№ 6
гр. Плевен , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Е. М. Р.
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 20204400500684 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1044/04.08. 2020г. по гр.д. № 6893/2019г. на ПлРС съдът е
признал за установено на осн. чл.422 вр. чл.415 ГПК и чл.79 ЗЗД по
отношение на В. Я. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Плевен, *** че дължи на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.
„Източна индустриална зона“ №128, представлявано от Изпълнителния директор Й.В., сумата от 858,09
лева, представляваща стойността за незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.10.2017г. до 31.03.2019г., както и 58,45 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 01.10.2017г. до 31.06.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 21.05.2019г., до окончателното
погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 1950/31.05.2019г. по ч.гр. дело № 3242/2019г. на ПлРС, като за разликата
до предявения размер от 60,26лв. отхвърлил иска за лихвата като
неоснователен.
Осъдил В. Я. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Плевен да заплати на
1
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ***,
представлявано от Изпълнителния директор Й.В., сумата от 44,45лв, представляваща сторени
в заповедното производство по ч.гр.д. № 3242/2019г. на Плевенски районен
съд разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Осъдил В. Я. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Плевен да заплати на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ***,
представлявано от Изпълнителния директор Й.В., сумата от 673,68лв., представляваща
сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Недоволна от решението е останала В. Я. Й., която чрез адв.Р. Л. от ПлАК –
особен представител, го обжалва с въззивна жалба в законния срок изцяло, като се
иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да се
отхвърлят като неоснователни.
Твърди, че е незаконосъобразно и неправилно. Навежда доводи, че
съдът е установил въз основа на нотариален акт за договорна ипотека върху
процесния Апартамент, че ответницата е съсобственик заедно с Г.Й.Й. при
равни права на топлофицирания имот, което е неправилно. Излага
съображения, че като се имат предвид чл.153 ЗЕ, съгласно който клиенти на
ТЕ в сграда – етажна собственост са всички собственици, присъединени към
абонатна станция, а съгласно чл.149 ЗЗД за обезпечение на едно вземане
може да се учреди ипотека върху недвижим имот, то ПлРС е следвало при
условията на пълно и главно доказване да установи, че ответницата е
собственик на топлофициран имот в сграда – етажна собственост. Оплаква се,
че от писмените доказателства – нот. акт № 120/2008г. за учредяване на
договорна ипотека на Нотариус С. И., рег. № *** при НК, с район на
действие, района на ПлРС върху Ап. № 8 в гр.Плевен, на ул.***, и
обявлението по изп. дело № 1578/2015г. на ЧСИ Т. К., рег. № *** при КЧСИ,
с район на действие района на ПлОС, с което се насрочва публична продан на
същия Ап. № 8 в гр.Плевен на ул.***, не се установява че за процесния
период – от 01.10.2017г. до 31.03.2019г. ответницата е била собственик на
недвижимия имот Ап. № 8.
Възразява, че по делото съдът не се е произнесъл по възражението, че
сградата, в която се намира топлоснабдения имот не е присъединена към
2
топлопреносната мрежа в съответствие с действащите правила към момента
на присъединяването, неправилно е отклонил като неоснователно
възражението за непоискана доставка, основано на чл.62 ЗЗП, че няма
доказателства за процесния период Техем Сървисис ЕООД да са извършвали
услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата – етажна собственост на
ул.***, както и че съдът неправилно е възприел заключението по назначената
СТЕ, защото вещото лице е ползвало данни, предоставени му от страна по
делото, които не са приложени като доказателства по делото и то самото не ги
е проверило.
Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС
„Топлофикация – Плевен“ЕАД гр.Плевен, ЕИК ***, представлявано от
Изпълнителния директор Й.В. В. изразява становище, че жалбата е
неоснователна. Молят съда да потвърди обжалваното Решение и да им
присъди разноски за настоящата инстанция – адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100лв.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателката,
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори и се установява от приложеното ч.гр.дело № 3242/ 2019г. на
ПлРС, че на 21.05.2019г. ЕАД са подали Заявление по чл.410 ГПК за издаване
на Заповед за изпълнение против длъжника В. Я. Й. от гр.Плевен, от която
претендират парично вземане – за ползвана и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2017г. до 31.03.2019г. - сумата от 1716,18лв., лихва за
забава върху тази сума в размер на 230,53лв. за периода от 09.10.2017г. до
14.05.2019г. и законна лихва върху главницата от 21.05.2019г. до
окончателното й изплащане, както и разноски от 38,94лв. – д.т. и 50лв. – адв.
3
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита.
Безспорно е също така, видно от Заповед № 926/14.03.2019г. за
изпълнение на парично задължение, че срещу длъжника е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за горните суми, като в нея изрично е посочено, че
вземането произтича от ползвана и незаплатена от длъжника топлинна
енергия за периода от 01.10.2017г. до 31.03.2019г.
Не се спори също и се установява от приложеното дело на ПлРС, че ЗИ е
връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
Не се спори, че с Разпореждане № 10 963 от 17.09.2019г. ПлРС е указал
на ЕАД да предявят иск за установяване на вземането си в месечен срок. От
приложеното дело се установява, че уведомление за Разпореждането
заявителят в заповедното производство е получил на 19.09.2019г. – л.34 от
делото на ПлРС, а видно от ИМ по делото на ПлРС, чието решение се
обжалва, ЕА Дружеството са предявили исковете с правно основание чл.422
ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК на 21.10.2019г. Същата е предявена в
предвидения от Закона срок предвид факта, че 19.10.2019г. е събота –
неприсъствен ден.
Предвид твърденията по ИМ, Отговора и въззивната жалба, спорни по
делото са въпросите да се признае ли за установено между страните, че
ответницата дължи на ищеца исковите суми?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
приложеното ч.гр. дело, писмените доказателства, представени пред ПлРС и
настоящата инстанция, както и заключенията по назначените СИЕ на в.л. В. и
по СТЕ на инж. Й..
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
4
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че от
представения нот. акт за договорна ипотека № 120/2008г. се установява, че
ответницата и починалия Г.Й.Й. са се легитимирали като съсобственици на
Ап. № 8 на ул.*** с описаните в нот. акт документи. От друга страна
процесния топлоснабден имот е обявен на публична продан от ЧСИ Т. К. с
обявление от 18.12.2019г. по изп. дело № 1578/2015г. – л.114 от делото за
задължения на длъжника Л.И.М., действащ като ЕТ със собственици В. Я. Й.
и Н.Й.Й. – наследник на Г.Й.Й.. Приел също така, че след като правата на
съсобствениците не са посочени, то съгласно чл.30 ал.2 ЗС квотите им в
съсобствеността са равни – по Една втора ид. част. Въз основа на тези данни и
установената смърт на Г.Й.Й. по ч.гр. дело ПлРС приел, че по време на
процесния период – 2017г. – 2019г. ответницата е била собственик на Една
втора ид. част от топлоснабдения имот и след като страните по делото са в
облигационни отношения при общи условия, то съгласно чл.153 ЗЕ
ответницата е и клиент на ТЕ за периода като собственик на имота, а
задължението й да заплаща доставената и ползвана ТЕ произтича от Закона.
Намерил от заключението на СТЕ, че се установява че сградата, в която
се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД, следователно след като ответницата е клиент
на топлинна енергия то тя дължи суми за ТЕ за отопление, за отдадена ТЕ на
сградната инсталация, за БГВ и за дялово разпределение.
Възражението основано на чл.62 ЗЗП, че доставената ТЕ е непоискана
доставка приел за неоснователно, защото съгласно ТРОСГК № 2/2016г. на
ВКС на РБ за отношенията при доставяне на ТЕ за битови нужди в сграда –
етажна собственост се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат
на чл.62 вр. пар.1 от ДР на ЗЗП.
За неоснователни приел и възраженията, че Техем Сървисис ЕООД не е
надлежно избрано да отчита и разпределя консумираната ТЕ, а от
заключението на СТЕ приел за установено количеството доставена ТЕ за
процесния имот в Ап.8 на ул.***.
Въз основа на представените доказателства приел за доказано, че за
5
ответницата, в качеството й на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153
ЗЕ е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за
ползването на топлинната енергия, но до размера на Една втора част от тях –
за 858,09лв. Неизпълнението на задължението в предвидения в чл.31 ал.1 от
ОУ срок намерил, че води до извода, че ответницата дължи процесните в
исковото производство суми – главница и лихва, но предвид периода за който
се претендира същата с ИМ от 04.12.2017г. до 14.05.2019г. дължимата сума
определил на 58,46лв. а за разликата до 60,26лв. лихва за забава отхвърлил
иска като неоснователен.
Тези изводи се приемат от настоящата инстанция и при условията на
чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на ПлРС при обосноваване на
своето решение.
Оплакванията, че съдът неправилно е приел за доказано правото на
собственост върху имота по обсъдените писмени доказателства са
неоснователни – чл.155 ал.2 ЗЗД недвусмислено сочи, че собственикът може
да ипотекира своя вещ за обезпечение на задължение. Освен това видно от
приложеното по ч.гр. дело Извлечение от сметка, за Ап.8 на ул.*** е открита
партида № 5814 с идент. Номер и потребители Г.Й.Й. и В. Я. Й..
Неоснователни са и другите оплаквания за присъединяване на сградата
към топлопреносната мрежа не по правилата, за неустановяване че Техем
Сървисис ЕООД да е извършвало услугата дялово разпределение, както и за
позоваването на заключенията на СТЕ и СИЕ, по мотивите на ПлРС, в които
убедително е отговорено на тези въпроси на ответницата.
Към това следва да се добавят и разясненията от тълкувателната
дейност на ВКС на РБ, отнасящи се до собствениците на топлоснабдени
обекти в Сгради – етажна собственост и задълженията на клиентите на
топлинна енергия за заплащане на ТЕ, отдадена от сградна инсталация –
ТРОСГК № 2/17 май 2018г. на ВКС на РБ, съгласно което Собствениците на
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, както и в
хипотезата на чл.78 ал.7 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването, облигационното правоотношение между
6
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в
съответната сграда – етажна собственост не се прекратява по силата на закона
(ex lege). Клиентите на топлинна енергия дължат цената за топлинната
енергия за сградна инсталация.
Така като е достигнал до тези правни изводи, ПлРС е постановил едно
законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
След като жалбата е неоснователна, на ЕАД се дължат разноски за
настоящата инстанция. Същите следва да се определят след приложението на
чл.78 ал.8 ГПК, съгласно който размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ, която норма препраща към
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100лв. до 300лв., поради което съдът в настоящия си състав приема, че за
осъществената от юрисконсулт защита пред ПлОС, на ЕАД се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 100лв. Ответницата е освободена от
държавна такса във въззивното производство, но не и от разноски,
претендирани от ищеца на осн. чл.78 ал.1 ГПК. Поради това дължи и
разноски в размер на 150лв. – депозит за особен представител, платен от
ищеца.
Воден от горното и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272
ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1044/04.08.2020г. по гр.д. № 6893/ 2019г.
на Районен съд гр.Плевен – десети граждански състав като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК В. Я. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр.Плевен, ул. „Дойран“, №37, ет.4, ап.8 да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от Изпълнителния директор Й.В. В.
разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 250лв., от които
150лв. за особен представител и 100лв. адвокатско възнаграждение за
7
осъществената от юрисконсулт защита пред ПлОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8