№ 1317
гр. Пазарджик, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20255220100483 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 587 лв., който е съединен при условията на последващо обективно
съединяване с инцидентен установителен иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за недействителност поради противоречие със
закона на сключен между страните договор за потребителски кредит.
Ищецът А. К. С., ЕГН **********, настоящ адрес: с. *** твърди, че е
сключил договор за кредит №********* с ответника „*“ ЕООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление: гр. *4. Твърди, че в изпълнение на договора
ответникът му е предоставил потребителски кредит в размер на 1100 лв.
срещу фиксирана лихва за целия срок на кредита в размер на 37.06 лв. Твърди,
че съгласно клаузите на договора следва да заплати на кредитора такса за
експресно разглеждане на искането за кредит, както и други такси, чието
събиране от кредитора е забранено от чл.10а, ал.2 ЗПК. Поддържа, че на
02.10.2023 г. и 18.10.2023 г. е заплатил на ответника две такси за
допълнителни услуги свързани с отлагане на срока за връщане на кредита с 14
дни, всяка по 158.40 лв. Освен това на 18.11.2023 г. е заплатил на ответника
1407.26 лв., от които 1100 лв. – главница, 37.06 лв. – договорна лихва, 32.34
1
лв. – наказателна лихва, 217.86 лв. – такса за допълнителни услуги и 20 лв. –
други наказателни такси. Поддържа, че 587 лв. от общо заплатените суми са
получени от ответника без основание, тъй като договорът за кредит е
нищожен. Нищожността се претендира поради неправилното посочване в
договора на годишния процент на разходите. Счита, че таксата за експресно
разглеждане на искането за кредит не представлява възнаграждение за реално
предоставена услуга на потребителя, а е допълнителен разход по кредита от
вида на посочените в чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че ГПР е различен от този,
който е посочен в договора и многократно надхвърля максимално допустимия
размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Иска от съда да обяви нищожността на
договора или поне на клаузата, която го задължава да заплати таксата, и да
осъди ответника да му заплати получената без основание сума в размер на 587
лв. Сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът не оспорва сключването на договора за кредит, както и че
във връзка с този договор е получил от ответника общо 1724.06 лв., от които
две такси за допълнителни услуги свързани с отлагане на срока за връщане на
кредита с 14 дни, всяка по 158.40 лв., както и 1407.26 лв., от които 1100 лв. –
главница, 37.06 лв. – договорна лихва, 217.86 лв. – такса за допълнителна
услуга „Бързо разглеждане“, 32.34 лв. – наказателна лихва за просрочие и 20
лв. – такса за събиране на просрочени задължения (изпратено писмо до адреса
на длъжника). Оспорва иска при твърдение, че исковата молба е нередовна и
не съдържа обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане.
Твърди, че е получил таксите за експресно разглеждане на искането за кредит
и отлагане на погасителна вноска въз основа на сключения между страните
договор, както и че получаването на тези допълнителни услуги не е
задължително условия за предоставянето на кредита, а самите таксите са
начислени в съответствие с разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК и потребителят
предварително е бил уведомен за тях чрез Стандартен европейски формуляр.
Твърди, че договорът за кредит отговаря на изискванията на ЗПК и не страда
от посочените от ищеца пороци, поради което е действителен, което му дава
право да задържи получената сума. Моли искът да бъде отхвърлен и
претендира разноски. Предявил е възражение по чл.78, ал.5 ГПК срещу
размера на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение и иска то да бъде определено под минималния размер по
Наредба №1/2004 г.
2
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до
следните правни и фактически изводи:
По установителния иск:
Искът е допустим, тъй като е предявен между страните по едно
договорно правоотношение и при наличие на правен интерес за ищцата от
търсената с него защита, доколкото при положително съдебно решение
неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху
патримониума на ищцата.
За основателността на иска ищецът следва да установи, че страните са
сключили процесния договор за потребителски кредит, както и
обстоятелствата, които го опорочават. Съдът е длъжен да извърши служебна
преценка за действителността на договора, съгласно ТР №1 от 27.04.2022 г. по
т. д. №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства.
С доклада по делото съдът на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК е обявил за
безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че страните са
сключили процесния договор за потребителски кредит №********* от
29.07.2023 г., по който ищецът е получил от ответника кредит в размер на 1100
лв., а е заплатил на ответника общо 1724.06 лв.
От представения по делото договор за потребителски кредит
№********* от 29.07.2023 г. е видно, че с него ответното дружество се е
задължило да предостави на ищеца потребителски кредит в размер на 1100 лв.
за срок от 30 дни срещу фиксирана годишна лихва от 40.99 %, възлизаща на
37.06 лв. за целия срок на кредита. Посоченият в договора годишен процент на
разходите по кредита е 49.7%.
Съгласно чл.4 от Общите условия ищецът дължи такса за бързо
разглеждане на искането за отпускане на кредита в размер на 217.86 лв., която
е посочена в самия договор. С нея общата дължима сума от потребителя става
1354.92 лв.
Спорът между страните се свежда до това, дали годишният процент на
разходите по кредита е определен правилно и дали действителният ГПР
надхвърля прага по чл.19, ал.4 ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
3
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
От цитираната разпоредба е видно, че разходите на потребителя за
допълнителни услуги са елемент на ГПР и следва да бъдат включени в него,
като е без значение дали потребителят е имал право на избор дали да закупи
услугите или не. При процесния кредит известните и предвидими разходи за
потребителя към момента на сключване на договора се изразяват в
заплащането на договорна лихва в размер на 37.06 лв. и на такса за бързо
разглеждане в размер на 217.86 лв. В този случай годишният процент на
разходите /изчислен от съда с калкулатора за ГПР по бързи кредити от
електронната страница calculator.bg/ е в размер на 1162.81%, който е много по-
висок от с посочения в договора ГПР от 49.7 %.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от
1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за
кредит е сключен на 29.07.2023 г. Към 1 юли 2023 г. ОЛП е 3.12 %, респ. към
момента на сключване на договора размерът на законната лихва е 13.12 %, а
максимално допустимият размер на ГПР по потребителски кредити е 65.6 %.
Следователно действителният ГПР за процесния потребителски кредит е
4
различен от посочения в договора и значително превишава максимално
допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Изискването на чл.11, ал.1, т.10 и
чл.19, ал.4 ЗПК е нарушено и договорът за кредит е недействителен на
основание чл.22 ЗЗП. Ето защо искът за недействителност на договора е
основателен.
Предвид формирания извод за недействителност на договора съдът не
дължи произнасяне по предявения от ищеца евентуален установителен иск за
недействителност на отделни негови клаузи.
Относно иска по чл.55, ал.1 ЗЗД:
За основателността на осъдителния иск, ищецът следва да установи, че е
заплатил на ответника сумата, чието връщане претендира и да поддържа, че
същата е получена без основание. В тежест на ответника е да установи
основанието за плащането. Ако направи това, ищецът следа да установи
фактите, които опорочават посоченото от ответника основание.
Съдът формира извод, че договорът за кредит, на който се позовава
ответника, е недействителен. Следователно потребителят дължи на кредитора
само чистата стойност на кредита – чл.23 ЗПК. Задължението на ищеца е в
размер на 1100 лв. По делото е безспорно, че той е заплатил на ответника
общо 1724.06 лв. Разликата от 624.06 лв. е получена от ответника без
основание и подлежи на връщане. Ищецът претендира 587 лв., поради което
осъдителният иск следва да се уважи в предявения размер.
Относно разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца съдебни разноски
на основание чл.78, ал.1 ГПК, но последният е освободен от такси и от
разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, поради което дължимите суми следва
да се присъдят в полза на съда - чл.78, ал.6 ГПК. Същите са в размер на 100
лв., дължима държавна такса за двата кумулативно съединени иска.
Ищецът е представляван безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА
от адвокат А. А. А. от АК – Пазарджик, служебен №**********. На
основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение
за всеки от обективно съединените искове, независимо от вида на тяхното
съединяване, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от
09.07.2001г. възнагражденията за адвокатска работа, съгласно чл.2, ал.5 и чл.7,
ал.2 от същата наредба. В настоящия случай установителният иск за
5
недействителност на договора за кредит е с цена 1100 лв., а дължимото
адвокатско възнаграждение е 400 лв. Искът за неоснователно обогатяване е с
цена 587 лв. и за него също се дължи адвокатско възнаграждение е 400 лв.
Общият размер на възнаграждението, което следва да се присъди на адвоката
е 800 лв. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй
като възнаграждението е определено в минималния размер по наредбата. При
определянето на размера съдът е съобразил фактическата и правна сложност
на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставената процесуална
защита и очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да
положи при осъществяването й. Макар делото да не се отличава с фактическа
сложност, неговата правна сложност в никакъв случай не може да бъде
определена като ниска. Воденето на такова дело изисква предварителна
подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така
и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в
съдебните решения – сложна, защото изисква познаване както на
националното, така и на европейското законодателство. Адвокатът е
квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по-
маловажна от тази на съдията. Ето защо адвокатско възнаграждение не следва
да се намалява под размера в наредбата /в горния смисъл са: определение №67
от 31.01.2025 г. по в.ч.гр.д. №115/2025 г. на ОС – Пазарджик, определение
№168 от 14.03.2025 г. по в.ч.гр.д. №20/2025 г. на ОС – Пазарджик;
определение №431 от 23.06.2025 г. по в.ч.гр.д. №478/2025 г. на ОС –
Пазарджик; определение №469 от 04.07.2025 г. по в.ч.гр.д. №513/2025 г. на ОС
– Пазарджик и определение №622 от 16.09.2025 г. по в.ч.гр.д. №590/2025 г. на
ОС – Пазарджик/.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА на А. К. С., ЕГН **********, настоящ адрес: с. *** против
„*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. *4, ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между страните договор за потребителски
кредит №********* от 29.07.2023 г.
ОСЪЖДА ответника „*“ ЕООД да заплати на ищеца А. К. С., основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 587 лв., която е получена от ответника без
6
основание /в изпълнение на недействителния договор за потребителски
кредит/.
ОСЪЖДА ответника „*“ ЕООД да заплати на адвокат А. А. А. от АК –
Пазарджик, служебен №**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА ответника „*“ ЕООД да заплати в полза на РС - Пазарджик
държавна такса в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7