М О Т И В И
към
Присъда № 44 от 04.04.2019 г. по НЧХД № 932/2018 г. по описа на СлРС
изготвени на 08.05.2019 г.
Тъжителят
С.П.Г. е предявил обвинение срещу подсъдимия А.И.А. за извършено от него престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК.
В с.з. тъжителят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от повереник – адв. Д. ***, който поддържа обвинението
срещу подс. А., така както е повдигнато, като го счита за доказано по безспорен
начин. Пледира съда да признае за виновен подс. А. по повдигнатото му обвинение,
като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” около средния размер, както
и да се уважи предявения срещу него граждански иск.
Преди
започване на съдебното следствие тъжителят Г. е предявил против подс. А.
граждански иск за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието в
размер на 3 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 23.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Съдът,
след като счете, че гражданския иск е своевременно предявен и се намира във
връзка с предмета на делото, го прие за съвместно разглеждане в настоящото
производство.
В
с.з. подсъдимият А.И.А., редовно призован, се явява лично и с упълномощен
защитник – адв. Б. ***. Не се признава за виновен и дава обяснения по
предявеното му обвинение. Моли съда да постанови справедлива присъда.
Защитникът на подсъдимия А. счита, че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение
не е доказано по безспорен начин и моли съда да го признае за невиновен, както
и да отхвърли предявения срещу него граждански иск. Пледира, че е налице
хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК, правомерна отбрана от страна на подс. А..
Алтернативно пледира, ако подс. А. бъде признат за виновен, да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му бъде наложено наказание „Глоба” в минималния
размер, като счита, че гражданския иск е твърде завишен.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
А.И.А. е български гражданин, със средно образование, неженен, работи, осъждан.
В
покрайнините на с. С., общ. Сливен подс. А. имал зеленчукова градина, а в съседен
имот тъжителят Г., заедно със сина си – свид. П.Г. отглеждали слънчоглед.
На 23.07.2018
год. сутринта тъжителят Г. отишъл до нивата за да види слънчогледа и установил,
че нивата е залята с вода и не може да влезе в нея. По същото време подс. А.,
който бил в зеленчуковата си градина, излязъл на пътя и минал покрай тъжителя Г..
Тъжителят Г. попитал подс. А. защо му е залял нивата. Подс. А. отговорил, че си
е насадил доматите, полял ги и е спрял водата, но някой след него бил запушил
канала и водата е заляла нивата на тъжителя Г.. Тогава между тъжителя Г. и
подс. А. възникнал спор за това кой е залял нивата на тъжителя Г.. Тъжителят Г.
се качил в автомобила си, докато спорът между двамата продължавал, тогава подс.
А. се ядосал хванал за тениската тъжителя Г., след което го ударил два – три
пъти с ръка по лицето. Подс. А. видял, че на тъжителя Г. била цепната устната и
окото му било зачервено. Подс. А. оставил тъжителя Г., който запалил автомобила
си и се прибрал в с. С.. След като се прибрал в с. С., там дошъл и синът му -
свид. П.Г., който видял по лицето на баща си кръв и го попитал какво е станало.
Тогава тъжителят Г. му разказал за инцидента с подс. А. и за нанесените му
удари. Свид. П.Г. закарал баща си в Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Иван
Селимински” – гр. Сливен, където тъжителят Г. бил прегледан. По – късно същия
ден тъжителят Г. бил прегледан от д-р Ч.и му било издадено съдебно-медицинско
удостоверение.
От
приложената по делото служебна справка от МБАЛ „Д-р Иван Селимински” – гр.
Сливен се установява, че на 23.07.2018 год. в 09,00 часа тъжителят Г. е
постъпил в Спешното отделение на болницата и е изписан същия ден в 10,00 часа
(л. 25 – 31 от делото).
От
приложеното по делото съдебно – медицинско удостоверение № 405/2018 год.
издадено от д-р Ч.– управител на СМДЛ „Медексперт д-р Ч.” ЕООД – гр. Сливен се
установява, че на 23.07.2018 год. в 10,41 часа тъжителят Г. бил прегледан, като
при прегледа, освидетелстването и проучването на представени медицински
документи на името на пострадалия били установени контузия на главата с наличие
на масивен левостранен периорбитален хематом с обхващане предимно на долната
половина на очницата и лявата скулна област с болезнен оток на тъканите,
ивицести кръвонасядания в областта на лявата половина на лицето, контузия на
носа с кръвонасядания, контузия на лявата половина на горната устна с
кръвонасядания и оток, контузия на 23-и зъб с разклащане І-ІІ степен и душене с
ръце, като в областта на лявата половина на шията се установили охлузвания и
болезнен оток на тъканите - „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота”, т.е. разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК (л. 5 от делото).
От
приложената справка за съдимост на подс. А. се установява, че на 10.12.2002
год. е влязла в сила Присъда № 163/29.05.2002 год. по НОХД № 64/2002 год. по
описа на РС – Нова Загора, с която му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим и
на основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение наложеното му наказание по
НОХД № 1099/1997 год. по описа на СлРС – „Лишаване от свобода” за срок от една
година, което да изтърпи при първоначален общ режим (л. 20 – 21 от делото).
От приложените по делото служебни справки от
РП – Нова Загора и РП – Сливен се установява, че подс. А. е изтърпял наложеното
му наказание „Лишаване от свобода” по НОХД № 64/2002 год. по описа на РС – Нова
Загора, както и приведеното със същата присъда наказание по НОХД № 1099/1997
год. по описа на СлРС от 23.04.2009 год. до 15.10.2010 год. с помощта на 3
месеца и 3 дни работа в негова полза (л. 43, л. 48 и л. 51 от делото).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и категоричен начин
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно. В показанията на всички свидетели се съдържат
отделни елементи, касаещи процесния случай.
От
показанията на свид. П.Г. се установява, че същият е видял баща си
непосредствено след инцидента, като тъжителят Г. имал кръв около устата и
лявото му око било насинено; както и че тъжителят Г. му разказал как са му били
причинени уврежданията от подс. А.. От показанията на свид. С.П. *** се
установява, че е разговарял с тъжителя Г. след инцидента, като последният му
разказал, че е бил бит от подс. А.. От показанията на свид. В.Д.се установява,
че след инцидента е разговарял с тъжителя Г., който му казал, че е бил бит от
подс. А.; както и че след това е разговарял с подс. А., който от своя страна му
заявил, че първо тъжителят Г. посегнал и след това подс. А. е започнал да го
бие. От показанията на свид. М. И. се установява, че е разбрал за инцидента, но
не може да каже кой е започнал боя; че е разговарял с подс. А., който заявил че
са се сдърпали нещо, като тъжителят Г. посегнал нещо и подс. А. го ударил.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свид. П.Г., свид. С.П.,
свид. В.Д.и свид. М. И., доколкото същите пресъздават това което са възприели
лично.
Съдът кредитира обясненията на подс. А. в частта, в която разказва за
възникналия конфликт между него и тъжителя Г., както и в частта в която
заявява, че е нанесъл удари на тъжителя Г. и че е видял цепната устна и
зачервено око на тъжителя Г., тъй като същите се подкрепят от останалите,
събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подс. А., в
които заявява, че първи тъжителят Г. е посегна и го удари с два ритника в
корема, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства и съдът намира,
че тези твърдения на подс. А. са негова защитна позиция, която не се
потвърждава от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът
по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички
писмени материали, събрани в хода на съдебното дирене, имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на НПК и неоспорени
от страните.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе
следните правни изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият А.И.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 23.07.2018 год. в покрайнините на с. С., общ. Сливен, нанесъл
лека телесна повреда на С.П.Г. ***, изразяваща се във „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота”, т.е. разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
Безспорно
се установи, че на посочената в тъжбата дата и място между подсъдимия А. и
тъжителя Г. е възникнал конфликт, при който подсъдимият А. е нанесъл удари на
тъжителя Г., които са му причинили контузия на главата с наличие на масивен
левостранен периорбитален хематом с обхващане предимно на долната половина на
очницата и лявата скулна област с болезнен оток на тъканите, ивицести
кръвонасядания в областта на лявата половина на лицето, контузия на носа с
кръвонасядания, контузия на лявата половина на горната устна с кръвонасядания и
оток, контузия на 23-и зъб с разклащане І-ІІ степен и душене с ръце, като в
областта на лявата половина на шията се установили охлузвания и болезнен оток
на тъканите. Посочените наранявания са причинили на тъжителя Г. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му, т.е. разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Деянието си подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, всички елементи от съставите на
престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици от него.
Като смекчаващи отговорността на обстоятелства, съдът прие чистото му
съдебно минало.
Съдът прие, че подс. А. е с чисто съдебно минало, тъй
като по отношение на предходните му осъждания по НОХД № 64/2002 год. по описа
на РС – Нова Загора и по НОХД № 1099/1997 год. по описа на СлРС е настъпила
реабилитация по чл. 88а от НК. И по двете присъди подс. А. е имал наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година. Съгласно разпоредбата
на чл. 88а, ал. 4 от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления,
за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след
изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания, а
съгласно чл. 88а, ал. 1 от НК - когато от изтърпяването на наказанието е
изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново
умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото
в друг закон или указ. Видно от приложените по делото служебни справки от РП –
Нова Загора и РП – Сливен, подс. А. е изтърпял наложените му наказания от
23.04.2009 год. до 15.10.2010 год. От тази дата – 15.10.2010 год. започва да
тече срокът по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК – пет години, който изтича на
15.10.2015 год. и в този срок подс. А. не е извършил ново умишлено престъпление
от общ характер, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода”. Ето
защо съдът прие, че подс. А. е реабилитиран по чл. 88а от НК за предходните му
осъждания.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Същият
до настоящият момент не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на раздел ІV от Глава 8 от НК.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия А. съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице законните
условия за прилагане на чл. 78А от НК – чистото съдебно минало на подсъдимия,
който не се е ползвал досега от привилегията на чл. 78А от НК, размерът на
наказанието, предвиден в НК за този вид престъпление, поради което освободи от
наказателна отговорност подс. А., като му наложи административно наказание
„Глоба” в размер на 1000,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Сливен.
Така
определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в
пълна степен на обществената опасност на деянието на подс. А. и съответстващо
на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подс. А. и ще въздейства
възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
По
правилата на процеса подсъдимият А.И.А. беше осъден да заплати държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50,00 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен.
По предявеният граждански
иск:
Съдът
намира предявеният от С.П.Г. граждански иск срещу подсъдимия А.И.А. за
причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 130, ал.
1 от НК за доказан по основание поради доказаност на деликтното правоотношение,
макар и предявен в завишен размер.
По
безспорен начин в хода на съдебното следствие се установи, че гражданският ищец
Г. е претърпял неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
Гражданският ищец Г. е предявил граждански иск срещу подс. А. в размер на 3
000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
23.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото съдебни и деловодни разноски. Безспорно в хода на съдебното следствие се
установи, че гражданският ищец Г. е претърпял неимуществени вреди от
престъплението – контузия на главата с наличие на масивен левостранен
периорбитален хематом с обхващане предимно на долната половина на очницата и
лявата скулна област с болезнен оток на тъканите, ивицести кръвонасядания в
областта на лявата половина на лицето, контузия на носа с кръвонасядания,
контузия на лявата половина на горната устна с кръвонасядания и оток, контузия
на 23-и зъб с разклащане І-ІІ степен и душене с ръце, като в областта на лявата
половина на шията се установили охлузвания и болезнен оток на тъканите - „Разстройство на здравето извън случаите по
чл. 128 и чл. 129 от НК”, т.е. лека телесна повреда по смисъла на НК. Съдът
след като се съобрази с конкретните обстоятелства по делото, характера и начина
на извършване на увреждането и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за
определяне на размера на обезщетението по справедливост, счита че справедлив
еквивалент на причинените на пострадалия Г. неимуществени вреди е сума в размер
на 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща обезщетение за причинените от
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 23.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като в
останалата му част до пълния претендиран размер от 3 000,00 лева – гражданският
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно
правилата на процеса А.И.А. беше осъден да заплати на С.П.Г. сумата от 313,30
лева (триста и тринадесет лева и тридесет стотинки), представляваща направени
по делото съдебни и деловодни разноски.
Ръководен
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: