О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…………..
2020 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 05.03.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Бажлекова
въззивно гражданско
дело №600 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по въззивна жалба на К.С.К. срещу решение № 5854 от 19.12.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 9468 по описа за 2019 г. на девети състав на
Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от К.С.К. искове с
правно основание чл.127, ал.2 СК, вр.чл.59, ал.9 СК, за изменение на влязло в
сила спогодително определение от 20.02.2017г. по гр.д. № 16641/2016г. на ВРС, с
което упражняването на родителските права по отношение на детето Памела
Кирилова Кирилова е предоставено на майката, като упражняването на родителските
права се предоставят на бащата с определяне на режим на лични контакти на
детето с майката и осъждане на последната да заплаща месечна издръжка в полза
на детето в размер на 150лв.
Във въззивната жалба се излага,
че неправилно и в противоречие с доказателствата, съдът е приел, че не са
настъпили съществени и важни изменения в обстоятелствата, които да налагат
изменение в мерките относно
упражняването на родителските права. Излага, че от събраните гласни
доказателства се установява, че детето е било тормозено и подлагано на физическо
насилие в дома си. Забранявано му е да носи косата си спусната, а когато е
отказвало да се храни, майката го е удряла. Майката З.П. и нейния партньор се
отнасяли пренебрежително към ищеца пред детето, обеждали го и го заплашвали.
Въззивникът твърде, че детето категорично е заявила желание да живее при него,
поради нанесените му обиди, ограничения
и физическо насилие заради незначителни неща. Твърди се също, че ответницата е
неглижирала обстоятелството, че детето Памела изживява трудно раздялата на
родителите си, както и желанията му, свързани с ежедневния бит. Съдът не е преценил правилно събраните по
делото доказателства, от които се установява изменение на обстоятелствата,
съществено засягащи интересите на детето и влошават положението му при майката,
на която е предоставено упражняването на родителските права. От друга страна не
е извършена цялостна преценка на интереса на детето въз основа на съвкупността
от обстоятелства, включваща и възпитателските и морални качества на родителите,
материалните условия на живот, привързаносте на детето, възрастта и пола.
Посочва се също, че съдът е допуснал процесуално нарушение при разглеждане на
делото, като не е изслушал детето Памела.
Иска се отмяна на решението в тази му част и
постановяване на ново, с което предявените искове да се уважат.
С въззивната жалба е отправено
искане за изслушване от съда на детето Памела.
В срока по чл.263,ал. 1 от ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и се изразява
становище за потвърждаване на така постановеното решение от ВРС.
Съдебният състав на въззивния
съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта, необходимостта и новостта
на исканите доказателствени средства, както и след като съобрази разпоредбата
на член 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение №
1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната
функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да
бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение
на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато
законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от
страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При
проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на
тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на
доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства,
дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата
инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи,
поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната
инстанция е досежно упражняването на родителските права по относно непълнолетно
дете, режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права и издръжката за детето, тоест
при решаването му, съдът следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото във въззивната жалба
се твърди допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, както и
при запознаване с преписката по дело настоящата инстанция констатира, че в
нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.6 СК, чл.15 ЗЗкД и в противоречие с принципите
на Конвенцията за защита правата на детето, детето Памела не е изслушано,
намира, че то следва да бъде изслушано при въззивното разглеждане на делото.
С оглед гореизложеното и на
основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият
състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до изслушване в съдебно
заседание детето Памела Кирилова Кирилова, като указва на З.Д.П. да доведе
детето за изслушване от съда.
Да се уведоми ДСП Варна, да
изпрати представител експерт, който да присъства при изслушването на детето
Памела.
НАСРОЧВА делото за разглеждане
в открито съдебно заседание на 28 април 2020 година от 10,00 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.