Определение по адм. дело №2791/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166 ал. 4 от АПК вр. чл. 217 ал. 1 т. 7 от ЗУТ.

Предмет на настоящото определение е произнасяне по обективираното в жалбата на Д. В. И., чрез адв. С. Т. от ВАК, срещу Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 10/29.03.2023г. на Жилищна сграда, находяща се в УПИ ІV-555, кв. 31 по плана на [жк], с административен адрес [улица], представляваща ПИ с [идентификатор], издадено от Главен архитект на район „Аспарухово“, искане за спиране действието на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта до приключване на делото с окончателен съдебен акт.

Искането е обосновано с предприети по отношение на собствения на молителката апартамент № 14, който е разположен на четвърти жилищен етаж /кота +11.80м/ в описаната жилищна сграда, действия от ЧСИ И. С. съдебно-изпълнителни действия – публична продан. Твърди се, че при установяване на посочените в жалбата недостатъци в изградената и приета с оспореното удостоверение жилищна сграда, ап. 13 и 14 ще станат незаконни, респ. извършените с тях разпоредителни сделки биха били недопустими. Твърди се, че ако не бъде спряно действието на удостоверението, би могло да настъпят значителни или трудно поправими вреди, като се извърши продажба на един по същество незаконен обект.

Направено е и второ искане – за спиране на публичната продан на обект, представляващ апартамент № 14, с [идентификатор] по изп. д. № 31/2025г. на ЧСИ И. С., вписана под № 712 в Камарата на ЧСИ до приключване на производството по настоящото дело с окончателен съдебен акт.

Ответникът – Главен архитект на район “Аспарухово” при община Варна е представил преписката, като е изразил становище по съществото на спора, но не изразява становище по искането.

От представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Съгласно Разрешение за строеж № 33/12.08.2020г., издадено от главен архитект на район „Аспарухово“, Община Варна е построена Жилищна сграда със ЗП 212.26 кв.м. и РЗП 1116.53 кв.м. В хода на строителството е извършена промяна, за което е издадена Заповед № 34/27.09.2022г. за допълване на издаденото разрешение за строеж. След завършване на строителството, на 28.02.2023г. е подписан Протокол обр. 15 за установяване годността за приемане на строеж, който е подписан и от жалбоподателката И.. Изготвен е окончателен доклад от дружеството – консултант, осъществяващ надзор на строителството, който заедно с останалите документи е послужил като основание за издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 10/29.03.2023г.

Съдът намира, че отправеното искане за спиране е от страна, която има правен интерес, депозирано е в срок и при наличие на висящо производство по оспорване на удостоверението, поради което същото е допустимо, но по същество е неоснователно. Съгласно чл. 166 ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно чл. 166 ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, съдът може да спре предварителното изпълнение (допуснато с влязло в сила разпореждане по чл. 60 ал. 1 от АПК или по силата на закона), ако то би могло да причини на оспорващия значително или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес. Спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение е възможно само при условията по чл. 166 ал. 2 от АПК, а именно, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. За целта настъпването й следва да е достатъчно вероятно и с оглед данните по делото тя да може да бъде преценена като трудно поправима или значителна. Освен това, спирането е възможно само въз основа на нови обстоятелства – т. е, такива, настъпили след издаването на удостоверението. В случая, към искането не са приложени доказателства, които да установяват твърденията за настъпването на трудно поправими вреди. Насрочената публична продан на апартамента на жалбоподателката не представлява вреда по смисъла на посочената по-горе разпоредба на закона, доколкото И. може да използва допустимите в ГПК способи за защита, доколкото изпълнителното дело не е образувано въз основа на изпълнителни основания по чл. 268 от АПК.

Твърденията за допуснато незаконно строителство и установени различия във фактическото изпълнение на апартамента и посоченото в нотариалния акт за придобиването на правото на строеж за него, не представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166 ал. 2 от АПК, доколкото се твърди, че те са били налични преди издаване на удостоверението и именно поради това то е нищожно, респ. незаконосъобразно. Но това са въпроси по съществото на спора и са неотносими към искането за спиране. Посочените в допълнителна молба аргументи за риск за живота и здравето на останалите собственици в жилищната сграда също не представляват основание за спиране, доколкото не са пряка или трудно поправима вреда за молителката.

Поради изложеното съдът намира, че молителят не е доказал наличието на значителни и трудно поправими вреди, които ще претърпи от допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на удостоверението, поради което искането за спиране следва да се отхвърли.

По отношение на направеното искане за спиране на изп. д. № 31/2025г. на ЧСИ И. С., съдът намира, че същото не подлежи на разглеждане от административния съд, а защитата срещу действията на ЧСИ, вкл. евентуални откази за спиране на изпълнителното дело подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд по реда на ГПК. Административният съд се произнася по искания за спиране на изпълнителни производства само когато те са образувани по реда на АПК, какъвто не е настоящия случай.

Водим от горното и на основание чл. 166 ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. В. И. за спиране действието на Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 10/29.03.2023г., издадено от Главен архитект на район „Аспарухово“, община Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Д. В. И. за спиране на публичната продан на обект, представляващ апартамент № 14, с [идентификатор] по изп. д. № 31/2025г. на ЧСИ И. С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.