МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N382/2019 година
по описа на РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав
РУСЕНСКА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА обвинила
подс. Т.Г.Д.,
ЕГН: **********, в това, че :
на
29.12.2016г., в гр.Русе, причинил на И.Т.С.
*** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията
на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни, резултат от счупване на
костите на лява подбедрица в далечния край, наложило метална остеосинтеза - престъпление
по чл.129, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението.
Пледира за присъда при условията на чл.54 от НК, с приложението на чл.66 от НКV
Подсъдимият дава
обяснения. Отрича предявеното обвинение. Той и защитникът му пледират за
оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.
Подс.Т.Г.Д. е роден
на ***г***; Със средно образование, женен, работи като организатор
производство и планиране в търговското дружество „Диско Дизайн“ ЕООД-Русе. Не е
осъждан.
През 2016год
подс.Т.Д. работел „Диско Дизайн“ ЕООД-Русе на длъжност организатор производство
и планиране. Управител на дружеството бил св.П.Й., който живее на семейни
начела със сестрата на подсъдимия.
През 2016год.
в „Диско Дизайн“ ЕООД-Русе работел и пострадалият – св. И.С.. На 29.08. 2016
година трудовите му правоотношения били прекратени на основание чл.325 ал.1,
т.1 от КТ по взаимно съгласие. Същият заминал да работи в РЧехия.
На
29.12.2016год., след като се прибрал за празниците от РЧехия, св.И.С. се обил в
офиса на „Диско Дизайн“ ЕООД-Русе, който се намирал в гр.Русе на улица „Михаил Арнаудов“ № 3. Целта му била да
вземе документи след прекратяване на трудовия договор, като имал и претенции
към работодателя за неизплатени парични суми, които имал намерение да поиска.
За посещението и целта му знаела съпругата му – св.П.С.. Когато пристигнал в
офиса, св.И.С. провел разговор с подс.Т.Д., като поискал да му бъдат изплатени
суми за положен от него труд. Подс.Д. отговорил, че по въпроса следва да
потърси съдействие от управителя на дружеството – св.П.Й., като заявил, че не
му се дължи нищо. Св.П.С. се качил на площадката на втория етаж от
административната сграда и спрял пред офиса на управителя да го изчака. Подс.Т.
Д. се качил на втория етаж при св.С. и между двамата възникнал спор относно исканията
на пострадалия. Последният се намирал с гръб към стълбището, водещо надолу към
първия етаж на сградата, в близост до първото стъпало. В този момент на
площадката дошъл св.П.Й., който чул спора и поискал да го преустановят.
Насочвайки се към вратата на офиса си, с периферното си зрение видял, как св.С.
стъпил назад на първото стъпало, подхлъзнал се, изгубил равновесие, завъртял се
опитвайки да се хване за перилата на стълбището, не успял да се задържи и
паднал на долната площадка. Чул „изпращяване” и разбрал, че си е счупил крака.
В този момент при пострадалият дошъл друг служител на дружеството – св.К. П..
Последният му помогнал да стане и го извел извън сградата, където седнал на
стол. Попитал го какво се е случило, като св.С. отговорил, че „Т. му бил счупил
крака”. Пострадалият звъннал на съпругата си и на тел.112 за съдействие. В тази
връзка на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, както и
медицински екип на ЦСМП-Русе. Пострадалият обяснил на св.И. У., лекар от Спешна
помощ, че бил блъснат по стълбището, паднал и така счупил крака си. Полицейските
служители Д.Ш. и Т. Г. направили проверка на мястото на инцидента, били снети
писмени обяснения от лицата, имащи отношение към случая и изготвен Доклад за
установен факт и предприети действия. По време на проверката подсъдимият и св.П.Й.
изразили съмнения за употребен от пострадалия алкохол. В тази връзка последният
бил изпробван от служители на Сектор „ПП“ при ОД МВР-Русе с техническо средство,
дало отрицателен резултат. Пострадалият бил отведен в УМБАЛ – Руесе, където му била
оказана спешна медицинска помощ. Впоследствие св.С. бил освидетелстван и при
съдебен лекар.
По случая започнало
предварително разследване. В хода на същото била проведена очна ставка между
пострадалия и св.П.Й. и пострадалия и подс.Д., при които всяка от страните
поддържа своята версия.
Била назначена
и изготвена съдебномедицинска експертиза, чието заключение сочи, че на пострадалия
била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща
се в трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от
тридесет дни, резултат от счупване на костите на лява подбедрица в далечния
край, наложило метална остеосинтеза.
Изложената фактическа обстановка
съдът установява според събраните
доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, приобщените показания на св.С., дадени на досъдебното производство и писмените
доказателства приложени по делото.
Не се
събраха категорични и непротиворечиви доказателства, уличаващи по несъмнен начин подс.Т. Д. за автор на престъплението, в което е обвинен от РРП.
Безспорно установените факти и
обстоятелства, относими към предвета на доказване, е състоялата се среща на 29.12.2016 г. между св.И.С.
и
подс.Т. Д., станала на площадката на втория етаж в офиса на фирмата. Няма
спор, че е воден разговор между двамата,
при който пострадалият изявил претенции за неизплатени възнаграждения, които
подс.Д. не признал и отхвърлил. Безспорно е и обстоятелството, че св. П.Й.
присъствал на част от този разговор, вкл. и в момента, когато пострадалият паднал по стълбите.
Безпорно са установените увреждания - счупване на костите на лява подбедрица в
далечния край, наложило метална остеосинтеза, получени в резултат падането по
стълбите от св.С.. Спори се за причината на падането, как се е случило - дали е
в резултат на действия от страна на подсъдимия или в резултат залитане, стъпване
накриво с левия крак, здагуба на равновесие и падане по стълбите?
Отговор,
при това противоположен, на този въпрос дават две версии. Първата се изгражда
от показанията на св.И.С., дадени на досъдебното производство и приобщени по
ред, предвиден в НПК. Същият твърди, че бил ударен с глава от подсъдимия
/…”неговото чело се блъсна в моето чело…”/. Заявява, че ударът с глава „не бил
силен” и не той бил причина да падне по стълбите. След него последвало „силно
блъскане с две ръце”, в резултат на което „се приземил по стъпалата само на
левия си крак…., не успял да се задържи въобще на стъпалото, търкулил се два
три пъти по останалите стъпала надолу с цялото си тяло, като спрял чак след
края на стъпалата”. Изтъркулил се в краката на св.К.П.. Уточнява, че в резултат
на силният удар с ръце, се „приземил около средата на стъпалата … и усетил, че
му се чупи крака”. Всички останали
свидетели в показанията си сочат производни уличаващи подсъдимия
доказателства, с един и същи
първоизточник – св.И.С.. На съпругата си – св.С., дошла веднага след инцидента
разказал, че „…подсъдимият го блъснал с ръце, в резултат на което паднал по
стълбите”. И св.Ш. и св.Г., полицейски служители, дошли на местопроизшествието
сочат начина на получаване уврежданията на пострадалия, заявен от него –
„блъскане с ръце, падане по стълбите”, в резултат на което настъпили
констатираните в СМО увреждания. Конкретни факти за начина на падане
пострадалият не е съобщил. Не е съобщил такива и на св.У., лекар от Спешна
помощ и неговия колега -св.К.П.: на първата казал, че бил блъснат по стълбите и
паднал, а на колегата си, че „Т. му бил счупил крака”, без да уточнява как е
станало това. В заключение съдът
отбелязва, че първата версия се изгражда единствено от уличаващите показания на
св.И. С., като всички останали, съдържащи се в показанията на посочените
свидетели не произтичат от нов източник на доказателства, а пресъздават
казаното от пострадалия, т.е. налице е един единствен източник на доказателства
– показанията на пострадалия.
Втората
версия се изгражда от обясненията на подс.Т. Д. и показанията на св.П. Й.. Сочените
в тях гласни доказателства изграждат различен механизъм за получаване на
констатираните увреждания: И двамата твърдят, че подсъдимият не е блъснал
пострадалия, че последният стоял в края на площадката, след приключване на
разговора, като св.Й. уточнява, че тръгнал с десния крак да стъпва на
стъпалото, подхлъзнал се на него, завъртял се няколко пъти опитвайки да се
хване за парапета, залитал, усукал крака си, като се чуло изпращяване на кост,
някъде „2/3” от стълбите, когато паднал. Подс.Д. обяснява, че не видял цялото
падане, тъй като тръгнал към третия етажа, когато чул „трополене”, обърнал се и
видял св.С. почти долу, „седнал, облегнат на стената…със свити крака”. Отрича
да е чул „звук от счупване на костта”, като заявява, че не може „да разпознае”
такъв. Подсъдимият признава, че когато св.С. паднал, чул думите, отправени към
него : „Сега ще видиш какво ще стане, счупи ми крака”, на които първоначално не
повярвал. Между коментираните гласни доказателства няма противоречия, като с
тях се опровергава механизма за получените увреждания, посочен от св.С.. Съдът
внимателно подлага на преценка тези оправдателни доказателства, отчитайки че
св.П. Й. живее на семейни начала със сестрата на подсъдимия, и в тази връзка е
заинтересован от изхода на делото. От друга страна обаче, самият факт на
родствени отношения между лицата не предпоставя и не определя показанията му
като не отговарящи на действителността, а следва да се преценяват съобразно
останалият доказателствен материал. Към него се отнася СМУ, отразяващо
констатираните увреждания: „счупване на костите на лява подбедрица; охлузвания
на двете ръце”. СМУ не констатира увреждания по лицето на пострадалия, което
обстоятелство кореспондира на твърдението на пострадалия, че ударът с глава,
ако е имало такъв, бил лек, следователно не би могъл да остави последици. По
друг начин стои въпросът, за „силното блъскане с ръце”, попаднало в гърдите на
св.С. и според неговото твърдение станало причина за падане и счупване на
костите на лява подбедрица. Този механизъм на получаване на уврежданията се поставя
под аргументирано съмнение при изслушването на вещото лице – д-р Д., присъствал
на всички съдебни заседания при разпита
на свидетелите и обясненията на подс.Д., както и задавал уточняващи въпроси с
разрешението на състава. Същият потвърждава, че „изхрущяването”, което чул св.П. Й. е
абсолютно възможно да се чуе, като определя механизмът, изложен от последният и
посочен по-горе за логичен и съответен на констатираните увреждания. Аргументира
се с наличието на многофрагментно счупване на глезената става, сочещо наличие
на по-голяма сила при надпределното движение в ставата, т.е. стъпване от височина
накриво, при което се получава счупването.
Заявява, че последното отговаря на механизма посочен от св.П. Й.: „ стъпване с
десния крак, който останал здрав, след което вече с левия, при наличие на
надпределно движение на глезената става, което означава изкривяване на крака в
страни по-вече от нормалното, в резултат загубата на равновесие, довело до
счупването й и падане по стълбите. Поставя под съмнение механизмът, посочен от
св.С., като несъответен на констатираните увреждания, които съдът посочва, че
са единствената обективна находка при инцидента. Професионално експертът
отбелязва, че „силното блъскане с ръце”, което е в областта на гърдите „..е над центъра на тежестта, което
обикновено води до изместване на горната част на тялото и падане по принцип по
гръб”, Липсват обаче констатирани травмични увреждания по гърба на пострадалия,
които би следвало да са налице, като и самият той твърди, че се „претърколил
няколко пъти по стълбите”, което останало без последици. Заявява, че „вероятността на паднеш от стълби
на крака, след силно блъскане, е
малко вероятно”, поради което липсата на увреждания по гърба на пострадалия,
изключват този механизъм.
Предвид
установеното в експертизата и разпита на д-р.Д. съдът преценява, че с
последните се опровергават твърденията на пострадалия за наличието на силен
удар в гърдите, станал причина за падане по стълбите и счупване на крака му,
което дисквалифицира показанията му като надежден източник на доказателства,
поради което съдът не ги кредитира, а дава вяра на обясненията на подс.Д.,
подкрепени с показанията на св.Й..
От
друга страна съдът съобразява, че липсват и други такива, които биха допринесли
за разкриване обективната истина по делото. Установи се, че към момента на
деянието видеонаблюдението в офиса не работело, поради повреден процесор,
следствие на токов удар, факт който се установява от гласните доказателства
събрани в съдебното следствие, досежно този факт, кореспондиращи на констативен
протокол от 02.12.2016год. по сервизна поръчка от Секюритрон.
Приложените
протоколи за очна ставка между пострадалия и св.П.Й. и пострадалия и подс.Д.,
не допринася за подкрепа на някоя от двете версии, всяка от страните поддържа
своята.
Съобразявайки
гореизложеното, липсата на безспорни и категорични доказателства уврежданията, отразени в СМУ да
са причинени чрез
„силно блъскане с ръце” именно
от подс.Д., съдът преценява че последният не е извършил деянието по чл.129 ал.1 от НК, за което е обвинен от РП - Русе, поради което и на основание
чл.304 от НПК следва да бъде признат за НЕВИНЕН
в това, на 29.12.2016год. в гр.Русе, да е причинил
на И.Т.С. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на
движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни, в резултат от
счупване на костите на лява подбедрица в далечния край, наложило метална
остеосинтеза и ОПРАВДАВДАН по повдигнато
обвинение по чл.129 ал.1 от НК.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................