№ 68
гр. Разград , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Ива Рашкова Рангелова (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213300600171 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 9 / 15.04.2021 г. по нох дело № 630 / 2020 г., РС-Разград признал
подсъдимия АД. М. В. за виновен в това, че в периода от 01.01.2019 г. до 01.08.2020 г.
включително, в село Липник, общ. Разград, след като е осъден с решение №
430/18.01.2018 год. по бр. дело № 2257/2017 г. по описа на РС-Разград, влязло в сила
на 06.02.2018 г., да издържа своя низходяща - малолетното си дете С. В., родена на
25.08.2016 г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 200.00 лв., чрез неговата майка
и законен представител Р.Ф.А. от село Липник, общ. Разград, съзнателно не е изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две вноски, а именно - 20 месечни вноски, на обща
стойност 4000.00 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което на основание чл.
54 и чл. 36 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като
на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок
от три години.
Против определения с присъдата размер на наказанието лишаване от свобода е
постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия А.В. адв. Й.К.. В жалбата
се изтъква, че така определения размер на наказанието от шест месеца лишаване от свобода
е несправедлив. Първоинстанционния съд не отчел в пълна степен смекчаващите вината
обстоятелства, а именно оказано съдействие при разследването, необременено съдебно
минало, млад човек, който дълго време бил без работа, поради което не можел да плаща
определената издръжка за инкриминирания период. Емигрирал във В.кобритания за да
работи, но поради пандемията известно време останал без работа. От въззивната инстанция
се иска да съобрази тези обстоятелства при постановяване на съдебния си акт.
1
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.
Подсъдимият В., нередовно призован, не се явява в съдебно заседание. По отношение
на него призовката се е завърнала в цялост, с отбелязване, че същия продал жилището на
посочения адрес преди две години. Във връзка с призоваването на подсъдимия по делото е
приложен доклад от съдебен деловодител от наказателно деловодство, видно от който
подсъдимият е уведомен по телефона за съдебното заседание, като същия заявил, че не може
да присъства, тъй като в момента е в Англия и в съдебното заседание ще присъства
служебният му защитник.
В съдебно заседание жалбата се подържа от служебния защитник на подсъдимия В. –
адв. К. на същите основания и със същите искания. Допълнително сочи, че в хода на
въззивното производство с нея се свързал бащата на подсъдимия, който й предоставил сума
в размер на 4000 лева, събрана от последния, която сума била предоставена на адв. К.. Тя от
своя страна се свързала с бившата съпруга на подсъдимия и майка на малолетното дете Р.А.,
на която в качеството й на служебен защитник на подсъдимия, на 23.06.2021 г. предала
сумата от 4000 лева, представляваща дължима издръжка от 20 месечни вноски за периода
01.01.2019 г. до 01.08.2020 г., включително, предмет на настоящото наказателно
производство, за което представя по делото разписка. Иска намаляване размера на
предвиденото за това деяние наказание до възможния минимум.
Участващият по делото прокурор от ОП-Разград намира жалбата за неоснователна и
предлага на съда да потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна.
Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.
313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание
чл. 314 от НПК, намери, че обжалвания първоинстанционен съдебен акт е постановен при
изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства
и доказателствени средства.
Първоинстанционният съд е положил дължимите усилия за изясняване на
обстоятелствата по делото и направил своите доказателствени изводи въз основа на
надлежно приобщения по делото доказателствен материал и в съответствие с правилата на
формалната логика и закона.
При самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства, въззивния съд
не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е
следната:
Подсъдимият АД. М. В. е роден на 18.12.1980 г. в гр. Разград с постоянен адрес гр.
Разград, ж.к. “Орел“ № 19, вх. Б, ет. 7, ап. 19, адрес за призоваване чрез неговия защитник
гр. Разград, ул. “Искър“ № 1, офис № 24 - адвокатска кантора адв. Й.К., български
гражданин, със средно образование, разведен, работи като строител във В.кобритания,
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият АД. М. В. и свидетелката Р.Ф.А. са бивши съпрузи. От брака си имат
родено едно дете - С. В., родена на 25.08.2016 г. С решение № 430 / 18.01.2018 г. по бр. дело
№ 2257 / 2017 г. по описа на Районен съд - Разград, влязло в сила на 06.02.2018 г., бракът
между съпрузите е прекратен с развод, упражняването на родителските права е предоставено
на майката, а подсъдимият В. е осъден да заплаща на малолетното си дете С. В. месечна
издръжка в размер на 200,00 лева, платима чрез неговата майка и законен представител -
Р.Ф.А. от с. Липник, общ. Разград.
2
Подсъдимият АД. М. В. е осъждан. С присъда № 254 / 27.05.2019 г. по НОХД № 132 /
2019 г. по описа на Районен съд - Разград, влязла в сила на 12.06.2019 г. той е признат за
виновен за извършено от него, в периода от 06.02.2018 г. до 31.12.2018 г„ престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК, но предвид факта, че е изпълнил задължението си, преди постановяване
на присъдата от първа инстанция, на основание чл. 183, ал. 3 от HK не е наказан.
За времето от 01.01.2019 г. до 01.08.2020 г. подсъдимият АД. М. В. не е заплатил 20
броя месечни вноски за издръжка на детето си С. В. от по 200,00 лева, или общо сума в
размер на 4000.00 лева.
Подсъдимият АД. М. В. е привлечен като обвиняем с обвинение за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 от HK, с постановление от 12.08.2020 г., предявено му на
14.08.2020 г., след което е извършен разпит на същия и са му предявени матириалите от
разследването, с участието на защитника му.
При първоинстанционното разглеждане на делото подсъдимият не е взел участие, поради
наличните данни, че се намира в чужбина на неустановен адрес.
Очертаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие,
включително и по реда на чл. 283 НПК: Показанията на свидетелката Р.А.; Решение № 430 /
18.01.2018 г. по бр. дело № 2257 / 2017 г. по описа на Районен съд - Разград, влязло в сила
на 06.02.2018 г; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Справка от
НАП за регистрирани трудови договори; Справка от Служба по вписванията – Разград;
Справка от Дирекция “Социално подпомагане“ –Разград; Справка от Дирекция “Бюро по
труда“ – Разград; Справка от Отдел “ПП –КАТ“ при ОДМВР – Разград и Справка от ОД
“Земеделие“ - Разград.
Първоинстанционният съд не само е изложил приетите за установени от него факти, но
е извършил анализ на наличните доказателства и доказателствени средства. Така
преценените и обсъдени поотделно и в съвкупност доказателствени материали са били
достатъчни с оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това
наказателно производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото
не е останала неизяснена.
Всички доказателства, кредитирани и от първоинстанционният съд и от въззивния
състав, по същество са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо
друго и по безспорен начин установяват релевантните по делото факти и обстоятелства.
Поради липса на противоречия между различните доказателствени източници, съдът намери,
че не се налага да бъдат излагани допълнително съображения по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от
НПК.
При тези фактически констатации правните изводи на районния съд относно вината и
квалификацията на деянието са правилни и законосъобразни. С действията и бездействията
си, описани по-горе, подсъдимият АД. М. В. е осъществил от обектива и субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна страна по делото е установено по безспорен начин, че подсъдимият АД.
М. В. е осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща издръжка от 200.00 лева
ежемесечно на своето малолетно дете, като в периода от 01.01.2019 г. до 01.08.2020 г. той е
бездействал и не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски, а именно - 20 месечни вноски. Това негово деяние, изразяващо се в пълно
бездействие, при което осъществява непрекъснато състава на престъплението по чл. 183, ал.
3
1 от НК, създава едно трайно престъпно състояние в поведението му. Съгласно чл.143, ал.2
от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е
изискуема през времето на целия месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на
бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена.
От събраните доказателства се установява, че подсъдимия не е изпълнявал това свое
задължение, следователно са налице всички съставомерни признаци от обективна страна на
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия АД. М. В. при форма на
вината пряк умисъл. През целият инкриминиран период, той е съзнавал, че бездейства
относно своето задължение за плащане на издръжка и въпреки това не е предприел никакво
действие, за да се поправи. Съзнавал е, че нарушава влязлото в сила съдебно решение.
Отчетено е и обстоятелството, че не са налице предпоставки за прилагане разпоредбата
на чл. 183 ал.3 от НК, тъй като подсъдимият вече се е възползвал от тази привилегия.
По наказанието:
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до една година или пробация.
Съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК, при индивидуализация на наказанието съдът
следва да вземе предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Също така определеното наказание по вид и размер трябва да изпълни целите
на наказанието, предвидени от законодателя в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Степента на обществена опасност на деянието по чл. 183, ал. 1 от НК е определена от
законодателя като неособено висока, съобразно вида и размера на наказанията, които се
предвиждат.
При липсата на основания за определяне наказанието при условията на чл. 55 от НК,
правилно и законосъобразно, наказанието на подсъдимия е определено от първостепенния
съд при условията на чл. 54 от НК.
Съобразявайки горните обстоятелства, правилно и законосъобразно е избрано като
алтернатива по-тежкото наказание, а именно лишаване от свобода.
Определеният размер от шест месеца е справедлив и съответства на степента на
обществена опасност на извършеното деяние, която е по-висока с оглед дългия период от
време, през което детето е било лишено от необходимите средства за задоволяване на
ежедневни и битови нужди.
Правилно и законосъобразно първостепенният съд е преценил, че са налице всички
материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на
подсъдимия АД. М. В. и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето му не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода, а е отложил от изтърпяване това наказание, за изпитателен срок от три
години.
4
По жалбата
Във въззивната жалба се иска намаляване на определеният размер на наложеното
наказание, а именно от шест месеца лишаване от свобода на четири месеца лишаване от
свобода. Съдът намери това искане на неоснователно, поради липса на основания за
уважаването му. Съдът изложи по-горе мотивите за това, като не намира за необходимо
отново да ги преповторя и препраща към тях.
Безспорно по делото е налице ново обстоятелство, което не е било известно на
първоинстанционния съд при постановяване на присъдата – плащането на цялата сума в
размер на 4000 лева. Въззивният съд намери, че само по себе си това обстоятелство не дава
основание за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, съобразявайки
другите установени по горе обстоятелства във връзка с отговорността на подсъдимия.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира при
първоинстанционното разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
При тези обстоятелства и на основание чл. 338 от НПК обжалваната присъда следва да
бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/08.01.2020 г., постановена по нох дело № 270/2019 г.
по описа на РС-Кубрат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5