Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1964 20.05.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на осемнадесети април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11823 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по 422 от ГПК, вр. с чл. 203 от ЗВ, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н., чрез пълномощника си ю. Н.,
е предявил против А.Н. П., ЕГН ********** *** ***, иск за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 2056/ 2018 г. на ПдРС, 1-ви
бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
суми, както следва: 481,64 лв. главница за консумирана, но незаплатена питейна
и отведена вода за периода 27.11.2015г. до 28.12.2017 г., за обект, находящ се
в гр.П. ******,
33,89 лв. обезщетение за забавено
плащане от 31.01.2016 г. до 31.12.2017г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2018 г. до
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че за
периода от периода 27.11.2015г. до 28.12.2017 г., ответникът имал задължения
към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в гр.П.*** по партида с аб.№ ***, като за
потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в
исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна
лихва, в която връзка също били издадени фактури. Отношенията между дружеството
и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Тъй като
дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по
случая частно гр. дело № 2056/2018 г. на ПдРС на ищецът било указано в
едномесечния срок по чл. 422 от ГПК да предяви установителен иск за горните
суми. Претендират се и разноските в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез особения си представител – а. З.М.-П., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че ответникът нямал
качеството на потребител. Оспорва предявените искове по основание и размер.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2056/2018 г.
на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 481,64 лв.
главница за консумирана, но незаплатена питейна и отведена вода за периода
27.11.2015г. до 28.12.2017 г., за обект, находящ се в гр. П. ****, 33,89 лв. обезщетение за забавено плащане от 31.01.2016
г. до 31.12.2017г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2018 г. до
изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в общ
размер на 75 лева. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Налице е
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По делото са представени справка за
задълженията на абоната, както и преписи от издадените фактури на ответника за
отделните доставки, копия от карнети за отчитане на абоната.
Приета
е и съдебно- счетоводна експертиза, която е извършила проверка в счетоводството
на ищеца и е установила, че размерът на задълженията на ответника за процесния
период за главница и лихва напълно съответствала по размер на претендираните с
исковата молба суми. Фактурите били надлежно осчетоводени в счетоводството на
ищцовото дружество, което било редовно водено.
Сумите отразени във фактурите са правилно изчислени , съгласно действащите
цени.
От разпитаната по делото св. В.Г.М.,
която работи като и. при ищеца се установява, че на процесния адрес му е
отварял един мъж, който се е подписвал в карнетите. Също са оставяни бележки с
показанията на вратата.
Съдът
кредитира изцяло показания на с. В.Г.М., като ги намира са последователни,
житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198
„о”, ал.1 от Закона за водите
и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. П.. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги (ЗРВКУ), В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им. Според ал.8, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се
отразяват в допълнителни писмени споразумения.
Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост. Според
чл.8, ал.1 от същата наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен
орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. С общите
условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост "общи
условия", се определят:1. правата и задълженията на оператора и на
потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води;3. отговорността при
неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5. редът
за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на
потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните
водоснабдявани имоти.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 от Общи условия (ОУ) за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-гр. П., потребители на В и К услуги са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Според чл. 31. (1) от ОУ, В и К операторът издава ежемесечни фактури,
освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, а съгласно,
ал.2, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В
и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, поради и което
неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не е получавал фактури за
начислените суми. Ищцовото дружество не е задължено да изпраща фактури на
потребителите, като изискуемостта настъпва от датата на фактуриране.
За да възникне задължението за
заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва
да има качеството на “потребител” на тези услуги. Видно от представените от
Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси”, ответникът е собственик на
процесния имот. Следователно ответникът има качеството на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б”
от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
От показанията на св. В. М. се установи, че изразходваното количество
вода се е измервало с водомер.
Според заключението на в. л. по ССчЕ,
неоспорено от страните, размерът на задълженията на ответника за процесния
период за главница и лихва напълно съответствала по размер на претендираните с
исковата молба суми.
В заключение следва да се приеме, че в
полза на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, които произтичат от
валидно възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции
вече е била издадена заповед за изпълнение.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират и са налице доказателства, че те са реално направени. В тях се
включват внесената държавна такса в размер на 75 лв., депозити за в. л. – 110
лв., депозит за особен представител – 300 лв.
и ю.ско възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ. След . Следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело №
2056/2018 г. по описа на ПРС разноски, които са в общ размер от 75 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Н.
П., ЕГН ********** *** ***,
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано
от у. С. Л. Н. сумата от 481,64 лв. главница за консумирана, но незаплатена
питейна и отведена вода за периода 27.11.2015г. до 28.12.2017 г., за обект,
находящ се в гр. П. ***,
33,89 лв. обезщетение за забавено
плащане от 31.01.2016 г. до 31.12.2017г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2018 г. до
изплащане на вземането, за които вземания „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 2056 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г.
ОСЪЖДА А.Н. П., ЕГН ********** *** ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л., направените по
делото разноски в размер на 585 лева /петстотин осемдесет и пет лева/ и сумата
от 75 лева /седемдесет и пет лева/,
представляваща разноски по частно гр. дело № 2056/ 2018 г. на ПдРС, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай
Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ