственост по документи са били издадени въз основа на невярно по съдържание удостоверение за наследници; че всеки от тримата наследници на Х.Х. е получил в наследство по 1/3 ид.част от имотите, наследени от техните законни наследници. С изключение на наследника Е. К., с който ищците не успели да се свържат, всички те считат, че притежават общо 5/9 ид.части от петте неследствени имота, а ответницата ги владее, като ги е отдала под аренда. Ищците претендират и отмяна на констативния нотариален акт за собственост по документи, до размера на идеалните им части. Поради тези, изложени в исковата молба обстоятелства, ищците считат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове и молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че са собственици общо на 5/9 ид.части (1/3 ид.част или 3/9 за ищеца М.П. и по 1/9 ид.част за ищците Е. К. и С.К.А.) и да осъди ответницата С.Н. да им предаде владението на идеалните им части. Желаят и присъждане на направените разноски по делото.
Ответницата С.О.Н. не е намерена на постоянния си и настоящ адрес ***. Съдът е разпоредил връчване на книжата по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. След изтичане на срока е прието, че книжата са редовно връчени и й е назначен определения от *АК особен представител, на разноски на ищците. В законовия срок е депозиран писмен отговор от особения представител. В него се оспорва качеството на ищците като наследници на Х.Н.Х., тъй като с удостоверение за наследници №***г. били удостоверени наследниците на Х.Н.Х.ов, а процесните имоти били възстановени на наследниците на Х.. Възражение е отправено и по повод активната легитимация на ищцата С.К.А.. В акта й за раждане №***г. от Новопазарска община имената на нейния баща били изписани Ю. –К.Х.Н.. Освен това тя не фигурирала като наследник на Х. К. в решението на турския съд по делото за наследство. Затова искът, предявен от тази ищца е счетен за недопустим. Относно основателността на иска се заявява следното: Ищците М.П. и Е. К. са продължително пребиваващи в Р.България турски граждани. На основание чл.3б от ЗСПЗЗ, чужденци, придобили право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон, но неотговарящи на условията по договор за присъединяване на Република България към Европейския съюз или друго не е предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл.22, ал.2 от Конституцията на България, били длъжни в тригодишен срок от откриването на наследството да прехвърлят собствеността си на лица, имащи право да придобиват такива имоти. При възстановяване на собственост върху земеделски земи, този срок започвал да тече от възстановяването на собствеността. В случай на липса на разпореждане обаче, правото на собственост не се губило, защото липсвала такава регламентация в ЗСПЗЗ. Последици от неизпълнението на това задължение обаче следвало да има и те следвало да се търсят в общите разпоредби на ЗС. Съгласно чл.64, ал.1 от КМЧП, владението, правото на собственост и други вещни права върху движими и недвижими вещи се упражнявали по правото на държавата, където тези вещи се намирали, а съгласно чл.65, ал.1 от същия кодекс, придобиването и прекратяването на вещни права и владение се уреждали от правото на държавата по местонахождение на вещта по време на извършване на действието или настъпването на обстоятелствата, обуславящи придобиването или прекратяването. Затова ответницата счита, че за ищците М.П. и Е. К. важат разпоредбите на ЗС и по-точно чл.99 от този закон. В случая липсвал отказ от право на собственост, но ответницата счита, че ищците са загубили правото си, като то е придобито от майката на ответницата С.Х.. Тя през 1992 г. заявила наследствените имоти за възстановяване и след възстановяването единствено тя ги владяла, ползвала и стопанисвала. До момента, в който дарила 1/3 ид.част от собствеността на дъщеря си, тя ги владяла 22 години, а останалите 2/3 ид.ч. владяла до смъртта си през 2016 г. Предвид това имотите били придобити по давностно владение от майката на ответницата, приживе. С тези аргументи представителят на ответницата моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищците по делото М.П., Е.К. и С.К.А., както и ответницата С.О.Н. са наследници на Х.Н.Х.ов, починал на ***г. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници №***г., изд. от община Н.. Х.Н.Х. след смъртта си е оставил за наследници съпругата си Ф.И.Х., дъщеря си А.Х.Н. и синовете си М.Х.Н. и Х.Х.Н..
Ф.И.Х. е починала на ***.*** г. и тя няма други наследници, освен децата й А.Н., М. Н. и Х. Н..
А.Х.Н. е починала на ***.*** г. и след смъртта си е оставила за свой наследник дъщеря си С.Х.Х.. Последната също е починала – на ***г. и нейни наследници са синът ѝ О.О.Н. и дъщеря ѝ С.О.Н., която е ответница по делото.
М.Х.Н., с имена в Република Т. М. П., е починал на ***г. в Т., като негови наследници са синът му М.П. (ищец по делото) и дъщерите му Й.П. и Л. П.. Дъщерите на М.Х.Н. са починали също в Р. Т., като Л. П. е починала на ***г. и нейни наследници са брат ѝ и сестра ѝ - М.П. и Й.П.. Й.П. също е починала – на ***г. и неин наследник е само брат ѝ М.П.. Всички тези обстоятелства се установяват по делото от представените в заверени копия и легални преводи на: препис-извлечение от граждански регистър на населението на област И., околия Ф., квартал ***, по партидата на М.Х.Н. (М. П.), изд. от Директора на Дирекция „Гр. Състояние“ – Б.; решение №987/487 по дело 987/451 на Помирителен съд в Ч., Република Т.; решение №1991/612 по дело №1991/489 на същия съд и решение №2016/41 по дело №2016/61 пак на същия съд.
Х.Х.Н., с имена в Република Т. Х. К. е починал на ***г. и негови наследници са синовете му Е. К. (ищец по делото) и Е. К., както и дъщеря му С.К.А. (също ищца по делото). Тези обстоятелства се доказват от представените в заверени копия и легални преводи на: препис-извлечение от граждански регистър на населението на област И., околия Ф., квартал ***, по партидата на Е. К., изд. от Директора на Дирекция „Гр. Състояние“ – М.; решение №1995/159 по дело №1994/1261 на Помирителен съд в И., Република Т. и акт за раждане №***г. на Община – Н..
В различните документи, представени по делото, общият наследодател на
страните Х.Н.Х. е посочен с различни имена. От издаденото удостоверение №***г.
на Община – Н. се установява, че имената Х.Н.Х.ов, Х.Н.Х.
и Х.Н.Х. са имена на едно и също лице
С решение на Поземлена комисия гр. Н. №***г. на наследниците на общия наследодател Х.Н.Х.ов е било възстановено правото на собственост върху следните земеделски имоти, които съгласно одобрената кадастрална карта за населеното място представляват: 1. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 9 309 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - лозе, седма категория, при граници и съседи: имоти №52009.1.8, 52009.2.170, 52009.110.198, 52009.1.6, 52009.1.82, 52009.1.81 и 52009.1.80; 2. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 11 408 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, трета категория, при граници и съседи: имоти №52009.51.243, 52009.51.13, 52009.51.1, 52009.51.22; 3. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 21 301 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване -нива, трета категория, при граници и съседи: №52009.54.3, 5200954.12, 52009.54.244, 52009.56.225; 4. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 8 002 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, четвърта категория, при граници и съседи: имоти №52009.71.39, 52009.71.52, 52009.71.16, 52009.71.45 и 52009.71.208.
На ***г. внучката на общия наследодател С.Х.Х. е дарила на дъщеря си – ответницата С.О.Н. 1/3 идеална част от горепосочените земеделски имоти, за което дарение е съставен нотариален акт №*, том ХІV, рег. №9038, дело №2093/2014 г. на нотариус П. А., с район на действие РС – Н..
На 31.10.2017 г. ответницата, в качеството на пълномощник на своя брат О.О.Н., дарила сама на себе си още 1/3 ид. части от процесните имоти, за което е съставен нотариален акт №*, том ІІ, рег. №2462, дело №273/2017 г. на нотариус М.С., с район на действие РС – Н.. В същия ден с нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти по документи №*, том ІІ, рег. №2465, дело №274/2017 г. на нотариус М.С., ответницата е призната за собственик на 2/3 идеални части от същите земеделски имоти. По тези две нотариални дела пред нотариуса е било представено удостоверение за наследници №***г., изд. от Община – Н., в което за наследници на общия наследодател Х.Н.Х. са посочени само съпругата му Ф.И.Х.а, дъщеря му А. Х.а Н.а, внучката му С.Х.Х. и правнуците му О.О.Н. и ответницата С.О.Н.. Така по нотариално дело №274/2017 г. на нотариус С. е прието, че след смъртта на общия наследодател, на съпругата му и на неговата дъщеря, единствен наследник на процесните земи е внучката му С.Х., която е дарила 1/3 идеална част от имотите на ответницата. Прието е, че останалата част се разделя поравно между ответницата и нейния брат. Така е признато, че ответницата притежава 2/3 идеални части – дарената от майка ѝ и счетената за притежавана от нея самата по наследство.
През 2000 г. майката на ответницата С.Х.Х. отдала под наем имотите, представляващи ниви, като сключила договор за наем с ППК „***“ – гр. Н. на ***г., а през 2003 г. тя сключила със същата кооперация договор за аренда за срок от пет години. През 2008 г. и 2018 г. процесните ниви били отдадени под наем на „*** Ш.“ – АД от ищцата С.К. А., като били сключени договори за наем на 24.10.2008 г. 20.02.2018 г. От отдаването на земите под наем и аренда наемните плащания и рентата за земите получавала майката на ответницата, а след нейната смърт – самата ответница. Ищците не получавали наем и рента за земите.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност от представените по делото писмени доказателства, посочени по-горе, вкл. и от представените в цялост и заверени копия преписка по възстановяването на проценсните земеделските земи и нотариални дела, както и от показанията на посочените от ответната страна свидетели С.Ш.Х.и А.Т.Х.. На базата на така установените факти от доказателствата съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Предявените претенции от ищците са основателни и доказани. Възстановените земеделски земи – ниви и лозе на наследниците на общия наследодател Х.Н.Х.ов се разпределят, като 1/3 идеална част от тях се полага за наследниците на дъщеря му А.Х.Н.; 1/3 идеална част се полага на наследниците на сина му М.Х.Н. и 1/3 на сина му Х.Х.Н., който към момента на възстановяването на земите е бил жив. Частта на А.Н. се полага на единствения ѝ наследник – дъщеря ѝ С.Х.Х., която е и прехвърлила тази своя част на ответницата. Следователно ответницата С.О.Н. е собственик на 1/3 идеална част от процесните земи. Частта на М.Х.Н. се полага на единствения останал негов наследник – ищеца М.П., а частта на Х.Х.Н. се разпределя между неговите наследници – ищците Е. К., Е. К. и С.К. А., като всеки от тях получава по 1/9 идеална част. Тук следва да се отбележи, че по делото е доказано с категоричност, че ищцата С. А. е дъщеря на Х. Н. и негова наследница, и в тази насока възраженията на ответната страна са неоснователни. От представения по делото акт за раждане на ищцата (посочен по-горе), както и от издаденото удостоверение №***г. на Община – Н. е видно, че именно Х.Х.Н. е баща на ищцата.
Безспорно е установено по делото, че ответницата притежава само 1/3 от наследствените земи. Договорът, с който тя като пълномощник на своя брат, е дарила сама на себе си 1/3 ид. част от земите не може да се противопостави на ищците, защото О.О.Н. не притежава такава част от имотите. Също така не може да се приеме за установено, че ответницата е придобила изцяло имотите по давностно владение. Позоваването на придобивна давност от ответната страна е неоснователно. Липсват доказателства по делото майката на ответницата С.Х. да е осъществявала владение над земите с намерението за своене и да е демонстрирала това свое владение пред останалите съсобственици. От друга страна самата тя не се е позовала на давносто владение. През 2014 г., когато е дарила частта си от имотите на ответницата, тя е прехвърлила само своята част, представяйки пред нотариуса решението на поземлената комисия, както и удостоверение за наследници на общия наследодател, където са вписани всички негови наследници. При изповядване на договора за дарение, обаче, с който О.Н. е прехвърлил на ответницата 1/3 ид. част от земите, както и при снабдяването на нотариален акт за собственост по документи, ответницата е представила удостоверение за наследници на общия наследодател, без там да са включени синовете му М. Н. и Х. Н.. Следователно тя не се е позовала също на давностно владение, а и липсват доказателства тя да е осъществявала такова. Наред с това липсват и доказателства ищците да са се дезинтересирали от собствеността върху имотите.
За неоснователно съдът намира и становището на ответната страна, че ищците М.П. и Е. К., като чужди граждани, са изгубили правото на собственост върху земите. Няма пречки чужди граждани да придобиват право на собственост по наследство и това е регламентирано в чл.3, ал.4 от ЗСПЗЗ. Действително в чл.3б от ЗСПЗЗ е предвидено, че чужденци, които придобият право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл.22, ал.2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти. Неизпълнението на това задължение, обаче не води до загуба на собствеността и поради това не може да се приеме, че ищците в случая не са доказали правото си на собственост.
Предвид гореизложеното съдът счита, че следва да признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът М.П. притежава 1/3 идеална част от процесните имоти; ищецът Е. К. притежава 1/9 идеална част от имотите и ищцата С.К. А. притежава също 1/9 идеална част от тях.
Съдът приема за установено, че ответницата към настоящия момент владее имотите. Действително през 2018 г. е сключен договор за наем на нивите от ищцата, но на него е отбелязано, че има договор за аренда и отпада, а и от показанията на посочените по делото свидетели се установява, че майката на ответницата е сключила договор за аренда и сумите за земите са били получавани от нея, а след смъртта ѝ от ответницата. Предвид това съдът приема, че ответницата владее процесните земи, а частта на ищците тя владее без правно основание. Ето защо ответницата следва да бъде осъдена да предаде на ищците частите им от общо 5/9 идеални части от имотите.
Съобразно горните изводи на съда, на основание чл.537, ал.2 от ГПК следва нотариалният акт, с който ответницата е била признат са собственик на недвижими имоти по документи, да бъде отменен за частите на ищците.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищците направените по делото разноски от 2 167, 43 лв., съгласно представения списък на разноските.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.О.Н., с ЕГН ********** ***, че М.П., роден на*** г. в Република Т., постоянно пребиваващ в Република България с ЛНЧ **********, с адрес ***; Е.К., с ЕГН **********, постоянно пребиваващ в Република България, с адрес в с. В., общ. Н., ул. ***и С.К.А., с ЕГН ********** *** СА СОБСТВЕНИЦИ по наследство от Х.Н.Х.ов, починал на ***г. на 1/3 (една трета) идеална част за М.П.; 1/9 (една девета) идеална част за Е. К. и 1/9 (една девета) идеална част за С.К. А. от следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Н., обл. Ш., а именно1. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 9 309 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - лозе, седма категория, при граници и съседи: имоти №52009.1.8, 52009.2.170, 52009.110.198, 52009.1.6, 52009.1.82, 52009.1.81 и 52009.1.80; 2. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 11 408 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, трета категория, при граници и съседи: имоти №52009.51.243, 52009.51.13, 52009.51.1, 52009.51.22; 3. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 21 301 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване -нива, трета категория, при граници и съседи: №52009.54.3, 5200954.12, 52009.54.244, 52009.56.225; 4. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 8 002 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, четвърта категория, при граници и съседи: имоти №52009.71.39, 52009.71.52, 52009.71.16, 52009.71.45 и 52009.71.208.
ОСЪЖДА С.О.Н., с ЕГН ********** *** да предаде на М.П., роден на*** г. в Република Т., постоянно пребиваващ в Република България с ЛНЧ **********, с адрес ***; Е.К., с ЕГН **********, постоянно пребиваващ в Република България, с адрес в с. В., общ. Н., ул. ***и С.К.А., с ЕГН ********** *** владението на общо 5/9 (пет девети) идеални части от следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Н., обл. Ш., а именно1. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 9 309 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - лозе, седма категория, при граници и съседи: имоти №52009.1.8, 52009.2.170, 52009.110.198, 52009.1.6, 52009.1.82, 52009.1.81 и 52009.1.80; 2. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 11 408 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, трета категория, при граници и съседи: имоти №52009.51.243, 52009.51.13, 52009.51.1, 52009.51.22; 3. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 21 301 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване -нива, трета категория, при граници и съседи: №52009.54.3, 5200954.12, 52009.54.244, 52009.56.225; 4. Поземлен имот с идентификатор ***по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., обл. Ш., в местността „***“, с площ 8 002 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, четвърта категория, при граници и съседи: имоти №52009.71.39, 52009.71.52, 52009.71.16, 52009.71.45 и 52009.71.208, от които 1/3 (една трета) идеална част на М.П.; 1/9 (една девета) идеална част на Е. К. и 1/9 (една девета) идеална част на С.К. А..
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти по документи №*, том ІІ, рег. №2465, дело №274/2017 г. на нотариус М.С., с район на действие РС – Н., за частта общо от 5/9 (пет девети) идеални части от описаните в този нотариален акт имоти.
ОСЪЖДА С.О.Н., с ЕГН ********** *** да заплати на М.П., роден на*** г. в Република Т., постоянно пребиваващ в Република България с ЛНЧ **********, с адрес ***; Е.К., с ЕГН **********, постоянно пребиваващ в Република България, с адрес в с. В., общ. Н., ул. ***и С.К.А., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 2 167, 43 лв. (две хиляди сто шестдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: