РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 05.08.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІI-В въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:             НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ:   ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                                              АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Адриана Атанасова  в. гр. д. № 7809/2020г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 80364/02.05.2020г., постановено по гр. д. № 79637/2018г. по описа на СРС, ГО, 138-ми състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че Е.Н.П. *** ЕАД по предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.с чл. 149 ЗЕ сумата от 37,14 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от м.07.2015г. до м.04.2017г. и сумата от 31,28 лв., дължима цена за услуга дялово разпределение за периода от м. м.10.2014г. до м.04.2017г., за топлоснабден имот – гараж 8Б, находящ се в гр. София, ж.к. „*********аб. № 221540, ведно със законната лихва върху главниците от 14.08.2018г. до изплащане на вземанията, за които вземания е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4254/2018г. по описа на СРС, 138-ми с-в, като са отхвърлени предявените искове по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземания за главница за незаплатена топлинна енергия за разликата над сумата от 37,14 лв. до пълния предявен размер от 68,66 лв. и за периода от м.10.2014г. до м.06.2015г., за сумата от 13,93 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за период на забава от 16.09.2015г. до 03.08.2018г. и за сумата от 7,03 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за период на забава от 16.09.2015г. до 03.08.2018г.

Със същото решение Е.Н.П. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 379,17 лв., представляваща разноски за държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение в исково и заповедно производство по ч.гр.д. № 54254/2018г. по описа на СРС, 138-ми с-в. Освен това „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Е.Н.П. сумата от 130,22 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД.

 

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата, чрез адв. Х.П., в частта, в която исковете са уважени за сумата от 37,14 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия и за сумата от 31,28 лв., дължима цена за услуга дялово разпределение. Излага съображения, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че доколкото вещите лица, изготвили съдебно – техническата и съдебно – счетоводната експертиза са използвали документи, които не са приложени по делото като доказателства, то същите не следва да се кредитират от съда. Оспорва счетоводните документи, въз основа на които са изготвени заключенията по експертизите. Твърди, че между страните по делото няма сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия и не е налице облигационна връзка между страните по делото.  Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне в цялост на предявените искове, като претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, с който се оспорва същата и се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалния и материалния закон. Поддържа, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е успял да докаже исковата си претенция. Иска потвръждаване на първоинстанцинното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от третото лице – помагач „Т.С.” ЕООД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния  съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.149 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответницата като стойност на получена и разходвана от нея топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответника ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Настоящият състав намира, че за да се премине към обсъждане по същество на дължимостта на установените по делото суми за консумирана енергия, следва да се прецени дали ответниците са ползватели на процесния имот през претендирания период по смисъла вложен в закона.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От представените доказателства по делото, а и не се спори, че процесният имот съгласно представените по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 146, т. II, дело № 319/2013г. на нотариус Р.Д., рег. № 274 на НК и нотариален акт за прехвърляне не недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с № 64 от 19.04.2018г. по описа на нотариус Т.В., рег. № 033 на НК, е собственост на ответницата. В разглеждания случай по делото се установява, че ответницата е притежавала правото на собственост върху процесния имот, което налага приемането на извод, че през процесния период тя е имала качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът по силата право на собственост. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Между страните по делото не е налице спор, че сградата, в която се намира процесния имот е топлоснабдена. С оглед на гореизложеното направеното оплакване от ответницата, че първоинстанционният съд неправилно е счел, че е налице облигационна връзка между страните, се явява неоснователно.

Неоснователно се явява и възражението на ответника, че изготвените пред първата инстанция съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи от вещите лица не следва да бъдат кредитирани, тъй като за изготвянето им били използвани документи, които не били приложени като доказателства по делото. Експертизите са допуснати в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания в областта на ежемесечните отчети по общият топломер в сградите - етажна собственост, индивидуалните разпределители в имотите, изравнителните сметки за конкретни периоди, изразходването на топлинна енергия, съдебно – счетоводни изчисления и т.н. Няма как съдът да прояви компетентност по такива въпроси, които изискват специални знания в конкретна област, поради което за целта се назначават експертизи, които се изготвят от специалисти - вещи лица, въз основа на чиито специални познания се придобива информация относно обстоятелства, които са от значение за делото. В конкретният случай вещите лица – топлотехник и икономист - счетоводител са дали своите заключения както въз основа на представените по делото писмени доказателства, така и използвайки специфичните си познания в областта на аналитичните пресмятания при изразходването на топлинна енергия, както и наличните счетовдни документи по делото и тези, предоставени от ищцовото дружество и третото лице - помагач. Предвид обстоятелството, че  експертизите  не са били оспорени от ответницата и не е било необходимо да се назначават допълнителни или повторни такива, затова и първоинстанционният съд ги е приел като компетентно изготвени и обосновани, обсъдил ги е в съвкупност с останалите приети по делото доказателства и не е имал основание да се съмнява в обективността и достоверността на дадените експертни мнения. Ако изготвените експертизи не са били достатъчно ясни, точни и конкретни за ответницата, то същата е разполагала със законово предоставената й възможност да поставя допълнителни въпроси към вещите лица за изясняване на заключенията на експертизите съгласно чл.200, ал.2 ГПК, да оспори същите съгласно чл.200, ал.3 ГПК, да поиска назначаване на допълнителни експертизи, ако счита изготвените такива за непълни или неясни, да поиска назначаването на повторни експертизи, ако счита изготвените такива за необосновани и има съмнение относно правилността им. В случая, видно от проведеното на 30.01.2020г. открито съдебно заседание, ответницата не е проявила процесуална активност в защита на своите права и интереси като не е оспорила изготвените по делото съдебно-техническата и съдебно - счетоводна експертиза, след като не е била удовлетворена от заключенията. В тази връзка въззивния съд намира за необходимо да отбележи, че съдебно-техническата и съдебно – счетоводната експертизи са ясни, точни и обосновани, като вещите лица са дали пълен и точен отговор на поставените им задачи. Същевременно по делото не са налице такива доказателства, които да опровергават изводите на експертите. Следва да се отбележи, че за изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническа експертиза са ползвани представените от третото лице „Т.С.” ЕООД документи, които не са съставени от ищеца по делото и заключението отразява реално потребеното количество топлинна енергия. Отделно от това следва да се отбележи, че заключенията на вещите лица по допуснатите СТЕ и СсЧЕ не са били оспорени от ответника. Ето защо и предвид приетата облигационна връзка между страните непредставянето на фактури от страна на ищеца не е основание за отхвърляне на иска, доколкото по делото е установено реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период, което е правопораждащия вземането на ищеца юридически факт, а не издаването на фактура. По изложените съображения съдът намира оплакването на жалбоподателката за необоснованост и неправилност на изготвените и приети заключения на вещите лица за неоснователно.

               Тъй като крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на предявените искове съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди. 

               По разноските по производството:

               При този изход на делото на въззивника не се дължат разноски.

               Искане за присъждането на разноски за въззивното производство от въззиваемата страна с оглед изхода на спора следва да бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, с оглед на това, че процесуалните действия, извършени по делото се свеждат единствено до подаване на отговор на въззивната жалба пред тази инстанция както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв. Поради изложеното, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 50 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                           Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 80364/02.05.2020г., постановено по гр. д. № 79637/2018г. по описа на СРС, ГО, 138-ми състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Е. Н.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 50 лв., представляваща направените разноски пред въззивна инстанция.

Решението в необжалваната част е влязло в законна сила.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Т.С.” ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.