№ 2027
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100512664 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № *********/ 07.12.2020г., постановено по гр. дело № 41095/
2019г. по описа на Софийския районен съд, 173 състав, е отхвърлен предявения от СТ.
Т. ЯНК. срещу С. П. Г. иск за осъждане на С. П. Г. да преустанови действията си, с
които пречи на да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху 1/2 ид.ч.
от таванско помещение на сграда- източна къща близнак, намираща се в гр. София, ул.
****, поземлен имот № 226, кв. 9, местност НПЗ “Орион- север” по плана на гр. София,
с идентификатор на поземления имот 68134.1386.226, като осигури безпрепятствен
достъп до таванското пространство чрез стълбището на входа на описаната сграда,
врата на самостоятелния обект в сградата и вътрешното стълбище, водещо до
таванското пространство, включително чрез предоставяне на ключ от самостоятелния ѝ
обект в сградата или незаключване на същия, на основание чл. 109 ЗС, като
неоснователен.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от СТ. Т. ЯНК., действаща
чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. М.. В жалбата се излагат
доводи за неправилност на съдебния акт. Доводът за неправилност на решението е
аргументиран с доводи, че неправило първоинстанционният съд е приел, че
ответницата не е създала и не поддържа противоправно състояние, водещо до
лишаване от достъп на ищцата до подпокривното пространство. Жалбоподателят
1
изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че ответницата следва да
предоставя достъп на ищцата до таванското помещение само в определени дни и само
за постигане на конкретни цели, свързани с функциите на подпокривното
пространство- ревизия, поддръжка и ремонт на покрива. Навежда доводи, че
единственият достъп до подпокривното пространство е врата, намираща се в антрето
на жилището на втория етаж, като в тази връзка излага довод, че поставянето на врата
на това място не е предвидено по проект. Поддържа, че ответник е не само лицето,
което е извършило неоснователно действие, но и лице, което поддържа такова. Сочи,
че първоинстанционният съд е защитил единствено правата на ответницата, без да се
съобрази с тези на ищцата.
В обобщение на заявените с жалбата оплаквания до въззивния съд е
отправено искане да отмени решението и да уважи предявения иск. Претендират се
разноски за производството.
Въззиваемата страна оспорва жалбата, като в подадения отговор развива
доводи, че решението е правилно, с оглед което заявява искане за неговото
потвърждаване.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
взе предвид наведените във въззивната жалба доводи и възраженията на насрещната
страна, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцата твърди в исковата си молба, че притежава правото на собственост
върху недвижим имот, апартамент, намиращ се в гр. София, район “Надежда”, ул. ****,
ет. 1, ведно с 1/2 ид.ч. от таванско помещение и съответните идеални части от общите
части и правото на строеж, и склад със самостоятелен вход. Твърди още, че
ответницата притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
апартамент, намиращ се в същата сграда, етаж 1, ведно с 1/2 ид.ч. от таванско
помещение и съответните идеални части от общите части и правото на строеж, и
зимник. Сочи, че между страните е възникнала съсобственост върху таванското
помещение. Навежда твърдения, че с действията си ответницата пречи на ищцата да
упражнява прато си на собственост върху таванското помещение. Достъпът до
таванското помещение се осъществявал от стълбище от входа на сградата, което
осигурява достъп до самостоятелния обект на ответницата и представлява единствения
начин да се стигне то таванското помещение. В края на стълбището имало врата на
самостоятелния обект на ответницата, която била постоянно заключена. За да достигне
до таванското помещение, ищцата трябвало да премине през тази врата. Ответницата
отказвала да отключи вратата и допусне ищцата до таванското помещение.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който
се изразява становище за неоснователност на иска. Сочи, че разпределението на
сградата и достъпа до таванското помещение били организирани така, както е
2
договорено в договор за доброволна делба от 1996г. След извършената през 1996г.
делба не било извършвано преустройство или надстрояване на процесната сграда.
Процесният таван, кота + 5.40, се появява за пръв път в договора за делба от 2009г., без
да има разрешение за строеж и одобрени архитектурни проекти. Не съществува
причинна връзка между поведението на ответницата и пречките за упражняване на
правото на собственост за ищцата, тъй като св договора от 1996г. ищцата е дала
писмено съгласие за създаване на това състояние. В случая не е налице предишно
състояние , което да определи съдържанието на дължимото от ответницата поведение.
От представения договор за доброволна делба от 10.12.1996г. се
установявя, че в общ дял на ищцата С.Т. А. и С.С.А. е поставена сграда, представляващ
близнак Б, намиращ се в източната половина на дворното място, от масивна двуетажна
жилищна сграда, намираща се в гр. София, район Надежда.
Ищцата се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент, намиращ се в гр. София, район Надежда, ул. ****, ет. 1, по силата на
договор за доброволна делба на недвижими имоти от 02.04.2009г., по силата на който в
дял на ищцата е възложен апартамент, намиращ се в гр. София, район Надежда, ул.
****, ет. 1, ведно с 1/2 ид.ч. от таванско помещение. По силата на същия договор в дял
на С.С.А. е възложен недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр.
София, район Надежда, ул. ****, ет. 2, ведно с 1/2 ид.ч. от таванско помещение.
Ответницата се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент и намиращ се в същата сграда, етаж 2, по силата на правна сделка-
продажба, за което е съставен н.а. № 3/ 18.01.2017г., т. I, рег. № 462, дело № 3/2017г.,
видно от който С.С.А. се разпоредил в полза на ответницата с правото си на
собственост върху посочения имот.
Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа
експертиза (СТЕ), съгласно заключението на която процесното таванско помещение
представлява подпокривно пространство, без определена функция, предвидено за общо
ползване от съсобствениците и ревизия и ремонт на покрива. Същото не отговаря на
изискванията за самостоятелен обект, поради липса на нормален самостоятелен достъп
до него, липсата на категоричното му функционално определение и в проектната
документация, в част от документите за собственост и недостатъчната функцинална
(светла) височина на цялото пространство. Към момента на огледа достъпът до
таванското помещение се осъществява от врата, намираща се във входното антре на
жилището на втория етаж. Вратата на жилището на втория етаж на сградата се намира
на горния край на стълбището, като от нея се влиза в антрето, без стълбищна
площадка.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени
средства- свидетелски показания. От показанията на св. З.П. се установява, че
3
свидетелят е съпруг на ищцата, като бракът им е прекратен с развод. Установява се, че
в сградата има мазе, гараж и таван. Достъпът до тавана се осъществявал от врата, която
се намирала на етажа, където живеела ответницата, като входът за тавана бил на втория
етаж, а не на вътрешните стълби. За да се стигне до тавана, трябвало да се отключи
вратата към жилището на ответницата. Сочи, че ищцата и синът му споделяли, че
ищцата няма достъп до таванското помещение, тъй като ответницата не я допускала до
там. От показанията на св. М.П., син на ищцата, се установява, че сградата, в която се
намирал апартамента, който обитавал се състои от три етажа- първи, на който се
намира обитаваното от него жилище, втори, на който се намира жилището на
ответницата и трети- който е общ. Таванът принадлежал на двете страни. Достъпът до
тавана се осъществявал през жилището на ответницата. Свидетелят и майка му (ищец в
производството) нямали достъп до тавана, защото ответницата не ги допускала до него,
а вратата, чрез която се осъществявал достъп до таванското помещение била
непрекъснато заключена. От показанията на св. С. се установява, че същият бил в брак
с ответницата, като бракът им бил прекратен с развод. Свидетелят твърди, че в
сградата, в която живее ответницата има подпокривно пространство, до което се стига
през дупка, която се намира на втория етаж. Сочи, че на входа за подпокривното
пространство в сложена врата, за да не духа. Свидетелят твърди, че не бил присъствал
на случаи, когато ищцата иска достъп до подпокривното пространство и такъв не е
осигурен. От показанията на св. Г., дъщеря на ответницата, се установява, че достъпът
до подпокривното пространство на обитаваната от ответницата сграда се осъществява
през жилището на ответницата. Свидетелката твърди, че ищцата казала на ответницата
да остави отключена входната врата на жилището ѝ ило да ѝ даде ключ. Ответницата се
притеснила да даде ключ за жилището си на ищцата, особено след като ищцата
отправила заплахи,че ще подпали жилището. Твърди, че не била присъствала на
случаи, когато ищцата искала да отиде на тавана и ответницата да е отказала,
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По правилността на решението съставът на съда приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с негаторен иск с правно основание
чл. 109 ЗС.
За уважаването на иска с правно основание чл. 109 ЗС е необходимо
ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е
4
осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), както и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по- големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Доказването на
посочените обстоятелства е в тежест на ищцата.
По делото не е спорно, а се установява от събраните писмени
доказателства- договор за доброволна делба на недвижими имоти от 02.04.2009г., че
ищцата е придобила правото на собственост върху недвижим имот- апартамент,
намиращ се в гр. София, район Надежда, ул. ****, ет. 1, ведно с 1/2 ид.ч. от таванско
помещение.
В случая общата сградата е построена като еднофамилна, а впоследствие, с
извършането е възникнала етажна собственост
Както е посочено в Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д.
№ 11/83 г., ОСГК на ВС, когато подпокривното пространство (таван) или част от него
няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до него от нормална стълба и е
неизползуваемо освен за изолация между последната етажна плоча и покрива и за излаз
към него, то представлява обща част по естеството си. Конкретиката на случая сочи, че
процесното таванско помещение представлява подпокривно пространство, без
определена функция, предвидено за общо ползване от съсобствениците и ревизия и
ремонт на покрива. Същото не отговаря на изискванията за самостоятелен обект,
поради липса на нормален самостоятелен достъп до него, липсата на категоричното му
функционално определение и в проектната документация, в част от документите за
собственост и недостатъчната функцинална (светла) височина на цялото пространство.
Ето защо подпокривното пространство представлява обща част по естеството си.
Безспорно е по делото, че страните са етажни собственици и като такива са
съсобственици в общите части на сградата. При учредена етажна собственост общите
части не са самостоятелни обекти на права. Такива обекти са отделните жилища, а
общите части са нужни само за да могат да се използуват отделните жилища.
Спорът между страните е концентриран върху това осъществила ли е
ответницата неоснователно въздействие върху имота.
Конкретиката на случая сочи, че достъпът до таванското помещение се
осъществява от врата, намираща се във входното антре на жилището на втория етаж.
Вратата на жилището на втория етаж на сградата се намира на горния край на
стълбището, като от нея се влиза в антрето, без стълбищна площадка. Предвид това,
релевантния материалноправен въпрос е длъжен ли е етажен собственик да осигури
достъп на останалите етажни собственици до общи части на сградата, които са
разположени в самостоятелен обект- лична собственост на този етажен собственик?
Общите части на сградата следва да бъдат достъпни за всички собственици
на отделни етажи в сградата, независимо къде се намират.
5
Дори когато някои от общите части на сградата се намират в обект-
индивидуална собственост на някой от етажните собственици, този етажен собственик
е длъжен да осигурява достъп до тези общи части на останалите етажни собственици,
когато това е необходимо за тяхното поддържане, ремонт. Това следва от
характеристиката и предназначението на общите части да обслужват индивидуалните
обекти на всеки от етажните собственици. От тази същност на общите части произтича
и задължението на всеки етажен собственик да зачита правата на останалите етажни
собственици и да не им пречи да ползват необезпокоявано общите части, без които
етажната собственост не може да съществува, защото нормалното ползване на
отделните самостоятелни обекти е невъзможно без ползване на общите части- те са
тяхна принадлежност.
Същевременно етажните собственици следва взаимно да зачитат правото
на собственост на притежаваните от тях самостоятелни обекти. Затова, когато се
входът за общите части попада в обект- индивидуална собственост на един от
етажните собственици, конкуренцията между отделните права на собственост следва
да се разреши така, че да има баланс между зачитане правото на собственост като
абсолютно право и ограниченията, които се налага да се търпят.
С оглед изложеното, заключвайки самостоятелния си обект, собственикът
упражнява правомощието да го владее, охранявайки го и ограничавайки достъпа на
трети лица, които са длъжни да зачитат притежаваното от него абсолютно вещно
право. Действието по заключване на собствен самостоятелен обект в сграда в режим на
етажна собственост и отказа да се даде свободен и неограничен достъп до този обект
на друг етажен собственик не може да бъде прието за неоснователно, дори чрез него
други етажни собственици да са лишени от достъп до обща част. Заключвайки вратата
на самостоятелния обект, ответницата, като негов собственик е упражнила
правомощието си да го владее, като охранява и ограничава достъпа до него на всички
трети лица, вкл. И останалите етажни собственици, които са длъжни да зачитат
нейното абсолютно вещно право. Действително ответницата следва да позволява
достъп до подпокривното пространство, но както беше посочено по- горе, при
отчитане баланса между зачитане правото на собственост като абсолютно право и
ограниченията, които се налага да се търпят, но това следва да става инцидентно и за
постигане на конкретни цели, свързани с функциите на подпокривното пространство-
ревизия, ремонт и подръжка на покрива, и при обективно съществуваща необходимост.
В т.см. решение № 11 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 954/2017 г., II г. о., ГК,
решение № 134 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 749/ 2020 г., I г. о., ГК.
Относно доводът в жалбата, че такова затваряне не е предвидено по
проект, следва да се посочи, че по делото не е представен проекта, изготвен при
възникване на етажната собственост. Констатациите на вещо лице в заключението на
СТЕ касаят проекта от 1996г., а не този, изготвен при възникване на етажната
6
собственост.
Когато сградата е построена като еднофамилна, както е в настоящия
случай, а в последствие е възникнала етажна собственост, от значение е дали
ответникът е извършил действия, с които преустановява достъпа до общите части или
това състояние се дължи на разпределението на сградата, при което достъпа до общата
част попада в границите на отделен при възникване на етажната собственост
самостоятелен обект. Конкретиката на случая сочи, че в случая е налице втората
хипотеза, като състоянието се дължи на разпределението на сградата. В случая
сградата е построена като еднофамилна, поради което не е имало необходимост да се
предвиди поставянето на врата, която да ограничава обекта, намиращ се на втория
етаж на сградата от стълбищната клетка към първия етаж. Необходимостта от
поставянето на врата е възникнала при извършената делба между ищцата и С.С.А.,
последвала развода между тях. В тази връзка следва да се посочи, че ищцата е
участвала в създаването на това положение е се е съгласила с него. Посоченото във
въззивната жалба, че е налице пасивна материална легитимация дори, когато
ответникът не е създал противоправното положение, но го поддържа, е правилен.
Същият е неотносим към настоящата хипотеза, тъй като в случая не е налице
противоправно поведение от ответницата. Изложеното обуславя извод, че в случая не е
доказано поведението на ответницата да е противоправно, като съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, установяването на този факт е в тежест на
ищцата.
В случая, видно от петитума на исковата молба, ищцата не иска
ответницата да осигури достъп до общата част за извършване действия по поддръжка
и ремонт на общите части, а да се осигури непрекъснат достъп до там, вкл. чрез
оставяне на входната врата на жилището на ищцата или оставяне на входната врата на
жилището си. Уважаването на така предявения иск би нарушило баланса между
правото на ищцата да ползва общата част и правото на собственост на ответницата
върху притежавания от нея недвижим имот. При отказ да получат достъп до общите
части етажните собственици биха могли да бранят правата си по съдебен ред с
негаторен иск за допускане на конкретни действия. Извън това, те не могат да искат да
получат неограничен достъп до чужд самостоятелен обект.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия правен извод, ето защо
съдебният акт следва да се потвърди.
По разноските за въззивното производство:
Разноски се следват само на въззиваемата, доколкото въззивната жалба е
неоснователна. Претендират се такива в размер на 3000 лева – за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Относно направеното от въззивницата възражение за прекомерност:
7
Основният критерии при преценката за това дали размерът на
адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна
сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от
наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на
доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните
обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното
се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от
приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения.
Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в
законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната
сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като
наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на
специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство
представлява фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението
на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални
действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна,
съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция
от правна страна. Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото,
осъществената защита от страна на адвоката, събраните доказателства,
обстоятелството, че производството пред въззивната инстанция е приключило в едно
заседание, без събиране на доказателства, счита, че договореният размер на
възнаграждението в размер на 3000 лева следва да бъде намален на 800 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № *********/ 07.12.2020г., постановено по гр.
дело № 41095/ 2019г. по описа на Софийския районен съд, 173 състав.
ОСЪЖДА СТ. Т. ЯНК., с ЕГН ********** да плати на С. П. Г., с ЕГН
********** сумата 800 лева (осемстотин лева), представляваща направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9