Мотиви по н.о.х.д. № 20104410200623 по описа на РС-гр.Левски
Срещу
подсъдимия M.A. ***, е повдигнато и
предявено обвинение за това, че за периода 01.07.2009 г. – 02.07.2009 г., в
гр.Левски, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди
движими вещи – един брой велосипед марка „Супербайк” на стойност 63 лева от
владението на Е.Й. *** един брой велосипед марка „Лидер” на стойност 49 лева от
владението на Й.Я. ***, всички движими вещи на обща стойност 102 лева, без
съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъпление
по чл.194, ал.1, във вр. с чл26, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия и назначеният
му служебен защитник – адв.Л.А. ***, производството по делото е проведено по
реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие, като е открита процедура
по предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия А.. Моли за осъдителна присъда, като предлага наказание пробация със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от две години, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред
пробационен служител – три пъти седмично, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години, както и безвъзмезден труд в полза
на обществото в размер на 200 часа в продължение на две години.
Подсъдимият M.A. по време на
предварителното изслушване, след разясняване на правата им по чл.371, т.1 и т.2
от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитата пледира за налагане на наказание пробация с пробационни мерки в
минимален размер, определено при действителното наличие на многобройни
смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Подсъдимият също лично моли
съда да му наложи минимално по размер наказание пробация.
Съдът
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият M.A. ***, ЕГН **********.
На 01.07.2009 г.,
подсъдимият А. ***. На 02.07.2009 г., рано сутринта тръгнал да се прибира към
дома си, находящ се на *. Тогава решил да извърши кражба на велосипеди, като за
целта тръгнал из улиците на квартала. Влязъл последователно в дворовете на две
къщи, по един и същи начин, прониквайки през незаключените входни врати, а
именно в къщите на пострадалите Е.Й. и Й.Я.. От дома на свидетеля Й. отнел един
брой велосипед марка „Супербайк” и от дома на свидетелката Я. – един брой
велосипед марка „Лидер”. Веднага след това, подсъдимият, заедно с жената, с
която живеел на семейни начала, тръгнал към гр.Летница, където смятали да
продадат велосипедите. Пристигайки в гр.Летница, на центъра, подсъдимият
предложил двата велосипеда за продан, първо на свидетелката Й.В., която след
кратки преговори закупила велосипеда марка „Супербайк” за сумата от 12 лева.
Малко по – късно велосипедът марка „Лидер” бил продаден за сумата от 15 лева на
свидетеля П.Н.. И на двамата купувачи, подсъдимият обяснил, че велосипедите са
негова собственост.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните доказателства на досъдебното производство,
при условията и по реда, предвиден в НПК, а именно: от протокол за доброволно
предаване от 02.07.2009 г. на един брой велосипед марка „Лидер” от лицето П.Н.;
от протокол за доброволно предаване от 02.07.2009 г. на един брой велосипед
марка „Супербайк” от лицето Й.В., с отразени на двата протокола писмени
обяснения от лицата, че са ги закупили от познато лице; от протокол за
доброволно предаване от 01.07.2009 г. на сумата от 21 лева, представляваща
получената продажна цена за двата броя велосипеда, от лицето Б.И. *** –
съжителстваща с подсъдимия на семейни начала; от два броя разписки, с които
разследващият орган е предал на пострадалите предмета на престъплението; от
заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебно
– оценителна експертиза, съгласно която стойността на двата броя велосипеда, по
пазарни цени, към датата на извършване на деянието е в общ размер на 102 лева; от
протоколите за разпит на свидетелите, както и от справка за съдимост на подсъдимия
А..
При това положение, предвид
обстоятелството, че самопризнанията на подсъдимия напълно се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че M.A. е осъществил от обективна и субективна страна основния
състав на престъпление кражба, при условията на продължавано престъпление, виновно
при форма на вината - пряк умисъл.
Деянието извършено от
подсъдимия M.A. следва да се квалифицира като престъпление по чл.194, ал.1, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което следва да носи наказателна отговорност по
горепосочения текст.
За извършеното престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия М.А., съдът
съобрази сравнително високата степен на обществена опасност на деянието и
дееца, предвид предходните осъждания на А. за умишлени престъпления от общ
характер – всичките за извършени от него кражби, които от своя страна
характеризират негативно неговата личност, като трайно установени навици да
посяга на чуждото имущество. Съдът взе предвид подбудите и мотивите за неговото
извършване, и съобразявайки, че разпоредбата на чл.55 от НК е по – благоприятна
за подсъдимия, му е определил наказание при условията на чл.55 ал.1, т.2, б.”б”
от НК. На посоченото основание съдът е заменил предвиденото в състава на
извършеното престъпление наказание лишаване от свобода с пробация.
При определяне на видовете
пробационни мерки, които следва да се определят на подсъдимия А. и техния
размер, съдът съобрази действителното наличие на многобройни смекчаващи вината
и отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто му
процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина
по делото, тежкото му семейно и имотно състояние – същият е безработен, без
постоянни доходи, живее на семейни начала и полага грижи за две деца,
възстановяването на предмета на престъплението на техните собственици, както и
изразеното съжаление за извършеното. При това положение съдът счита, че двете
задължителни пробационни мерки за срок към минималния, и малко над него, а
именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца, при
периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител –
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от осем месеца, ще съдействат в пълна степен за постигане целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК – на генералната и
специалната превенция.
Тъй
като на подсъдимия А. е изменена мярката му за неотклонение „Подписка” – взета
на досъдебното производство с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, и подсъдимият е установен и
задържан, считано от 22.06.2010 г., съдът на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е
приспаднал при изтърпяване на наложеното му с присъдата наказание пробация,
времето през което е бил задържан, като е постановил един ден задържане да се
зачита за три дни пробация.
При този изход на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия M.A. да заплати направените
деловодни разноски в размер на 74 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: