Р Е Ш Е Н И Е
№ 260492
гр. Перник, 23.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 8315 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба, уточнена с допълнителна молба, на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му
представител – юрк. Десислава Александрова, в качеството му на цесионер по
рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г., сключен
между ищеца и дружеството „Изи асет мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, срещу Р.Б.Д.,
с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 1763.54 лева,
от които сумата от 1 009.06 лева – представлява главница по договор за паричен
заем № 3169624/06.03.2018 г., сключен между ответницата и „Изи асет мениджмънт“ АД, 83.35 лева –
представлява възнаградителна лихва за периода от 23.03.2018 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 02.11.2018 г. /падеж на последна погасителна
вноска/, 70.94 лева – представлява обезщетение за забава, дължимо за периода от
03.11.2018 г. /датата след падежа на последната вноска/ до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, 573.19 лева –
представлява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 27 лева –
представлява такси и разходи за извънсъдебно събиране на просрочено задължение,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за паричен заем №
3169624/06.03.2018 г., сключен между ответницата и „Изи асет мениджмънт“ АД. Посочва се, че
кредитополучател и кредитодател са договорили параметрите на договора – като в
заем на кредитополучателя е отпусната сумата от 1500 лева, но страните са
уговорили, че с част от размера на отпуснатия кредит ще бъде рефинансирано и
погасено друго задължение на ответницата в размер на 887.92 лева. В тази връзка
се твърди, че страните са уговорили заемната сума да бъде върната на общо 34
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 99.31 лева /включваща
първоначална главница и договорна лихва/. Уговорената по заема възнаградителна
лихва била в размер на 35 % годишно.
На следващо
място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени на дружеството ищец чрез
рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г. и
приложение № 1 към него от 01.01.2019 г. Уточнява се, че са направени опити
длъжникът ответник да бъде уведомен за цесията, но писмата в тази връзка са се
връщали като непотърсени. По тези съображения се прави искане длъжникът да се
счита уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба.
Посочва се,
че ответницата е заплатила част от сумите по кредита – като от нейна страна са
извършени плащания в размер на общо 929.60
лева. Впоследствие обаче плащанията са преустановени, поради което е
начислено и обезщетение за забава – в размер на 70.94 лева.
По договора
е начислена и неустойка – в размер на 573.19 лева – неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение.
Начислена е и сумата от до 45 лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране – като се претендират 27 лева, които нямали характер на неустойка.
На последно място се обръща внимание,
че всички вноски по договора за кредит са с настъпил падеж – 02.11.2018 г. т.е.
още преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
С тези
аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата
молба са представени писмени доказателства – копие от договор за паричен заем №
3169624/06.03.2018 г. и тарифа на „Изи асет мениджмънт“ АД, рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 30.01.2017 г. и приложение № 1 към него от 01.01.2019 г.,
уведомление за цесия, пълномощно за уведомяване за цесия.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото Р.Б.Д.,
чрез назначения й особен представител – адв. Р.М., е постъпил писмен отговор, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. На първо място се
оспорва активната процесуална легитимация на ищеца като в тази връзка се
твърди, че ответникът не е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземания.
Поддържа се, че договорът за цесия е относително недействителен спрямо
ответника като се прави възражение срещу възприетото в съдебната практика
положение ответникът да се счита уведомен за цесията с връчване на препис от
исковата молба на особения му представител. Обръща се внимание, че последният
няма контакт с лицето, поради което и посочената практика не може да се счита
за приложима. Посочва и че липсвало приложение № 1 към рамковия договор, поради
което задълженията на по договора с ответницата не били предмет на цесията.
На следващо
място се твърди, че процесният договор за кредит е недействителен, доколкото
нарушава редица разпоредби на Закона за потребителския кредит. Обръща се
внимание и че от представените доказателства не се установява какъв е размерът
на претендираната главница, нито какво е погасено с направените от длъжника
вноски. Посочва се и че липсват доказателства сумата по кредита действително да
е предоставена на ответницата.
Категорично
се оспорва дължимостта на сумите от 573.19 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение и 27 лева – такси и разходи за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение, като уговорени въз основа на неравноправни клаузи, в
която връзка се излагат подробни доводи. С тези аргументи се иска претенциите
да бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание, проведено на 26.10.2020 г., ищецът не се явява и не изпраща
представител, като не изразява и писмено становище.
Ответникът
редовно
призован се представлява от адв. М., която изразява становище за отхвърляне на
исковите претенции.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2499/06.06.2019
г. по ч.гр.д. № 3614/2019 г. по описа на РС Перник. Заповедта е връчена на
длъжника Р.Б.Д. по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в
редакцията му преди ДВ. бр. 100 от 2019 г./.
От представен по делото договор
за паричен
заем № 3169624/06.03.2018 г. се установява, че на 06.03.2018 г. между дружеството „Изи асет мениджмънт“ АД
като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за
паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 1500 лева, срок на
кредита 34 седмици, брой вноски – 17 двуседмични, с падеж на първа вноска
23.03.2018 г. и с падеж на последна вноска – 02.11.2018 г., годишен процент на
разходите /ГПР/ 40.54 % и фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 35 % годишно.
При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 1688.27 лева при двуседмична
погасителна вноска в размер на 99.31 лева. С част от сумата по кредита, а
именно със сумата от 887.92 лева е погасено задължение на ответника по договор
за заем с № 3053364 /чл. 3, ал. 1/. Освен това съгласно чл. 3, ал. 2 от
договора същият има силата на разписка за установяване отпускането на заемната
сума.
Същевременно на заемополучателя е начислена неустойка
за неизпълнение на задължението му по чл. 4 от договора, а именно задължението
му да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора – чрез безусловна
банкова гаранция или поръчителство на две ФЛ. Посочената неустойка съгласно чл.
4 от договора възлиза на 888.93 лева, като също е разсрочена на 17 вноски – по
52.29 лева всяка. Така месечната вноска по кредита възлиза на 151.60 лева. Всяка
вноска погасява 52.29 лева от задължението за неустойка и 99.31 лева от
стойността на заема като не е посочена частта от главницата респективно частта
от лихвата, която се погасява с всяка вноска.
По делото е допусната съдебно икономическа експертиза
/СИЕ/, но депозитът за изготвяне на същата не е внесен, като в тази връзка и
определението за допускането й е отменено.
Страните не спорят, а и в исковата молба се твърди, че
ответникът е заплатил до момента по договора за кредит сумата от общо 929.60 лева. С тази сума от ищеца са погасявани вземания за такси
и разноски, неустойка за неизпълнение на договорно задължение, главница и
договорна лихва. Така е формирана и остатъчната стойност на всяко от процесните
вземания.
На следващо място от представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 30.01.2017 г. и приложение № 1 към него от 01.01.2019 г., се установява, че „Изи асет
мениджмънт“ АД като цедент е прехвърлило на ищцовото дружество „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК: ********* всички вземания към Р.Б.Д., произтичащи от кредит № 3169624. Сумите по приложението – за главница
и договорна лихва съвпадат със сумите по договора за кредит.
По делото е приложено и пълномощно,
от което се установява, че „Изи асет мениджмънт“ АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване
на длъжниците за сключения договор за цесия. Видно от уведомително писмо „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, в качеството си на пълномощник на „Изи асет мениджмънт“ АД е отправило
уведомление до ответника за извършената цесия. Липсват данни уведомлението да е достигнало до ответника Д.. Исковата
молба и приложенията към нея в това число уведомление за
цесията, са връчени на ответника по реда
на чл. 131 от ГПК – чрез назначения му особен представител.
Така установената фактическа
обстановка налага следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за паричен заем № 3169624/06.03.2018 г., за които е издадена заповед № 2499/06.06.2019 г.
по ч.гр.д. № 3614/2019 г. на Пернишкия РС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията от преди ДВ. бр. 100 от 2019 г./. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение да влезе в сила след установяване съществуването на
вземанията по съдебен ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът
прави извода, че е налице договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата
се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези съображения и съдът приема,
че между страните е налице валидно облигационно отношение.
В договора се съдържа информация за
данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (34 седмици),
падежите на всяка вноска (посочен е ден на всяка вноска), брой на вноските (17
двуседмични – при първа вноска – 23.03.2018 г.), сумата на кредита (1500 лева), фиксиран ГЛП (35 %), ГПР (40,54 %) и общата
сума дължима от потребителя (1688,27 лева – сбор от сумата по кредита и
възнаградителна лихва), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
Освен това всяка вноска е в един и
същи размер от 99.31 лева, а броят и
падежът на вноските също са посочени: 17 броя, всяка платима до съответно число
на месеца, т. е. съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК. В общите условия към договора се съдържа разяснение за правото на
потребителя да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал.
1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК /чл. 7 от договора/.
Единствено за
допълнение следва да се отбележи, че не е необходимо в погасителния план да се
посочват последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, доколкото това изискване се отнася при различни лихвени проценти, а в настоящия
случай се касае за фиксирана лихва. Договорът е подписан
от ответника –
чл. 11, ал. 2 от
ЗПК.
Не са налице общи условия, а тарифата на заемодателя не е подписана от
ответника.
Горното налага извод, че не са налице
основанията за недействителност на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал.
2 от ЗПК.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият
извод следва от обстоятелството, че последната падежна дата е 02.11.2018 г.
В тази връзка следва да се отбележи, че по аргумент от Тълкувателно решение № 8/2017
ОСГТК предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдебната практика е
еднозначна, че разрешенията възприети в посоченото ТР следва да намират
приложение и при небанкови финансови институции, които осъществяват дейност по
кредитиране. В тази връзка следва да се отбележи, че в настоящия случай всички
вноски по кредита са падежирали преди подаване на исковата молба, а и на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
На
следващо място съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
В
тази връзка като съобрази извършените плащания в общ размер от 929.60 лева съдът намира, че исковите претенции са
основателни за следните суми: 681.10 лева – главница,
77.57 лева – неплатена договорна
лихва за периода от 10.08.2018 г. до 02.11.2018 г. и 39.54 лева –
обезщетение за забава за периода от 03.11.2018 г.
до 30.05.2019 г. или вземания на обща стойност от 798.21 лева. За разликата до
пълния претендиран размер на посочените суми, както и за сумите от 573.19 лева
неустойка и 27 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране исковете следва да
бъдат отхвърлени като съображенията за това са следните:
На
ищеца не се дължи сумата от 888.93 лева – неустойка по чл. 4, ал. 2 от
договора. Основанието, на което е начислена тази сума е неизпълнение от страна
на длъжника, в качеството му на заемополучател по процесния договор за паричен
заем, на задължението му по същия за представяне на обезпечение чрез
поръчителство/банкова гаранция – в 3-дневен срок от подписване на договора.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като
форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на
договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като
наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна,
свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на
неизправния длъжник, обезпечителна – за
обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които
размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от
основните принципи в гражданското право – свободата на договаряне, намерил
нормативното си отражение в чл. 9 от ЗЗД страните по една двустранна правна
сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение на договорно задължение.
Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за
неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът
следи служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора
и включването ѝ в неговото съдържание –
арг. т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1/2009 г.на
ОСТК на ВКС.
В конкретната хипотеза се касае за
неустойка, дължима поради неизпълнение на едно акцесорно по характера си
задължение – за представяне на обезпечение, а с това и насочена към
обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка
са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и
съобразявайки конкретния ѝ размер съдът намира, че тази клауза от
договора за заем създава предпоставки за обогатяване на едната страна –
заемателя без правно основание, доколкото неустойката, дължима заради
неизпълнение не на главното, а не акцесорното задължение излиза извън присъщите си функции
по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и нарушава
принципа за справедливост, поради което същата е
нищожна
като противоречаща на добрите
нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг.
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП. В допълнение следва да се отбележи,
че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.
1 от ЗПК в случаите на допусната забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, какъвто характер няма процесната неустойка. На това
основание и с постъпилите плащания не следва да се погасява посочената сума.
С
оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК на ищеца не
се дължи и сумата от 45 лева, представляваща такса разходи за събиране на
просрочените вземания, от която по делото се претендират 27 лева. Съгласно
посочения законов текст при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая ищецът е
претендирал такава лихва за забавата, а наред с нея претендира и вземането в
размер от 45 лева. Съдът намира за недопустимо под формата на такси да се
начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва, което
се явява и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
В този смисъл е и трайната съдебна
практика – напр. Определение № 636/23.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 472/2019 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Перник и др.
По делото се установи, че между „Изи асет мениджмънт“ АД и ищеца „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК: ********* е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по
процесния договор за кредит. В този
смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението
със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от
съобщаване на прехвърлянето от цедента. Това съобщаване до длъжника може да бъде извършено и от лице по възлагане на цедента – в това число цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 /
2015 г. на ВКС, III г. о.). В настоящия случай уведомление
за цесията е връчено на ответника длъжник заедно с исковата молба като
приложение към същата – чрез особения му представител, което е допустимо
съгласно трайната съдебна практика. Това налага извод, че обсъжданото уведомление е получено от ответната страна, с
което й е съобщена извършената цесия /по аналогия на Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. №
193/2018 на Първо т.о. ВКС/. Освен това по делото не са налице
данни или твърдения за заплащане от страна на ответника на суми по кредита след
цесията в полза на стария кредитор, поради което и така съобщената цесия следва
да се приеме, че обвързва същия.
Предвид посочените по-горе
изводи, че сумите от 888.93 лева – неустойка и 45 лева – такси и разноски
за извънсъдебно събиране на задължението въобще не се дължат, то постъпилите
плащания в размер на общо 929.60 лева
следва да
бъдат отнесени за погасяване на задълженията за главница и договорна лихва по
кредита. Доколкото ищцовото дружество не внесе определения му депозит за
експертиза, то съдът съобразява извършените плащания при условията на чл. 162
вр. с чл. 161 от ГПК. В тази връзка и съдът приема, че всяка вноска по кредита
в размер на 99.31[1] лева
погасява 88.24 лева /1500 лева/17 = 88.24 лева/ от главницата и 11.07 лева /
188. 27 лева / 17 = 11.07 лева / от договорната лихва. Постъпилите плащания са
достатъчни да погасят десет пълни вноски за лихва /предвид правилото на чл. 76
от ЗЗД/, девет пълни вноски за главница и частично десетата вноска за главница – т.е. сумата от 110.70 лева – договорна лихва /10х11.07 лева = 110.70 лева/ и
сумата от 818.90 лева – главница /
9х88.24 лева + 24.74 лева = 818.90[2]
лева/.
С оглед гореизложеното ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми: 681.10 лева – главница
/1500 лева – 818.90 лева = 681.10 лева/, 77.57
лева – неплатена договорна лихва за периода от 10.08.2018 г. /падеж на
първата непогасена единадесета вноска/ до 02.11.2018 г. /188.27 лева – 110.70
лева = 77.57 лева/ и 39.54 лева – обезщетение за забава за периода от 03.11.2018 г. до 30.05.2019 г. върху дължимата
главница[3]
или вземания на обща стойност от 798.21 лева. Следва да бъде отхвърлено вземането
за главница за сумата от 327.96 лева /разликата до 1009.06 лева/, вземането за
договорна лихва за сумата от 5.78 лева /разликата до 83.35 лева/ за периода от 23.03.2018 г. до 10.08.2018 г. вкл. и вземането за обезщетение за забава за
сумата от 31.40 лева /разликата до 70.94 лева/. Изцяло следва да бъдат
отхвърлени исковете за неустойка – в размер на 573.19 лева и за такси и
разноски за извънсъдебно събиране – в размер на 27 лева.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 3614/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество /заявител/ претендира разноски в размер на общо
85.27 лева, от които 35.27 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 38.59 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 8315/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 565.27 лева,
от които 35.27 лева държавна такса, 350 лева – юрисконсултско възнаграждение,
180 лева – разноски за експертиза, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъдат определени разноски за
юрисконсулт в минималния размер от 100 лева. От така посочените суми /общо 315.27
лева/с оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 142.70 лева съобразно уважената част от исковете.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено
по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Б.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. д-р Панайот Волов № 29, ет. 3, в качеството му на
цесионер по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017
г. и приложение № 1 от 01.01.2019 г. към него – сключен между ищеца и
дружеството „Изи асет мениджмънт“ АД, сумата от обшо 798.21 лева, от които 681.10 лева –
представляват
неплатена главница по договор за
паричен заем № 3169624/06.03.2018 г., сключен между ответницата и „Изи асет мениджмънт“ АД, сумата от 77.57 лева – възнаградителна лихва по посочения договор за кредит
за периода от 10.08.2018 г. до 02.11.2018 г. и сумата в размер на
39,54
лева– обезщетение
за забава за периода
от 03.11.2018 г. до 30.05.2019 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.06.2019 г. до окончателното плащане на
сумата, които вземания
са прехвърлени на цесионера „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.01.2019
г. /приложение № 1/, сключен между него и „Изи асет мениджмънт“ АД, и за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3614/2019 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за сумата от общо 965.33 лева, от които:
1/
327.96 лева разликата
до пълния претендиран размер на главницата от 1009.06
лева, 2/ 5.78 лева – разликата до пълния претендиран
размер на договорната лихва от 83.35 лева, както и претенцията
за същата за периода от 23.03.2018 г.
до 10.08.2018 г., 3/ 31.40 лева – разликата до пълния
претендиран размер на обезщетението за забава от 70.94 лева, както и изцяло за сумата от 4/ 573.19 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение за сумата от 5/ 27 лева -
такси и разноски за извънсъдебно събиране, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Р.Б.Д., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с
ЕИК: ********* сумата от общо 38.59 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 3614/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
142.70 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото
ч. гр. д. № 3614 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Варно с оригинала: в.а.
[1] 88.24 лева + 11.07 лева = 99.31 лева
[2] 818.90 лева + 110.70 лева = 929.60 лева
[3] Изчислено върху сумата от 681.10 лева чрез калкулатор за законна лихва: http://calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html