ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 183
гр. Карлово, 21.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100860 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С Решение №21 от 01.02.2022 г., настоящият състав се е произнесъл по
иск с правно основание чл.32, ал.2 СК, като е разпределил правото на
ползване на процесния имот между ДР. АТ. П., ЕГН: **********, от една
страна, и Т. ДР. Б., ЕГН: ********** и Т. Н. Б., ЕГН: **********, от друга. В
мотивната част на решението е обсъдено искането на ищеца за присъждане на
разноски, като същото е отхвърлено.
С молба вх. № 973/04.02.2022 г. ищецът, чрез пълномощника си адв.
И.П., моли съда да допълни решението си в частта на разноските и да му
присъди такива – за адвокатско възнаграждение, държавна такса и
възнаграждение на вещо лице в размер на общо 550 лева. Излага доводи за
това, че направените от него разноски от общо 1100 лева следва да се
заплатят поравно от страните.
Ответниците, чрез адв. М.Р. вземат становище за неоснователност на
молбата.
Съдът намира следното:
Искането за допълване на решението в частта за разноските е направено
в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, същото е допустимо и частично основателно.
На първо място следва да се има предвид, че съдът е длъжен при
направено искане за присъждане на разноски, да се произнесе не само, като
1
изложи съображенията си в мотивите на решението, но в съответствие с
мотивите да се произнесе и в диспозитива на решението. В случая съдът е
мотивирал отказа си да присъди разноски на страните, но не се е произнесъл с
отхвърлителен диспозитив.
От материалите по делото е видно, че ищецът е направил разноски в
размер на общо 1100 лева, от които 700 лева за адвокатски хонорар, 350 лева
за възнаграждение на вещо лице по изготвените съдебно-техническа
експертиза и и допълнителна съдебно-техническа експертиза и 50 лева за
платена държавна такса.
Съгласно Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на
Върховен касационен съд, страните трябва да понесат такава част от
разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от
съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за
адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са
направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл.
32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима
когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на
общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение
ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите
понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а
разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според
правата в съсобствеността. В случая квотите на страните са равни, поради
което и разноските за такси и експертни възнаграждения остават поравно.
Ответниците не претендират разноски, поради които такива се следват само
на ищеца. Както се посочи по-горе, на ищеца се полагат половината от
разноските за възнаграждение на вещо лице и държавна такса, но не и тези за
адвокатски хонорар, или общо 200 лева.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на осн. чл.248, ал.1 ГПК Решение №21 от 01.02.2022 г.
постановено по гр. д. №860/2021 г. по описа на РС Карлово в частта за
разноските, като
2
ОСЪЖДА Т. ДР. Б., ЕГН: ********** и Т. Н. Б., ЕГН: ********** да
заплатят на ДР. АТ. П., ЕГН: **********, сумата от 200.00 лв. (двеста лева),
представляваща половината от общо направените от ответника разноски по
делото за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, като до пълния
претендиран размер от 550 лева отхвърля искането като НЕОСНОВАТЕЛНО.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 248, ал. 3 от ГПК определението може да се
обжалва пред ОС – гр. Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му до
страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 7, ал.2 от ГПК, препис от определението да се
връчи на страните.
РП
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
3