№ 2857
гр. Варна, 19.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100501285 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 36586/23.04.2025г. от
Прокуратурата на Република България срещу Решение № 1231/
09.04.2025год. по гражданско дело № 20243110107655 по описа за 2024г. по
описа на Районен съд - гр. Варна, 8-ми състав, в частта, с която съдът
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София,
бул. *******, да заплати на А. О. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Преслав“ № 73, ет. 2, сумата 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от образувано ДП № 168/2023 г. по описа на ССП – ОДМВР – гр.
Варна и пр. преписка № 6213/2023 г. по описа на Районна прокуратура –
Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с
Постановление от 29.11.2023 г. на Районна прокуратура – Варна, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба – 20.06.2024 г.
до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение за поради необоснованост. Сочи се, че съдът
неправилно се е позовал на съдебна практика, която се основава на стари
редакции на НПК /Решение № 50084/30.05.2023г. по гр. д. № 1961/2022г. на
ВКС, 3-то г.о./. С действащия към настоящия момент НПК, обнародван, ДВ,
1
бр. 86 от 28.10.2005г., в сила от 29.04.2006г., са премахнати съществуващите
преди това процесуални фигури на „уличено лице" и „заподозрян". Към
настоящия момент съществува единствено фигурата на „обвиняем", чийто
статут е изчерпателно уреден в Част I, Глава 7 на НПК. Посоченият в
решението текст на чл. 215 от НПК урежда действията, които следва да бъдат
предприети, когато извършителят е неизвестен, а чл. 219 от НПК урежда
привличането на обвиняем и предявяването на постановлението за
привличане. В този смисъл, предвид липсата на „уличено лице" като
процесуална фигура, срещу него не могат да бъдат предприети каквито и да е
мерки за процесуална принуда. Такива могат да бъдат предприети само и
единствено срещу лице, което има качеството на обвиняем по смисъла на чл.
54 от НПК и те са изрично уредени в чл. 56 - 73А от НПК. Т.е. цитираното от
ищеца Решение № 50084/30.05.2023г. по 1 гр. д. № 1961/2022г. на ВКС, 3-то
г.о., противоречи както на действащата към момента наказателно-процесуална
нормативна уредба - НПК, така и на правната теория и практика в областта на
българското наказателно- процесуално право.
Счита, че изводите на ВРС са в противоречие, както с правната теория,
така и с решения на ЕСПЧ /от 15.07.2005г. по делото „Асенов срещу
България" § 101 и 102, образувано по жалба № 42026/98г.; от 1.12|.2005г. по
делото „П. срещу България" § 80 и 82, образувано по жалба № 48137/99г.,
Решение по делото „Симеонови срещу България" от 17.05.2017 г. § 11,0 и др./,
и по-новата практика на българския съд - Решение № 50047 от 10.03.2023г. на
ВКС по гр. д. № 3092/2022 г, IV г. о., ГК, съгласно което само привлеченото
като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателно-процесуалните
отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от
незаконна дейност на правозащитните органи по см. на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Началният момент, от който лицето, срещу което е образувано
наказателно производство търпи вреди, е датата на привличането му като
обвиняем и предявяване на обвинението. В настоящия случай Х. никога не е
бил привличан в качеството на обвиняем по горепосоченото досъдебно
производство.
Предвид факта, че наказателното производство по ДП № 168/2023г. по
описа на Сектор „ПП" при ОД - МВР - Варна не е било водено срещу ищеца
Х., следва да се има предвид, че предприетите спрямо него мерки - съставяне
на АУАН, изземване на свидетелството за управление на МПС и контролния
2
талон към него, и свалянето на регистрационните табели на автомобила му, са
изцяло с административен характер. Те не представляват мерки за
неотклонение или други мерки за процесуална принуда по смисъла на чл. 56 -
чл. 73А от НПК. Наложени са от административно-наказващ орган, каквито са
служителите на Сектор „Пътна полиция" - ОДМВР Варна. Поради това,
Прокуратурата на РБ няма никакво отношение и правомощия за намеса и
контрол в тази връзка и по никакъв начин не е отговорна за действията на
полицейските органи. В случай, че в резултат от налагането на мярката по чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР или на ПАМ спрямо конкретно лице, за последното са
настъпили имуществени и/или неимуществени вреди, то евентуално може да
търси обезщетение за тях от административния орган, наложил мярката, по
ред, различен от предприетия в настоящото производство.
В хода на производството не са събрани категорични доказателства,
които да установяват, че А. О. Х. действително е претърпял неимуществени
вреди болки и страдания, като пряк и непосредствен резултат от незаконно
обвинение.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция, а в
условията на евентуалност да бъде намален размера на присъденото
обезщетение до справедлив такъв по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Сочи, че с разпореждане от 14.04.2025г. на председателя на ВКС е
образувано Тълкувателно дело № 2/2025 г. по описа на ВКС. Гражданска
колегия, за приемане на тълкувателно решение по следния материално-
правен въпрос: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 13 ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени
вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано
срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на
обвиняем?".
На основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, моли производството по
делото да бъде спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело №
2/2025г. по описа на ВКС, Гражданска колегия.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност и законосъобразност на постановеното
3
решение в обжалваната част. Поддържа се, че не е налице основание за
спиране на производството, като се позовава на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 8/7 май 2014 г. по ТД 8/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, с оглед на което производството по нея подлежи на разглеждане в
открито съдебно заседание.
По направеното искане за спиране на производството:
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8/7 май 2014 г. по ТД 8/2013г.
на ВКС, ОСГТК, при образувано тълкувателно дело пред Върховния
касационен съд по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело
може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а
не и във въззивната и първата инстанция. С оглед на това искането на
въззивника с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на
настоящото производство до постановяване на решение по Тълкувателно дело
№ 2/2025г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, следва да бъде оставено без
уважение.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
36586/23.04.2025г. от Прокуратурата на Република България срещу Решение
№ 1231/ 09.04.2025год. по гражданско дело № 20243110107655 по описа за
2024г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 8-ми състав.
НАСРОЧВА производството по делото за 06.10.2025 год. от 9.30 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за спиране на
настоящото производство до постановяване на решение по Тълкувателно дело
№ 2/2025г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, на основание чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5