№ 23047
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110145804 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от „СВС-98“ ЕООД срещу
„ЧИКЕН-72“ ЕООД кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 21
028,59 лева, представляваща главница за неплатена цена по споразумение от
13.11.2024 г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, сумата от 3052,59 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 28.06.2024 г. до 22.07.2025 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ЧГД № 444/2025 г. по описа на РС – Каварна.
Ищецът твърди, че при условията на сключен между страните
неформален договор, ищцовото дружество „СВС-98“ ЕООД е извършило
доставки на пилешко месо на ответното дружество, съобразно договорените
условия, като за предоставяните услуги за периода от месец юни до месец юли
2024 г., ищецът е издавал фактури, сумите по които не са били платени.
Изтъква, че на дата 13.11.2024 г. страните сключили споразумение, с което в т.
1 от същото ответното дружество се е задължило да изплати на ищцовата
страна сума в размер на 51 941,35 лева, ведно със законна лихва, която се
изчислява върху сумата по всяка една фактура, считано от деня след падежа.
Сочи, че в т. 2 от Споразумението страните са уговорили начина на погасяване
на задълженията по фактурите, а именно:
-първа вноска - 500 лева в срок до 15.11.2024 г.;
-следващи 4 вноски по 2000 лева до 25 - то число на месеците декември
2024 г., януари - март 2025 г., 7 вноски по 5 500 лева до 25 - то число на
1
месеците април - октомври 2025 г.;
-последна вноска от 4941,35 лева до 10 - то число на месец октомври
2025 г.;
Заявява, че в т. 4 било уговорено, че при неплащане на която и да било
вноска по т. 2 в уговорения срок или размер, цялата сума по т. 2 става
незабавно дължима, както и че ищцовото дружество без покана може да
пристъпи към събиране по реда на заповедното и изпълнителното
производство на вземането си. Сочи, че страните се споразумели още, че
ответното дружество дължи освен неплатените по т. 2 суми и законната лихва
по т. 1, пункт последен, както и всички сторени разноски в заповедното и
изпълнителното производство.
Изтъква, че във връзка със сключеното споразумение са постъпили
плащания от страна на ответното дружество, с които то е погасило част от
задължението по сключеното споразумение, а именно:
-По Фактура № **********/15.06.2024 г., с плащане на 11.11.2024 г. -
сумата в размер на 500 лв.;
-По Фактура№ **********/15.06.2024 г., с плащане на 15.11.2024 г. -
сумата в размер на 500 лв.;
-По Фактура № **********/15.06.2024 г., с плащане на 02.12.2024 г. -
сумата в размер на 1 000 лв.;
-Окончателно по Фактура № **********/15.06.2024 г., с плащане на
16.12.204г. - сумата в размер на 1 037,88 лв.;
-По Фактура № ***/17.02.2024 г., с плащане на 23.12.2024 г. - сумата в
размер на 500 лв.;
-По Фактура № ***/17.02.2024 г., с плащане на 15.01.2025 г. - сумата в
размер на 500 лв.;
-По Фактура № ***/17.02.2024 г., с плащане на 27.01.2025 г. - сумата в
размер на 1 000 лв.;
-По Фактура№ ***/17.02.2024 г.,с плащане на 03.02.2025 г. - сумата в
размер на 500 лв.;
-Окончателно по Фактура № ***/17.02.2024 г., с плащане на 12.02.2025 г.
– сумата в размер на 563,08 лева.
Твърди, че с горепосочените плащания били погасени сумите по две от
описаните в споразумението фактури, а именно фактура №
**********/15.06.2024 Г. и фактура № ***/17.02.2024 г., които суми възлизат
общо в размер на 6100,96 лева, като с така извършените плащания, ответникът
е потвърдил наличието на отношения и задължения към ищцовото дружество.
Заявява, че остатъкът от сумите, предмет на споразумението, са
останали неплатени, а именно за периода от 21.06.2024 г. до 10.07.2024 г. в
размер на 21 028,59 лева. Счита, че ответното дружество дължи и мораторна
лихва за забавено плащане на задължения по фактурите, посочени в т. 1, в
размер на 3052,59 лева.
2
Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЧИКЕН-72“ ЕООД е депозирал
отговор на исковата молба, като намира същата за неоснователна и
необоснована. Оспорва страните да са сключвали неформален договор, по
отношение извършване на доставки и заплащането им. Оспорва
претендираната окончателна сума, по отношение главницата и мораторната
лихва в подписаното споразумение от 13.11.2024 г. Заявява, че с оглед на
постигнатите договорки между страните в разговори и кореспонденция,
различни от уговорените условия в процесното споразумение, ответното
дружество е извършвало плащане, по отношение на доставените от ищеца
пилешки продукти. Оспорва представените от ищеца извлечения от
извършени плащания, тъй като са с неясен произход, както и копия на
фактури, без подпис на съставител и без име на лице, което е приело
доставената стока. Моли за отхвърляне на така предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 365 ЗЗД.
В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по силата
на сключено споразумение, с което страните уреждат отношенията по между
си по повод договорни правоотношения, както и че съгласно споразумението
ответникът е поел задължение да плати процесната на ищеца.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на
дълга.
От приложеното по делото Споразумение от дата 13.11.2024 г., се
установява, че страните са уредили възникналите между тях облигационни
отношения по доставка на пилешко месо, като ответникът изрично е признал
задължението си към ищеца в размер на 51 941,35 лева.
Споразумението съдът квалифицира като договор за спогодба, който има
за последица погасяване на спорното правоотношение чрез взаимни отстъпки
и замества първоначалните уговорки. Следователно възраженията на
ответника, че между страните липсва договорно правоотношение, са
неоснователни.
В случай, че спогодбата отговаря на действителното правно положение, тя
има характеристиките на договор с правоустановително действие, чиято цел е
именно избягване на бъдещи спорове между страните В конкретния случай,
съдът намира, че представената по делото спогодба е валидно сключена, като
представеното споразумение не е оспорено от ответника относно
автентичността и валидността на изявленията, поради което следва да се
приеме, че договорът за спогодба е действителен и обвързващ за страните.
При извънсъдебната спогодба правоотношенията между страните са такива,
3
каквито спогодбата ги прогласява. Приетата като доказателство спогодба
обективира признание на неизгодния за длъжника факт, че ищецът е титуляр
на процесното вземане. От представеното споразумение от дата 23.11.2024 г.,
съдът приема, че ответникът е признал задължение към ищеца в размер на 51
941,35 лева. Съдът е ограничен от размера на предявения иск, поради което
следва да се произнесе само относно претендираните от ищеца – 21 028,59
лева. Признанието на по – голяма сума в споразумението, представлява
доказателство за наличието на валидно и неизпълнено парично задължение,
надхвърлящо размера на иска.
По възраженията на ответника и правното действие на сключеното
споразумение:
Съдът намира за неоснователни и ирелевантни за изхода на спора
възраженията на ответника „ЧИКЕН-72“ ЕООД, касаещи качеството на
доставените стоки, липсата на подпис на съставител върху фактурите и
твърденията за недоказаност на предаването на стоката.
Предмет на настоящото производство не е първичното установяване на
фактите по извършените доставки на пилешко месо, а неизпълнението на
задължения, поети с процесното Споразумение от 13.11.2024 г. С
подписването на това споразумение, което съдът квалифицира като договор за
спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, страните са преуредили
съществуващите между тях отношения с цел прекратяване на спора и
избягване на бъдещи неясноти.
В точка 1 от Споразумението ответникът изрично и безусловно е признал,
че дължи на ищеца сумата от 51 941,35 лева. Това извънсъдебно признание
има правоустановително действие и санира евентуални пороци на първичната
счетоводна документация или спорове относно изпълнението на
първоначалните доставки. С полагането на подпис под спогодбата, ответното
дружество се е отказало от правото си да оспорва факта на доставките,
тяхното количество или качество, като вместо това се е съгласило да погаси
задължението по нов, разсрочен план.
Следователно, след като ответникът е признал вземането чрез валидно
сключен договор, той не може впоследствие да черпи права от собственото си
противоречиво поведение, като оспорва основанието на дълга, което сам е
потвърдил писмено. Обстоятелството, че фактурите може да не са подписани
или че е имало устни уговорки преди датата на споразумението, се явява
неотносимо към предмета на доказване, с оглед сключеното между страните
споразумение, уреждащо правоотношенията им. Тъй като по делото не се
доказа погасяване на пълния размер на признатата сума съобразно
уговорените вноски, искът се явява основател именно на база силата на
самото споразумение, а не на база първичните фактури.
На следващо място, по делото не се твърди от страна на ответника да са
извършвани плащания по така сключената спогодба.
Предвид изложеното съдът намира предявения иск по чл. 422, ал.1 ГПК
4
вр. с чл. 79, вр. чл. 365 ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан в заявения
му по делото размер от 21 028,59 лева.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг е установено по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Плащането на главницата от 3077,33 лв., която представлява част от
последната вноска, е определено със срок за изпълнение до 10.07.2024 г., т. е.
това задължение е срочно. При срочните задължения не е необходимо
кредиторът да е поканил длъжника, за да постави последния в забава, респ. в
тези случаи действа правилото „срокът кани вместо човека“.
При това положение с настъпването на падежа (10.07.2024 г.) на
задължението за погасяването на главницата длъжникът е изпаднал в забава,
респ. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 23.07.2025 г., на кредитора се дължи обезщетение за забава (мораторна
лихва), а от този момент до окончателното изплащане на вземането се дължи
законна лихва, като последица от уважаване на иска за главното вземане.
При забава на парично задължение мораторната лихва се дължи от деня,
следващ падежа на всяко отделно задължение, до датата на подаване на
заявлението, като в случая размерът й е надлежно изчислен от ищеца.
На основание чл. 162 ГПК съдът посредством лихвен калкулатор,
публикуван на следната интернет страница: Изчисляване на законна лихва |
Calculator.BG, определи, че обезщетението за забава възлиза на 3105,53 лв.
дължимо върху главницата от 21028,59 лв. за периода от 29.06.2024 г. до
23.07.2025 г. В настоящия случай ищецът претендира сумата в размер на
3052,59 лева, съответно претенцията за мораторна лихва следва да бъде
уважена до пълния й предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на направените в производството разноски. Същия претендира,
представя списък с разноски и доказва такива в размер на 481,62 лв. за
държавна такса и 1300,00 лева - адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът приема за доказано с оглед представения по делото
доказателства. В заповедното производство ищецът претендира и доказва
разноски в размер на 409,38 лева за държавна такса и 1400 лева – адвокатско
5
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
„Чикен - 72“ ЕООД, ЕИК ***, дължи на „СВС-98“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от
21 028,59 лева, представляваща главница за неплатена цена по споразумение
от 13.11.2024 г., ведно със законна лихва за период от 23.07.2025 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 3052,59 лева, представляваща
мораторна лихва – изчислена, считано от един ден след падежа на всяка
фактура до 23.07.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 444/2024 г. по описа на
Районен съд – Каварна.
ОСЪЖДА „Чикен - 72“ ЕООД, ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати на „СВС-98“ ЕООД, ЕИК **** сумата от 1781,62 лв.,
представляваща извършени разноски в исковото производство и сумата от
1809,38 лв., представляваща извършени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6