№ 588
гр. Плевен, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20254430201446 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 25-1772-000118 от
01.07.2025 г. издадено от Н. Сектор в ОДМВР Плевен, РУ 01 Плевен, с което
на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 178Д от ЗДвП на З. Д. И., с ЕГН: ********** от
гр. *******, общ. Плевен, обл. Плевен, ж.к. „*******“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.
** е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв., за
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателката редовно призована, се представлява от адв. П. Д. от
АК – Враца, като моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление, поради допуснати процесуални нарушения.
В проведеното открито съдебно заседание адв. П. Д. поддържа жалбата и
навежда аргументи и доказателства в подкрепа на искането си за отмяна на
наказателното постановление.
Ответната страна по жалбата Н. Сектор в ОДМВР Плевен, РУ 01
Плевен, редовно призован, не се явява представител и не се представлява.
1
В депозирано до съда писмо, се навежда бланкетно становище, че
жалбата е неоснователна и недоказана, като се моли същата да бъде оставена
без уважение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от
санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му
на оспореното наказателно постановление.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА .
С акт за установяване на административно нарушение Серия GA №
773050 от 04.06.2025 г. е било констатирано, че на 04.04.2025 г. около 10:55
часа, в гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ срещу блок ***, горепосоченото лице
паркира лек автомобил марка „БМВ 330Д“, с рег. № ********, като нарушава
следното:
1.Без да има право, паркира на място определено за превозни средства
обслужващи хора с трайни увреждания. Същото нарушение е заснето със
снимка с устройство РСОД 723.
-нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП – лицето, което без да има това
право, паркира на място определено за ПС, обслужващо хора с трайни
увреждания или за ПС приспособено и управлявано от хора с трайни
увреждания.
РАЙОНЕН СЪДИЯ КРАСИМИР ДИМИТРОВ категорично счита,
че Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено !!!
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН,
в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила.
Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в
Постановление № 10/1973 год., която е задължителна за съдилищата .
В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административно нарушение или не .
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и
2
от свидетелските показания дадени непосредствено и устно в съдебната зала
не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от жалбоподателката нарушение.
Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен също не ангажира
никакви допълнителни доказателства в подкрепа на установената в НП
фактическа обстановка.
В настоящето производство съдът е длъжен да извърши служебно
проверка за законосъобразност на съставеният АУАН и издаденото НП,
респективно спазени ли са всички правила и изисквания на материалния и
процесуалния закон при ангажиране отговорността на нарушителя.
Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при
изключително неизяснена фактическата обстановка и по конкретно,
относно вината на жалбоподателката.
От свидетелските показания на актосъставителя Р. К. Г. се установява, че
последният заедно с колегата си К. С. са били изпратени от дежурния при
ОДЧ, с оглед постъпил сигнал за неправомерно паркиране на лек автомобил на
знак за хора с трайно увреждане.
При пристигането им на място, са установили, че на посоченото място е
бил паркирал лек автомобил „БМВ“, който е имал инвалиден стикер, но
същият е бил изтекъл. Същите не са възприели, кой е управлявал автомобила
на въпросната дата и кое лице е извършело нарушението по ЗДвП.
В тази насока са и показанията на свидетеля К. С..
В показанията си С. заявява, че АУАН-а е съставен на собственика на
автомобила, като не се обследвали обстоятелството дали собственикът на
автомобила в процесния ден и час е управлявал процесния автомобил.
От показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН- се установява,
че същите не са видели кой е паркирал процесния автомобил на посоченото в
АУАН-а и в последствие отразеното в НП-то място, с оглед на което, по
безспорен начин се установи от така събраните гласни доказателства, че
АУАН-а е съставен от свидетел неочевидец, и че вписания като свидетел по
акта – свидетелят К. С., също не е очевидец на нарушението.
Актът е съставен, без да са посочени свидетели очевидци на
нарушението и без същите да са разпитани и да са им снети обяснения.
3
Съдът констатира, че грубо е нарушена процедурата по съставяне на
АУАН-а за пореден път изцяло по вина на актосъставителя.
Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя
всеки акта.
Освен нарушителят/или респективно негов представител/, следва да
присъства в този момент и :
- свидетелите присъствали при извършване или установяване на
нарушението.
Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на
свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното
нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква
някакъв специален брой на тези свидетели.
Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.
Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа
на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/ какъвто не е настоящият
случай.
Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси
на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да подпише
акта.
При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са
очевидци на нарушението.
Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение, което
обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но той не го е сторил
дали от незнание или умишлено и тенденциозно – без никакво значение.
При внимателен прочит обаче се констатира, че актосъставителя
изрично е посочил в АУАН-а, че колегата му К. С. е свидетел очевидец на
извършване на нарушението, а от показанията му дадени в съдебно заседание
4
се установява, че същият не е видял и не знае, кой е управлявал процесния
автомобил, на посочената дата и час.
В такъв случай, достатъчно е било при съставяне на АУАН-а да
присъства поне един свидетел присъствал при извършване на нарушението от
страна на водача на посочения в АУАН-а лек автомобил, за да е спазено
буквално изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН.
На следващо място, в съдебно заседание, процесуалният представител
на жалбоподателката З. И. – адв. П. Д. заяви, че на процесната дата и час,
доверителката му е била на работа.
В подкрепа на тези твърдения, същият представи в съдебно заседание
служебна бележка, с рег. № 3298 от 28.08.2025 г. издадена и подписана от Н.а
на Затвора – гр. Плевен, от която е видно, че на процесната дата 04.04.2025 г.,
жалбоподателката З. Д. И. не е била в отпуск или във временна
неработоспособност/болничен/.
В съдебно заседание жалбоподателката даде обяснение, че не е
управлявала на дата 04.04.2025 г. автомобила, тъй като е била на работа.
Семейството имал два автомобила, които са на нейно име и се
управлявали от цялото семейство, тъй като имат инвалид в семейството .
В допълнителни свидетелски показания от страна на полицейския
служител Р. Г., последният заявява, че е съставил АУАН-а на
жалбоподателката, тъй като тя е собственик.
По правните аспекти на нарушението по смисъла на чл. 98, ал. 2, т. 4
от ЗДвП:
Съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното
постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от
доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът
може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на
същото.
Един от основните реквизити на наказателното постановление е
установен в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно - точно ясно и конкретно
описание на нарушението, с оглед възможността на нарушителя да се запознае
с повдигнатото му обвинение и да организира адекватно защитата си.
5
В настоящия случай следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в
НП-то липсва точно описание на нарушението, тъй като не е конкретизиран
начина на извършване на нарушението.
Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, вменена като нарушена,
предвижда забрана за паркиране на места, определени за хора с трайни
увреждания.
Безспорно местата за паркиране определени за хора с трайни
увреждания се обозначават с пътен знак Д21.
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци регламентира видовете пътни знаци и другите средства за
сигнализиране.
Съгласно чл. 3 от тази наредба, пътните знаци могат да се използват
самостоятелно или в съчетание с пътна маркировка, светлинни сигнали и
други средства за сигнализация и организация на движението. Те се поставят в
обхвата на пътя при спазване изискванията на тази наредба, а в населените
места - съгласно проект за организация на движението, разработен въз основа
на генералния план за организация на движението.
Съгласно чл.120 от същата наредба, пътен знак Д21 "Инвалид" се
използва за сигнализиране на място, предназначено за паркиране само на
пътни превозни средства, обозначени с опознавателен знак "Инвалид".
Пътният знак се поставя самостоятелно или в съчетание с пътни знаци
В28 или Д19.
Наредба №4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания и по-точно чл.22 от нея, указва следното:
-местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се
обозначават с пътен знак Д21 "Инвалид" в съответствие с Наредба №18 от
2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка с
международния символ за достъпност (светло синя маркировка със знак за
инвалидна количка). Това са нормите засягащи обозначаването на местата за
паркиране от хора с увреждания.
В обжалваното НП обаче по никакъв начин не е описано как е
обозначено мястото, на което е паркирал жалбоподателя, за да се установи, че
6
същото е предназначено за паркиране на хора с трайни увреждания.
На следващо място, забраната за паркиране на места, предвидени за
спиране на хора с трайни увреждания предвижда и изключения, в случай че
паркиралия на това място има издадена по реда на чл.99а от ЗДвП карта за
паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с
трайни увреждания.
В НП относно наличието или липсата на издадена на жалбоподателя
такава карта липсва, каквото и да е описание.
Недопустимо е, съдът да извежда волята на административно-наказващия
орган по метода на тълкуването и в този смисъл да замества органа в неговата
дейност по вземане на решение за налагане на съответно наказание при
констатации за извършено нарушение при виновно поведение на автора.
Липсата на ясно и точно описание на нарушението, водещо нарушаване
правото на защита на нарушителя, представлява съществено процесуално
нарушение и е достатъчно наказателното постановление да бъде отменено,
като незаконосъобразно.
С оглед на всичко горепосочено, съдът намира, че е опорочена
процедурата по съставяне на АУАН.
Административно наказващият орган от своя страна, не е изпълнил
задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе
по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН, с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му.
Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат
административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага от обстоятелството, че
стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса
на произвол.
Коментираните нарушения на процесуалните правила, неотстраними в
съдебната фаза по обжалване на издаденото наказателно постановление, са от
категорията на съществените, тъй като ограничават правата на привлеченото
към административно наказателна отговорност лице.
7
По разноските:
С оглед на изрично направеното искане и представените в негова
подкрепа писмени доказателства, намери, че съобразно предвиденото в чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, ответната страна по жалба следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателката стойността на съответните разноски.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
отразено, че жалбоподателката е заплатила сумата от 800 лева.
В представения по делото списък с разноски, процесуалният
представител на жалбоподателката е посочил, че претендира разноски в
размер на 600 лева.
Съдът счита, че следва да осъди ОДМВР – Плевен, да заплати на
жалбоподателката деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв., тъй като делото не е от изключителна правна сложност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 25-1772-000118 от
01.07.2025 г. издадено от Н. Сектор в ОДМВР Плевен, РУ 01 Плевен, с което
на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 178Д от ЗДвП на З. Д. И., с ЕГН: ********** от
гр. *******, общ. Плевен, обл. Плевен, ж.к. „*******“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.
** е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв., за
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – гр. Плевен да заплати на адв. П. Д. от АК – гр.
Плевен, процесуален представител на жалбоподателката З. Д. И. сумата от 600
лв. /шестстотин лева/, представляващи направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8