Определение по дело №859/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 319
Дата: 7 декември 2021 г. (в сила от 7 декември 2021 г.)
Съдия: Катя Стоянова Пенчева
Дело: 20215001000859
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 319
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20215001000859 по описа за 2021 година
Производството е по чл.122 от ГПК.
Пред РС П. е депозирана искова молба с вх. №25942/20.05.2021г.,
подадена от „М.“ ЕООД, против „Р.М.“ ООД и „Т.*“ ООД. По така
подадената искова молба е образувано гр.д. №8351/2021г. по описа на РС П..
С определение №3248/25.05.2021г. районният съд е прекратил
производството по делото и е изпратил същото като родово подсъдно на
окръжен съд П..
Пред окръжен съд П. е образувано т.д. №722/2021г. С Определение
№532/27.10.2021г., П. окръжен съд е прекратил производството по делото,
повдигайки спор за подсъдност.
Като се запозна с данните по делото, П. апелативен съд намира, че
делото е подсъдно на районен съд П., по следните съображения:
С депозираната пред РС П. искова молба, ищецът „М.“ ЕООД, е
предявил евентуално съединени искове за прогласяване нищожност на
договор за наем, сключен на 27.01.2016г. между ответниците - „Р.М.“ ООД –
наемател и „Т.*“ ООД – наемодател на основанията по чл.26 ал.2, пр.5; чл.26
ал.2, пр.2 от ЗЗД; чл.226 ал.1, пр.3 от ЗЗД. При условието на евентуалност е
предявен иск за прогласяване нищожност на клаузи от договора, а именно
клаузата на чл.5 от договора, с който е определена цена на отдадените под
наем имоти 1 000лв., без ДДС или 1 200лв. с включен ДДС и чл.7 ал.3, който
1
предвижда наемодателят да дължи на наемателя обезщетение за всички
вреди, причинени от евентуално отстраняване на наемателя от имота от
страна на трето лице, както и неустойка в размер на 120 000лв.
Както РС П., така и ОС П., са определили цената на главните искове за
нищожност на договора за наем по правилата на чл.69 ал.5 от ГПК – т.е. –
14 400лв. За да прекрати производството пред себе си районен съд П. е приел,
че цената на евентуалния иск за прогласяване нищожността на клаузата на
чл.7 ал.3 от договора, предвиждаща неустойка 120 000лв. също се определя
по правилата на чл.69 ал.5 от ГПК, при което, според правилото на чл.104, т.4
от ГПК, исковата молба е родово подсъдна на окръжен съд. За да прекрати
производството пред себе си и да повдигне спор за подсъдност, окръжен съд
П. е приел, че по отношение на иска за прогласяване нищожност на клаузата
за заплащане на неустойка от 120 000лв., като част от договор за наем с цена
от 1 200лв., цената на иска не следва да се определя от стойността на
неустойката, а като цена на договора, а именно – 14 400лв.
При оспорване на отделни клаузи, когато договорът би могъл да се
прилага между страните и без клаузите, прогласяването на чиято нищожност
се иска, цената на иска не следва да се определя съобразно материалния
интерес от отпадането на оспорените клаузи /по какъвто начин РС П. е
определил цената на евентуалния иск/. В разпоредбата на чл.69 ал.1 от ГПК
липсва изрично правило за определяне на цената на иск за оспорване на
съществуването само на отделна клауза от договор, при което - при липса на
критерии за изчисляване на парична оценка на предмета на делото, искът е
неоценяем. /Определение №239/18.04.2018 г. на ВКС по т. д. №809/2017г., II
т.о., ТК; Решение №72/02.08.2016г. на ВКС по т. д. №686/2015г., II т. о., ТК;
Решение №76/15.07.2016г. по т. д. №888/2015г. на I т.о./. При това положение
и при положение, че според цената на предявените искове за нищожност на
целия договор за наем, определена по правилото на чл.69 ал.1, т.5 от ГПК,
разглеждането на исковата молба е в рамките на родовата компетентност на
районния съд, то компетентен да се произнесе по искова молба с вх.
№25942/20.05.2021г. е районен съд П..
Ето защо и на основание чл.122 от ГПК, П.ският апелативен съд

2
ОПРЕДЕЛИ:
Компетентен да се произнесе по искова молба вх. №25942/20.05.2021г.,
подадена пред районен съд П. от „М.“ ЕООД, против „Р.М.“ ООД и „Т.*“
ООД, е районен съд П..
Делото да се изпрати на районен съд П..
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3