Определение по дело №70/2020 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 50
Дата: 4 май 2020 г. (в сила от 8 май 2020 г.)
Съдия: Йовка Желязкова Бъчварова
Дело: 20202210200070
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ

04.05. 2020 година, град КОТЕЛ

 

РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, в публично заседание наказателен състав на четвърти май, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА БЪЧВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ:………………………………. СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ……………………..                                             …………………………

Секретар Савка Панова, Прокурор Александър Добрев, сложи за разглеждане докладваното от Председателя ЙОВКА БЪЧВАРОВА ЧНД № 70/2020 г. по описа на РС Котел.

            Съдът открива съдебното заседание по ЧНД № 70/2020 г. по описа на РС Котел.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Районна прокуратура Сливен, ред. призовани, се явява прокурор Добрев;

Лицето, чието настаняване се иска, Х.С.О., ред. призована, води се;

Свидетелят Х.А.К., ред. призован, явява се;

            Свидетелят С.Х.О., ред. призована, явява се;

            Свидетелят Т.М.Д., ред. призован, не се явява;

            Вещото лице д-р Д.М.С., ред. призована, явява се.

Служебният защитник на лицето, чието настаняване се иска, адв. Р.Х., ред. призован, явява се.

По даване ход на делото:

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Х. : Да се даде ход на делото.

Х.О.: Да се гледа делото.

 

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на явилите се лица:

Х.С.О., български гражданин, роден на *** ***, с основно образование, не работи, неосъждан, неженен, постоянен адрес ***, ЕГН **********;

С.Х.О., български гражданин, с основно образование, пенсионер неосъждан, постоянен адрес ***, ЕГН **********, л. к. №  *********, издадена на 16.02.2012 г МВР Сливен, баща на Х.О., желае да свидетелства;

Х.А.К., български гражданин, със средно образование, работи като управител на фирма „Кинглав“, неосъждан, постоянен адрес ***, л.к. № *********, издадена на 25.09.2015 г. от МВР Сливен, без родство с Х.О.;

 Съдът РАЗЯСНЯВА на двамата свидетели задължението им да говорят само истината и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага наказание лишаване от свобода до пет години на основание чл. 290 от НК и те обещават да говорят само истината, след което ги отстрани от с. з.

Съдът СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице:

Д.М.С., българска гражданка, с висше медицинско образование, неосъждана, постоянен адрес ***, ЕГН **********, без дела и родство с Х.О..

Съдът РАЗЯСНЯВА на вещото лице наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК за даване на неверни данни и то обещава да даде заключение по знание и съвест.

Съдът РАЗЯСНИ на страните по делото правата им по чл.274 от НПК за отводи към състава на съда, прокурора, съдебния секретар, защитника на лицето, вещото лице и правото им да възразят срещу разпита на някои от свидетелите.

Страните заявиха, че нямат искания по чл. 274 от НПК.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.275 от НПК за събиране на нови доказателства, както и за изменение в реда на съдебното следствие.

Страните заявиха, че нямат искания по чл. 275 от НПК

 

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО

СЛЕДСТВИЕ.

 

Съдът ДОКЛАДВА делото, като разясни фактическите обстоятелства и искането, което се отправя до съда.

Прокурорът: Поддържам предложението.

Адв. Х. : Запознат съм с предложението на РП Сливен.

Х.О. : Аз вече спрях алкохола. Работих в Бургас, но се прибрах. Там сега са детето и жена ми. С жена ми съм на семейни начала, нямаме брак. Имам дъщеря. Там паднах от едно скеле и си бях ударил главата. След това трябваше  да вляза в моргата, за да припозная един труп и оттам получих някакъв стрес. Навсякъде имаше трупове. Брат ми почина при злополука и аз трябваше да го разпозная в моргата. Той нямаше лична карта и там видях много трупове. Това се случи преди шест-седем години в Бургас и оттогава почнах много да пия, да не ходя на работа и да не плащам квартира. Жена ми остана там с детето, а аз дойдох тук. От шест години съм тук. Жена ми ми праща по 200 лева на месец. В една къща живеем с баща ми. Само двамата сме. В Раднево бях на лечение четири месеца. Това беше преди три-четири години. Тогава доброволно постъпих, не ме е пращал съдът. Тук съм за пръв път. Нямаше полза от лечението в Раднево, само лекарства пиех по четири пъти на ден по три-четири хапчета. Събираха се много. Доскоро взимах само едно хапче - неуробекс за  нервите. От него се успокоявам малко. Не мога да спя нощем и сънувам несвързани кошмари. В момента не пия алкохол, а само кафе, даже и него го спрях. От два-три месеца съм затворен в къщи, не ходя никъде, защото не мога да се движа. Баща ми разполага с парите. Като пиех, си купувах пиене с парите, които ми праща жена ми. За ядене не ми е купувал никога баща ми. Аз си купувам всичко сам. Имам един телевизор, за него, ако плаща нещо, не знам. На 28.02.2020г. ми изстинаха краката и ме заболяха. Не можах да изляза за дърва, бяха ми свършили. Баща ми не ми беше оставил вътре. Аз запалих един кашон вътре в стаята до печката на пода. Исках да си стопля крака. Случайно е паднало одеялото и се е запалило. Рекох с краката да го угася. Сега това е резултата /сочи левия си крак/. Одеялото е паднало върху огъня. Аз пиех по пакет кафе на ден и все си мисля, че това кафе ми се отрази много зле. Като пиех алкохол, пиех ракия. Мога да го спра, когато искам - и ракията и кафето. Кафето пó не мога да го спра, обаче ракията я спирам, когато кажа. Всичко е на нервна почва. Нямам представа защо ударих тогава баща си. Не знам. Да, ударих го с тъпото на брадвата. Не бях пиян, само на кафе карах. Тогава бяхме в една стая с него. Нищо не знам, пиех само кафето. И съм го ударил. Кръвно вдигнах и не знам нищо. Спомням си, видях го да ме бие със сапа на брадвата, уплашен е бил. То добре, че с тъпото съм го ударил. Нямам представа защо съм го ударил. Тогава бяхме в една стая. Молих му се и той ме беше прибрал в неговата стая на по-топло. Майка ми е починала, само двамата с баща ми сме. Аз сега като не мога да правя нищо, той се грижи за мен и ми готви, но когато мога, си правя всичко сам. Издържам се с тия двеста лева, които ми праща жена ми. Никакви други помощи не получавам.

Д-р С.: Преди да си изгориш крака, можеше ли да вървиш?

Х.  О.: Пак не можех, не помня, пак не можех да ходя. После се излекувах в Търговище. Дванайсет, четиринайсет дни бях там. Исках с краката си да угася огъня, затова се изгорих. Не помня защо ударих баща си, казах Ви вече. Той си беше легнал.

Д-р С.: Сега разбирате ли се с него?

Х.О.: Да, той ми лекува раните, той ме гледа, той получава парите и ме храни.

Д-р С.: Как се чувстваш с нервите?

Х.О.: Нужни са ми лекарства, нищо не пия сега, баща ми разполага с парите, каквото иска, това ми купува.

Д-р С.: Какви са ти оплакванията?

Х. О.: Кошмари сънувам и безсънието ме убива. Не мога да се движа, каквото баща ми ми даде, това пия. Кафе не съм видял от колко време. Стоя на леглото и толкова. Баща ми не ми купува ни кафе, ни цигари. През деня лежа.

Д-р С.: А из стаята можеш ли да ходиш, до тоалетната?

Х. О.: Донякъде започнах в стаята, но до тоалетната не мога. Трябва ми още малко време да ми зарасне раната. Другият ми крак е зле от миналата година, той няма да се оправи, бях паднал от скеле. Десният крак ми е пострадал от падането, а левият е от изгарянето. Сега вече и двата крака са пострадали от изгарянето.

Прокурорът: На 17.03. ли е трябвало да ходиш при психиатър и съответно някой казвал ли ти е, че трябва да ходиш на лечение в Раднево?

Х. О.: Никой не ми е казвал, кой да ми каже.

Д-р С.: Отбелязвам, че когато бяха дошли в Спешно отделение, не си спомням датата, на която се е изгорил, баща му каза, че са имали уговорен час при доктор Господинова, но така и не са стигнали до нея. А в Раднево е лежал през 2012 г. – ноември 2012 г. е приет, изписан е март 2013 г. и след това в отделението в Сливен е лежал септември – октомври 2013 г. с диагноза психични и поведенчески отклонения, дължащи се на употреба на алкохол.

Страните нямат повече въпроси.

Разпитаният по делото свидетел С.О., КАЗА: Баща съм на Х.О..  Една вечер той си запали стаята. Той пие постоянно.  Не пие само когато спи. Запали си стаята, изгоряха му завивките. Това стана през нощта към 04:00 – 05:00 ч. сутринта. Единият му крак пострада и тогава на сутринта аз извиках бърза помощ и с нея дойдоха и полицаите от селото. Видяха му стаята и го докарахме с линейката в Котел. Превързаха му крака. Тогава единият му крак беше обгорен. Върнахме се вкъщи. Стаята му не беше за обитаване и аз го прибрах в моята стая. Сложих го в моето легло, а аз си постлах дюшека на земята, за да стои той на топло. До 12 ч. нея вечер гледахме телевизия. Това беше събота вечерта. Легнахме си и към 02:00 – 03:00 ч. усетих много силни удари в главата. Станах да видя някой влязъл ли е в нашата стая и да ме нападне така. Ставам и гледам, че никой няма. Започна да ми тече кръв. На три места ми бяха раните и натискам тук, натискам там. Много кръв загубих. Откакто майка му почина, той е при мен вече седма година. Други хора в къщата няма. Казвам му: „Кой ме удари,  кой ме удари“,  а той гледам лежи на леглото, светнал лампата и ме гледа като натровен. Вдигнах му юргана и гледам, че брадвата я сложил ей така, върху гърдите си и се завил. Попитах го: „Защо ме удари, ще ме убиеш?!“, а той каза: „Не знам“, и ме гледа като натровен. Него ден не беше пил, защото си беше изгорил краката. Ние него ден ходихме в Сливен и нямаше време да се напие. Не можа да се напие. Може би причината да беше тази, че не беше пил. Тогава извиках полицаите. Не мога да кажа дали беше пил по-предния ден, но преди това той си пиеше всеки ден. Казах Ви, той само като спи не пие. Аз не извиках тогава полицаите, а бърза помощ, полицаите дойдоха по-напред от Бърза помощ. Зашиха ми главата, имах на три места рани. Много кръв загубих тогава. После той и втори път си запали стаята. След като направи тази беля, не го пуснах вече в моята стая и сега се заключвам. Можеше да ме убие нея вечер.  Още едни път като си запали стаята раните му тогава бяха и на двата крака. Едната рана още не е зараснала. Лекуваха го в Търговище, откъдето го изписаха и казаха да го лекуваме вкъщи. Вече месец се мъча с него. В Сливен тогава не го приеха, защото нямаше осигуровки. Върнаха ни. Три пъти го водих. Платих на частно. После, за да му платя осигуровките, взех бърз кредит от 1 500 лева и му ги платих, защото краката му не бяха за оставяне. Платих му ги за девет години и с лихвите. Закарахме го в Търговище, където го лекуваха, но на петата му раната не му минава още. Лекарят написа една рецепта и каза да го долекувам и че за 10 дни ще му мине, но вече един месец го лекувам и той още куца и не може да си обува обувките. След тези случаи не пие, защото няма къде да мърда. Аз и кафе не му давам. Преди да отиде в Търговище, аз му вземах кафе. Каза ми да му взема един пакет, за да си правел той. Но за едно денонощие отиваше един пакет кафе и с цигари. Той от шест-седем години е разведен. Има жена и момиченце на 17 години. Жена му е българка. Когато майка му почина, и аз го извиках за погребението за майка му, повече не се е прибрал при жена си и ние с нея го поддържаме. Всяка зима аз му купувам дървата. Режа му ги, цепя ги, а той беше здрав като чук, но алкохолът е проблема. Веднъж за три-четири месеца го изпратихме в Раднево, но той оттам се върна с тубата с вино в ръце. После лежа и в психото в Сливен. Лекарства не пие, защото не му остават пари за тях. Не мога да кажа какви лекарства е пиел там. Като си дойде от Раднево, каза, че се подписал, за да не лежи там. После и от Сливен си дойде от психото. Проблемът между нас е алкохолът. Той може и три дни да не яде нищо, но пие. Сега ракия не ми иска, а само кафе, но вече няма и кафе как да му купувам, като изплащам бързия кредит, с който му платих осигуровките. Сега е кротък, ама когато вече си върши работата в леглото. Смятам, че като оздравее, пак ще продължи да пие. Аз и комшиите също сме го молили да не пие. Някой път и полицаите са го докарвали в къщи.

Прокурорът: На 17.03. той трябваше ли да отиде при психиатър на преглед?

Свидетелят: В Сливен психиатърката ми каза да го докарам, за да му подготвят документите и го пратят в Раднево, но той отказа категорично. Тогава краката му не бяха изгорели. Точно на другата вечер си запали стаята и за първи път му изгоря единия крак, а след два-три дена пак си запали стаята и другият крак пострада.

Прокурорът: Защо я потърсихте психиатърката?

Свидетелят: За да го полекуват малко. Той и докторът нашият го знае вече. Каза, че той ще се обади на психоложката и тя казала да дойдем, за да му оправи документите за Раднево, но той отказа. Тогава ако бяхме отишли, тези проблеми нямаше да ни се случат и сега с лихвите трябва да плащам 1 800 лева на кредиторите.

Прокурорът: Страхуваш ли се, че може пак да ти посегне?

Свидетелят: Заключвам се, не мога да му се доверя. Преди два-три дена пак имаше едно скандалче и той каза, че ще ме удари този път с острото.

Адв. Х.: Спрямо други хора проявявал ли е агресия?

Свидетелят: Не съм чувал от други хора, може би се е карал, но такава агресия не е проявявал. Когато аз съм буден, той не може да ми навреди, обаче като спя, тогава ми причини това нещо.

Д-р С.: Откакто пострада, той не е пил алкохол?

Свидетелят: Откакто се върна от Търговище от болницата вече 20 дена той не може да пие, аз го лекувам. Той сега си прави работата в леглото, не може да ходи в тоалетна, каква агресия може да прояви, но когато е здрав …

Страните нямат повече въпроси.

Разпитаният по делото свидетел Х.К., КАЗА: Малко е агресивен Х.. Искаше да запали къщата. Аз разбрах още на сутринта след като беше потушен пожарът. Ние сме съседи. Той преди живееше в Бургас, но от три-четири години, като се върна, си пие постоянно. Не работи. Не знам дали получава някакви помощи. В момента, поради проблемите с краката, не ходи по кръчми. Преди ходеше. Към други хора не знам дали е проявявал агресия,  но към баща си проявява агресия. Знам и за побоя, и за пожара. За други случаи не знам, но често ги чувам да се карат. Баща му е викал  нашите за помощ, мен ме е нямало вкъщи тогава.

Прокурорът: Освен пиенето, за някакви други психични проблеми чувал ли сте?

Свидетелят: Не съм чувал, но след този случай се съмнявям и за психични проблеми. Може и към други комшии да направи нещо.

Страните нямат никакви въпроси.

Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице д-р С.:

Д-р С.: Госпожо Председател, считам, че не се налага назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза. Привлеченият злоупотребява с алкохол от години  наред. Многократно е лежал в психиатрични заведения по този повод и към момента няма данни за някаква психотична продукция, която да налага задължително лечение. Той ако желае, може да се лекува.

Прокурорът: Г-жо Председател, с оглед становището на вещото лице не поддържам направеното предложение и моля настоящото дело да бъде прекратено.

Адв. Х.: Уважаема г-жо Председател, поддържам становището на д-р С.. Моля настоящото дело да бъде прекратено.

Х.О.: Аз миналата година осем месеца не съм пил алкохол.

Съдът ПРИСЪЖДА на вещото лице възнаграждение в размер на 50.00 лева, за явяването му в днешното с. з., 10.00 лева дневни разходи и пътни разноски в размер на 16.55 лева, които да се изплатят от бюджета на съда.

Съдът, след като придоби лични впечатления от лицето, чието настаняване на лечение се иска, изслуша свидетелите и взе становището на вещото лице, съобрази, че лицето Х.С.О. няма вероятност да страда от някое от заболяванията, изброени в чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗдр, поради което не се налага назначаване на съдебномедицинска експертиза и производството по делото подлежи на прекратяване. Ръководен от гореизложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 159, ал. 4 от ЗЗдр. производството по ЧНД № 70/2020 г. по описа на РС Котел.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване може да се обжалва с частна жалба и частен протест в тридневен срок пред ОС Сливен.

УКАЗВА на страните, че срокът за жалба тече и по време на обявеното извънредното положение.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з. което приключи в 11:10 ч.

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              СЕКРЕТАР: