Р Е Ш Е Н И Е № 52
гр. Сливен, 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието
на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа
докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 34 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение
№ 260017/09.12.2020 г. по АНД № 109/2020 г. на Районен съд Котел е потвърден Електронен
фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо
средство серия К № 2701880,
издаден от ОД на МВР Сливен, с който на К.Д.М., ЕГН **********, за нарушение по чл.
21, ал. 2, във вр. чл.
21, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал.
4, във вр.
чл. 182, ал.
2, т. 3 от Закона за движението по
пътищата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100,00 (сто) лева.
Недоволен от така постановеното
решение е останал касационният жалбоподател К.Д.М.,
която
чрез адв. М.М. ***, го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи
за материална и процесуална незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Счита, че не
е превишила посочената във фиша скорост; не се виждало в кой участък е
извършено замерването; липсвал сертификат за техническото измервателно
средство, както и доказателства за поставен знак за ограничение на скоростта. Твърди, че не е приложен чл. 34 от ЗАНН. Твърди, че
издаването на електронен фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства, както и задължение
те да работят на автоматичен режим без обслужване от контролен орган. Счита, че
при установяване на нарушения с мобилни АТТС не следва да се издава електронен
фиш, а е приложим общия ред по ЗАНН за съставяне на АУАН. Моли съда да отмени
атакувания съдебен акт и потвърдения с него електронен фиш.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР- Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура
Сливен дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. При установяване на
нарушението и издаване на електронния фиш не били
допуснати съществени процесуални нарушения, в която връзка били
правилни изводите на Районния съд.
Налице били условия атакуваното
първоинстанционно решение да бъде оставено
в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди
доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира
събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена
в срок, процесуално допустима, но по
същество – неоснователна.
В жалбата са наведени
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на
същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните
по делото доказателства, от които се установява
следното от фактическа страна:
На 13.03.2019 г. на път ІI-48 км. 53 между селата Градец и Мокрен, община Котел, служители на РУ на МВР Котел контролирали движението на МПС, включително и ограничението на скоростта, при въведено ограничение от 50 км/ч с пътен знак В-26, като за целта били паркирали служебен автомобил на РУ на МВР Котел с рег. № ………, оборудван с техническо средство TFR1-M 583. В 10:12ч техническото средство отчело движение на лек автомобил "Мерцедес" с рег. № ………… със скорост от 78 км/ч., при допустима 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26 в съответния участък от пътя. Движението на автомобила било заснето с клип № 5279. Въз основа на заснемането бил издаден оспореният електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2701880. Във фиша като нарушител бил вписан собственикът на автомобила К.М.. Във фиша е отразено, че е констатирано нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на жалбоподателката на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева.
Към преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция снимков материал от заснет клип № 5279, от който е видно, че на процесното място и дата 13.03.2019 г. 10:12:26 часа е било заснето извършеното нарушение, клип № 5261 с координати за разположение на знак В-26 и на техническо средство TFR1-M 583; Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство вид : TFR1-M 583с дата на използване 13.03.2019 г. и място за контрол, Протокол от проверка № 4-44-18/22.06.2018 г. на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 583 и Докладна записка за извършена дейност с ТС TFR1-M 583 за времето от 08.30 ч. до 16.30 ч. на 13.03.2019г. .
За да потвърди Електронния фиш, Районният съд е изложил следните
мотиви:
При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е всички представени по делото доказателства, в която връзка е направил подробен анализ на относимите материалноправни и процесуални норми, като е приел, че процесния ЕФ отговаря на изискванията на ЗДвП и е издаден съгласно образеца утвърден от МВР, както и че определената глоба съответства на степента и характера на нарушението. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за налагане на глоба.
Настоящата касационна
инстанция напълно споделя изводите на Районния съд
при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 13.03.2019 г. на път ІI-48 км. 53 между селата Градец и Мокрен, община Котел, с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 583 било установено и заснето извършено нарушение за скорост с МПС "Мерцедес" с рег. № ………… управлявано със скорост от 78 км/ч. /доколкото измервателния уред дава отклонение в диапазона от 3 километра/, при допустима 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Това обстоятелство е заснето с мобилна система за видеоконтрол на пътни нарушения № TFR1-М 583, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена при ограничение от 50 км/ч, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21 ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както като последица от допуснати, но несъобразени от съда процесуални нарушения при издаване на електронния фиш и несъобразяване с относимите материалноправни норми, които доводи не се споделят от настоящата касационна инстанция. На първо място, касационният състав преценява като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че издаването на електронен фиш е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства, които да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. Съгласно легалната дефиниция на понятието „Автоматизирани технически средства и системи”, дадена в текста на § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП, това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат както стационарни, така и мобилни; последните са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Следователно, в разглеждания случай не е допуснато нарушение при провеждане на административнонаказателната процедура. С ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 19 от 2015 г.), приета в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт за регламентирани ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които са в съответствие с мотивите в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС. Към датата на извършване на процесното деяние, нарушения от тази категория могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, в т.ч. и в присъствието на контролен орган, при указаните от наредбата условия. От доказателствата по делото се установява, че процесното нарушение е констатирано при спазване на всички съществени условия, регламентирани в наредбата и в нормата на чл. 189 от Закона за движението по пътищата.
Не се споделя и довода на касационния жалбоподател, че не може нарушения, установени с мобилни системи за контрол да се санкционират с електронен фиш, а само по общия ред на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следователно, вложеният от законодателя смисъл в тази норма касае процедурата по издаване на санкционен акт, провеждането на която се извършва в отсъствието на контролен орган и нарушител и предпоставка за която е фактът на простото установяване и заснемане на нарушение с техническо средство. Законодателят не е поставил изискване към вида на техническото средство, нито към местата, на които такова може да бъде стационирано с цел експлоатация. Още повече, че присъствието на контролен орган при заснемане на нарушението с техническо средство по никакъв начин не би могло да опорочи установяването на административното деяние, нито да постави под въпрос неговото извършване. Както се отбеляза по – горе, в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на техническото средство (мобилно или стационарно), нито указва (обратно на твърдяното в жалбата), че установяването на нарушението следва да е в отсъствието на контролен орган, за да се процедира по този ред на санкциониране. В преписката се съдържа и Протокол от проверка на Автоматизирано Техническо средство или Система, съобразно изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В конкретния случай се касае за нарушение, установено и заснето с техническо средство TFR1 - M 583, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало последваща проверка. Следователно процесното ТС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, и е технически изправно, поради което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана по горепосочения специален ред.
В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради неприлагане на чл. 34 от ЗАНН.
По силата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В производството по чл. 189 от ЗДвП този срок е неприложим, тъй като в това производство не се съставя акт за установяване на административно нарушение, а заснемането на нарушението с автоматизираното техническо средство или система се осъществява в момента на неговото извършване. Електронният фиш съчетава в себе си АУАН (акт, с който се установява нарушението) и наказателно постановление (акт, с който се налага наказанието) и сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не са приложими. Първият срок за съставяне на АУАН не е приложим, защото в одобрения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш няма реквизит "дата на издаване". По тази причина не може да се установи в какъв срок от установяване на нарушението е издаден електронния фиш, същевременно не може да се приеме, че липсата на дата води до незаконосъобразност, защото електронния фиш е надлежно утвърден и се издава по образец, в който липсва дата на неговото издаване.
Приложима е обаче абсолютната давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която в случая не е изтекла, тъй като от установяване на нарушението, извършено на 13.03.2019 г. до настоящия момент не са изминали четири години и шест месеца.
При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно
и обосновано. Съответствието между
приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото
от съда и направените от него изводи, води
до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка
в рамките на приетите за установени
от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260017/09.12.2020 г. на
РС Котел, постановено
по АНД № 109/2020 г. по
описа на съда.
ОСЪЖДА К.Д.М., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР– Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: