Р
Е Ш Е Н И Е
№………/2020г.
гр.Варна
21.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито
съдебно заседание проведено на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№12604/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
Цв.Т. сочи, че ответникът „Е.п.“ АД претендира от
него сумата от 2 411.60лв. начислена корекция на сметката му за обект с
адрес гр.********,
като стойност на извършена корекция на сметката за времето от 30.06.2017г. до
29.06.2018г. Ищецът сочи, че не е присъствал при извършване на проверката на СТИ
за обекта му, като констатирането на отклонението в работата на същото е
станало в последващ свалянето му момент. Сочи се, че
ел.енергия на посочената стойност не е предоставяна на ищеца и не е ползвана от
него в процесния период. Твърди се, че корекцията е
извършена при отсъствие на законосъобразна процедура за това и се моли да се
приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника процесната сума, като се присъдят и
сторените по делото разноски.
Ответното
дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало възражение в което сочи, че при
проверка е установено вмешателство в софтуера на СТИ отчитащо ползваната от
ищеца ел.енергия, като част от нея е отчитана в регистри на устроиството
които не са видими при ежемесечните проверки и по този начин се е стигнало до
избягване заплащането на тази енергия. От друга страна ответникът се позовава
на правилата въведени с ПИКЕЕ, като сочи, че корекцията е извършена при
съобразяване на същите.
Моли
се да се отхвърли претенцията и да се присъдят сторените по делото разноски.
Предявения
иск намира правното си основание в чл.124 от ЗЗД.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
Копие
от констативен протокол №****,
фактура №****
констативен протокол от БИМ №****.,
справка за потреблението към 7.08.2019г.,
становище за начисление на ел.енергия от 10.07.2019г., фактура №****., справка за потреблението към
21.08.2019г., извлечение за фактури и плащания към 20.08.2019г., 2бр. писма на ответника до
ищeца
от 15.07.2019г. и от 15.07.2019г. с обратни разписки,
протокол за монтаж/демонтаж на електромер от 18.10.2017г., констативен протокол
№****,
възражение от ищцата от 18.07.2019г. и СТЕ.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявен
отрицателен установителен иск освобождава ищцата от
носенето на доказателствената
тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията
чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в
страната носител на доказателствената тежест в
конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че
ищцата е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ
сума законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената
методика, че претендираната сума е за количество
ел.енергия, което е действително доставено до абоната.
Не
се спори и за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на ел.енергия, по силата на който ищцата се явява потребител на
доставяната от ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните
мрежи на „ЕНЕГО-ПРО Мрежи“ АД.
Съгласно
представената по делото фактура №***
(л.40-41), е начислена корекция въз основа на корекция в размер на 2 411.60лв.,
за обект находящ се на адрес гр.********** с
титуляр ищеца. За изготвяне на фактурата и извършване на начисленито
ответникът се е позовал на констатациите направени при проверка и отразени в
Констативен протокол №*****,
в който е отразено, че е установена намеса в работата на СТИ отразяващо
консумираната в обекта ел.енергия. Посочено е, че при извършване на проверката
е установено, че СТИ е настроено по начин, че да отчита ел.енергия в регистър
който не е видим при регулярните проверки за отчитане на ползваната ел.енергия.
Съгласно
представения констативен протокол от БИМ РО Варна в СТИ отчитащо ползваната на
адреса ел.енергия е била извършевна софтуерна намеса
довела до отчитане на част от ползваната ел.енергия в скрит регистър на
устройството отчитана като тарифа Т3, която не е видима при регулярно четене на
данните му.
Въпреки
изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е
доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане.
Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото
ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане
на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение
№1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение
№717/18.11.2009г., постановено по търг.дело №658/2009г. липсват обаче безспорни
доказателства за това от кой момент е започнало начисляването на ползваната
ел.енергия в скрития регистър на тарифа Т3 на СТИ, а това от своя страна води
до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази енергия.
На
следващо място, като аргумент за недължимост на
сумата, който е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е
и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при
липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от
своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В
тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено
противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната
практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е
регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в
чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо
ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане.
Следва
да се има предвид, че макар вещото лице да е посочило, че е трудно да бъде
извършено въвеждане на допълнителни данни в СТИ преди неговото монтиране, то
настоящия случай не е такъв. Видно от вписванията в констативния протокол №***** на „E.П.М.“ АД СТИ с №***** е именно
сваленото и изпратено за изследване в БИМ, като това устроиство
е монтирано на 25.11.2016г. и е невъзможно да се установи от който момент и в
кой период от тази дата се е начислила енергията в тарифа Т3.
По
изложените съображения следва да се приеме, ЧЕ ответникът не е доказал при
условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявените
искове следва да бъдат уважени.
Предвид
извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сторените в настоящото производство разноски възлизащи на 500.27лв.
при съобразяване направеното от ответника възражение за прекомерност.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между „Е.П.“ АД, *** *** и ищеца Ц.Т.Т. ЕГН********** ***.*****, че ищецът не дължи на „Е.П.“
АД сумата от 2 411.60лв. начислена като корекция от ответното дружество за
обект находящ се на адрес: ***** за периода от 30.06.2017г.
до 29.06.2018г. за клиентски №*** и абонатен №***, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Е.П.“
АД, *** ** да заплати на Ц.Т.Т. ЕГН********** ****
сумата от 500.27лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: