Решение по КНАХД №28/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния ѝ представител срещу решение № 742/13.11.2023 г. по а.н.д. № 942/2023 г. по описа на РС - Русе, с което е отменен електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и агенцията е осъдена да заплати на „Мега Транс 2008“ ЕООД сумата от 600 лева за направени в производството разноски. С издадения ЕФ, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т. 3 вр.чл.179, ал.3б от същия закон, на ответника по касационната жалба „Мега Транс 2008“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В жалбата излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната на решението на РС - Русе и постановяване на друго, с което да се потвърди издадения ЕФ, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Оспорва присъдените разноски в първата инстанция, като ги счита за завишени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Ответникът по касационната жалба - „Мега Транс 2008“ ЕООД, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

РРС в решението, предмет на касационната проверка, правилно е установил релевантни факти за правния спор, предмет на делото, за които страните не спорят.

Решението на въззивната инстанция е правилно, но по съображения, различни от изложените в оспореното решение.

При касационната проверка и при съобразяване на произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС, касационният съд намира следното: Съдържащото се в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбите на чл. чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3а ЗДвП, да бъде оставена без приложение.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспореният ЕФ правилно е отменен.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния съд като резултат е правилно и законосъобразно.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Съдът намира, че липсва основание за намаляване на така заплатеното във въззивната инстанция адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 742/13.11.2023 г., постановено по АНД № 942/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: