№ 6589
гр. София, 13.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110127724 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 10.01.2024г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против Н. К. Д. за сумата 372,14 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в имот, намиращ се в **********************, за периода
01.05.2020г.30.04.2022г., сумата 71,35 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 14.12.2023г., сумата 10,74
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2020г.-
30.04.2022г., сумата 2,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода 15.01.2021г.- 14.12.2023г. и против Н. Н.
Д. за сумата 744,28 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот,
намиращ се в **********************, за периода 01.05.2020г.30.04.2022г., сумата 142,71
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия
за периода 15.09.2021г.- 14.12.2023г., сумата 21,47 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.11.2020г.- 30.04.2022г., сумата 5.50 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 15.01.2021г.- 14.12.2023г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 1893 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.02.2024г. След постъпило
1
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2022г. е доставил на ответниците
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в
**********************, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Н. К. Д. за сумата 372,14 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, намиращ се в
**********************, за периода 01.05.2020г.30.04.2022г., сумата 71,35 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.- 14.12.2023г., сумата 10,74 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.11.2020г.- 30.04.2022г., сумата 2,75 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 15.01.2021г.- 14.12.2023г. и против Н. Н. Д. за сумата 744,28 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, намиращ се в
**********************, за периода 01.05.2020г.30.04.2022г., сумата 142,71 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.- 14.12.2023г., сумата 21,47 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.11.2020г.- 30.04.2022г., сумата 5.50 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 15.01.2021г.- 14.12.2023г., за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.02.2024г. по ч.гр. дело № 1893 по описа за 2024г. на
2
Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. В отговора на исковата молба се
навеждат доводи, с които се оспорва, че ответникът Н. К. Д. е потребител на топлинна
енергия. На следващо място, ответниците сочат, че за ищеца не е възникнало вземане за
цена на услугата дялово разпределение. Същите оспорват да са изпаднали в забава. В
отговора се релевира възражение за изтекла погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 29.12.1978г. е сключен договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно
Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, по силата на който К.Т. Д. е
придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 94, с
адрес: ***************
На 30.10.2019г. е сключен договор за дарение, под формата на н.а. *************, дело
№ 38/ 2019г., по силата на който Т. К. Д. е дарил на Н. К. Д. 1/6 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ апартамент № 94, с адрес: ****************
От представеното удостоверение за наследници се установява, че К.Т. Д. е починал на
18.10.2009г. и е оставил наследници по закон съпругата си Н. Н. Д. и низходящите си от
първа степен Т. К. Д. и Н. К. Д..
От представеното писмо от Столична община, район Младост, се установява, че в
регистрите за брак е вписано, че Н. Н. Д. е скл. граждански брак на 20.08.1977г.
На 21.12.2001г. е сключен договор между етажните собственици в сграда в режим на
етажна собственост с адрес: гр. София, ************ и "Т.С." ЕАД, по силата на който
етажните собственци са възложили на "Техем сървиси" ЕАД извършването на дялово
разпределение в сградата. Договорът е сключен въз основа на решение на етажните
собственици от 20.10.2001г.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен
период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 462,11 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2022г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 686,80 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
3
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на
топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а
от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че наследодателят на ответниците е придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот чрез правна сделка- договор за
продажба. Договорът е сключен в писмена форма, съгласно регламентацията в чл. 15
Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд (отм) и е спазена
4
предвидената в посочената наредба процедура. Предвид изложеното, договорът е произвел
вещноправен ефект и в патримониума на Кирил Трайков Д. е възникнало правото на
собственост върху процесния недвижим имот. Установява, че К.Т. Д. е починал на
18.10.2009г. и е оставил наследници по закон съпругата си Н. Н. Д. и низходящите си от
първа степен Т. К. Д. и Н. К. Д.. От представеното писмо от Столична община, район
Младост, се установява, че в регистрите за брак е вписано, че Н. Н. Д. е скл. граждански
брак на 20.08.1977г. Предвид изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 5 ЗН,
съгласно който децата на починалия наследяват по равни части и разпоредбата на чл. 9 ЗН,
съгласно която съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, настоящият състав
счита, че Н. Н. Д. е наследила 4/6 ид.ч. от недвижимия имот, а Т. К. Д. и Н. К. Д.- по 1/6
ид.ч. На 30.10.2019г. е сключен договор за дарение, под формата на н.а. *************, дело
№ 38/ 2019г., по силата на който Т. К. Д. е дарил на Н. К. Д. 1/6 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ апартамент № 94, с адрес: **************** В случая е спазена
предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което
обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора.
Следователно отв. Н. Н. Д. е придобил правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от процесния
недвижим имот, а отв. Н. К. Д.- 2/6 ид.ч.
Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение, че било налице
признание от страна на ищеца за възникнало само между него и отв. Н. Д. облигационно
продажбено правоотношение по отношение на топлинната енергия в процесния имот. За да
възникне такова отношение, което да изключи отговорността на останалите съсобственици
за формираните задължения, е необходимо съсобственикът, за когото се твърди, че е
единствен ползвател на имота, да е подал нарочно заявление- декларация до ищцовото
дружество, въз основа на което да възникне самостоятелното облигационно правоотношение
между тези страни. В случая по делото не са представени доказателства отв. Н. Д. да е
изразила изрично пред ищеца желанието си да встъпи в облигационно правоотношение с
него като единствен потребител на топлинната енергия в съсобствения имот.
Обстоятелството, че партидата на имота се води на нейно име, не доказва наличието на
твърдяното облигационно правоотношение, изключващо отговорността на останалите
съсобственици, тъй като за възникването на такова е необходимо изрично изявена от
съсобственика воля, данни за каквато по делото не са представени.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че между страните
съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка
на топлинна енергия, респ. ответниците се явяват пасивно материално легитимиран да
отговаря по предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
5
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз
основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2021г.- м.
04.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “Т.С.” ЕООД.
По делото не е спорно, че през периода 01.05.2021г.- 30.04.2023г. ищецът е доставил
през процесния период топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната
цена.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № Е- РД- 04- 1 от
12.03.2020г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинна енергия в сградата- етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Задължението е възложено на топлопреносното
предприятие, което съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършва дялово разпределение на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а
ЗЕ. В нормата на чл. 22 Общите условия (от 2016г.), приложими за процесния период, е
посочено, че дялово разпределение се извършва възмездно чрез възлагане на търговец,
6
избран от клиента, като клиентът заплаща на продавача стойността за услугата "дялово
разпределение". Начинът, по който се формира стойността на услугата за дялово
разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ. Съгласно посочената разпоредба
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. От
представения договор, сключен между ищеца и ТЛП страните са договорили, че цената на
услугата дялово разпределение се заплаща от ищеца.
Изложеното обуславя извод, че ищецът се легитимира като носител на правото да
получи стойността на извършваната услуга дялово разпределение.
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира,
че услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е била действително осъществена.
При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на
релевираното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва че
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. май
2020г.- м. април 2022г. Искът е предявен на 10.01.2024г., към която дата давността се счита
прекъсната, като в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.)
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ето защо, задълженията задължението за заплащане на цена на топлинна енергия,
доставена през м. август 2020г. е станало изискуемо през м. октомври 2020г., т.е. след
предявяване на иска. При съобразяване на обстоятелството, че давностният срок е спрял да
тече в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., то същият е изтекъл през декември 2020г., т.е.
преди предявяване на иска. Следователно погасено по давност е вземането на ищеца за цена
7
на топлинна енергия за периода м. април 2020г.- м. август 2020г. Не е погасено по давност
вземането на ищеца за цена на топлинна енергия за периода м. септември 2020г.- м. април
2022г. в размер на сумата 1038,33 лева.
Не е погасено по давност е вземането на ищеца за цена на услугата дялово разпределение
за периода м. ноември 2020г.- м. април 2022г. в размер на сумата 30,43 лева.
В обобщение, за ищеца е възникнало вземане за цена на топлинна енергия в размер на
сумата 1038,33 лева и за цена на услугата дялово разпределение в размер на сумата 32,21
лева.
В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС отговорността на съсобствениците за
заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в
съсобствеността. Ето защо, предвид установените дялове на всеки от съсобствениците на
имота, следва да се приеме, че отв. Н. Н. Д. отговаря за 2/3 ид.ч. от стойността на
потребената топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределени, а отв. Н. К. Д.- 1/3
ид.ч.
Относно исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
През процесния период отношенията между страните са регламентирани от Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във
вестник "Монитор", в сила от 11.08.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези Общи условия,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Изложеното
обуславя извод, че падежът на задължението, респ. изпадането на потребителя в забава е
обусловено от изтичането на определения срок. Задължението на ответниците е парично и за
периода на своята забава същите дължат обезщетение в размер на законната лихва, съгласно
нормата на чл. 86 ЗЗД. Това обуславя основателността на исковата претенция за присъждане
на обезщетение за забава. Размерът на обезщетението за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия в размер на 898,81 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, е 199,09 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
Относно разноските:
8
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 77,42 лева. Съобразно уважената част от
исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в
размер на сумата 71,70 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 127,42 лева. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на сумата 118 лева.,
Относно разноските на ответниците:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Конкретиката на случая сочи, че защитата на ответниците е осъществена при условията
на чл. 38 Закона за адвокатурата (ЗА).
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.
2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
9
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че фактическата и правна сложност на настоящото производство
не е висока, осъществената защита от адвоката, относима към предмета на спора, събраните
доказателства, счита, че на процесуалния представител на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на по 400 лева. Съобразно отхвърлената част от
исковете, на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на сумата 29,56 лева (за защитата на всеки от ответниците).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Н. Д., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***************, за сумата 692,22 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: **************** ап.
94, за периода 01.12. 2020г.- 30.04.2022г., ведно със законната лихва за периода, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 10.01.2024г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД,
10
сумата 132,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021.- 14.12.2023г., на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 21,47 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периодам. ноември 2020г.- м. април 2022г., на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед № 5044 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 12.02.2024г. по ч.гр. дело № 1893/ 2024г. по описа на
Софийски районен съд, 170 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***************, против Н. Н. Д., с
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове за установяване вземането на
"Т.С." ЕАД за цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: **************** ап.
94, над сумата 692,22 лева до сумата 744,28 лева и за периода м. април 2020г.- м. август
2020г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия над сумата
132,73 лева до сумата 142,71 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода 15.01.2021г.- 14.12.2023г. за сумата 5,50 лева, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. К. Д., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***************, за сумата 346,11 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: **************** ап.
94, за периода 01.12. 2020г.- 30.04.2022г., ведно със законната лихва за периода, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 10.01.2024г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД,
сумата 66,36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021.- 14.12.2023г., на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 10.74 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периодам. ноември 2020г.- м. април 2022г., на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед № 5044 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 12.02.2024г. по ч.гр. дело № 1893/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170
състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***************, против Н. К. Д., с
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове за установяване вземането на
"Т.С." ЕАД за цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: **************** ап.
94, над сумата 346,11 лева до сумата 372,11 лева и за периода м. април 2020г.- м. август
2020г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия над сумата
66,36 лева до сумата 71,35 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода 15.01.2021г.- 14.12.2023г. за сумата 2,75 лева, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
11
ОСЪЖДА Н. Н. Д., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК
***************, сумата 47,80 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.
дело № 1893/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с уважената
част от исковете и сумата 78,67 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА Н. К. Д., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК
***************, сумата 23,90 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.
дело № 1893/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с уважената
част от исковете и сумата 39,33 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението е постановено при участието на "Т.С." ЕООД като трето лице помагач на
страната на "Т.С." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12