№ 660
гр. Шумен, 24.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500319 по описа за 2022 година
Делото е образувано по две частни жалби: първата с рег. №
261442/04.07.2022г. депозирана от адв. С.М. от ШАК, в качеството и на
пълномощник на СВ. АНГ. В. от гр. Шумен и втората с рег. №
261479/11.07.2022г. депозирана от адв. Т.С. Я. от ШАК, в качеството и на
пълномощник на Н. Б. Н. от с. К. и двете срещу определение № 260110 от
20.06.2022г. по гр.д. № 3502/2019г. по описа на РС – Шумен, с което на осн.
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е спряно производството по делото, до
произнасянето на РС – Шумен по гр.д. № 1297/2022г. по описа на РС –
Шумен.
И в двете жалби са изнесени доводи и съображения за неправилност и
необоснованост на постановеното определение, тъй като не били налице
предпоставките за спиране на производството. Сочи се, че за да бъде спряно
производството в посочената хипотеза, следвало да е налице преюдициален
спор по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени
права или факти, релевантни за субективното право по спряното
производство. И в двете жалби се излага становище за липса на
преюдициална зависимост между делата, тъй като образуваното съдебно
производство по гр.д. № 1297/2022г. по описа на РС – Шумен, е образувано
по субективно и обективно съединени осъдителни искове за претенции по
сметки вкл. и срещу лице, което вече няма процесуално качество страна в
1
производството по спряното гр. д. № 3502/2019г. на РС – Шумен И.М.И. и не
е налице пряка зевисимост и преюдициалност между спряното производство
и това по сметките, като се има предвид и фазата в която се намира спряното
гр.д. № 3509/2019г. на РС - Шумен, а именно във втора фаза на делбата. И
двамата жалбоподатели молят съда да отмени обжалваното определение и
делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия
по него, както и да им бъдат присъдени направените за настоящото
производство разноски за внесени държавни такси и заплатени адвокатски
хонорари по представените и от двете страни списъци с разноски.
В сроковете по чл. 276, ал. 1 от ГПК, отговор е депозиран само от СВ.
АНГ. В. от гр. Шумен, в който изрично посочва, че исканията в жалбата на
насрещната страна по делото Н. Б. Н. са аналогични с тези в депозираната от
нея жалба и отново моли съда за отмяна на обжалваното определение, като
прави и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в
размер на 350.00 лева и моли съда да го намали до минималния му размер,
предвиден в Наредбата.
Частните жалби са депозирани в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от
ГПК, от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
редовни са и допустими. Разгледани по същество, съдът ги намира за
основателни поради следните съображения:
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба
на СВ. АНГ. В. от гр. Шумен против И.М.И. от гр. Шумен по иск за делба на
недвижими имоти находящи се в с. К.. В хода на производството ответника се
е разпоредил с притежаваната от него ½ ид. част от процесните имоти в полза
на Н. Б. Н. от с. К. (встъпил в делото като главна страна) и с Решението по
допускане на делбата с № 260298/25.06.2021г. по гр. д. № 3502/2019г. на РС –
Шумен, поправено с решение № 260347/03.09.2021г. същата е допусната
между СВ. АНГ. В. от гр. Шумен и Н. Б. Н. от с. К., като е отхвърлена
исковата претенция с пр. осн. чл. 341 и сл. от ГПК срещу И.М.И.. Решението
по допускането на делбата при равни квоти за двамата съделители е влязло в
законна сила, поради което и делото е било насрочено в открито съдебно
заседание във фазата по извършване на делбата. В първото по делото
заседание ищцата СВ. АНГ. В. от гр. Шумен е депозирала молба с пр.
основание чл.346 от ГПК, както срещу първоначалния ответник И.М.И., така
2
и срещу настоящия Н. Б. Н.. Предвид направените в производството искания
по сметки, вкл. и срещу вече неучастващото в делбата лице И.М.И.,
първоинстанционния съд е приел, че разглеждането им в производството по
делбата ще бъде значително затруднено и с определение №
260103/16.06.2022г. е постановил отделянето им в отделно исково
производство, като въз основа на това определение, пред РС – Шумен е било
образувано гр.д. № 1297/2022г. по описа на РС - Шумен по предявените
претенции по сметки с пр. основание чл. 346 от ГПК.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение №
260110/20.06.2022г. предвид новообразуваното гр.д. № 1297/2022г. по описа
на РС - Шумен съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК - за спиране на производството по делото и е спрял производството по
делбата, до приключване на образуваното гр.д. № 1297/2022г. по описа на РС
– Шумен, по предявените от страните претенции по сметки с пр. основание
чл. 346 от ГПК.
Настоящата въззивна инстанция намира определението за неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът спира
производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението
по което ще има значение за правилното решаване на спора по спряното
производство. За да е налице спиране на производството на посоченото в
определението основание, то следва да е налице преюдициалност между
делата. Основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото е
приложимо, само когато в същия или в друг съд се разглежда дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В
хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, спирането се налага заради връзката
на преюдициалност между делата, при която решението по едното дело ще е
обуславящо за решаването на спора по другото дело, тъй като ще формира
сила на пресъдено нещо, относно право или правоотношение, релевантно за
признаването или отричането на спорното право, предмет на подлежащото на
спиране дело. В настоящия казус, тези предпоставки не са налице, тъй като
производството по обуславящото дело, образувано по претенции по сметки с
пр. осн. чл. 346 от ГПК, не е преюдициално по отношение на спряното
3
производство за делба и то във фазата на извършването й, тъй като
решението по него не е от значение за правилното решаване на спора по
спряното производство. Такива спорове, с преюдициално значение в случая,
биха били спор между съделителите относно провоотношения, обуславящи
възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и
техните права, като такива са споровете за собственост, за произход и
осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на
завещания, за възстановяване на запазена част, но не и производство по
претенции по сметки, като следва да се отбележи, че и споровете между
съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото
в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението с
което се допуска делбата.
В този смисъл първоинстанционния съд е процедирал неправилно,
спирайки на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК производството по делото до
приключване на производството по гр.д. № 1297/2022г. по описа на РС –
Шумен, по предявените от страните претенции по сметки с пр. основание чл.
346 от ГПК, поради което настоящия въззивен състав счита, че обжалваното
определение за спиране, следва да бъде отменено, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на производството по него.
И двамата жалбоподатели са направили искания за присъждане на
разноски за настоящото производство, които съда намира за неоснователни
съобразно разпоредбата на чл. 355 от ГПК и направените от тях разноски, за
настоящото производство, вкл. и за адвокатски възнаграждения, следва да
останат за страните така, както са направени от тях. Правилата за присъждане
на разноски по чл. 78 от ГПК, които включват и адвокатските
възнаграждения, намират приложение в делбеното производство само по
присъединените искове, каквито в случая не са налице.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260110 от 20.06.2022г. по гр.д. №
3502/2019г. по описа на РС – Шумен, с което на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК, е спряно производството по делото, до произнасянето на РС – Шумен по
гр.д. № 1297/2022г. по описа на РС – Шумен и ВРЪЩА делото на Районен
4
съд – Шумен за продължаване на производството по него.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на осн. чл. 355 от ГПК, молбите на СВ.
АНГ. В. от гр. Шумен и Н. Б. Н. от с. К. за присъждане на разноски за
настоящото производство, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5