Решение по дело №443/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано е по жалба от Е. Х. Ч. от [населено място], срещу Решение № 1012-26-28-1 от 13.02.2025г. на директора на ТП НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №261-00-2723-5/21.01.2025г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.

Жалбоподателката счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, като противоречащо на материалния закон и издадено без мотиви. Неправилно административният орган приложил националните разпоредби с приоритет пред европейските. Незаконосъобразно, при определяне на паричното обезщетение за безработица, ответникът въвел и критерия „основание за прекратяване на трудовото правоотношение“. Това било в явно противоречие с духа на европейското законодателство. Обезщетението за безработица се изчислявало върху дохода на заинтересованото лице при последната му месторабота като заето или самостоятелно заето лице, т.е. европейското законодателство посочвало, че дори и самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение за безработица и не се използвал критерия основание за прекратяване на осигуряването. Тенденциозно била приложена и тълкувана правопораждаща правна норма – регламент на ЕС, и то в разрез с основаните принципи на ЕС за свободно движение на стоки и капитали в рамките на Общността.

В съдебно заседание пълномощникът на оспорващата конкретизира, че случаят касае приложимостта на Регламент (ЕО) 883/2004г. и се отнася до това, дали за нерегламентираните в него правни институти са приложими националните норми, с които на жалбоподателката при определяне на периода и дължимото обезщетение за безработица се прилага критерият „основание за прекратяване на трудовото правоотношение“, и това се приравнява на основанията, визирани в чл.326 от КТ, и дали това приравняване неправилно е кредитирано като законосъобразно с обжалвания административен акт.

В писмени бележки се пояснява, че следва да се извърши преценка за това, дали е приложима нормата на чл.54б, ал.3 КСО като допълващ критерии по националното законодателство при прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004г. и Регламент 987/2009 на ЕС – при определяне на размера и периода на дължимото обезщетение за безработица. Сочи се, че член 61 и член 65 от Регламент (ЕО) 883/2004г. не предвиждат при определяне на парично обезщетение за безработица да се взема предвид критерия „основание за прекратяване на осигуряването“ (респ. основание за прекратяване на трудово/служебно правоотношение), и съответно от това основание да зависи размерът на обезщетението. Това било в противоречие с духа на основните принципи на системите за социална сигурност в ЕС. Счита се, че преди произнасяне с крайния съдебен акт, следва да се отправи преюдициално запитване относно приложимостта на чл.54б, ал.3 от КСО, или поне да се изчака произнасяне на СЕС по дело С-116/25, касаещо приложимостта на чл. 54б, ал.8, алтернативно – иска се отмяна на оспорения акт. Претендират се и разноски по делото.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, а оспорения акт намира за правилен. Претендира разноски. В случай на уважаване на оспорването, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателката, като моли същият да бъде съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2024г. жалбоподателката Е. Х. Ч., чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Хасково, е подала до директора на ТП на НОИ – Хасково заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а КСО (л.7). В заявлението декларирала, че е упражнявала трудова дейност в Република [държава] за периода 09.04.2014г. – 31.07.2024г.

Предвид направеното със заявлението искане, органи на НОИ са отправили искане до Република [държава] за получаване на социално осигурителна информация за Е. Ч., във връзка с което с Разпореждане №261-00-2723-1/07.08.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково (л.15), на основание чл.54г, ал.4, т.1 КСО, във вр. с чл.54, ал.1, т.5 АПК, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката е било спряно.

В изпълнение на указанията от писмо изх.№У-261-00-2723-2/07.08.2024г. (л.16) Е. Ч. е представила в ТП на НОИ – Хасково документ, удостоверяващ трудов/осигурителен стаж (л.17) и декларация (л.21), като в последната е посочила осигурителния си период в Република [държава], както и че през периода на последната заетост съпругът/партньорът й също бил в тази страна, и че в този период деца (над 18 години), родители, баба и дядо, брат и сестра са живели в Република България, също и че разполага с постоянно жилище в България и че плащала данъците върху доходите по последна заетост в държавата по последна заетост.

Последвало е постъпване в НОИ на информация от компетентните кипърски власти, които във формуляр U017 са посочили, че основанието за прекратяване на заетостта на Е. Х. Ч. в Република [държава] е „Напускане на служителя“ (л.30 гръб и л.47 гр.).

С Разпореждане №261-00-2723-2/27.09.2024г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково (л.36), на основание чл.55 АПК, е възобновено производството по заявлението на Е. Ч. за отпускане на парично обезщетение за безработица, с оглед събирани доказателства за осигурителен стаж и осигурителен доход, придобит при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, удостоверяване на причината за прекратяване на трудовото правоотношение и държавата на пребиваване.

С Разпореждане №261-00-2723-3/03.10.2024г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково (л.47 гр.), на основание чл.54ж, ал.1 КСО, във връзка с член 11, параграф 3, буква „а“ и член 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на Е. Ч. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

Това разпореждане е обжалвано с жалба вх. №1012-26-375/14.10.2024г. на ТП на НОИ – Хасково (л.49).

С Решение №1012-26-375-1/28.10.2024г. на директора на ТП на НОИ – Хасково (л.49 гр.) жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Издаденото решение е обжалвано пред Административен съд – Хасково, където е образувано адм. д. №1159/2024г. и с Решение №460/17.01.2025г. (л.56) съдът отменя Решение №1012-26-375-1/28.10.2024г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №261-00-2723- 3/03.10.2024г., и връща преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. №261-00-2723/06.08.2024г. на ТП на НОИ – Хасково.

С Разпореждане №261-00-2723-5/21.01.2025г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково (л.61), на основание чл.54ж, ал.1 КСО, във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 КСО, на Е. Ч. е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 01.08.2024г. до 30.11.2024г., в размер на 18 лева дневно. В разпореждането е посочено, че последното прекратяване на осигуряването за безработица е от 01.08.2024г. и то е на основание „напускане на служителя“, като е цитиран в тази връзка текстът по чл.54б, ал.3 от КСО.

Разпореждане №261-00-2723-5/21.01.2025г. е оспорено пред директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх.№1012-26-18 от 03.02.2025г., който с проценото Решение 1012-26-28-1 от 13.02.2025г. е отхвърлил жалбата. За да издаде акт с такава разпоредителна част административният орган е приел, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като е посочил, че всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство. Общите правила и принципи се съдържали в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, както и в Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004. Съгласно член 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, разпоредбите му се прилагали към всички законодателства относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи), в т.ч. и относно обезщетенията за безработица. Регламент (ЕО) №883/2004 намирал приложение и спрямо жалбоподателката с оглед това, че е български гражданин, а България е член на ЕС. Посочил и че съгласно член 61 от Регламент (ЕО) №883/2004 компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Това означавало, че при прилагане на Раздел III от глава четвърта от КСО, в случаите, когато за преценка на правото (отпускане, възстановяване или възобновяване), изчисляване на размера и определяне периода на изплащане на парично обезщетение за безработица, е необходимо наличието на определен осигурителен стаж, периодите, потвърдени от съответната институция на държавата членка като периоди на осигурена заетост задължително се вземали предвид без да се прави допълнителна преценка дали, ако заетостта е осъществявана на територията на Република България, за това време са дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ или това време се зачита като осигурителен стаж по българско законодателство. Посочил също, че съгласно член 62, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция на държавата членка (в случая НОИ), чието законодателство предвиждало изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчитало изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа като заето или самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

В конкретния случай за жалбоподателката бил представен СЕД U017 – осигурително досие - трансграничен работник, с периоди от осигурена заетост по законодателството на Република [държава], в който компетентната кипърска институция удостоверила основание за прекратяване на последната заетост (т.7) – напускане на служителя. При това положение, след като за жалбоподателката била посочена тази причина за прекратяване на последната заетост, се прилагала разпоредбата на чл.54б, ал.3 КСО и същата следвало да получава минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Ограничението на чл.54б, ал.3 КСО не противоречало на предвиденото в член 62, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като регламентът не съдържал забрана държавите членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно текста по чл.54б, ал.3 КСО от съществено значение за периода за изплащане и за размера на паричното обезщетение за безработица било основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, а не само получавания от лицето доход.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Същата съдържа изискуемите съгласно АПК реквизити, изхожда от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт. Ето защо е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.

Спазени са изискванията за форма на процесния административен акт, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите и правни основания за неговото издаване.

Съдът счита, че при издаване на оспорения административен акт не са били допуснати съществени нарушения на административните правила.

Решението не противоречи на относимите материалноправни разпоредби.

Спорният по делото въпрос е правен и се свежда до това дали причината за прекратяване на заетостта на жалбоподателя в Република [държава] има отношение към полагащия й се размер на обезщетението за безработица и периода на получаването му, а оттам и кой е приложимия закон при определяне размера на обезщетението.

Несъмнено, към момента на подаване на заявлението жалбоподателката отговаря на условията по чл.54а, ал.1 КСО за отпускане на обезщетение за безработица. Този факт се установява от приетите по делото писмени доказателства, издадени от компетентните органи във Република [държава] и не е спорен между страните по делото.

Като се има предвид, че жалбоподателката е български гражданин същата попада в персоналния обхват на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004). Регламентът се прилага пряко във всички държави членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата.

Съгласно член 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

С разпоредбата на чл.54б, ал.1 КСО е въведено изискване за изискуем осигурителен период – последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, от който период се съобразява среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход за определяне на дневното парично обезщетение за безработица. Този осигурителен период включва и период на осигурена заетост, през който спрямо жалбоподателката се е прилагало законодателството на друга държава членка, в случая Република [държава].

Съгласно чл.54а, ал.1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване.

Периодът за изплащане на обезщетението се определя според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001г., който е от 4 до 12 месеца (чл.54в, ал.1 КСО).

В случая няма спор относно периода на заетост на лицето преди подаване на заявлението за получаване на обезщетение за безработица – от 09.04.2014г. до 31.07.2024г. Следва да се отчете и че от значение за периода на изплащане и за размера на обезщетението е и основанието за прекратяване на правоотношението.

Съгласно приложената в случая разпоредба на чл.54б, ал.3 КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл.325, т.1 и 2, чл.326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл.103, ал.1, т.1, 2 и 5, чл.105, чл.107, ал.1, т.1 – 4 и чл.107а от Закона за държавния служител, чл.162, ал.1, т.1 и 6, чл.163 и чл.165, т.2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл.226, ал.1, т.4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл.101, ал.1, т.5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл.165, ал.1, т.2, 3 и 5 и чл.271, т.2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

В настоящия случай не е спорно, че по отношение на жалбоподателката пряко приложение намират разпоредбите на член 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент № 883/2004. Следва обаче при определяне размера на обезщетението и срока за неговото получаване да се съобрази и причината за прекратяване на заетостта, с оглед предвидените в нормата на чл.54б, ал.3 КСО ограничения в тази насока. В представените пред органите документи от компетентните кипърски власти като причина за прекратяване на заетостта там е посочено „напускане на служителя“. Последното попада в хипотезата на чл.54б, ал.3 КСО, поради което при определяне размера на обезщетението за безработица административният орган правилно е приел, че е налице основание за определяне на минималния размер на паричното обезщетение за безработица – 18 лева дневно, за срок 4 месеца.

В чл.54б, ал.3 КСО не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл.54б, ал.3 КСО, не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при които правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.

От доказателствата поделото по безспорен начин се установява, че последната трудова дейност на оспорващата в Република [държава] е прекратена по нейно желание. Принципно, по силата на чл.54б, ал.3 КСО този факт е приравнен на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326 от Кодекса на труда.

Структуриран електронен документ U017 – част от административната преписка по издаване на обжалвания акт, е приет като писмено доказателство по делото без оспорване от страните. Истинността на удостоверените в него факти и конкретно причината за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката в Република [държава], не е оспорена от Ч.. Това доказателство представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, и като такова обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така обективираните е него факти. Поради това, доколкото доказателствената му сила не е опровергана от останалия по делото доказателствен материал, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него, сред които е и най-същественият в случая – причината за прекратяване на последното трудовото правоотношение на оспорващата.

С оглед това, че от доказателства по делото се установява приетото от административния орган, а именно че трудовото правоотношение на Е. Ч. с последния й работодател в Република [държава] е прекратено поради „напускане“ от нейна страна, то по отношение срока и размера на дължимото парично обезщетение за безработица действително следва да намери приложение разпоредбата на чл.54б, ал.3 КСО, както правилно е възприето от административния орган. В този случай размерът на трудовото възнаграждение на жалбоподателката, получавано в държавата членка, е без правно значение, респ. няма отношение към спора.

След като ръководителят на осигуряването за безработица е определил предвидения в чл.54б, ал.3 от КСО размер и срок на обезщетението за безработица, правилно жалбата против разпореждането му е била отхвърлена с оспореното Решение № 1012-26-28-1/13.02.202025г. на директора на ТП на НОИ – Хасково.

Визираното в чл.54б, ал.3 КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014г. по адм. дело № 1716/2014г. на ВАС).

Регламентираното по чл.54б, ал.3 от КСО изключение не противоречи на предвиденото в член 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

В тази връзка съдът намира и че не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно приложимостта на чл.54б, ал.3 КСО, както и че не следва да се изчака произнасяне на СЕС по дело С-116/25. Дело С-116/25г. по описа на СЕС е образувано по направено преюдициално запитване, касаещо приложението на разпоредбата на чл.54б, ал.8 КСО. Предмет на настоящото производство е Решение № 1012-26-28-1 от 13.02.2025г. на директора на ТП НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Ч. против Разпореждане №261-00-2723-5/21.01.2025г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, като при постановяване и на двата акта административните органи не са се позовавали и не са приложили посочената норма от КСО. Ето защо финализиращият акт по дело С-116/25 г. на СЕС не е от значение за правилното решаване на настоящия спор и не се явява преюдициален по отношение на него, за да бъде основание за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване.

Относно правото на съответната държава членка на ЕС да определя при отпускане на обезщетението за безработица критерии „причини за прекратяване на последната заетост“ следва да се съобрази и съдебната практика, вкл. и практиката на ВАС, който в казуси, сходни на разглеждания, е приел индиректно, че прекратяването трудово (и служебно) правоотношение на основание „напускане на служителя“ обосновава на съответното лице да се отпусне обезщетение за безработица именно на основание чл.54а, ал.3 КСО. В този смисъл Решение № 4639 от 7.05.2025г. на ВАС по адм. д. № 8126/2024г.; Решение № 3573 от 4.04.2025г. на ВАС по адм. д. № 6983/2024г.; Решение № 1599 от 19.02.2025г. на ВАС по адм. д. № 11225/2024г.

По изложените съображения съдът формира краен извод за неоснователност на жалбата на Е. Х. Ч. срещу Решение № 1012-26-28-1 от 13.02.2025г. на директора на ТП НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №261-00-2723-5/21.01.2025г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, поради което Е. Х. Ч. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ – Хасково сумата 100 лв. –юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.143, ал.4 АПК и по правилото на чл.78, ал.8 ГПК, съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно и чл.143, ал.4 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Х. Ч. от [населено място], срещу Решение № 1012-26-28-1 от 13.02.2025г. на директора на ТП НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №261-00-2723-5/21.01.2025г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА Е. Х. Ч. от [населено място], [ЕГН], да заплати по сметка на ТП на НОИ – Хасково сумата от 100 (сто) лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението, на основание чл. 119 от КСО, вр. с чл.117, ал.1, т.2, б. „б“ от КСО, не подлежи на касационно обжалване.