П
Р О Т
О К О Л
гр.
София, 06 юли 2018 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХІV-ти въззивен състав в
публично съдебно заседание на шести юли
на две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
Членове:
ЕМИЛ ДЕЧЕВ
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
Секретар:
ДАНИЕЛА ГЕНЧЕВА
Прокурор: ТОМИ НАКОВ
Сложи за разглеждане докладвано от съдия ДЕЧЕВ
Въззивно наказателно ОХ дело № 2848 по описа за 2017 г.
На именното повикване в 11,20
часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ В.Д.
редовно призован, явява се лично.
ПОСТРАДАЛАТА С.Д.
- редовно призована, явява се лично.
СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК К.К. - редовно
призован, явява се лично
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА подадената въззивна жалба
спрямо определение на СРС.
АДВ. К.: Поддържам жалбата. Моят клиент иска да
допълни нещо.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д.: Не поддържам молбата
на моя адвокат за експертиза. Да не се
назначава нова експертиза.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата. Нямам
искане за събиране на доказателствата.
ПОСТРАДАЛАТА Д.: Нямам искане за
събиране на доказателства.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ след съвещание намира, че не са
налице предпоставки за назначаване на повторна СППЕ, тъй като въпросите
посочени в тази експертиза, искана от защитата на В.Д., вече са изяснени с
първоначалната експертиза, която е проведена, изслушана и приета в СРС, поради
което следва да се остави без уважение искането на служебния защитник
Не са налице и предпоставки за даване
ход на съдебното следствие за събиране на други доказателства, тъй като делото
е било изяснено от фактическа страна в първата съдебна инстанция. Поради
изложеното
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
защитата за назначаване на повторна СППЕ.
НЕ ДОПУСКА СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ пред
въззивния съд.
Считайки делото за изяснено от
фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. К.: Поддържаме жалбата. В допълнение към нея бих
искал да обърна внимание, че действията на моя подзащитен са били ориентирани
изцяло в търсене на внимание, в посока на постигане на разбирателство със съпругата
си. Считам, че в случая е пресилено да се говори за заплаха и че в едни дългогодишни
семейни отношения обикновено се стигат до напрегнати моменти, до размяна на
тежки реплики, които не се казват и не би трябвало да се възприемат насериозно.
Още по-малко да се превърнат в средство за задействане на накзателни или
съдебни механизми, с основания, които
почиват почти изцяло на едностранни
твърдения.
Моля да отмените принудителното
лекуване и да освободите моя подзащитен, който е готов да се подложи на
доброволно лечение и да спазва стриктно предписанията.
Ако не приемете това искане , съгласно
чл. 89, буква „а“ от НК да постановите предаване на г-н Д. на неговите близки в
с. Долно Озирово, които са съгласни да поемат задължение за лекуването му под
наблюдение в**** ******диспансер.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.: Искам да кажа, че това което съм
го извършил се отнасяше за мен. Пищова
беше изпратен за да докажа, че мога да се самоубия, а не да плаша нея по
някакъв начин.
ПРОКУРОРЪТ:
Моля да потвърдите първоинстанционното определение.
ПОСТРАДАЛАТА Д.: Моля да потвърдите първоначалното
решение, поради това, че независимо, че той е в болнично той не спира с тормоза
по телефона. Явно има N-на брой СИМ-карти и продължават заплахите вече не само за
живота ми, а че ще подписва запис на заповед да се разправят други с мен. Не
считам, че това е средство за обръщане на внимание. Доказателството, че той
може да се снабди с пистолет, означава че той може да го използва. Той ми звъни от болница N-на брой пъти от различни СИМ-карти. Не зная кой го снабдява
с тях.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.: Искам да кажа, че
много я обичам тази жена.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
След съвещание, съдът като взе
предвид становището на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 431,
ал.2, вр. ал. 1 от НПК Образувано е по подадена въззивна жалба на защитата на
лицето спрямо което се иска „прилагане на принудителни медицински мерки“ В.Г.Д.
по чл. 89, буква „б“ от НК срещу определение на СРС, НО, 131 състав от 08 юни
2018 г. по НЧД 9339/2018 г., с което е постановено по отношение на В.Г.Д.
прилагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89-б от НК, а именно принудително лекуване в обикновено *******
заведение ДПБ „********.
Въззивният съдебен състав споделя
установената от Районен съд фактическа обстановка, която е следната: По реда на
чл. 212, ал.2 от НПК е било образувано
ДП № ЗМ 109/18 г. по описа на СДВР, пр. пр.
17833/18 год. по описа на СРП за извършени на 23.05.2018 г. и на 30.05.2018
г. престъпни деяние с правна квалификация чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК
осъществени от В.Д. против съпругата му С.Т.Д..
В хода на разследването е била
изготвена комплексна СППЕ от чието заключение е видно, че при В.Д. е
констатирано ****** ******** заболяване „*********“ с начало на заболяването около 2009 година,
като към инкриминираните в досъдебното производство дати Д. не е бил в
състояние правилно да възприема обстоятелството от значение за делото, да
разбира и да ръководи действията си, поради състояние на****** *******, поради
което не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Поради това с Постановление на СРП от 01.06.2018 г. на
основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК воденото срещу него
горецитирано наказателно производство е било прекратено.
По делото е установено, че Д. е
отправил директни закани за убийство спрямо неговата съпруга, свидетелката С.Д.,
като на 23.05.2018 г е заявил: "Стани, притеснявам се, че ще съжалявам цял
живот за това, каква глупост ще направя“, а на 30.05.2018 г. е изпратил снимка на огнестрелно оръжие, което
държал в ръка.
Тези действия на Д. били предшествани
от подаване молба за развод от страна на свидетелката Д., с която той има от 17
години брак.
Наред с това ,преди това Д. отправял
закани спрямо живота на съпругата си, включително в присъствието на
непълнолетният им син с думите: „Извинявай тате, но ще убия майка ти“. Заявявал
на съпругата си „Искаш детето да остане без родители ли?“
На 27.02.2018 г. била издадена
заповед за защита от домашно насилете спрямо В.Д., с която той бил отстранен от
общото жилище и му било забранено да доближа свидетеля Д. на по-малко от 100
метра. В.Д. бил известен за наличието на тези забрани, но въпреки това
продължил да прави опити за срещи, разговори и контакт със свидетелката Д. и
същият я е причаквал на различни места по познати обичайни за нея маршрути, за
да установи контакт с нея.
Установява се също, че той
многократно е посещавал стрелбищни комплекси, където е използвал огнестрелно
оръжие, включително е проявявал интерес към придобиване на оръжие - обстоятелства, които са известни на неговата
съпруга.
От приложената по делото СПЕ се
установява, че Д. страда от „*********“, като въпреки провежданото редовно
амбулаторно лечение заболяването на освидетелствания на практика протича
непрекъснато и е хронифицирало. Поради наличното ******** заболяване вещото
лице е дало предложение за прилагане на принудително лечение в обикновено
психиатрично заведение на основание чл. 89, буква „б“ от НК.
Така установената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства, а именно обясненията на
самия В.Д., свидетелските показания на С.Д., заключението на СПЕ и писмените
доказателства, различни медицински документи и епикризи, Протоколи за
доброволно предаване. Тези доказателства са непротиворечиви помежду си, логични
и подробни .
При това положение, при тази изяснена
фактическа обстановка и доказателствен анализ въззивният съд напълно споделя от
правна страна направените от първоинстанционният съд правни изводи, че са
налице материално правните предпоставки за прилагане на принудителни медицински
мерки спрямо В.Д., тъй като безспорно се установява, че същият е извършил
обществено опасно деяние, което би покрило състава на престъпление по чл. 144,
ал.3, вр. ал.1 от НК в случай че той
беше вменяем.
По делото се установява безспорно, че
към момента на извършване на обществено опасното деяние той е бил невменяем и
предвид заключението на Съдебно психиатрична експертиза правилно и законосъобразно
Районният съд е постановил принудително лекуване в обикновено Психо-неврологическо
заведение.
С оглед това съдът намира, че въззивната
жалба е неоснователна , а определението на СРС следва да се потвърди, като
правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното и на основание чл.
43,1 ал.2 от НПК
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение на СРС, НО, 131 състав от 08.06.2018 по НЧД 9339/2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване
Преписи от протокола да се издадат на
служебния защитник, за послужване пред НБПП
и на ДПБ "Св. ******".
Протоколът изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 11,45 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: