№ 758
гр. П., 05.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20255200500866 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателите Ф. М. К. и А. М. Е., редовно призовани, не се явяват. За
тях се явява адв. Л. К., редовно упълномощен от първата инстанция.
За ответника „Лесотехнически университет“, редовно призован, законен
представител не се явява. За него се явява адв. Х. К., редовно упълномощен.
За ответника Държавата чрез Министъра на З., редовно призовани,
представител не се явява.
Ответникът М. М. Р., редовно призован, не се явява.
Съдът докладва молба – списък на разноски от адв.К., в която е взето
становище по спора с искане за присъждане в полза на доверителя му
направените разноски. Към него е приложен писмен отговор на въззивната
жалба и извлечение №1 от банкова сметка.
Адв. К.: - Да се даде ход на делото.
Адв. К.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №253/28.07.2025г., постановено по гр.д.№357/2023г. по описа
на РС- В. е признато за установено по предявения от Л.-С., с ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „С.“, ж.к.“Д.“,
бул.„св.К.О.“ №10, представлявано от ректора чл.-кор. Проф. д.н. И.А.И., като
процесуален субституент на Държавата, против А. М. Е., с ЕГН: ********** и
адрес: с. С.П., общ. В., Ф. М. К. с ЕГН: ********** и адрес: с.Ю., общ.В. и М.
М. Р. с ЕГН: ********** и адрес: с.Ю., общ. В., отрицателен установителен
иск, с правно основание чл.124 ГПК, че А. М. Е., Ф. М. К. и М. М. Р. не са
собственици на ПИ идентификатор 8615.3.25 по КККР на с.Ю., община В.,
област П., одобрени със Заповед №РД 18- 16/11.01.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес с.Ю., местност Разсадника, с площ 1370кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване
ливада, категория на земята 9, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 003025, при съседи: ПИ с идентификатор **********, ПИ с
идентификатор ********, ПИ с идентификатор *********, ПИ с
идентификатор *********, и ***********.
Осъдена е А. М. Е. с ЕГН: ********** и адрес: с.С.П., общ.В., Ф. М. К. с
ЕГН: ********** и адрес: с.Ю., общ.В. и М. М. Р. с ЕГН: ********** и адрес:
с.Ю., общ. В., да заплатят на Л.-С., с ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., район „С.“, ж.к.“Д.“, бул.„св.К.О.“ №10, представлявано
от ректора чл.-кор. Проф. д.н. И.А.И., като процесуален субституент на
Държавата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 4210лв.,
разноски в производството.
Осъдена е А. М. Е. с ЕГН: ********** и адрес: с.С.П., общ.В., Ф. М. К. с
ЕГН: ********** и адрес: с.Ю., общ.В. и М. М. Р. с ЕГН: ********** и адрес:
с.Ю., общ.В. да заплатят, на основание чл.77 ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС- В. сумата от 935,40лв., представляваща
възнаграждение на вещите лица.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Ф. М. К. и А. М. Е.,
чрез процесуалния им представител адв.Л. К..
Твърди се в същата, че обжалваното решение, на първо място е
недопустимо, а на второ е незаконосъобразно, изразяваща се в
необоснованост, нарушение на материалния и процесуални закони.
Относно недопустимостта се визира, че уважения иск е предявен в
нарушение на правилата на процесуалната субституция, както и при
изначална липса на правен интерес. В този аспект се сочи, че
първоинстанционният съд изобщо не е изложил съображение относно
основното възражение, касаещо съществуването в полза на ищеца право на
2
иск.
Твърди се, че за да е процесуално легитимиран ЛТУ да предяви
отрицателния иск за собственост е следвало да ангажира доказателства, че
процесният имот му с предоставен за стопанисване и управление и попада в
обхвата на горското стопанство Г.Аврамов“ към датата на предявяване на
исковата претенция и че този имот има характер на публична държавна
собственост.
Сочи се, че видно от фактите изложени в исковата молба и уточнителните
такива се набляга само на обстоятелството колко процесният имот попадал в
границите на Гешовата планина, която е послужила през тридесетте години на
19 век за сформирането на учебно- опитното горско стопанство предоставено
за стопанисване на Софийския университет през 1925г. Изложени са подробни
обстоятелства за правоприемството между Агрономо- лесовъдския факултет
на Софийския университет и ищцовото висше учебно заведение.
Визира се, че нито са изложени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, че към датата на предявяване на иска процесният имот попада
в границите на УОГС „Г.Аврамов“, което учебно- опитно стопанство е
предоставено за стопанисване и управление на ищцовото учебно заведение.
Твърди се, че по делото е участвало и МЗГ, като нито процесуалния
представител на това министерство, нито процесуалния представител на
ищеца са ангажирали доказателства, че този имот е актуван поне като
публична държавна собственост.
Счита се, че РС съзнателно е избегнал да съобрази посочените
обстоятелства, в противен случай няма как да не се стигне до извода за липса
на правен интерес в патримониума на ищеца от предявеният отрицателен
установителен иск.
Твърди се, че това учебно- опитно стопанство е горска територия, поради
което се подчинява на регламентите на Закона за горите и подзаконовите
нормативни актове. Съгласно чл.13 от този закон за горските територии-
държавна и общинска собственост се изработват горскостопански планове с
изключение на териториите, предоставени за нуждите на националната
сигурност и отбраната. Тези планове определят обхвата на горската
територия, представляваща в случая държавна собственост. Въпреки, че е бил
поставен въпрос в тази насока на тройната експертиза, отговор не е последвал.
Сочи се, че горскостопанските планове и програми се изработват на
основата на горскостопанските карти, кадастралните карти, картите на
възстановената собственост и извършената инвентаризация на горските
територии. За УСОГ „Г.Аврамово“ е предоставено доказателство, че в
Районното управление на горите (РУГ)- П. има изработен горскостопански
план. От него се вижда дали процесният имот попада в границите на това
държавно горско стопанство.
Визира се, че това обстоятелство обосновава правния интерес на ищеца, а
не какво е било през 1925г. От 1925г. до датата на предявяването на исковата
3
молба никой не би се ангажирал с твърдението, че границите на горското
стопанство са едни и същи. Ноторно известен е и факта, че в границите на
това УОГС „Г.Аврамов“ са проведени успешно редица реституционни
съдебни производства. Същественото е, че липсват доказателства, от които да
се направи обоснован извод, че процесният имот попада в горска територия,
предоставена за нуждите на обучителния процес на ищеца.
Твърди се, че за да е допустима процесуалната субституция относно
защита на правото на собственост в полза на държавата, съответният имот
следва да е предоставен за стопанисване и управление в полза на съответното
учреждение и предприятие, които не са търговски дружества по смисъла на
ТЗ. Цитирания указ на Цар Борис III касае отчуждително мероприятие за
учебно- опитно горски стопанство- „Гешова планина”. Останало е недоказано,
че по силата на този указ в полза на ищцовото учебно заведение е предадено
за стопанисване и управление имота, който понастоящем е собственост на
ответниците. Лесотехническият университет е Висше учебно заведение, което
е създадено с Указ на Президиума на Народното събрание от 12 януари 1953г.,
а указа на Цар Борис ІІІ е издаден през 1922г. След обстоен анализ на фактите
и нормативната база следва да се признае правоприемството между ЛТУ и
Лесовъдния отдел към Софийския университет. С влизането в сила на Закона
за стопанисване и ползване на горите (ДВ бр.71 от 27.03.1948г.) е уредено
стопанисването на Учебното опитно горско стопанство „Гешова планина“.
Съгласно Забележката в чл.3 от този закона, УОГС Гешова планина се
стопанисва от Софийския университет под надзора на Министерство на
земеделието и горите. Следователно имаме уреждане само въпроса с
предоставянето на ползването, не и на управлението на горския фонд,
попадащ в това горско стопанство. УОГС „Гешова планина“ впоследствие е
преименувано на УОГС „Г.Аврамов“ Същественото е, че в полза на ищеца е
предоставено само стопанисването, не и управлението на това стопанство.
Този закон е отменен с известие бр.89 от 07.11.1958г. на ДВ, в сила от
07.12.1958г. След него няма друг нормативен акт, с който допълнително да е
уреден въпроса за предоставянето управлението и стопанисването на това
горско стопанство. По пътя на правоприемството се обосновава
„юрисдикцията“ върху това горско стопанство в полза на ищцовото учебно
заведение, но не е представен конкретен нормативен акт или друго
доказателство от които да се направи извода за предоставяне упражняването
на стопанисването и управлението на държавен имот, в чийто предели да
влиза и процесния имот.
Твърди се, че не могат да бъдат споделени и мотивите на ВРС относно
допустимостта на осъществяване на косвен съдебен контрол относно
законосъобразността па проведената реституция. В тази насока се сочи, че
съобразно Тълкувателно решение №5/2011г. на ОСГК на ВКС по т.д.
№5/2011г., Държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на
правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и
ЗВДГЗГФ. Недопустимо е упражняването на косвен съдебен контрол за
4
нищожност на административния акт за възстановяване на земеделските земи
и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата. По делото са
приети като доказателства съдебното решение по гр.д.№1037/2013г. по описа
на РС- В. и решение по в.гр.д.№586/2015г. по описа на ОС- П.. Въпреки, че в
определението си от 12.02.2025г. ВРС, с което е приел цитираните две съдебни
решения като доказателства в настоящето производство е посочил, че ще
бъдат съобразени при постановяването на крайния съдебен акт по делото, това
не е било осъществено.
Визира се, че обжалваното решение на ВРС не съдържа мотивировка
относно цитираните съдебни решения, които също оказват значение за
допустимостта на настоящето производство. Материалното право на
собственост върху процесния имот е решен със сила на пресъдено нещо въз
основа на проведен съдебен процес. В контекста на задължителната сила на
ТР №5/2011г. на ВКС, осъществяването на косвен съдебен контрол към
административния акт, с който е извършена реституцията е недопустим.
Сочи се, че съдът не е дал отговор и на съществен въпрос, свързан с
допустимостта на исковата претенция. Ако изобщо става въпрос за
мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ относно въпросните две
антисептични ями, към кой момент е следвало да бъде извършено това
мероприятие, за да окаже значение върху реституционните претенции? Става
въпрос за две антисептични ями. Първата е строена през 80-те години на
миналия век за нуждите на Пощата, която не е учреждение по смисъла на
закона. Втората е строена 1994г. През 80-те години на миналия век ищцовото
учебно заведение не е имало изграден хотелски комплекс на Ю.. Този
комплекс е строен след 1994г. Това безспорно се установява от одобрения
инвестиционен проект и множеството строителни книжа, които са
представени и приети по делото. Следователно се приема, че възприетото от
ВРС, че първата антисептична яма е строена за нуждите на ищеца са напълно
неправилни и лишени от всякаква правна логика.
Твърди се по отношение на втората антисептична яма, че от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че тя е строена след 1994г.
Практиката на ВКС по приложението на чл.10б от ЗСПЗЗ е толкова ясна и
непротиворечива, че няма нужда от подробен анализ. Нормата на чл.10б, ал.1
от ЗСПЗЗ е приложима, ако към момента на влизането в сила на
реституционния закон (това е датата 01.03.1991г.) е било реализирано
мероприятие по смисъла на закона- Решение №50152 от 17.01.2023г. по гр.д.
№170/2022 г. на ВКС , Іг.о., Определение № 123 8 от 20.12.2011г. по гр.д.
1446/2010г. на ВКС и още много други. Изследването на това застрояване-
дали е мероприятие по смисъла на реституционния закон е без правно
значение, тъй като в конкретния казус строителството е реализирано след
влизането в сила на реституционния закон.
Сочи се, че по делото не са представени доказателства, че въпросните две
антисептични ями са функционално свързани и че се ползват и двете от
5
ищеца. Напротив, многобройната техническа документация относно
хотелския комплекс, установява строителството през 1994г. и завършването
му през 1995г. на втората антисептична яма за нуждите именно на този
хотелски комплекс. Съществува писмено доказателство, че първата яма не
функционира. Освен гореизложеното за датата на реализирането на този
строеж, следва да се има в предвид и че това не е мероприятие по смисъла на
ЗСПЗЗ, което да е пречка за реституцията в полза на ответниците.
Твърди се, че в хода на съдебното производство пред ВРС по инициатива
на жалбоподателите и със съгласието на ищеца на 30.04.2025г., в сградата на
Община В. е проведена среща с участието на зам.кмета на Община В.. Целта е
била да се намери изгодно за ищеца, жалбоподателите и Община В. решение
на създадената ситуация, именно замяна на имота на същите с имот общинска
собственост. На проведената среща, зам.кмета г-жа Томова е заявила, че
общината не може да участва в уреждането на проблема, тъй като не е
засегната никаква общинска собственост или мероприятие. В тази връзка е
цитирала съществуването на писмен документ, който има съществено
значение за правилното решаване на делото. В тази насока се визира, че е
станало ясно, че ВиК оператора на територията на Община В. е депозирал
нарочно писмо до общинска администрация, с което е уведомил
ръководството на общината, че ямата, която е изградена през 80-те години на
миналия век за нуждите на Пощата не функционира, поради което ВиК
оператора не полага грижи за същата. Поискано е това доказателство да се
изиска по реда на ГПК от третото неучастващо по делото лице, тъй като го
намираме за съществено при решаване на правния спор.
Сочи се, че ВРС в нарушение на процесуалните правила е отказал
събирането на това доказателство.
Твърди се, че собствеността върху процесният имот е възстановен в полза
на жалбоподателите с Решение Ю1 от 18.03.1995г. на Общинска служба по
земеделие и гори гр.В.. В този смисъл се сочи, че съвсем декларативно, ВРС е
приел че процесният имот е бил държавна собственост към момента на
изграждането на подземната техническа инфраструктура, без да цитира въз
основа на кои доказателства се прави този извод. Приема се, че прави
впечатление, че ВРС не е цитирал нито едно писмено доказателство въз
основа на което е обосновал правните си изводи. Съдът неправилно е
дефинирал и основният спор по делото. Съдът не е дал отговор на
същественият въпрос,- а именно, че за да е недопустима реституцията,
мероприятието следва да е реализирано преди влизане в сила реституционния
земеделски закон.
На второ място съдебният акт е порочен, тъй като не е приложен правилно
материалния закон, същият не е обоснован, както и са нарушени
процесуалните правила при разглеждане на делото относно събирането и
оценката на доказателствения материал.
Твърди се, че ВРС не е възприел правилно и фактическата обстановка,
6
като е възпроизвел изводи непочиващи на доказателствения материал. Не е
обоснован нито един правен извод с конкретно прието по делото
доказателство, което се намира за недопустимо. Не е подложен на анализ
целият доказателствен материал. Така например не е подложен на анализ
свидетелските показания на ангажирания от ответниците свидетел, досежно
от кога последните упражняват фактическо владение на процесната ливада, в
какво се изразява това владение, има ли е смущаване при ползването на
ливадата по предназначение.
Твърди се, че по делото липсват категорични доказателства, че имотът на
жалбоподателите попада в границите на т.н. Гешова планина, отчуждена и
предоставена от Цар Борис III на праводателя на ищеца- Софийския
университет за провеждане на обучение на бъдещите лесовъди, по
сформираната за първи път в българската образователна система
образователна дисциплина.
Приема се, че кредитираната единична и тройни технически експертизи са
негодни доказателствени средства, относно индивидуализацията на
процесният имот към 1925г., тъй като са изготвени въз основа на
предположения. Без наличието на картен материал към указа, с който се
отчуждава Гешовата планина, в никакъв случай не може точно да се
индивидуализират границите на тази гора, респективно да се съобрази попада
или не процесният имот в тези граници (включително и в границите на
юндолската поляна, с която се разширявало разсадника). Вещото лице
Абухания дори си е позволила да борави с термина обосновано
предположение. Кредитирането от съда на негодно доказателство, води до
опорочаване на крайния съдебен акт.
Твърди се, че ВРС е уважил предявеният установителен иск за
собственост въз основа на изцяло погрешно приложение на процесуалните и
материално правни норми, намерили отражение и в задължителната практика
на ВКС. Същият е дал напълно неправилна интерпретация на принципите на
приложението на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Не става ясно от къде се прави
извода, че било изпълнено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ,
което да е пречка за извършената в полза на жалбоподателите реституция.
Вещите лица от тройната експертиза не са успели да посочат и
индивидуализират, какво конкретно мероприятие по смисъла на пар.1 в от ДР
на ППЗСПЗЗ, във връзка с чл.106, ал.1 от ЗСПЗЗ е реализирано от държавата
преди приемането на реституционния закон. Изградената антисептична яма за
нуждите на хотелския комплекс на ищеца не е мероприятие по смисъла на
закона.
Сочи се, че освен това от отговора на в.л. Бечев, включено в тройната
експертиза се установява, че ползването на ливадата по предназначение в
никакъв случай не пречи да функционира антисептичната яма. В Решение
№102/10.06.2015г. по гр.д.№386/2015г на ВКС, Iг.о. е прието, че ако имота или
част от него не е зает от строеж или съоръжение, не представлява прилежащ
7
терен към строежа и съоръжението, съобразно изискванията на строителните
правила и нормативи и на хигиенните и противопожарни правила и не попада
в очертанията на терена, зает от съответното проведено единно мероприятие,
не е налице пречка за реституцията. ВРС изобщо не си е направил труда да
направи това разграничение и да подложи на анализ доказателствения
материал в тази насока.
В заключение се приема, че изводът на ВРС, че реституцията е била
допусната в нарушение на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ е напълно необоснован.
Искането е да се отмени обжалваното решение и се прекрати
производството, като процесуално недопустимо, алтернативно се постанови
друго, с което се отхвърли предявения установителен иск за собственост, като
неоснователен.
Моли се за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Л.-С., представлявано от Ректора доц. д-р Х. Д. М., чрез
пълномощника му адв.Х. Ц. К. от САК.
В него се счита, че първоинстанционното решение е правилно и
обосновано, като първоинстанционният съд правилно е приел за установено,
че предявеният от ищеца иск по смисъла на чл.124 от ГПК е пълно и главно
доказан и ответниците не са собственици на процесния Поземлен имот, с
идентификатор ***** по КККР на с.Ю., Община В., Област П..
Твърди се, че по делото се е установило и доказало, че ищецът е
собственик на процесния имот, както и че процесното решение на поземлена
комисия, с което е възстановена собствеността на процесния имот в полза на
наследодателя на ответниците е неправилно.
Счита се, че процесуалният представител на въззивниците (ответници)
неправилно е посочил, че съгласно Тълкувателно решение №5/2011г. на ОСГК
на ВКС по ТД № 5/2011г. държавата е обвързана от съдебното решение за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по
реда на ЗСПЗЗ и ЗВДГЗГФ.
Визира се, че диспозитивът на горепосоченото тълкувателно решение
посочва, че при спор за собственост държавата не е обвързана от постановен
административен акт за възстановяване право на собственост върху
земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Върху такъв акт е
допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК. В
същият диспозитив на ТР е прието, че държавата е обвързана само и
8
единствено от постановено съдебно решение за възстановяване на правото на
собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, като
е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на
административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по
предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е
упражнен пряк съдебен контрол.
Твърди се, че в настоящия случай не е налице съдебно решение за
възстановяване на правото на собственост, от което ищецът да е обвързан, а
само и единствено процесното решение на поземлена комисия.
Сочи се, че в случая никога не с упражняван пряк съдебен контрол върху
процесното Решение №101 от 18.03.1995г. за възстановяване на правото на
собственост за земи в съществуващи или възстановим и стари реални граници
в землището на с.Ю., ЕКАТТЕ 86115, община В., издадено от Общинска
служба по земеделие и гори- гр.В., Област П., поради което е допустимо
първоинстанционият съд да упражни косвен съдебен контрол върху
процесното решение на поземлената комисия.
Твърди се, че по делото е установено и доказано по несъмнен начин чрез
представените писмени доказателства към исковата молба и допълнителните
уточняващи молби, че в процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
*********, местност „Разсадника“ по КК на с.Ю., Община В., Област П. още
през 80-те години на 20 век е била изградена от Държавата, септична яма
(първата шахта) за нуждите на Лесотехнически университет гр.С. и Български
пощи. Също така е установено и доказано, че през 1994г. е изградено и второ
съоръжение на подземната инфраструктура- /септична яма и хлораторно,
което е с обществено значение, видно от приложените към настоящата искова
молба писмени доказателства, а именно- Строително разрешение №2,
издадено от Общински народен съвет, скица, технически изследвания от
Община В., отдел ТСУА и геодезическо заснемане.
Счита се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
осъществено мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ
преди постановяване на процесното решение на поземлена комисия през
1995г. В този смисъл се счита, че по делото са представени писмени
доказателства, чрез които е установено по несъмнен начин, че преди 1995г. са
били построени подземните инфраструктури- две антисептични ями в
9
процесния недвижим имот, за нуждите на ищеца и за обществени нужди, тъй
като в тези антисептични ями са заустени и отводните тръби на обществените
тоалетни, пощата, кметството и общежитията на ищеца.
Твърди се, че по делото в първата инстанция е установено и доказано по
категоричен начин, че в процесния имот са осъществени мероприятия по
смисъла на по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ, преди влизане в сила на Решение
№101/18.03.1995г. на Общинска Служба- гр. В., с което неправилно същият
този имот с възстановен на ответниците. Това е установено и доказано от
приложените писмени доказателства и строителни книжа, както и от
изслушаните по делото технически експертизи, където вещите лица посочват,
че „В процесния ПИ ******** към датата на постановяване на Решение
№Ю1/18.03.1995г. на Общинска Служба- гр.В. е имало изградени съоръжения
на техническата инфраструктура- две септични ями“.
Предвид на това се сочи, че неправилно е прието от поземлена комисия,
както и от Кмета на Община В., издал обжалваната заповед, че тези изградени
в процесния недвижим имот подземни съоръжения на техническата
инфраструктура не са пречка за реституция на земеделската земя, тъй като са
незаконни.
Визира се, че съгласно разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ, законодателят
не е поставил изискване за законност на застрояването, като се сочи параграф
I в, ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ.
Твърди се, че по делото е установено и доказано, че при реституцията на
земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ е без значение, дали юридически
земеделските земи са били отчуждени за реализирането на някакво конкретно
мероприятие, тъй като пречката за реституция по чл.10б от ЗСПЗЗ е налице,
когато е осъществено каквото и да било мероприятие на държавата върху
земеделския имот, независимо дали той въобще е бил отчужден или не.
Визира се, че първоинстанционният съд, на основание на приложените
писмени доказателства, правилно е съобразил и цялата историческа
хронология на собствеността върху процесния недвижим имот.
Сочи се, че по делото пред първа инстанция са били изслушани съдебно-
технически експертизи от които е установено и доказано по несъмнен начин,
че имотите отчуждени с Указ №13 на Цар Борис III от 04.02.1922г. за нуждите
на лесничейство „Гешова планина“ се включват в границите на УОГС
10
„Г.Ст.Аврамов“.
Твърди се, че в изслушаната пред първоинстанционният съд комплексна
тройна съдебно- техническа експертиза, вещите лица посочват, че процесният
имот попада в границите на отчуждените имоти с посочения по- горе указ,
както и посочват, че цялата Лъдженска поляна „Ю.“ е била общинска
собственост, която е била предназначена за нуждите на лесничейство „Гешова
планина“ за построяване на нови сгради, разширение на разсадника и
дворното място за складиране на държавен дървен материал. Вещите лица
също така посочват, че не са налице промени в границите на процесния имот,
попадащ в отчуждените имоти с Указ №13 на Цар Борис ІІІ от 04.02.1922г. до
внасянето му в ТКЗС.
Прави се категоричен извод, че процесният имот преди внасянето му в
ТКЗС никога не е бил частна собственост, поради което не е възможно
наследодателят на ответниците да го е притежавал.
Искането да се отхвърли подадената от въззивниците въззивна жалба,
като неоснователна, като се потвърдите изцяло първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване на
материалния и процесуалния закон.
Моли се за присъждане на сторените в настоящата съдебна инстанция
съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатски хонорар.
Писмени отговори от останалите страни в процеса- Държавата, чрез
Министъра на земеделието и горите и М. М. Р. не са постъпили.
Адв. К.: -. Поддържам въззивната жалба така, както е предявена.
Поддържам искането за събиране на доказателство, което в нарушение на
процесуалните правила. В първата инстанция беше отказано, а то има
съществено значение за правилното изясняване на спорните по делото факти и
обстоятелства, а именно заварената шахта, която е изграждана 80-те години на
миналия век, дали към настоящия момент функционира и се използва по
предназначение. Стана ми известно по повод активното съдействие на
Общинска администрация- В. за намиране взаимно изгоден за страните начин
за решаване въпроса чрез предоставяне на общински имот на друго място,
който да се замени с имота на доверителите ми, така, че да се даде възможност
по- нататък да функционира безпрепятствено хотелския комплекс на
11
ищцовото учебно заведение. По този повод Зам. кмета на Община-В. ясно
заяви, че отказва да участва по- нататък в преговорите, защото не намират
правно основание да извършват съдействие в полза на страните в процеса, тъй
като Общината няма никаква собственост, никакво основание да се намесват,
тъй като имали писмо от ВиК, че тази шахта от 80-те години не се поддържа,
не функционира. В тази връзка учебното заведение наблягаше на факта, че са
функционално свързани двете шахти, което обосновава по някакъв начин
техния правен интерес. Поискахме да се събере това доказателство, да се
види, че те просто не функционират заедно, защото от името на дружеството,
което управлява и стопанисва тези подземни съоръжения е заявено ясно, че те
не функционират, т.е. те не са свързани по между си. Моля, да изискате от
трето неучастващо по делото лице Община-В. приложеното писмо-становище
от ВиК оператор – В.. Нямам други доказателствени искания.
Адв.К.:- Възразявам срещу така подадената въззивна жалба. Поддържам
изцяло отговора подаден срещу въззивната жалба. По отношение на
направеното доказателствено искане възразявам, тъй като тези искания са
преклудирани още в първата инстанция. Делото многократно е отлагано с
искане за събиране на доказателства именно от процесуалния представител на
въззивника, но не са представили никакви доказателства. По отношение на
шахтите, техническите експертизи са дали правилно и точно заключение,
какво представляват шахтите и че същите шахти са със съответни преливници
така, че са функциониращи и действащи. Моля, да не се приема искането на
процесуалния представител на въззивника и да бъде отхвърлено. Нямам
доказателствени искания.
Реплика адв. К.: - Когато слушахме тройната експертиза за
функциониране на съответните шахти, те ясно заявиха, че не са отваряли
самите съоръжения да ги гледат вътре, а си правят изводи по повод на
мокрота, която била покрай шахтите в имота на доверителите ми. Това е имот,
който се намира в най- ниската точка в центъра на с.Ю., под пазарчето, където
се продават сладка и т.н. Това наводняване на имота, не е от шахтите, а от
естественото оттичане на дъждовна вода.
След съвещание съдът намира, че по отношение на направеното искане
обективирано във въззивната жалба следва да приеме становище в насока, че
същото не следва да бъде уважавано. Този извод се мотивира от
12
обстоятелството, че доводите са в насока, че това доказателствено искане е
относимо. Съответно първоинстанционният съд е отказал събирането на това
доказателствено искане, с което е допуснато процесуално нарушение за
събиране на доказателствата.
В случая въззивният съд приема, че първоинстанционният съд не е
допуснал процесуално нарушение при събиране на доказателства т.е. в случая
да направи отказ да се събере конкретно доказателство с доводи, че то не е
относимо към съществото на спора. Този извод се споделя и от настоящата
инстанция предвид, на което следва да приеме, че така направеното
доказателствено искане следва да не бъде уважавано. Съдът не намира, че
следва да приема, че същото е преклудирано, тъй като то е реализирано
своевременно, но както беше посочено по- горе то е неотносимо по същество
на спора.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното доказателствено искане
обективирано във въззивната жалба.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. К.: - Ув. Окр. Съдии, депозирал съм подробна въззивна жалба, в
която съм разработил всички съществени факти и обстоятелства свързани с
правилността на първоинстанционния съдебен акт. Намираме се в една
усложнена фактическа установка, но категорично заявявам, че
предположената от ищцовото учебно заведение правна конструкция е
несъстоятелна и е недопустима, защото към датата на завеждане на исковото
производство не са представили доказателства, че имотът на доверителя ми се
намира в границите на „Горско стопанство“, което го е предоставило за
стопанисване на това учебно заведение. Няма спор, че Учебно опитно горско
стопанство е горска територия, която е предоставена на учебното заведение за
извършване на учебни мероприятия и действия във връзка с опазване на
горите и т.н., но това не включва двойствения характер на тази територия. Тя
13
се намира в подчинение на нормативната база на Закона за горите. Посочил
съм и изрично текстовете на закона, които задължават и в действителност
съществува Горски стопански план за Опитно горско стопанство „Аврамово“
с. Ю., в който план се съдържат множество карти, които се намират в горското
стопанство. Там ясно са очертани границите на сега съществуващото Опитно
горско стопанство, а не „Гешевата планина“ – 1923 г. с Указа на Цар Борис І,
когато по негова инициатива е започнала процедурата за създаване на
територията, в която да се провежда за първи път в България обучение
свързани с опазване и възстановяване на горите и така наречената „Гешевата
планина“. Съществен е момента, не е дали към онзи момент имота на
доверителите ми се е намирал в „Гешевата планина“, а дали към настоящият
момент се намира на територията на Опитното горско стопанство „Георги
Аврамов“, което безспорно е предоставил за стопанисване и управление на
учебното заведение, за да обоснове правния интерес от иска. Изрично беше
отказано извършване на допълнителна експертиза да се изследват тези горски
стопански панове, които се намират в Горското стопанство- П. въпреки, че
беше навреме зададен въпрос към експертизата, но те не бяха ходили, не бяха
изследвали къде е границата на това Учебно стопанство. Моля на първо място
да отмените постановения първоинстанционен акт и прекратите
производството.
По отношение на същността на правния спор, за мен лично при толкова
много усложнена фактическа обстановка, с толкова много доказателства,
токова бедно съдебно решение от към мотиви малко е обидно за нашата
работа, защото съдът избягна да коментира най-съществените обстоятелства
по делото. Очевидно е, че ако ги коментира, то би следвало да стигне до
съвсем други правни изводи. За това моля, ако не уважите искането за
прекратяване на производството, да постановите решение, с което отхвърлите
иска, като неоснователен. Моля, да присъдите разноските на доверителя ми
сторени пред първоинстанционното производство, а за настоящото само
платената ДТ. Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
Адв. К.: - Ув. Окр. Съдии, моля да оставите без уважение въззивната жалба
и потвърдите решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно, тъй като същото е постановено въз основа на всички
събрани по делото доказателства. Работени са 3 експертизи, които
14
установяват, че имотът на въззивника се намира в територия, която е
собственост на държавата и е дадена за ползване на Лесотехническия
университет. Подробни съображения съм изложил във отговора. Моля да
присъдите сторените разноски, за които съм представил списък на разноските
и платежно нареждане.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок 03.01.2026г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:45часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15