Решение по дело №612/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1193
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 9 ноември 2021 г.)
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20207180700612
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

                            

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1193

 

 

 гр. Пловдив, 14. 06. 2021 год.

 

  

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 612 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на И.Н.А., ЕГН  ********** с посочен в жалбата адрес ***,чрез пълномощника адвокат Т.Б.  против Решение № 2153-15-34/13.12.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, потвърждаващо Разпореждане №**********/Протокол № 2140-15-884/05.12.2019г., издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б,ал.1 от КСО, по подаденото от него заявление с вх.№ 2113-15-3623/05.08.2019 г., по описа на  ТП на НОИ- Пловдив.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорените административни актове, като постановени при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, като жалбоподателят счита, че неправилно органите на ТП на НОИ -  Пловдив не са зачели положения от него осигурителен стаж като електромонтьор в МРЗ „Георги Димитров“ Пловдив,филиал с.Граф Игнатиево, с правоприемник „Авионамс“АД гр.Пловдив, за периода от 05.06.1985г. до 31.12.1991г. и от 01.01.1992г. до 31.12.1999г., като такъв от първа категория, съгласно чл.66“б“ от ПКТП/отм/. В този смисъл жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и неправилно същата му е отказана. По тези и по подробно изложени в жалбата съображения, се иска отмяна на Решение № 2153-15-34/13.12.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и връщане на преписката на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив с указания за правилно приложение на закона. Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски.

3.Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Рангел П., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения  административен акт и потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите :

5. Изначално производството пред административния орган е започнало по повод заявление с вх. № 2113-15-3623 от 05.08.2019 г. на ТП на НОИ - Пловдив, подадено от И.Н.А., с което същият е направил  искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Със заявлението А. е представил документи за осигурителен стаж за периода от 29.03.1983 г. до 04.08.2019 г., с прекъсване. Осигурителният стаж е зачетен от органите на ТП на НОИ гр.Пловдив, като такъв от трета категория с продължителност 36 г. 01 м. 12 дни.

Осигурителният стаж, оформен в трудова книжка № 2898/05.06.1985 г. от "Авионамс" АД гр. Пловдив за периода от 05.06.1985 г. до 20.08.2019 г. е с посочени длъжности "ел. монтьор", „ел. техник", „техник ел. обзавеждане", „техник ел. обзав. пром. предпр."

Към заявлението за пенсия, за периода от 05.06.1985 г. до 31.12.1991 г., А. е представил Удостоверение за осигурителен стаж обр. 30 с изх. № 13019/25.02.2011 г., издадено от Дирекция "ДВИА" гр. Велико Търново с посочени длъжности: работник „ел. монтьор" в цех МГ и ОЕ и „ел. монтьор" в цех ОЕ.

С оглед правилното категоризиране на осигурителния стаж е изпратено писмо до осигурителя „Авионамс" АД гр. Пловдив за издаване на удостоверение обр. УП-3 за осигурителен стаж за периода от 01.01.1992 г. до 04.08.2019 г. по длъжности с мотивирано предложение за зачитане на категорията труд. В резултат, на това е представено Удостоверение обр. УП-3№ Р250-987/25.09.2019 г., в което е посочено, че през периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1999 г. А. е работил като "ел. монтьор". В удостоверението осигурителният стаж за цитирания период е предложен да бъде категоризиран по точка 66 "б" от отм. ПКТП, който се зачита от първа категория труд.

С оглед правилното категоризиране на претендирания осигурителен стаж е извършена и проверка от контролен орган при ТП на НОИ гр. Пловдив, завършила с констативен протокол № КП-5-15-00689332/06.12.2019 г., съгласно който е установено, че лицето фигурира в разплащателните ведомости на осигурителя "Авионамс" АД гр. Пловдив за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1999 г. на длъжност "ел. монтьор" в бригада "ел. монтьори", в отдел "ОЕ-ОПРС" - отдел енергетичен, обособено производство ремонт самолети. Има данни за изплащани: основна заплата, клас прослужено време, платен отпуск, вредни, престой, МО. Цитираният констативен протокол е съставен въз основа на писмени източници от личното трудово досие на И.А.. Установено е, че в съхраняваното трудово досие за А. фигурират следните документи: Заповед № 330/05.06.1985 г., с която се назначава  същия на длъжност "ел. монтьор" в цех ОЕ-ОПРС /отдел енергетичен - обособено производство ремонт самолети/, бригада "електро", шифър 80527401, считано от 01.06.1985 г., допълнително споразумение от 24.04.1990 г. за изменение на трудовия договор на длъжност "ел. монтьор" с шифър **********, категория персонал "работник" към "ОПРС", считано от 07.03.1990 г., допълнително споразумение и заповед от 17.03.1992 г. за изменение на трудовия договор на длъжност "ел. монтьор" с шифър **********, в "ОЕ-ОПРС", бригада "ел. монтьори" с място на работа Граф Игнатиево, считано от 13.03.1992 г., категория труд при пенсиониране – трета, допълнително споразумение и заповед от 20.10.1993 г. за изменение на трудовия договор на длъжност "ел. монтьор" с шифър **********, в "ОЕ-ОПРС", бригада "електро" с място на работа Граф Игнатиево, считано от 01.04.1993 г., категория труд при пенсиониране - трета, допълнително споразумение и заповед от 17.02.1995 г. за изменение на трудовия договор на длъжност "ел. монтьор" с шифър **********, в "ЕМО-ОПРС", бригада "ел. техници", считано от 01.01.1995 г., категория труд при пенсиониране – трета, допълнително споразумение от 01.06.2001 г. за изменение на трудовия договор на основание чл.119 от КТ на длъжност "ел. монтьор" в "ЕМО-ОПРС", бригада "ел. техници", считано от 01.06.2001г.

Съгласно представената при проверката длъжностна характеристика за длъжността "електромонтьор" код по НКП - 7242, подписана от И.А., естеството на работа на заемащия длъжността "ел. монтьор" се състои в извършване на обходи, ревизии, профилактика, текущо поддържане и ремонт на електрообзавеждането и съоръженията към него на територията на предприятието, монтиране, демонтиране и ревизиране на всякакъв вид електро автоматика, специализирана апаратура и релейна защита.

Установено е, че разплащателните ведомости за заплати на работници и служители за периода от 1985 г. до 31.12.1991 г. са предадени за съхранение в Дирекция "ДВИА" гр. Велико Търново. Съгласно Удостоверение №7219/27.11.2019 г., издадено от Дирекция "ДВИА" гр. Велико Търново за периода от 05.06.1985 г. до 31.12.1991 г. А. е заемал длъжност "ел. монтьор" в ОПРС-ЕО Обособено производство ремонт на самолети (ОПРС). За посочения период А. е заемал длъжността „ел. монтьор" и не е открита информация за начислявани допълнителни възнаграждения за работа във вредни условия на труд. Установено е, че в приложените заповеди за назначаване, преназначаване и допълнителни споразумения длъжността на лицето съответства на горецитираната.

Педвид така установеното от органите на ТП на НОИ - Пловдив е прието, че осигурителния стаж на А. *** Игнатиево, с правоприемник „Авионамс“АД гр.Пловдив, за периода от 05.06.1985г. до 31.12.1991г. и от 01.01.1992г. до 31.12.1999г., следва да се зачете като такъв от трета категория с продължителност 36 г. 01 м. 12 дни, тъй като трудът не е положен по измиване на авиационни детайли, монтаж, ремонт и изпитване на авиационна техника.

Така е прието, че не са налице предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, тъй като за придобиване на право на исканата пенсия са необходими 10 години стаж, положен при условията на първа категория, какъвто не е установен в процесния случай.

Въз основа на тези данни, Ръководителят на Пенсионното осигуряване при  ТП на НОИ-Пловдив, е постановил процесното разпореждане, с което, като не е зачел положения от А. осигурителен стаж за времето от 05.06.1985г. до 31.12.1991г. и от 01.01.1992г. до 31.12.1999г.,като такъв от първа категория, съгласно т.66“б“ от ПКТП/отм./ е отказал на жалбоподателя отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, като е приел, че не е изпълнено условието за наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория.

Този резултат е обжалван от А. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение №2153-15-34/13.12.2020г.   е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло фактическите констатации и правните изводи на пенсионния орган,приемайки, че установеният осигурителен стаж не поражда право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал. 1 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория.

6.В хода на съдебното производство от страна на трето неучастващо по делото лице „Авионамс“ АД гр.Пловдив са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото, документите, съставляващи личното трудово досие на И.Н.А. л.149 и сл. от делото.

7.  В хода на съдебното производство са ангажирани и гласни доказателствени средства като са разпитани свидетелите Н.М.М. и Г.В.Т..

Разпитан по делото свидетелят Н.М.М. е заявил, че са приятели и колеги с жалбоподателя И.Н.А.. Познава го от 1985 година, когато дошъл да работи в МРЗ „Георги Димитров“, филиал граф Игнатиево/понастоящем  „Авионамс“АД/.  Свидетелят работел в предприятието като ел. монтьор.  Двамата с И.А. били ел. монтьори в една бригада, която поддържала стендовете, всички хангари и цехове на завода. Работили в условия на шум, отрови, мръсотии всякакви. Тези мръсотии били вследствие на работа, която била да поддържат надземната техника, това са стендовете, които работят с керосин, масла; галваничния цех, в който се правят частите за самолетите; механичния цех; миячно; бояджийно, всичко това е  било в тяхната бригада.Свидетелят е пояснил, че „СВЧ“ значи високочестотно излъчване от машините. То не се вижда с просто око, все едно е като радио-предаватели.

Разпитан по делото свидетелят Г.В.Т. е заявил, че познава И.Н.А. откакто постъпил на работа в МРЗ „Георги Димитров“/понастоящем „Авионамс“ АД/. А. работил в предприятието като  ел. техник, поддръжка на стендово оборудване, на ел. инсталации, общо взето на целия завод, където са генераторите, поддръжка, изобщо на цялото стендово оборудване, каквото е необходимо. Нямало едно помещение, А. работил навсякъде, из всичките хангари; помещения; галванични, бояджийно и в агрегатно, където се работило с масла. В помещенията имало шум, масла. „СВЧ“ - това е високочестотно излъчване от локационните станции на самите самолети.

8. В хода на съдебното производство е допуснато извършване на съдебно – техническа експертиза, чието заключение е оспорено от процесуалния представител на ответника.

Според заключението на вещото лице трудът на жалбоподателят за периода от 01.01.1992г. до 31.12.1999г. е положен във военен завод с предмет на дейност: ремонт на авиационна техника - самолети, вертолети и авиационни двигатели и редуктори за тях в обособено производство ремонт на самолети /ОПРС/, отдел енергетичен, на територията на с. Граф Игнатиево.

           Мястото на полагането на труда от И.Н.А. е: Осигурител МРЗ „Г. Димитров" /ВРЗ „Георги Бенковски", „Авионамс" АД/, село Граф Игнатиево, Обособено производство за ремонт на самолети /ОПРС/, отдел енергетичен /ОЕ/. /стр.106/

И.Н.А. е заемал длъжности като следва:

Електромонтьор /ел. монтьор/ в цех Отдел енергетичен /ОЕ/ в Обособено производство ремонт на самолети /ОПРС/.

Електромонтьор /ел. монтьор/ в цех Енерго - механичен отдел /ЕМО/ в Обособено производство ремонт на самолети /ОПРС/

Дейността на длъжността електромонтьор се изразява в ремонта и поддръжка на ел. машини и стендово оборудване в ОПРС, профилактика, текущо поддържане и ремонт на електрообзавеждането и съоръженията към него. Монтаж, демонтаж и ревизиране на всякакъв вид електро автоматика, специализирана апаратура и релейна защита в ОПРС.

По отношение на вредните въздействия, вещото лице е посочило, че при ремонта и изпитанията на специалното оборудване се използват материали, отделящи във въздуха вредни за здравето аерозоли; излъчване на свръх високи честоти при изпитанията на радиоелектронното оборудване; нива на шума над допустимите при облитането на реактивните двигатели.

Основните задължения на ремонтния състав /ел. монтьори, ел. техници/ е техническо поддържане на инсталациите и апаратурата за протичане на производствения процес.

При изпълнение на задълженията си ел. монтьора е подложен на вредното въздействие на работната среда в зависимост от времето в което пребивава в работните помещенията.

Ел. монтьора не извършва дейността си в собствено обособено помещение. Съгласно структурата на предприятието, длъжностната характеристика и свидетелските показания, мястото на полагане на труда на длъжност „ел. монтьор" е в работните цехове.

В цеховете, в които се извършва дейността /поддръжка и ремонт на системите/ има вредни въздействия, които се изразяват във шум, керосинови и маслени изпарения, свръх високи честотни излъчвания.

За целите на социалното осигуряване във времето до 01.01.2000г. в Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм./ авиацията е разделена на гражданска, селскостопанска и специализирана.

Военната авиация е специализирана в равна степен спрямо гражданската и селскостопанската авиация.

 

ІV. За правото :

9. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на основание чл. 90 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.

Впрочем, спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните по делото.

10. Спорът е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спора се концентрира във въпроса налице ли са предпоставките на  чл.69б, ал.1 от КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателя, и по-конкретно, като каква категория – първа /каквито са твърденията на жалбоподателя/ или трета /каквото е становището на осигурителния орган/, следва да бъде зачетен положения от същият труд на длъжността "електромонтьор"  в МРЗ „Георги Димитров“ Пловдив, филиал с.Граф Игнатиево, с правоприемник „Авионамс“АД гр.Пловдив, за периода от 05.06.1985г. до 31.12.1991г. и от 01.01.1992г. до 31.12.1999г. Породен е от становището на ответния административен орган, че осигурителния стаж на жалбоподателя, положен на въпросната длъжност при осигурителя МРЗ „Георги Димитров“ Пловдив, филиал с.Граф Игнатиево, с правоприемник „Авионамс“АД гр.Пловдив за този период, не следва да се приема, като такъв при условията на първа категория труд, съгласно т.66б от отм.ППКТП, а като такъв при условията на трета категория, поради липсата на достатъчно доказателства, даващи право за категоризиране на стажа при условията на т.66б от отм.ППКТП.

11. Това становище на административния орган е неправилно, като не намира опора в разпоредбата на т.66б от отм.ПКТП, действал към момента на възникването и осъществяването на спорните правоотношения, като приложима разпоредба за случая, с оглед преценката на положения от жалбоподателя трудов стаж. То се е наложило от неправилното прилагане на въпросната разпоредба, вследствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на развилото се административно производство пред пенсионния орган, което е довело до необосновани материалноправни изводи относно категорията труд положен от жалбоподателя, а оттам и за липсата на предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

 Съображенията в тази насока са следните :

12. На първо място, във връзка с правилното разрешаване на текущия административноправен спор, ще следва в случая да бъде съобразена разпоредбата на т.66б от ППКТП, понастоящем отменен но действал през процесния период, когато е положен спорния трудов стаж. Така, съгласно посочената разпоредба – “Работещи, които се пенсионират при 20 години трудов стаж, положен в посочените отрасли и дейности, и възраст 52 години за мъжете и 47 години за жените: Инженерно-технически работници до началник на участък (цех) включително от мини и кариери за добив по открит способ на руди, въглища, нерудни изкопаеми и за добив и преработка на инертни материали. Работници и инженерно-технически работници до началник на обособено производство (цех) включително от цеховете за производство на цимент: "Суровинни мелници", "Пещен", "Циментов", "Опаковка" и "Обезпрашаване". Бояджии, шприцьори и помощник-шприцьори, работещи с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове, в затворени съдове и шприцкамери. Ковачи-щамповчици на гореща обработка в КТА "Мадара" - Шумен. Работници от акумулаторното производство по списък на професиите, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи. Работници и инженерно-технически работници до началник на полигон включително за изпитване на боеприпаси и техни елементи. Изпитатели и началник на изпитателна станция включително за взривни вещества, боеприпаси и техните елементи. НПП "Бл. Попов" - Перник, цех "Инструментален" - ерозист и термист, участък "Валцуване" - майстор в металургията, валцьор-оператор на автоматичен стан за калиброване и валцоване на плътни метални заготовки, машинен шлосер и електрошлосер по поддържане и ремонт на металургични агрегати, настройчик на металургични линии, технолог и обслужващ работник в металургията. Работници по измиване на авиационни детайли. Монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника. Монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти. Бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника. Монтьор по облитане на авиационна техника. Капитан, помощник-капитан и главен механик на танкери, химикаловози и несамоходни танкери, превозващи опасни товари. Дозировчици на абразивни смеси, формовчици на абразивни инструменти, разпрашители на метални прахове от метали и сплави, пещари на редукционни пещи за производство на метални прахове, шихтовчици на метални прахове и смеси, мелничари и сеячи на метални прахове и смеси в металокерамичното производство. Хладилни техници, работещи в лаборатории по изпитване на бойни отровни вещества. Работници и инженерно-технически работници до началник на цех включително при производството на батерии (сухи елементи). Работници при производството на пиезокерамични изделия: масоподготвител, пресьор, пещар и посребрител. Настройчици на машини и съоръжения за производство на пиезокерамични изделия. Шлайфисти на специални оптически прибори.”

13. На следващо място, във връзка с правилното разрешаване на текущия административноправен спор, ще следва в случая да бъде съобразена разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО, съгласно която лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:

1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;

2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.

Казано с други думи, на основание чл. 696, ал. 1 от КСО, мъжете, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, през 2019г., придобиват право на пенсия при навършена възраст 53 годинии 04 месеца и  сбор от осигурителен стаж и възраст не по- малък от 100.

14. Съвкупната преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства (трудова книжка № 2898/05.06.1985 г. от "Авионамс" АД гр. Пловдив, Удостоверение за осигурителен стаж обр. 30 с изх. № 13019/25.02.2011 г., издадено от Дирекция "ДВИА" гр. Велико Търново, Удостоверение обр. УП-3 № Р250-987/25.09.2019 г., издадено от „Авионамс“ АД, Удостоверение №7219/27.11.2019 г. издадено от Дирекция "ДВИА" гр. Велико Търново),включително и документите съдържащи се в личното трудово досие на И.Н.А. (Заповед № 330/05.06.1985 г., с която се назначава А. на длъжност "ел. монтьор" в цех ОЕ-ОПРС /отдел енергетичен - обособено производство ремонт самолети/, бригада "електро", шифър 80527401, считано от 01.06.1985 г., допълнително споразумение от 24.04.1990 г. за изменение на трудовия договор на длъжност "ел. монтьор" с шифър **********, категория персонал "работник" към "ОПРС", считано от 07.03.1990 г., допълнително споразумение и заповед от 17.03.1992 г. за изменение на трудовия договор на длъжност "ел. монтьор" с шифър **********, в "ОЕ-ОПРС", бригада "ел. монтьори" с място на работа Граф Игнатиево, считано от 13.03.1992 г., категория труд при пенсиониране – трета, допълнително споразумение и заповед от 20.10.1993 г. за изменение на трудовия договор на длъжност "ел. монтьор" с шифър **********, в "ОЕ-ОПРС", бригада "електро" с място на работа Граф Игнатиево, считано от 01.04.1993 г., категория труд при пенсиониране - трета, допълнително споразумение и заповед от 17.02.1995 г. за изменение на трудовия договор на длъжност "ел. монтьор" с шифър **********, в "ЕМО-ОПРС", бригада "ел. техници", считано от 01.01.1995 г., категория труд при пенсиониране – трета, допълнително споразумение от 01.06.2001 г. за изменение на трудовия договор на основание чл.119 от КТ на длъжност "ел. монтьор" в "ЕМО-ОПРС", бригада "ел. техници", считано от 01.06.2001г., длъжностна характеристика за длъжността "електромонтьор" код по НКП - 7242) налагат несъмнения извод, че дейностите, осъществявани от жалбоподателя на длъжността "електромонтьор“ в МРЗ „Георги Димитров“ Пловдив, филиал с.Граф Игнатиево, с правоприемник „Авионамс“АД гр.Пловдив, за периода от 05.06.1985г. до 31.12.1991г. и от 01.01.1992г. до 31.12.1999г.,  са свързани с извършване на ремонт и изпитване на авиационна техника, ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, при което положение въпросната длъжност попада в приложното поле на т.66б от отм.ППКТП, и положения стаж на тази длъжност, следва да бъде зачетен, като труд от първа категория по т.66б от отм. ППКТП при преценка за наличие на предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В тази насока следва да се посочи, че необосновано от страна на пенсионните органи при ТП на НОИ - Пловдив не е са зачетени данните, съдържащи се в изплащателните ведомости за периода от 01.01.1992г. до 31.12.1999г. (предоставени при проверката, обективирана в констативен протокол № КП-5-15-00689332/06.12.2019 г. на ТП на НОИ-Пловдив) относно заплатено допълнително възнаграждение на жалбоподателя за вредни условия на труд, което представлява косвено доказателство за категорията полаган труд. В обсъждания контекст обстоятелството, че в Дирекция "ДВИА" гр. Велико Търново не се съхраняват  данни за изплатено допълнително възнаграждение на жалбоподателя за вредни условия на труд за периода от 05.06.1985 г. до 31.12.1991 г (в какъвто смисъл са данните, съдържащи се в Удостоверение №7219/27.11.2019 г. издадено от Дирекция "ДВИА" гр. Велико Търново) не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя, при преценка за спорния осигурителен стаж, във възприетия от органите на ТП на НОИ - Пловдив аспект. Вярно е, че в представените (при проверката обективирана в констативен протокол № КП-5-15-00689332/06.12.2019 г. на ТП на НОИ-Пловдив и съдържащи се в личното трудово досие на жалбоподателя) допълнителни споразумения за изменение на трудовия договор, трудът, положен от жалбоподателя на процесната длъжност за процесния период, е квалифициран от работодателя като трета категория труд, но това обстоятелство не може да бъде възприето от административния орган, като мотив за непризнаване на положения стаж от първа категория,  доколкото квалификацията на положения труд от работодателя няма обвързващо действие. Действително, в трудовата книжка на жалбоподателя няма отбелязване за категорията на положения труд през спорния период, но освен че това е напълно възможно да се дължи на пропуск на работодателя, такова отбелязване не представлява единствения начин за доказване на категорията труд, още повече, че в практиката многократно въпреки наличието на такова отбелязване, пенсионните органи отказват да признаят труда за такъв от съответната категория и се налага лицата да осъществяват успешно доказване с други способи.

15. В подкрепа на данните, съдържащи се в обсъжданите писмени доказателства, са и показанията на разпитаните по делото свидетели, дадени под страх от наказателна отговорност, които съдът възприема като обективни,  непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Въз основа на същите се потвърждава, че през спорния период от 05.06.1985г. до 31.12.1991г. и от 01.01.1992г. до 31.12.1999г. жалбоподателят е работил като "електромонтьор", в МРЗ „Георги Димитров“ Пловдив, филиал с.Граф Игнатиево,  с правоприемник „Авионамс“АД гр.Пловдив, като дейностите, които е извършвал са свързани с извършване на ремонт и изпитване на авиационна техника, ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти,съответно трудът е положен при вредни условия на труд - наличие на шум, изпарения и свръхвисоки честоти.

Всички тези данни извлечени от показанията на разпитаните по делото свидетели, еднозначно налагат да се приеме, че осигурителният стаж  на А. за спорния период от 05.06.1985г. до 31.12.1991г. и от 01.01.1992г. до 31.12.1999г. положен на длъжността "електромонтьор", в МРЗ „Георги Димитров“ Пловдив, с правоприемник „Авионамс“АД гр.Пловдив, следва да бъде зачетен, като труд от първа категория по т.66б от отм. ППКТП, при преценка за наличие на предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В случая, при положение, че липсва съответната първична документация, със свидетелски показания е допустимо да се установяват мястото, естеството и условията на извършваната работа. Достоверността на показанията на разпитаните свидетели е несъмнена - свидетелите са бивши колеги на жалбоподателя, и като такива са възприели непосредствено фактите и обстоятелствата във връзка с мястото, естеството и условията на извършваната работа. Показанията на свидетелите са обективни, непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, поради което и няма никаква причина не бъдат възприети от съда, като достоверен източник на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства досежно предмета на доказване.

В тази насока по отношение забраната по чл.104, ал.10 от КСО и направеното възражение от пълномощника на ответника, е необходимо да се посочи, че същата не е абсолютна и не обхваща случаите, в които документите са унищожени и/или изгубени, доколкото производството е по реда на АПК и при субсидарното приложение на ГПК, който изрично предвижда такава възможност, а освен това свидетелите в конкретния случай не установяват категорията труд, а вида на работа и условията при които е бил полаган съответния труд, и то при наличие на писмени доказателства от  страна на работодателя, както изисква разпоредбата в последното предложение.

16. В  релация с данните, съдържащи се в обсъжданите писмени и гласни доказателства, са и експертните изводи на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена, въвеждаща в процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания, с които съдът и страните не разполагат, кореспондираща със събраните писмени и гласни доказателства по делото. Няма основание заключението на вещото лице да не са възприеме като доказателствен източник на данни за релевантните в процеса факти и обстоятелства, в поддържания от представителя на ответника аспект, доколкото същото е обосновано и кореспондира със събрания по делото доказателствен материал. От заключението на вещото лице се установява, че дейността на длъжността електромонтьор в МРЗ „Георги Димитров“ Пловдив, филиал с.Граф Игнатиево,  с правоприемник „Авионамс“АД гр.Пловдив през процесния период се изразява в ремонта и поддръжка на ел. машини и стендово оборудване в ОПРС/обособено производство ремонт на самолети/, профилактика, текущо поддържане и ремонт на електрообзавеждането и съоръженията към него, монтаж, демонтаж и ревизиране на всякакъв вид електро автоматика, специализирана апаратура и релейна защита в ОПРС. От заключението на вещото лице  се установява също така, че в цеховете, в които жалбоподателят е извършвал дейността /поддръжка и ремонт на системите/ има вредни въздействия, които се изразяват във шум, керосинови и маслени изпарения, свръх високи честотни излъчвания. Казано с други думи, заключението на вещото лице,  преценено с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства налага несъмнения извод, че дейностите, осъществявани от жалбоподателя на длъжността "електромонтьор", в МРЗ „Георги Димитров“ Пловдив, с правоприемник „Авионамс“АД гр.Пловдив, за периода от 05.06.1985г. до 31.12.1991г. и от 01.01.1992г. до 31.12.1999г.  са свързани с извършване на ремонт и изпитване на авиационна техника, ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, при което положение въпросните длъжности попадат в приложното поле на т.66б от отм.ППКТП, и положения стаж на тези длъжности, следва да бъде зачетен, като труд от първа категория по т.66б от отм. ППКТП при преценка за наличие на предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

17. Впрочем, установяването на факти и обстоятелства във връзка със зачитане на положения от жалбоподателя осигурителен стаж, е задължение на административния орган по изпълнение на разпоредбите на чл. 35 - 37 АПК. Служебното начало е регламентирано в пълен обем в производството пред административния орган, натоварен от закона да установи всички факти от значение за правилното решаване на поставения пред него въпрос.

В случая, е повече от очевидно, че административния орган не е положил необходимите усилия за изясняване на релевантните за спора обстоятелства относно спорния осигурителен стаж, положен от жалбоподателя на процесната длъжност, с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес - 1. Принцип на истинност, прогласен от чл.7 от  АПК – чл.7, ал.1 - “Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая”; чл.7, ал.2  - “На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая”; чл.7, ал.3  - “Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс”;  2. Принцип на служебното начало, прогласен от чл.9 от АПК – чл.9, ал.2 - “Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица”; чл.9, ал.4 - “Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството…”;  а също и от задълженията на административния орган по чл.35 от АПК – да издаде индивидуален административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая…; чл.36 от АПК – да събира служебно доказателства и да провери и прецени всички събрани доказателства и т.н. С процесуалното си бездействие, по отношение на релевантните факти, които е следвало да бъдат установени, свързани със зачитането на спорния осигурителен стаж, положен от жалбоподателя на процесната длъжност, за установяването на които органът е следвало да бъде активната страна -  задължение произтичащо  от  служебното начало  в  процеса,  административния орган е допуснал и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилни материалноправни изводи относно липса на предпоставките по чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не само се създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е приел за установени, но и в хода на съдебното производство бяха установени факти,  обуславящи неистинност на установените обстоятелства, които сочат на незаконосъобразност на възприетото административно решение.

18. Ето защо и предвид изложеното по- горе, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде зачетен положения от И.Н.А. осигурителен стаж за периода от 05.06.1985г. до 31.12.1991г. и от 01.01.1992г. до 31.12.1999г. с продължителност 13  години и 06 месеца и 26 дни, като "електромонтьор",  в МРЗ „Георги Димитров“ Пловдив, филиал с.Граф Игнатиево, с правоприемник „Авионамс“АД гр.Пловдив, като такъв от първа категория,  при преценка на предпоставките на чл.69б,ал.1  от КСО (в приложимата редакция към датата на подаване на заявлението),  за отпускане на лична пенсия и осигурителен стаж и възраст по подаденото заявление, в какъвто смисъл следва да бъде извършена преценката от административния орган.

19. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за основателност на жалбата и за незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-34/13.12.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № №**********/Протокол № 2140-15-884/05.12.2019г., издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат отменени, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби  - отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. И тъй като естеството на административноправния спор не позволява разрешаването му по същество от Съда, то на основание чл. 173, ал. 2 АПК, след отмяната на административните актове, делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при  ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. №2113-15-3623 от 05.08.2019 г., по описа на  ТП на НОИ- Пловдив, подадено от И.Н.А., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

V. За разноските:

20. При посочения изход на спора, жалбоподателят има право на присъждане на сторените разноски по производството,които се констатираха в размер на 850,00 лв., от които 650 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.02.2020г. и 200 лв. възнаграждение за вещо лице.

 

 

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-34/13.12.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №**********/Протокол № 2140-15-884/05.12.2019г., издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив, с което на И.Н.А., ЕГН  ********** с адрес ***, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б,ал.1 от КСО, по подаденото от него заявление с вх.№ 2113-15-3623/05.08.2019 г., по описа на  ТП на НОИ- Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал.1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр.Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.2113-15-3623 от 05.08.2019 г., по описа на  ТП на НОИ- Пловдив, подадено от И.Н.А., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр.София, да заплати на И.Н.А., ЕГН  ********** с адрес ***, сумата от 850,00 лева, представляваща, сторените разноски по производството за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: